Присъда по дело №208/2015 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 208 по описа на      

                   Варненският районен съд за 2015 година, ХХІХ състав

         Частният тъжител Я.Й.Б. депозирал пред ВРС частна тъжба, по която е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия  С.Н.С., за извършено престъпление  по чл. 148 ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.146 ал.1 от НК.

                   В частната тъжба било посочено, че:

                   ПОДС. С.Н.С.:

            На 30 юли 2014г., в гр.Шумен, казал нещо унизително за честта и достойнството на другиго - Я.Й.Б.  в негово присъствие, като го нарекъл с думата, „престъпник” и „невменяем” и обидата е нанесена публично, в качеството  на Б. на длъжностно лице - ЧСИ с рег. № 775, район на действие – ОС – Шумен, по повод изпълнение на службата му.

           За съвместно разглеждане в наказателния процес бил приет граждански иск, предявен от пострадалия срещу подс. С.  за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението по чл. 148 ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

          В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа обвинението, като моли съда, да признае подсъдимата за виновна по обвинението за престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.146 ал.1 от НК, като бъде уважен и гражданския иск.

         Подсъдимия  С. дава подробни обяснения и моли съда да го оправдае.

         От фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства:

         На 30.07.2014г. в гр. Шумен на адрес ул.”Асен Златаров” №15 в ап.3 частния тъжител Б. в качеството си на частен съдебен изпълнител насрочил опис на имущество намиращо се във владението на длъжниците- свид.А.В. и свид. И.В.. Пристигайки на адреса частния съдебен изпълнител заварил там освен свидетелите и техния адвокат- подсъдимия С.С.. Ч.т. Б. поискал от подс. С. да му представи пълномощно за да може да влезе при извършване на описа. Подс. С. заявил, че упълномощаването му в конкретния момент било устно по Закона за адвокатурата. Ч.т. Б. след кратко пререкание по въпроса допуснал подс. С. да присъства на описа. На описа присъствали и служители на полицията – свид. П. и свид.П.. Докато ч.т. Б. описвал имуществото на длъжника А. В., подсъдимото лице коментирало работата му. След като описа на имуществото бил съставен, подс. С. посъветвал клиента си свид. В. да не подписва протокола тъй като празните полета не били зачертани и забелязал, че помощника на съдебния изпълнител- свид. Х.Г. бил записал в протокола допълнителен текст. Това действие накарало подс. С. да заяви пред всички присъстващи на описа, че в момента пред тях се извършва престъпление и че ч.т. Б. е „престъпник”. 

          В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите- свид. Х.Г., свид. Б.П., свид. П.П., свид. А.В. и свид. И.В.. Съдът кредитира показанията на  свид. Х.Г., свид. Б.П., свид. П.П., свид. А.В. и свид. И.В. като дадени обективно и безпристрастно. Показанията на свидетелите са последователни и разкриват обективната истина по делото. Свид. Х.Г., свид. Б.П. и свид. П.П. твърдят категорично, че са чули как подс. С. е заявил пред тях, че ч.т. е „престъпник” и в момента пред тях се извършва престъпление. Свид. А.В. и свид. И.В. твърдят, че са чули само израза „Господа пред Вас се извършва престъпление”.

          Подс. С. заявява, че си е изпуснал нервите и се е обърнал към  частния тъжител и присъстващите с изразите -”Вие вършите престъпление” и „Господа пред Вас се извършва престъпление”. Заявява, че е бил афектиран и няма спомен дали е нарекъл частния тъжител с думата  „престъпник”. Съдът кредитира обясненията на подс. С..

         Изложените обстоятелства се установяват от показанията на свид. Х.Г., свид. Б.П., свид. П.П., свид. А.В. и свид. И.В. дадени в хода на съдебното следствие, и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

         След като прецени, че всички доказателства по делото,  съдът

ПРИЗНА ПОДС. С.Н.С. :

                                ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ:

            На 30 юли 2014г., в гр.Шумен, казал нещо унизително за честта и достойнството на другиго - Я.Й.Б.  в негово присъствие, като го нарекъл с думата, „престъпник” и обидата е нанесена публично, в качеството  на Б. на длъжностно лице - ЧСИ с рег. № 775, район на действие – ОС – Шумен, по повод изпълнение на службата му.

На основание чл. 304 от НПК, ОПРАВДАВА  подсъдимия С. да  е нарекъл Я.Й.Б. с думата „невменяем“.

         Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:

          Обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите и цели да измени обществената им оценка. Оттук изводът, че за да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия. При обидата по чл. 146 от НК деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. В конкретния случай подсъдимият е осъществил от обективна страна всички признаци на престъплението “обида” по смисъла на чл.146 ал.1 от НК. В присъствието на  ч. т. Б., свид. Х.Г., свид. Б.П., свид. П.П., свид. А.В. и свид. И.В. същия е казал унизителна за честта и достойнството на ч.т. Б.  дума в случая наричайки го „престъпник”, целейки именно да го унизи. Тази дума е била казана по повод изпълнение на службата на ч.т. Б., а именно длъжностно лице- частен съдебен изпълнител. Частният тъжител Б. е възприел казаното като унизително за честта и достойнството му, в качеството на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му.

       Обективно, деянието, извършено от подсъдимия С. е извършено публично, тъй като е извършено пред повече лица, а именно- свид. Х.Г., свид. Б.П., свид. П.П., свид. А.В. и свид. И.В., които са били в непосредствена близост до подсъдимия и частния тъжител и са чули точно обидната дума, отправена от подсъдимия към ч.т. Б.. Нито един от свидетелите разпитани в хода на съдебното следствие не е чул подс. С. да нарече частния тъжител с думата „невменяем”. Предвид на това обстоятелство съдът намери обвинението на ч.т. Б., че е наречен с думата ”невменяем” за недоказано и оправда подс. С. в тази част.

         От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимия е разбирал напълно смисъла на употребената от него дума и че използвайки я публично пред и по отношение личността на тъжителят ще засегне неговата чест и достойнство. Неговата цел е била именно такава и същия я е постигнал напълно. Думата „престъпник” е употребена по повод изпълнение на службата на ч.т. Б. докато е извършвал опис на имущество в качеството си на частен съдебен изпълнител. В тази връзка съдът намира за осъществен състава на престъпление по  чл. 148 ал.1 т.1 и т.3 от НК.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия.

         Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства- няма.

         При определяне наказанието на подс. С. по възведеното обвинение съдът прецени наличието на законовите предпоставки освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78А от НК, а именно: деянието е извършено умишлено и за престъплението е предвидено наказание “Глоба”, от него няма настъпили имуществени вреди, както и ниската степен на обществена опасност на дееца.

Съдът освободи от наказателна отговорност и наложи на подс. С. адм. наказание "Глоба", като размерът на глобата определи към минималния размер предвиден в закона, който съобрази с имотното и състояние, с доходите и семейните му задължения.

         По този начин съдът счита, че биха се постигнали целите на генералния и специалния закон.

         Съдът уважи така предявения граждански иск от гражданския ищец Б., като ОСЪДИ подс. С.Н.С. да заплати предявената парична сума в размер на 500 лева,  представляваща обезщетение за претърпените от Б. неимуществени вреди, в резултат на извършеното деяние по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр.чл.146 ал.1 от НК, от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

         Съдът ОТХВЪРЛИ така предявения граждански иск от ч.т Б. за разликата до 3000 лева, като неоснователен по размер.

         Съдът осъди подс. С. заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева в полза на Държавата, както и направени от частната тъжителка разноски за адвокатско възнаграждение.

         Водим от горното съдът постанови присъдата си.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: