РЕШЕНИЕ
№ 2312
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330103973 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 215 КТ,
член 224, ал. 1 от КТ, член 150 КТ вр. с член 262 КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Г. КР. Д., ЕГН ********** е предявил срещу ЕЙ ЕС ПИ ЕООД, ЕИК
***** обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 12 569,96 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд за 2964 часа за периода 2.11.2015-1.07.2020г.; сумата от 330 лева
обезщетение при командировка за м. юни 2020г.; сумата 318,26 лева обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, ведно със законна лихва върху тези суми, считано
от 1.03.2021 г. до окончателното й изплащане, и разноските.
Ищецът твърди, че е работил по трудов договор при ответника на длъжността
„*******“ от 02.11.2015 г., с уговорено място на работа определено в******* –
инкасови екипи на 8 часа работно време при месечно сумирано изчисляване на
работното време.
Ищецът твърди, че отработените от него часове са се изчислявали като сумирано
изчисляване на работното време съобразно ежедневно попълвани графици за
дежурства.
Сочи, че с допълнително споразумение от 01.01.2020 г. основното му месечно
възнаграждение е определено на 610 лв., както и че със заповед от 26.06.2020 г.
трудовото му правоотношение е прекратено по взаимно съгласие от 01.07.2020 г.
Ищецът твърди, че за периода 02.11.2015 г. до 01.07.2020 г. е осъществявал
транспортна охрана на пратки и товари в екип с още един охранител, като са
1
извършвали превози по зададени от работодателя маршрути на пощенки станции на
*********, като всяка седмица работили по предварително изготвен график, който
обхващал конкретен район в областта.
По повод на така осъществената работа работодателят плащал на ищеца дневни
командировъчни пари за месец в размер на 330 лв.
Ищецът твърди, че е получил дневни командировъчни пари за януари, февруари,
март, април и май 2020 г. като при прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят не му заплатил командировъчните пари за юни 2020 г. в размер на 330
лв.
Ищецът твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е трябвало да му плати обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в размер на 12 дни в размер на 318,26 лв, което също не било платено.
Ищецът твръди да е полагал извънреден труд, като е работил ежедневно 5 дни
по 12 часа, или общо 276 часа на месец, като разликата от 52 часа на месец
представлявало извънреден труд, който не му бил заплатен от работодателя.
В отговора на исковата молба не се оспорват обстоятелствата ищецът да е
работил по трудов договор с ответника на посочената длъжност, както и че ТПО между
страните е прекратено по взаимно съгласие.
Заявява се, че служителят не е бил командирован и не са били съставяни
заповеди за командироване, като при прекратяване на трудовото правоотношение по
банков път на ищеца били платени 330 лв. на 02.07.2020 г. и 828,20 лв. на 31.07.2020 г.,
с които е погасено трудовото възнаграждение за месец юни 2020 г. и и обезщетението
за платен годишен отпуск. Излага се, че ищецът е получавал без основание ежемесечно
суми в размер между 200 лв. – 450 лв. извън дължимите му основни трудови
възнаграждения, като сумата на тези ежемесечни плащания за периода 02.11.2015 г. –
30.06.2020 г. възлизали над 20 000 лв.
Относно предявения иск за положен извънреден труд се твърди, че такъв не е
полаган, като са представени графици за работните смени на ищеца, от които се
установява, че е работил по 8 часа на ден.
При условията на евентуалност се заявява, че ако съдът приеме, че той е
положил извънреден труд да се приеме, че същият е погасен с тригодишна давност от
датата на която това възнаграждение е следвало да се изплати по надлежния ред или
възнагражденията за извънреден труд дължими за периода до 28.02.2018 г. следва да се
считат погасени по давност.
По отношение на предявения иск за командировки се заявява, че е
неоснователен, доколкото длъжността на ищеца е изисквала извършването на превози
и охрана на ценни пратки и товари в различни населени места, но работният ден на
ищеца винаги е започвал и завършвал в гр. Пловдив.
Релевирано е възражение за прихващане между платените без основание суми за
командировка в размер на 20 000 лв. и заявените претенции за заплащане на
извънреден труд, командировъчни и възнаграждения за неползван платен годишен
отпуск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Между страните не е налице спор, че между страните е съществувало ТПО за
процесния период, прекратено по взаимно съгласие от 1.07.2020г., като през
2
времетраене на трудовото правоотношение ищецът е изпълнявал длъжността
„*********“..
По делото са разпитани свидетелите И. В. и Е.Т.. От обясненията на св. В.,
който е свидетел на ответника, става ясно, че към настоящия момент работи при
ответника на длъжността „мениджър охранителна дейност“, а в процесния период в
същото дружество е заемал длъжността „..........“. Като в задълженията на ищеца се
включвали дейности по транспорт на ценни и пощенски пратки от пощенските станции
по маршрути на територията на цялата област Пловдив и за тази цел от ръководителя
на всяко инкасо се правел седмичен график, с цел равномерно разпределение на
работата като километри и време, като на терен работили от 7 до 10 екипа от двама
човека всеки екип.
Другият свидетел Т., който е работил като регионален мениджър за Южна
България в процесния период заедно с ищеца обяснява реда и организацията на работа
на охранителите. Според сведенията му всяка сутрин инкасо екипите идват около 6,30-
7.00 часа, въоръжават се, минават през офиса, след това през главна каса в Централна
поща, откъдето взимат ценни пратки и пари, след което минават през РТЦ за пощенски
пратки и тръгват по маршрутите, зададени от Централна поща. Екипите били 8 и всяка
седмица маршрутите са различни, като се връщали в град П. към 17,30 часа.
От ответника не са били представени седмичните графици за дежурства,
пътните листове, бележките за приемане и предаване на материалните ценности с
довода, че били унищожени поради изтичане срока им за съхранение.
По делото са изслушани две ССЕ, като изготвената първа с в.л. К. на база
писмени доказателства е установила полагания от ищеца изв. труд за процесния период
да е изплатен. Освен това били начислени и изплатени обезщетението за неползван
платен годишен отпуск в размер на 748,44 лева и командировъчни за периода
м.11.2018 – м. 04.2020г. , с изключение на м. май и юни 2020г.
От заключението на вещото лице Л. К., изготвено въз основа на свидетелските
показания положеният от ищеца изв. труд е 1630,5 часа, остойностен на 7422,50 лева.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
За да се уважи искът по чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца командировъчни пари за процесния период следва ищецът да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че ищецът е
бил командирован и изпълнявал служебните си задължения в съседни населени места,
за който претендира да му се заплатят командировъчни пари, и техния размер. Оттук
насетне в тежест на ответната страна е да опровергае твърденията на ищеца,
обуславящи основателността на претенцията му, а именно да докаже, че е изплатил
командировъчните на ищеца за процесния период, респ. че сумите не се дължат на
3
друго основание.
Длъжността на ищеца се свежда до извършването на превоз и охрана на
пратки и товари, която дейност обичайно се полага по време на път, като всеки
работен ден на ищеца е започвал и завършвал в гр. Пловдив. След като ищецът е
извършвал постоянната си работа по време на пътуване на осн. член 6, ал. 1, т. 1 от
Наредбата за командировките в страната нему не се следват командировъчни,
квартирни и дневни. С оглед на което предявения иск за заплащане на обезщетение при
командировка се явява неоснователен.
За да се уважи искът по чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за неползван платен отпуск е необходимо ищецът също
така да установи, че трудовото правоотношение е прекратено, колко дни неползван
ПГО му е останал, и размерът на обезщетението. Съгласно изслушаното заключение,
което не е било оспорено от страните обезщетението е било платено, с оглед на което
искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на претенцията за изв. труд.
Страните по делото са сключили трудов договор, като ищецът е трябвало да
изпълнява задълженията си при 8-часов работен ден на смени, съгласно изготвен
график при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно член 142, ал. 6 от КТ
при сумирано изчисляване на работното време максималната продължителност на
работната смяна може да бъде до 12 часа, а продължителността на работната седемица
не може да надвишава 56 часа. Твърденията на ищеца са, че е работил ежедневно в
седмицата по 12 часа, като разликата от 52 часа на месец се явяват изв. труд, който
следва да му се плати с 50% над уговоренот в трудовия договор възнаграждение.
Следователно работникът е бил длъжен да престира труд по 8 часа дневно, каквато е
нормалната продължителност на работното време, а трудът, положен в повече от
уговорената между страните 8-часова продължителност, е извънреден, ако работата е
извършвана по разпореждане или при знанието и без противопоставянето на
работодателя. От дадените от св. Т. показания, които съдът кредитира като обективни
и безпристрастни, доколкото този свидетел е работил в ответното дружество в
процесния период на позиция регионален мениджър в Южна Бъргария и има поглед
върху работата на служителите се установява, че ищецът е започвал работа най-късно в
7.00 часа и е свършвал работа най-рано в 16,30 часа, тоест всеки работен ден е с
продължителност най-малко 9 и половина часа. Очевидно е, че работодателят е знаел и
не се е противопоставил на полагането на изв. труд от ищеца, тъй като служебните
автомобили са били с джи пи ес система и информацията от същата му е била известна.
От изслушаното заключение на вещото лице К. се установява размера на
положените часове изв. труд за процесния период, като заключението е основано на
свидетелските показания, с оглед липсата на писмени доказателства. Следва да се
4
посочи, че съгласно член 52 от ЗЧОД за всеки обект лицето по член 51, ал. 1
организира и контролира изготвянето и съхранението на документацията, определена в
Наредбата от сключване на договора до изтичане на 18 месеца след прекратяването на
договора, съответно след фактическото снемане на самоохраната. А според член 40 от
Наредба № 8121з-611 от 11 юни 2018г. за условията и реда з организция и извършване
на видовете частна охранителна дейност по член 5, ал. 1 он ЗЧОД и за определне на
примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5,
л. 1, т. 2 и 3 от ЗЧОД лицето по член 51, ал. 1 от ЗЧОД изготвя и води маршрутна
книжка, пътен лист или електронни системи за контрол, които документи се
съхраняват в сроковете по член 52, ал. 5 от ЗЧОД. Работодателят е представил
доказателства за унищожаването на документацията, което е в разрез със закона и
подзаконовите нормативни актове, доколкото по делото няма данни договорите за
охрана да са били прекратени, а унищожаването и липсата им не могат да се вменят
във вина на ищеца, като липсата на такива писмени доказателства не доказва, че няма
положен изв. труд. Ето защо съдът приема, че искът за заплащане на изв. труд е
основателен. Досежно размера му и с оглед основателното правопогасяващо
възражение на ответника по член 358, ал. 1, т. 3 от КТ претенцията за изв. труд ще се
уважи за част от процесния период, а именно - 1.03.2018г. – 1.07.2020 г. в размер на
4148,03 лева за 811,5 часа изв. труд, като за разликата над този размер до пълния
предявен от 12 569,96 лева ще се отхвърли като погасен по давност. Неоснователно е
възражението на ответника за прихващане на исковите суми с дължимите от ищеца
недължимо платени суми за командировка в размер на 20 000 лева, поради
съществуващата в член 271, ал. 1 ГПК презумпция за добросъвестност на работника
при получаване на възнагражденията и обезщетенията по трудовото правоотношение,
както и доколкото самият работодател ги е нареждал ежемесечно със заплатата по
банков път с посочено основание командировъчни и същите са били осчетоводявани
като командировъчни..
Вземането за изв. труд е лихвоносно и исковата молба има характер на покана,
и законна лихва е претендирана. Ето защо такава ще се присъди от завеждане на иска
до окончателното плащане на дължимите суми.
Ищецът претендира разноски по делото, като доказва да е извършил такива в
размер на 1000 лева платено адв. възнаграждение. Съразмерно с уважената част от
исковете на същия се следва сумата от 313,81 лева – разноски съразмерно с уважената
част от исковете.
Ответникът претендира разноски по делото в размер на 1500 лева с ДДС за
адв. възнаграждение, като му се следват по съразмерност съобразно отхвърлената част
разноски от 1035 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
5
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 167,36 лева ДТ
по иска по член 150 от КТ.
В негова тежест следва да се възложат по съразмерност и разноските за
свидетел и две съдебно-счетоводни експертизи, направени от бюджета на съда, които
са в размер на 102,30 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕЙ ЕС ПИ“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на Г. КР. Д., ЕГН
********** на осн. член 262, ал.1, т.1 от КТ възнаграждение за положен изв. труд от
811,50 часа в периода 01.03.2018г. – 1.07.2020 г. в размер на 4148,03 лева, ведно със
зак. лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
1.03.2021г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 313,81 лева
адв. възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на изв. труд над уважения
размер от 4148,03 лева до пълния предявен размер от 12 569,96 лева, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. КР. Д., ЕГН ********** против ЕЙ ЕС ПИ
ЕООД, ЕИК ********* искове за заплащане на сумата от 330 лева обезщетение при
командировка за м. юни 2020г. и за заплащане на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер на 318,26 лева, ведно със зак. лихва върху тези суми от
1.03.2021г. до окончателното им изплащане, като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА Г. КР. Д., ЕГН ********** да заплати на „ЕЙ ЕС ПИ“ ЕООД, ЕИК
********* разноски за адв. възнаграждение от 1035 лева.
ОСЪЖДА „ЕЙ ЕС ПИ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 167,36 лева
дължима държавна такса върху уважения иск, както и сумата от 102,30 лева разноски
за съдебно-счетоводни експертизи и свидетел от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6