Решение по дело №972/2018 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 67
Дата: 2 май 2019 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Кирил Давидов Павлов
Дело: 20181870100972
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 67

 Самоков 02.05.2019  година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Самоковският районен съд,  Іви   състав в публично  съдебно заседание  на трети април две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ  ПАВЛОВ

при секретаря Антоанета Чакалова, като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА гр. брачно дело № 972 по описа за   20** год. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Д. *** е предявила срещу Р.И.Х. *** иск за развод с правно основание чл. 49 от СК.

            Твърди в исковата си молба, че бракът им, сключен на 30. 05. 1993 година в о.С.от които имат дете Е. роден на *** година и непоправимо разстроен, поради това, че не се разбират помежду си, не живеят заедно като семейство и поради настъпилото пълно отчуждение. Твърди се в ИМ, че Р.Х. съпруг на ищцата вече 4 години живее и работи в А., контактите им са изключително малко, даже въобще не се виждат , което също лишавало от смисъл продължаването на брака.

В петитума на исковата молба се съдържат исканията съдът да прекрати чрез развод брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, като предостави на ищцата Д.Х. упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Е., да определи местоживеене на това дете при неговата майка, както и режим на лични контакти и отношения на детето с баща му всяка трета неделя от месеца, както и един месец в годината който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Моли съда да осъди ответника да заплаща издръжка за детето в законоопределен размер. Относно семейното жилище в Б.И.няма претенции и е съгласна същото да бъде предоставено за ползване на ответника по делото. Желае след развода да носи предбрачното си фамилно име „К.”.

Ответникът Р.Х. също желае развод, но по вина на ищцата Д. И.. Твърди в отговора на исковата молба че през месец юли 20** година ответницата напуснала семейното жилище в село Б.И.и заживяла на съпружески начала с мъж от село Г. на име Б.П., като взема малолетния им син Е. да живее с тях.

Твърди, че поради отсъствието му от страната при отглеждането на детето съпругата му била активно подпомагата от Т. К. нейна майка, както и от родителите му.

Р.Х. иска развода и потвърждава дълбокото и непоправимо разстройство на брака, но твърди че същото е по вина на съпругата му Д. М. и относно причините за това, както и за да му се предостави упражняването на родителските права върху детето Е. предявява насрещен иск.

Твърди в насрещния си иск освен безспорните обстоятелства, че през 2010 година на съпругата му Д.Х. заболя от „множествена склероза” от което той ищецът дъщеря им и родителите на страните изпаднали в шок и въпреки това положили всички усилия Д. да преодолее стреса и да продължи живота си по нормален начин въпреки хроничното заболяване.

През 2012 година се родило детето Е.. През 2014 година на Р.Х. се открива възможност за работа в А. срещу добро заплащане и със съпругата му решили, че е в техен интерес и в интерес на децата Р.Х. да замине. В А. работил и продължава да работи на голям строителен обект – ядрена електроцентрала.

С изненада разбрал, че на 14 юни 20** година съпругата му е напуснала семейното жилище и заживяла на семейни начала с мъж от село Г. на име Б. П., като взела и малолетния син на страните Е. да живее с тях в село Г..

Твърди в насрещната си искова молба, че детето Е. е силно привъзразо към баща си, към сестра си и бабите по майчина и бащина линия.  Отделно от това в Б.И.на приятелите на Е., с които дружи, както и братовчедите му с които живеят заедно.

Твърди се в исковата молба, че извеждането на детето Е. от дома им нанесло сериозна травма на това дете, на него било съобщено от голямата им дъщеря за връзката й в село Г. и преместването на Д. и детето там. 

Твърди се в насрещната искова молба, че от дъщеря си той Р.Х. разбрал, че когато Д. М. отивала на работа е оставяла Е. без надзор в село Г., като за него не се е грижел никой и той се скитал по селото. Ведръж дори се изгубил и бил прибран от някаква жена в дома й, докато майка му отиде и го вземе. Твърди се в насрещната ИМ, че през този период личните контакти на Е. с майката на Д. и неговите родители се осъществявал чрез голямата дъщеря на страните Л. и че когато веднъж  отишла да вземе детето Е. за да го заведе при родителите му установила, че той има рана на носа за причиняването на която съобщил че майка му го е била и че не иска повече да живее в село Г. с майка си и нейния приятел.

Твърди се в насрещната искова молба, че вследствие хроничното си заболяване и медикаментозната терапия Д. често е проявявала силно раздразнение граничещо с агресивно поведение но с общи усилия са преодолявали тези кризи.

Твърди се в насрещната искова молба че Д.Х. отказала на ищеца докато се прибере от А. местопребиваването на детето Е. да бъде в село Б.И.било при майка й било при родителите на ищеца. Твърди се в насрещната искова молба че това предложение на Р.Х. било посрещнато остро и агресивно от страна на Д., след което тя едностранно преустановила всякакви контакти с Р.Х. по телефона, скайпа, вайбър и напълно отказала на голямата дъщеря Л. да се вижда с брат си и да го взема и води в село Б.И.при родителите му.

Твърди се в насрещната искова молба, че през целия месец август бил в отпуск в Б. , но с Д.Х. не постигнал съгласие по отношение на местоживеенето на детето Е., грижите отглеждането и възпитанието му но проблемите се задълбочили.

Твърди се в насрещната искова молба, че стъписана от състоянието на детето Е., голямата им дъщеря помолила дъщерята и зетя на Б. П. да предадат на майка й, че взима брат си със себе си в село Б. И., незабавно след което майката Д. се обадила в полицията и подала сигнал, че Лилия е отвлекла брат си.  По късно същият ден самата Д. *** искъл в дома на родителите на ищеца И. и Л. Х., откъдето изведа Е. и го взела със себе си.

В петитума на насрещната искова молба се съдържат исканията съдът да постанови развод по вина на Д. М.Х., да се предостави на Р.Х. упражняването на родителските права върху малолетното дете Е., като при отглеждането му той ще бъде подпомаган от бабата по майчина линия Т. К. и от родителите си И. и Л. Х., като майката Д. М.Х. бъде осъдена да заплаща минимална издръжка, при посочен в насрещната молба режим на лични контакти и отношения на майката с детето й Е..

В съдебно заседание насрещния иск се поддържа от адвокатите С. и К., а в първото съдебно заседание и лично от Р.Х..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства изявленията и становищата на страните приема за установено следното:

Д.М.Х. с ЕГН ********** и Р.И.Х. с ЕГН ********** са сключили граждански брак на 30. 05. 19** година, за което в о.С.е съставен акт за граждански брак № ** от 30. 05. 19** година, установено от приложеното по делото удостоверение за граждански брак ****** от 30. 05. 1993 год.

От брака си  Д.М.Х. и Р.И.Х. имат две деца – Л. Р. И. – С. пълнолетна и Е. Р. Х. – малолетен, роден на 4 юли 20** год. с ЕГН **********.

Бракът между Д.М.Х. и Р.И.Х. е дълбоко и непоправимо разстроен поради фактическата раздяла между тях от юни 20** година включително и към момента на приключване на устните състезания по делото, както и поради обстоятелството, че от 14 юни 20** година Д.М. напуснала семейното жилище в село Б.И.и се преместила да живее с друг мъж Б. П. с село Г., като взела със себе си и малолетното дете Е.. Самостоятелна причина за дълбокото е непоправимо разстройство на брака между страните е че през 2014 година въпреки това, че  Д.М.Х. към този момент  е болна от „множествена склероза” Р.Х. заминал да работи във В., а съпругата му останала в Б. с тогава ненавършилия още две години син на страните Е..

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза и приложените по делото Епикриза и Експертно решение № *** от 17. 03. 2016 година  заболяването на ищцата „множествена склероза церебро-спинална форма пристъпно-ремитентен ход” е причинило на ищцата 60% трайно намалена работоспособност. Заболяването датира от 2010 година и е започнало с нарушение на зрението на дясното око и световъртеж. Приета е в болница Т., където на 20. 10. 2010 година е осъществен ЯМР на глава и шия. След проведен кортикостероиден курс на лечение зрението се възстановило. През месец ноември 2010 година Д.М. е хоспитализирана в МБАЛНП „С. Н.” по повод загуба на зрението на дясното око и след лечение с кортикостероиди зрението се възстановило. През месец август 2011 година Д.Х.  отново е хоспитализирана в УМБАЛ „С. Н.” по повод скованост в краката, изтръпване на ходилата и намалено зрение на дясното око, като след проведено лечение е изписана с подобрение и пълно възстановяване. През следващите три години Д.Х. получавала средно по три пристъпа в годината, които се изразявали в слабост в краката, залитане и нестабилна походка. Неколкократно е хоспитализирана в болница Т. и след лечение с КС – кортикостероиди винаги се е възстановявала и продължила да работи. През месец януари 2015 година, при контролен ЯМР отново е установена разгърната картина на заболяването на Д.Х. „Множествена склероза”. През месец юни и август 2015 година отново е имала пристъпи със слабост в краката и нестабилна походка и след курс с КС се подобрила.

От месец септември 2015 година до края на 2016 година за лечение на заболяването „Множествена склероза” (МS) Д.Х. е започнала да приема Копаксон, който понасяла много добре и от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява че през 2016 година пристъпите намаляли от три пъти на два пъти годишно и се е увеличил периода от време между пристъпите. През тази 2016 година са се проявили два пристъпа на заболяването МS – януари 2016 г. и месец юли 2016 година проявили се със слабост в краката и нарушена координация като след КС курс на лечение настъпило подобрение в състоянието й.

От 2017 година на Д.М.Х. се провежда успешно лечение на МS с Джиления, вследствие на което настъпило подобрение и не са констатирани пристъпи на заболяването.

В заключение съдебно-медицинската експертиза сочи, че заболяването на ищцата „множествена склероза” е хронично автоимунно невродегенеративно заболяване на ЦНС (централната нервна система),  клиничното протичане на което се характеризира с разпръсната увреда на различни неврологични системи. При ищцата заболяването MS се проявява в пристъпно-ремитентна форма и през последните две години е със значително намаляване на пристъпите и добро повлияване на лечението до настоящия момент. Заболяването е хронично с пристъпно – ремитентен ход и ищцата Д.Х. може да се грижи за себе си и да полага грижи за отглеждането на малолетното си дете Е.. Съдът кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза, което е обосновано, обективно и пълно.

Към момента на приключване на устните състезания по делото ищцата работи вече 8 месеца като кредитен консултант, потвърдено от показанията на свидетелката Д. И. К. която е и работодател и пряк ръководител на ищцата.  

Видно от показанията на свидетелката К. и тези на свидетелката В. Б. П., ищцата действително живее от юни 20** година на съпружески начала с Б. П.в в къщата му в село Г., където има условия за отглеждане и възпитание на детето Е..

Видно от социалния доклад майката Д.М. осигурява правилно потребностите на малолетното си дете Е., което посещава задължителна предучилищна група в детска градина ДГ „С.” град  С.. Докато бащата работи в А. това малолетно дете се отглежда от майката с режим, съобразен с възрастта му. Когато в началото на лятото на 20** година  Д.М. *** в дома на Б. П. през първите два месеца детето Е. е живяло при майка си три дни в седмицата, като през останалото време е отглеждано в село Б.И.от бабата по майчина линия и от дядото и бабата по бащина линия.

Не е спорно по делото, че в края на лятото по-голямата дъщеря на страните Л. Р. без съгласието на майката взела малолетния си брат Е. от село Г. и заявила че детето ще остане в село Б.И.при баба му и дядо му по бащина линия И. и Л. Х..

Майката Д.М. не била съгласна така да й отнемат детето и потърсила съдействие от полицията и на 14. 09. 20** година си върнала детето, като продължила да го отглежда в село Г. в дома на Б. П. в който още лятото на 20** година се била преместила да живее. Бащата продължава да работи в А. включително и към моментана приключване на устните състезания по делото. Прибрал се за коледните празници в Б. и по съгласие с майката детето Е. бил при него за времето от 15. 12. 20** година до 30. 12. 20** година. След това бил върнат на майката за три дни от новогодишните празници от 30. 12. 20** година  до 2. 01. 2019 година, след което отново бил предоставен от майката на Р.Х. и детето било при баща си от 02. 01. 2019 година до 12 януари 2019 година, когато бащата отново заминал за А. а детето върнато при майка му.

Във вреда на детето са се влошили отношенията между ищцата и нейните майка и дъщеря което допълнително създало затруднения за отглеждането на детето от единствения родител който има възможността за това.

За решаване споровете между страните относно детето  била потърсено компетентно мнение на доставчик на социална услуга „ЦОП „С. С.” който център предоставял социалната услуга психологическа подкрепа на детето и определяне на родителския капацитет на майката и видно от социалния доклад становището на специалиста от „ЦОП „С. С.” в дома на Д.Х. *** се посрещат по адекватен начин както базовите нужда на детето Е., така и нуждите от по-висок ред. На детето Е. са осигурени както добра среда за отглеждане и възпитание, така и безопасност за да се развива физически и емоционално по един добър начин. Полаганите в този дом всекидневни грижи също са са на високо ниво, като хигиената на детето е на нужното ниво, осигурен му е достъп до разнообразна храна, медицински и други грижи. В жилището в село Г. в което детето е отглеждано от майката детето Е. разполага с добри условия на живот, като са налице и разнообразни материали за стимулиране детското развитие. Майката се стреми да поставя адекватни правила и граници с оглед оптималното възпитание на детето. Поради заболяването си майката има физически затруднения, но според социалния доклад и становището на доставчика на социалната услуга „ЦОП „С. С.” това не пречи на качеството на живот на детето. Жилището в което то живее в село Г. е собственост на Б. П., с когото майката Д.М. живее на съпружески начала. Представлява масивна двуетажна сграда с по три стаи на всеки етаж. Детето Е. живее с майка си при Бисер Пейчев на първия етаж от къщата, като тримата имат на разположение две спални, коридор и санитарни помещения. Хигиената е на много добро ниво.

Д.М. работи на граждански договор пет дни в седмицата на осем часов работен ден при възнаграждение 510 лева. Тя е  освидетелствана с цитираното по-горе експерно решение на ТЕЛК и получава  пенсия по болест 176, 46 лева. Получава и допълнителен доход от 51, 25 лева, от които 40 лева семейни помощи за деца и 11, 25  лева от ППЗИХУ. Лицето Б. П. с когото Д.М. живее на съпружески начала работи като тракторист по трудов договор във фирма  „А.” ЕООД гр. С. при регистрирано месечно възнаграждение 560 лева.

Социалния доклад, както и предоставената от ЦОП „С. С.”  социална услуга  се потвърждават в съдебно заседание от Ц. Т. ръководител на Отдел „З. на детето” към Агенция за С.п. гр. С.. Потвърждават се като обективни и компетентни и заключенията относно родителския капацитет на майката при предоставената от ЦОП „С. С.” социална услуга по програма „П. на р. – семейна подкрепа за сигурна грижа”.

Съдът намира че следва да прекрати чрез развод брака между страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство. Вина за това състояние на брачната връзка има всеки от съпрузите.

Вината на жената Д.Х. се обективира в напускане на семейното жилище в село Б.И.и заживяване на съпружески начала с Б. П. в село Г..  

Вината на мъжа Р.Х. е обективирана в това че оставил болната си от МS съпруга и заминал да работи в А., като я оставил с ненавършило две години дете. В тежест на Р.Х. е на доказване, а не установява това да е станало по начина по който твърди в отговора и насрещната си искова молба. Не се установява съпругата му в състоянието в което е била и с ненавършило 2 години дете да е била съгласна да остане без съпруга си в дома на родителите му в село Б. И.. Тя самата е имала нужда от грижи и подкрепа, а не може да се  пренебрегне нуждата от грижи и за малолетното дете Е.. Законът ясно установява в чл. 123 ал. 1, чл. 125, ал. 1, 2 и 3, чл. 126 ал. 1 и чл. 143 ал. 1 СК задължение на родителя и то за лични грижи, а не само за пари. Това са обективно правни задължения и Р.Х. при конкретното положение е бил длъжен да съобрази нуждата от грижи за детето си като баща в къщата независимо дали майката е съгласна с работатата му в А.. При положение че не доказва и съгласие на жена си да ги остави с детето в това положение и Р.Х. има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Заболяването МS  на съпругата му е било в динамика. Р.Х. е могъл и от А. да съобрази влошаването му в първите три години след заминаването му. Той е останал в А. и това не може да се пренебрегне не само от гледна точка на задълженията му като съпруг, но и като баща. По тези съображения и Р.Х. има вина за дълбокото и непоправимо разтройство на брака между страните.

Съдът, като съобрази социалния доклад и безспорното обстоятелство че и в най-тежките години майката е била до детето Е. и се е грижела за него, намира че именно на нея следва да се предоставят правата за отглеждането и възпитанието на детето. Заболяването й МS понастоящем е в ремисия и видно от социалния доклад, свидетелските показания, съдебно-медицинската експертиза и безспорните факти по делото може да се грижи за детето, а баща му продължава да е в А..

По изложените съображения и местоживеенето на детето следва да се определи от съда при неговата майка.

Съдът следва да определи режим на лични контакти и отношение между детето Е. и баща му Р.Х. всяка първа и трета събота и неделя от месеца както и един месец в годината който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Това следва да са и привременните мерки по отношение да детето до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

Няма основание след постановяване на настоящото решение привременните мерки да включват бабата по майчина линия и сестрата на детето. Р.Х. следва да си поеме поне привременния режим на лични контакти между него и детето. Щом претендира той да упражнява родителските права върху детето, следва да може поне за установения режим на лични контакти да си бъде с детето, без да разчита на трети лица, особено при положение че сестрата без съгласието на майката самоуправно е отнела детето от нея което допълнително влошило отношенията между страните. Това е в ущърб на детето, тъй като намалява зоната на сътрудничество между тези които поне могат да помагат на майката, при положение че дълго време тя е била единствения родител който може да се грижи за детето докато бащата е в А..

 В този смисъл по изложените съображения на основание чл. 59 ал. 9 от СК следва да се изменят и привременните мерки относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения.

Съдът следва да предостави на мъжа ползването на семейното жилище в село Б. И., което е собственост на родителите на Р.Х.. За семейното жилище няма спор между страните. Детето живее с майка си в село Г. в дома на Б. П. и там има добри условия за отглеждането и възпитанието му.

Съдът намира, че една издръжка от 240 лева месечно е съобразена с нуждите на детето и възможностите на бащата за издръжка. В тази насока съдът съобрази изявлението на Р.Х. че работи в А. за добро заплащане. Това изявление по въпроса за издръжката има характер на признание от страна на Р.Х..  Именно идеята за добро заплащане му е послужила да отиде на работа в А., а в Б. да останат болна от МS жена и две годишно дете. Там работи от 2014 година, включително и към момента на приключване на устните състезания по делото.  При положението на майката и нейните доходи една издръжка от 8 лева на ден за детето Е. е съобразена с нуждите на детето и възможностите на баща му по смисъла на чл. 142 ал. 1 СК. Такава издръжка съдът следва да бъде  до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, поради което съдът на основание чл. 242 ал. 1 ГПК следва да постанови предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.  

Мотивиран от изложените съображения съдът,

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА чрез развод сключения на 30 май 19** година с акт на № ** от 30. 05. 19** година на о.С.граждански брак между Д.М.Х. с ЕГН ********** и Р.И.Х. с ЕГН **********, поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина и на двамата съпрузи.

Постановява след развода жената да носи предбрачното си фамилно име „К.”.

ПРЕДОСТАВЯ на Д.М.Х. с ЕГН ********** с фамилно име след развода „К.” упражняването на родителските права върху малолетното й дете Е. р. Х., роден на *** година, с ЕГН  **********, при режим на лични отношения на това дете с баща му Р.И.Х. всяка първа и трета събота и неделя от месеца както и един месец в годината който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Определя местоживеене на малолетното дете Е. р. Х. с ЕГН  ********** при неговата майка на Д.М.Х. с ЕГН ********** и фамилно име след развода „К.” в село Г. о. С..

ИЗМЕНЯ на основание чл. 59 ал. 9 от СК постановения в съдебно заседание на 03. 04. 2019 година режим на лични контакти и отношения между  малолетното дете Е. р. Х. и неговия баща Р.И.Х. и постановява считано от съобщаване на решението на която и да било от страните привременен режим на лични отношения на малолетното дете Е. р. Х. с ЕГН  ********** с баща му Р.И.Х. до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца както и един месец в годината който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА Р.И.Х. с ЕГН ********** *** да заплаща издръжка за малолетното си дете Е. р. Х., роден на *** година, с ЕГН  ********** по 240 (двеста и четиридесет) лева месечно, които да заплаща до 5то число на месеца на Д.М.Х. с ЕГН ********** и фамилно име след развода „К.”, като майка и законна представителка на това дете, считано от постановяване на настоящото решение, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска до настъпване на основания за изменяване или прекратяване на издръжката.

ОСЪЖДА   ОСЪЖДА Р.И.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на С. р. съд 345 лева за ДТ върху определената издръжка, както и 25 лева окончателна държавна такса за производството за развод.

ОСЪЖДА  Д.М.Х. с ЕГН ********** и фамилно име след развода „К.” да заплати на С. р. съд допълнително още  25 лева като окончателна държавна такса за производството за развод.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242 ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Решението не подлежи на обжалване в частта му в която на основание чл. 59 ал. 9 от СК са постановени нови привременни мерки относно режима на лични контакти и отношения между малолетното дете Е. р. Х. с ЕГН  ********** с баща му Р.И.Х. до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

Районен съдия: