МОТИВИ
към Присъда №90/02.07.2019г. по НОХД №877/2018г.
на РС- ***
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – *** е
повдигнала обвинение срещу Б.К.П. ЕГН: ********** – за това, че на 31.01.2018
година в гр.***, при условията на повторност като случаят не е маловажен, отнел
чужда движима вещ - 1 бр. велосипед марка ***модел ***на стойност 90 лв. от
владението на С.Х.С. ЕГН: **********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои - престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1
вр. чл.28 ал.1 НК.
Представителят на РП - ***
поддържа обвинението така, както е повдигнато - за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК. Счита същото за доказано по
несъмнен начин и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде
наложено наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства - около
средния размер, предвиден в чл.195 ал.1 НК.
Подсъдимият Б.К.П. се явява лично
и с упълномощен защитник. Формално заявява, че се признава се за виновен, но
същевременно дава обяснения, в които излага собствена версия за случилото се,
според която няма спомен за обстоятелствата, предмет на изясняване, тъй като е
бил в особено психично състояние, породено от /по негови думи/ „параноя“.
Защитникът счита, че случаят следва да бъде квалифициран като „маловажен“.
Същевременно, навежда съображения за липса на субективната страна на деяние по
чл.194 ал.1 НК, тъй като подсъдимият не е имал намерение да свои, а само да
ползва отнетата движима вещ. Подсъдимият се солидаризира с тази позиция на
защитника си; изразява съжаление за извършеното.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната
съвкупност, от фактическа страна намира за установено следното:
Б.К.П. е роден на *** ***, ***,
българин, български гражданин, с начално образование, неженен, работи, осъждан,
ЕГН: **********.
Подсъдимият е осъждан
неколкократно за престъпления от общ характер, в т.ч. – за такива по чл.195 НК.
Пряко относими към предмета на доказване по настоящото дело са неговите
осъждания, както следва:
-
по НОХД №402/2012г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – *** - П. бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.197 т.3 вр.чл.195 ал.1 т.3, т.4
вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 ал.1 т.3 вр.чл.26 ал.1 НК, като му било
наложено наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Присъдата влязла в сила на 11.06.2013г.;
-
по НОХД №190/2015г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ***- П. бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.249 ал.1 НК, като му било наложено
наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 400 лева; на основание
чл.66 ал.1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода било отложено за
срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Присъдата влязла в сила на 23.09.2015г.
Към 31.01.2018г. подсъдимият П. ***.
Не работел; случвало се да употребява наркотични вещества.
На посочената дата сутринта, /между
07 и 08:30 часа/, подсъдимият се намирал на територията на гр.***, ОБЛ.***.
По същото време, в имот на ул. ***/двор
и къща/ живеели свидетелите С.Х.С. /син/, Х.С.Б. /баща/ и Т.Т.Б.
/майка/. В дворното място на имота, подпрян до гаражното помещение, се намирал
велосипед марка ***, на стойност 90 лв. Велосипедът бил собственост и се
владеел от семейството – С.С., Х.Б., Т.Б., като
преимуществено се ползвал от св.Б..
Преминавайки покрай споменатия
имот, подсъдимият П. забелязал велосипеда и решил да го открадне. Влязъл през
незаключената порта на двора и взел велосипеда ***. Заедно с велосипеда се
отправил към портата на имота, за да излезе на улицата, когато бил забелязан от
стра на св.Т.Б.. Същата силно се изненадала от
поведението на подсъдимия и започнала да му вика да остави велосипеда. От своя
страна, Б.П. не й обърнал особено внимание, но все пак отвърнал на Б. да го
остави на мира - че ще върне „колелото“. След това обаче, напуснал имота на ул.
***, привел велосипеда в движение и по този начин, се отправил по улицата, към
изхода на гр.*** – в посока гр.***
Виковете на св.Б. били чути както
от нейния съпруг, св.Х.Б., така и от нейния син – св.С.С..
Св.Х.Б. решил да настигне подсъдимия и да върне откраднатия велосипед. Привел в
движение собствен лек автомобил и се опитал да последва подсъдимия. След около
1,5 км., успял да настигне Б.П., който все още управлявал откраднатия
велосипед. Започнало преследване, при което неколкократно
св.Б. настигал подсъдимия и неколкократно, при настигане, го призовавал да
остави велосипеда и да си върви „по живо,
по здраво“. Подсъдимият обаче не приел това предложение. В крайна сметка,
виждайки, че на асфалтирания път лесно бива застигнат - отбил по черен /земен/
път и продължил движението си. От своя страна, св.Б. преценил, че не може да
управлява по черния път. Счел, че рано или късно, подсъдимият отново ще излезе
на асфалтирания път и се върнал в дома си в гр.***. Разказал на сина си, св.С.С., за описаното по-горе преследване и двамата решили да се
върнат по същия маршрут, с надеждата да заловят подсъдимия с откраднатия
велосипед. Привели в движение споменатия лек автомобил и се отправили в посока
гр.***
Междувременно, св.С.С. бил сигнализирал за случая полицейските органи. Дежурният
по това време полицейски служител – св.И.М.П., се отправил с патрулен автомобил
в указаната посока – изхода на гр.***, в посока гр.*** На около 2 километра
извън гр.*** забелязал подсъдимия да управлява откраднатия велосипед. Изравнил
се с него и му разпоредил да спре, но Б.П. не се подчинил. Св.П. се опитал да
препречи с патрулния автомобил пътя на подсъдимия. Последният обаче осъзнал, че
ще бъде заловен, спрял велосипеда, хвърлил същия на пътното платно и побягнал
през полето. Св.П. успял да го догони и хване, след като подсъдимият не се
подчинил на разпореждане „Стой, полиция!“. При отвеждането до патрулния
автомобил обаче, подсъдимият отново, ненадейно се опитал да се отскубне и да
побегне; започнала схватка, при която П. категорично се противял да му бъдат
поставени белезници, махал с ръце наляво-надясно и претендирал, че велосипедът
си е негов и че му е необходим.
Така започналата схватка между
дежурния полицейски служител и подсъдимия, била забелязана от страна на
приближаващите междувременно с лек автомобил, свидетели С.Х.С. и Х.С.Б.. Същите
се притекли на помощ на св.И.П. и му помогнали да обездвижи и задържи подсъдимия.
Б.П. бил отведен в РУ – ***; бил му извършен съответен медицински преглед.
С Протокол от 31.01.2018г., св.И.П.
предал доброволно на разследващ полицай при РУМВР – ***, управлявания от страна
на подсъдимия, велосипед ***; срещу разписка от същия ден, велосипедът бил
върнат на св.С.Х.С..
С първо действие по разследването
– разпит на свидетеля С.С., извършен при условията на
чл.212 ал.2 НПК, започнало досъдебно производство №***/2018г. по описа на РП – ***.
В хода на същото, към наказателна отговорност за престъпление по чл.195 ал.1
т.7 вр.чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК бил привлечен Б.К.П. ЕГН: **********
Изложената по - горе фактическа
обстановка се приема от съда за убедително доказана и следва от събраните по
делото доказателствени материали, както следва:
- показания на свидетелите С.Х.С. -
дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, във вр. с
ал. 1, т. 2 НПК; Т.Т.Б. - дадени в съдебното
следствие и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 НПК; Х.С.Б.
- дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, във вр.
с ал. 1, т. 2 НПК; И.М.П. - дадени в съдебното следствие и прочетени на
основание чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 НПК. Съдът намира, че тези
показания /както дадените непосредствено пред Съда, така и прочетените от
досъдебното производство/ са подробни, небудещи съмнение в тяхната достоверност
и взаимно се потвърждават, като от тях се установяват времето, мястото и
обстановката по отнемане и след отнемането на процесния велосипед, включително
– задържането на подсъдимия;
- Протокол за доброволно предаване
от 31.01.2018г. и разписка от същата дата /л.18 – 19 от ДП/;
- заключение по първоначална
съдебно-оценителна експертиза /л.20 – 24 от ДП/ и заключение по допълнителна
съдебно-оценителна експертиза /л.94, л.133 – 133а от делото/. Следва да бъде
отбелязано, че както първоначалното, така и допълнителното експертно заключение
/извършено след оглед от страна на вещото лице на вещта, предмет на
експертизата/ са в смисъл, че се касае за шосеен велосипед марка ***; за същия
не са налице данни за година на производство, но велосипедът е в задоволително
техническо и функционално състояние, добре поддържан, като пазарната му
стойност към 31.01.2018г. се определя на 90 лева. Съдът намира, че и двете
експертни заключения са обосновани и не възникват съмнения в тяхната
правилност, поради което им отдава вяра;
- заключение по /допълнителна/
тройна съдебно-психиатрична експертиза /л.168 – 186 от делото/, от което се
установява, че Б.К.П. боледува от Смесено личностово разстройство /F
61/, което по степен
на изразеност е заболяване по смисъла на чл.146, ал. 1 и 2 от Закона за
здравето, както и от Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба н канабиноиди, вредна употреба /F 12.1/. Въпреки това, вещите лица са
категорични, че подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи към 31.01.2018 г., т.е. че психичното
заболяване към същия момент не се е отразило върху неговата вменяемост. Вещите
лица отбелязват, че в поведението на подсъдимия П. няма данни, които да
позволяват диагностицирането на умерена или тежка депресивна симптоматика с
ендогенен произход; допускат, че е била възможна появата на депресивни
преживявания, непосредствено след отминаването ефекта на употребени амфетамини,
което е свързано с основното им въздействие върху човешкия мозък. При разпита в
съдебно заседание уточняват, че при подсъдимия са налице данни за употреба на
наркотични вещества, като конкретния им вид, от гледна точка на известните
модификации върху наркотичните вещества, е относително понятие, както и
въздействието им върху психиката на индивида. Считат, че въпреки психичното
заболяване, подсъдимият, наред с това е и в състояние да дава достоверни
обяснения за обстоятелствата, предмет за
изясняване на делото. Изтъкват, че импулсивността
е базисна характеристика на така структурираната личност и предхожда развитието
както на Психични и поведенчески разстройства дължащи се на употреба на
канабиноиди, така и на кратките психотични епизоди, дължащи се на употребата на
амфетамини; посочват, че изразената емоционалната лабилност с неустойчиво
настроение и нисък контрол над подтиците и импулсите, както и склонността към
непосредствено и незабавно удовлетворяване на потребностите като основни
характеристики на Смесено личностово разстройство, биха могли да улеснят
извършването на противообществени прояви от страна на подсъдимия П.. При
разпита в съдебно заседание вещите лица акцентират върху това, че издадените от
страна на ***епикризи – които на практика са
единствените документални източници за лекувано психично заболяване при
подсъдимия – сочат на краткотрайност, транзиторност на състоянието на
подсъдимия; отбелязват, че краткотраен е бил и престоя на подсъдимия в лечебно
заведение, както и че медикаментите за лечение на психотични разтройства
изискват по-дълги периоди, за да предизвикат терапевтично повлияване;
коментират, че е недопустимо пациент от стационар да бъде изписван с
„обсервацио“ /т.е. съмнение/ за шизофрения, както е сторено в част от епикризите на ***. Вещите лица особено акцентират върху
това, че липсват доводи от областта на съдебната психиатрия, че поведението на
подсъдимия към 31.01.2018г. е било болестно мотивирано. Съдът не намира каквито
и да било причини да лиши от кредитиране коментираното експертно заключение.
Същото е изготвено от трима специалисти със съответен опит в областта на
психиатрията и съдебната психиатрия. Не е за подценяване обстоятелството, че
вещите лица са имали възможност да проследят и изследват състоянието на
подсъдимия в един период от време, датиращ още от началото на съдебното
производство. С оглед на заявени от страна на подсъдимия и негови близки данни
/в хода на обсъждане на споразумение за решаване на наказателното производство
по делото – протокол за съдебно заседание от 25.05.2018г., л.41 от делото/, а
именно – че страда от психично заболяване, беше допуснато извършването на
тройна съдебно-психиатрична експертиза от вещите лица Д-Р Т., Д-Р Т. и Д-Р Г.. Заключението,
депозираното от тяхна страна /л.49 – 61 от делото/ няма да бъде обсъждано
единствено по причина, че предхожда откриването на съдебното следствие по
делото и е имало за цел решаване на принципни въпроси, свързани с участието на
подсъдимия във воденото спрямо него, наказателно производство. Същественото в
случая е именно обаче обстоятелството, че се касае за трима специалисти, които са
имали възможност да проследят състоянието и оплакванията на подсъдимия П. при
различни ситуации, в период на развитие, през определен период от време и
липсват каквито и да било разумни съображения, тяхното заключение по тройна
съдебно-психиатрична експертиза /л.168 – 186 от делото/ да бъде преценено като
неправилно, необосновано, непълно или тенденциозно. Напротив, същото се
разкрива като обективно и обосновано, поради което Съдът му отдава вяра;
- епикризи, издадени от ***ЕООД за
подсъдимия Б.К.П. /л.40, 62, 66, л.125 – 125а, л.132/;
- писмени данни за имущественото
състояние и трудова заетост на подсъдимия, изискани от ОБЩИНА ***, ТД на НАП – ***,
ОДМВР – ***, ОД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ /л. 20 - 27
от делото/;
- характеристична справка /л.16 – 18
от делото/;
- справки за съдимост /л.29 - 32 от
делото/.
Съдът намира, че от гледна точка
на правнозначимите факти и обстоятелства, налице са някои особености в гласните
доказателствени средства, които следва да бъдат обсъдени.
На първо място, показанията на
свидетелите Б.Е.Д. и А.Л.И. способстват единствено за изясняване психическото
състояние на подсъдимия П. в месеците предхождащи и следващи 31.01.2018г. И
двамата свидетели разказват за странности в поведението на подсъдимия, в т.ч. –
че споделял, че ще става писател, художник, че бил записал музика, че споделял
страховете си, че ще бъде пребит от някого ***/, че споделял, че чува гласове и
че имал навика да напуска обичайното си местоживеене, без да предупреждава, а
впоследствие – също без предупреждение, да се завръща - и прочие. Съдът не
намира основания да лиши от кредитиране показанията на свидетелите Д. и И., но
същевременно, държи сметка, че те са от значение единствено в контекста на
заключението по /допълнителна/ тройна съдебно-психиатрична експертиза, тъй като
именно през призмата на специалните познания на вещите лица – психиатри, изнесените
от Д. и И. данни способстват за изясняване обстоятелствата относно психичното
състояние и по-конкретно – наличието на вменяемост при подсъдимия Б.К.П..
На следващо място, според дадените
от страна на подсъдимия обяснения в хода на съдебното следствие:
„…Един
ден като си стоях в нас изведнъж и не знам какво ми се случи. Почнах да имам
някаква параноя, някакъв страх и започнах да ходя пеша и стигнах до гр.*** и
след това на връщане не си спомням как съм взел колелото, ни какво се е
случило, ни кога са ме задържали, нито - нищо….“
На практика, горецитираното
обобщава в достатъчна степен версията, изложена от страна на подсъдимия. Като
цяло, обясненията на Б.П. са накъсани, свеждащи се до еднословни отговори на зададените
му въпроси. Подсъдимият все пак уточнява, че не употребява алкохол, както и че
преди споменатата „параноя“, не е бил
употребил и някакви наркотични вещества. Прави впечатление, че във връзка с
твърдяното пътуване към гр.*** същият има запазени спомени – твърди, че било
вечер, било тъмно, студено и валяло; посочва, че се придвижвал пеш и на съмване
– достигнал ***, откъдето с автобус пристигнал в гр.***; посочва, че не бил
консумирал храна или цигари, както и че след пристигането в *** – заспал на
една пейка, от който момент насетне обаче, спомените му се губят. Запазени
спомени подсъдимият има, също така, от времето, следващо процесното деяние:
посочва, че си спомня, че бил в болница, а после го задържали; спомня си, че е
подписвал документи, както и че е бил задържан точно 24 часа; след това бил
освободен и се върнал на стоп, в дома си в гр.***; за случая с процесния
велосипед научил едва впоследствие. Прави впечатление, че спомените на
подсъдимия преди и след случая с велосипеда, са относително подробни, а същият
заявява липса на спомен единствено за процесния случай. На зададен въпрос в
тази насока, подсъдимият заяви:
„ПОДСЪДИМИЯТ – имаше един полицай той ме заплашваше вика „сега като си
тръгнеше ще викнем хора, ще те пребият“ и затова някак си съм запомнил.“
Съдът преценява, че обясненията на
подсъдимия, като цяло, не се ползват с убедителност. Както беше изтъкнато,
същите са накъсани и разкриват наличие на спомен за обстоятелства, които са
принципно ирелевантни /съответно – преди и след процесното деяние/, а
същевременно – липса на спомен именно за обстоятелствата, които са предмет на
изясняване по делото. Същевременно, според заключението по тройната
съдебно-психиатрична експертиза /л.168 – 186 от делото/, подсъдимият в
действителност е в състояние да дава достоверни обяснения за обстоятелствата,
предмет на доказване по делото, т.е. заявената липсата на спомен именно за тези
обстоятелства, не би могла да се приеме за клинично доказана или достоверна.
Отделно от това, показанията на свидетелите С.Х.С., Т.Т.Б.,
Х.С.Б., И.М.П., за които вече стана дума, че взаимно се потвърждават и не
оставят впечатление за недостоверност, разкриват едно поведение от страна на
подсъдимия, което демонстрира логичност и целенасоченост: след като влязъл в
дворното място на УЛ***подсъдимият взел велосипеда, въпреки реакцията от страна
на св.Б., отправил се по посока гр.*** /т.е. приблизително в правилната посока,
отчитайки, че по местоживеене ***/, неколкократно бил
настиган от страна на св.Х.Б. и приканван да върне велосипеда, но не сторил
това, а виждайки, че може да бъде настигнат по асфалтирания път – навлязъл на
земен такъв и на практика, за известно време успял да избегне преследване;
опитал се да избегне и полицейски арест, явно съзнавайки случващото се,
собственото си поведение, а и ролята на полицията в опазването на реда и сигурността
в страната. С други думи, при отчитане на категоричната позиция на вещите лица
по тройна съдебно-психиатрична експертиза – а именно, че към 31.01.2018г.
подсъдимият е можел да разбира свойството и значението на постъпките си, както
и да ги ръководи – следва извод, че дадените от негова страна обяснения, не
могат да бъдат приети като достоверни. Съдът преценява, че същите обяснения са
проявление на правото на защита на подсъдимия, но като доказателствено
средство, не следва да бъдат кредитирани, ето защо - не им отдава вяра.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна подсъдимият Б.К.П.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.195 ал.1 т.7
вр.чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК - на 31.01.2018 година в гр.***, при условията
на повторност като случаят не е маловажен, отнел чужда движима вещ - 1 бр.
велосипед марка *** на стойност 90 лв. от владението на С.Х.С. ЕГН: **********,
без негово съгласие.
Налице е деяние, което се е изразило
в прекъсване от страна на подсъдимия П. на фактическата власт на св.С.Х.С., без
негово съгласие, върху предмета на престъплението – 1 бр. велосипед марка ***
на стойност 90 лв: подсъдимият взел същия велосипед и го извел извън имота на ул***, след което го привел в движение и отпътувал в посока
гр.*** По този начин, подсъдимият установил собствена, относително трайна
фактическа власт върху същата движима вещ.
Следва да бъде отбелязано, че
независимо от последвалото преследване и залавяне на Б.П. с инкриминираната
вещ, кражбата е била довършена, т.е. не е налице недовършен опит към същата.
Съобразно т.4 от мотивите към Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. №
3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.), „Кражбата следва да се счита за завършена,
когато деецът прекъсне досегашното владение върху вещта и установи свое
владение. Не е необходимо да е установено дълготрайно владение, нито деецът да
е успял да укрие вещта, да се е разпоредил със същата като със своя или да е
обезпечил някаква полза от отнемането й. Залавянето на дееца с вещта прекъсва
отнемането й, само когато е извършено преди той да е установил свое фактическо
владение….“. В процесния случай, собственото владение на подсъдимия върху
процесния велосипед е било установено още преди св.Х.Б. да предприеме преследване.
Последното е имало за цел именно възстановяване на владението на правоимащите
лица, след като то вече е било отнето от страна на подсъдимия. В тази връзка
Съдът намира, че е налице достатъчна времева отдалеченост – от отнемането на
велосипеда, от дворното място, както и пространствена отдалеченост на дееца –
от местопрестъплението, за да се приеме, че П. е установил относително трайна
собствена фактическа власт върху предмета на престъплението.
Изпълнителното деяние и неговия
механизъм се доказват пряко посредством показанията на св. Т.Т.Б., а косвено от тези на свидетелите С.Х.С., Х.С.Б., И.М.П..
Престъпният резултат /довършено отнемане и установена собствена фактическа
власт на дееца върху предмета на престъплението/ се установява пряко от
показанията на Т.Т.Б., С.Х.С., Х.С.Б., И.М.П.. Косвено
се доказват от Протокол за доброволно предаване от 31.01.2018г. и разписка от
същата дата, заключения по първоначална съдебно-оценителна експертиза и
допълнителна съдебно-оценителна експертиза.
Авторството на престъплението се
установява пряко от показанията на св. Т.Т.Б., а
косвено от тези на свидетелите С.Х.С., Х.С.Б., И.М.П.. Посочените
доказателствени материали взаимно се потвърждават и способстват за установяване
по категоричен начин, че именно Б.К.П. е извършител на престъплението, предмет
на разглеждане по настоящото наказателно производство.
Квалифициращият признак
„повторност“ спрямо подсъдимия П. се обуславя, от една страна, от осъждането му
по НОХД №402/2012г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – ***, по отношение на което не е
изтекъл срок по чл.30 ал.1 НК. От друга, настоящият случай не може да се
определи като „маловажен“, тъй като не са налице предпоставките по чл.93 т.9 НК
– а именно, липса или незначителност на вредните последици или други смекчаващи
обстоятелства, налагащи извод, че извършеното представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление по чл.195
ал.1 т.7 НК. При изследването на този въпрос, Съдът взе предвид задължителните
указания по прилагане на Закона, дадени с т.7 от Постановление № 6 от
26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от
6.VII.1987 г.), а именно:
„При кражбата маловажността на случая следва да се определи с оглед
разпоредбите на чл. 93, т. 9 НК.
Обществената опасност на деянието при маловажен случай на кражбата е
значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените случаи. По-ниската
степен на обществената опасност следва да се определи с оглед малката стойност
на предмета на кражбите, от липсата или незначителността на вредните последици,
а така също и с оглед другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца,
преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Възможно е при малка стойност на откраднатите вещи или при незначителни
вредни последици, но с оглед личността на дееца, подбудите, начина на
извършването на кражбата или други обстоятелства, обществената опасност на престъплението
да е по-висока от обикновените случаи и поради това кражбата не се явява
маловажен случай. И обратно, в някои случаи, макар и да не липсват вредни
последици или те да са по-значителни, но с оглед на другите обстоятелства
деянието да е с по-ниска степен на обществена опасност, поради което кражбата
да представлява маловажен случай.“
В случая, действително, стойността
на предмета на престъплението, е относително ниска – 90 лева. Същевременно, от
справката за съдимост на Б.П. е видно, че към 31.01.2018г. спрямо същия са
налице общо пет отбелязвания. Доколкото осъждането по НОХД №402/2012г. по описа
на РАЙОНЕН СЪД – *** формално определя наличието на квалифициращия признак по
чл.195 ал.1 т.7 НК, същото няма да бъде обсъждано. Другите четири отбелязвания
в справката за съдимост са за извършени престъпления по чл.195 ал.1 т.5, чл.195
ал.1 т.3, чл.197 т.3 вр.чл.195 ал.1 т.3 и чл.249 ал.1 НК. С други думи, в
миналото П. неколкократно е извършител на престъпления, които са „тежки“ по смисъла
на чл.93 т.7 НК, а оттук – степента му на лична обществена опасност следва да
се определи като висока. Впрочем, в същата насока са и представените
характеристични данни, според които подсъдимият се ползва с лошо име по
местоживеене, контактува с лица от криминалния контингент, не работи /което се
потвърждава и от справката на ТД на НАП/ и има данни за злоупотреба с
наркотични вещества. На следващо място, начина на извършване на престъплението
разкрива изключително упорство и дързост - както при установяване на
фактическата власт върху откраднатата вещ, така и при нейното отстояване, след
довършване на престъплението. Отново следва да бъде подчертано, че
престъплението е извършено по неприкрит начин /“посред бял ден“/, като на
практика, още в хода на неговото извършване, св.Т.Б. е приканила подсъдимия да
го преустанови – да остави велосипеда на място. При това, на няколко пъти, подсъдимият
е имал възможност, съответно да прекъсне изпълнителното деяние – когато е видян
и приканен към това, от страна на св.Т.Б., а впоследствие – след довършване на
престъплението, да се откаже от владението върху откраднатата вещ, като я върне
на св.Х.Б.. Подсъдимият обаче не пожелал да съобрази поведението си с
изискванията на Закона, а настойчиво продължавал своите незаконосъобразни
действия: напуснал имота на ул***отправил се в посока
гр.***, упорито бягал от св.Х.Б., който го приканил неколкократно да върне
велосипеда, а накрая – бягал от дежурния полицейски служител И.П. и дори - оказал
активна съпротива при законосъобразно задържане. Всичко това разкрива ярко
изразено нежелание за съобразяване със Закона, по-конкретно – с правото на
собственост, правоимащите лица и дори - компетентните полицейски служители,
действащи в кръга на тяхната служба. Крайният извод е, че личната обществена
опасност на подсъдимия е висока, а начина на извършване на престъплението –
сочи на безпардонно незачитане на правовия ред в страната като цяло; с други
думи, обществената опасност на случая е повишена, независимо от относително
ниската стойност на предмета на престъплението и случаят не се явява
„маловажен“.
От субективна страна, подсъдимият
е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, както и неговите обективни
признаци, предвиждал е неговите общественоопасни последици (прекъсване на
чуждата фактическа власт върху предмета на престъплението и установяване на
собствена такава) и е имал за цел тяхното настъпване. Налице е и характерното
за чл.194 ал.1 НК намерение за своене на отнетата движима вещ, което ясно
проличава от действията на подсъдимия след установяването на собствена
фактическа власт върху велосипеда – П. категорично отказва да го върне както на
правоимащия Х.Б., така и да се подчини на
полицейското разпореждане да преустанови движението си. Не може да бъде
възприето виждането на защитата, че подсъдимият не е имал намерение да свои, а
единствено – да ползва отнетата движима вещ. Действително, при нейното
отнемане, Б.П. заявил на св.Т.Б., че ще върне велосипеда. Липсват обаче каквито
и да било обективни данни, свидетелстващи за подобно намерение. Напротив, както
беше изтъкнато – налице са доказателства в противоположната посока, а именно –
че П. не е имал никакво намерение да върне велосипеда. В случай, че същият е
имал намерение само да ползва вещта, то е имал и възможност да се опита да
постигне някаква уговорка – на първо място, при срещата със св.Б., а на второ –
когато е бил неколкократно застиган от св.Х. БОНЕВ,
приканван да върне вещта и дори му е обещавано, че може да си върви „по живо, по здраво“. Вместо да върне
вещта или да се спогоди с правоимащите относно нейното ползване – подсъдимият
очевидно, упорито се е стремял да запази собственото владение, без да има
някакво обозримо намерение да върне вещта. Субективната страна на деянието се
установява по убедителен начин, посредством доказателствата и доказателствените
средства, коментирани по – горе, от които се доказва и неговата обективна
страна. Особено място в тази връзка заема заключението по тройната съдебно-психиатрична
експертиза /л.168 – 186 от делото/, от която се установява по несъмнен начин,
че Б.П. е действал в състоянието на вменяемост, т.е. никое от действия,
установени и коментирани по-горе, не е извършено в състояние на невменяемост,
продиктувано от психично заболяване.
Въз основа на тези доводи Съдът намира,
че повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение е доказано както от обективна, така
и от субективна страна. Вината на подсъдимия Б.К.П. в извършването на
престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК, се явява
доказана по несъмнен начин.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието
по чл.195 ал.1 НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е висока:
предвидено е наказание лишаване от свобода от една до десет години, т.е
престъплението е „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 НК, с относително нисък
специален минимум, но с висок специален максимум.
Личната обществена опасност на
подсъдимия Б.К.П. беше обсъдена по-горе, поради което изложените съображения
няма да бъдат преповтаряни: подсъдимият се отличава с висока степен на лична
обществена опасност.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства,
Съдът взе предвид:
-
младата възраст към момента на извършване на деянието /21 навършени
години/;
-
относително ниската стойност на откраднатата вещ;
-
наличието на психично заболяване, което макар и да не изключва
вменяемостта, според тройната съдебно-пссихитрична експертиза, е в състояние да
улесни подсъдимия при предприемането на противообществени прояви.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът взе предвид:
-
наличието на предходна съдимост, извън осъждането, обуславящо наличието
на квалифициращия признак „повторност“, разкриваща определени деформации в
правосъзнанието;
-
начина на извършване на престъплението – споменатите вече упоритост и
дързостта, проявени както при отнемането на вещта, така и впоследствие – при действията
на правоимащите лица и органите на властта, за възстановяване владение върху
откраднатата вещ.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е деяние с висока степен на
обществена опасност, извършено от деец с висока лична обществена опасност, при
формален, известен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Не са
налице юридически аргументи за определяне на наказанието при условията на чл.55 НК, тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни, а и
никое от тях не е изключително по характера си, щото да се направи извод, че и
най-лекото, предвидено в Закона наказание, се явява несъразмерно тежко. В този
смисъл и при съобразяване стойността на предмета на престъплението, Съдът
счита, че за да бъде наложеното наказание справедливо и съответно на
извършеното, размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде в
минимума, предвиден в чл.195 ал.1 НК. Недопустимо е приложението на чл.66 ал.1 НК, предвид споменатото по-горе осъждане на Б.П. по НОХД №190/2015г. по описа
на РАЙОНЕН СЪД – ***. Нещо повече, отложеното наказание по последното, следва
да бъде приведено в изпълнение на основание чл.68 ал.1 НК, тъй като в
изпитателния му срок, подсъдимият е извършил умишлено престъпление, за което му
е наложено наказание лишаване от свобода; освен това, тъй като сборът на двете
наказания надвишава две години лишаване от свобода /общо – 3 години лишаване от
свобода/, следователно първоначалният режим на изтърпяването за всяко от тях,
следва да бъде „строг“ /чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ ЗИНЗС/.
В съответствие с тези съображения,
Съдът:
-
призна подсъдимия Б.К.П. - роден на *** ***, ***, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН: ********** за
виновен в това, че на 31.01.2018 година в гр.***, при условията на повторност
като случаят не е маловажен, отнел чужда движима вещ - 1 бр. велосипед марка ***модел
***на стойност 90 лв. от владението на С.Х.С. ЕГН: **********, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл.195
ал.1 т.7 вр,чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК, поради което и на основание чл.195
ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 НК във вр.чл.54 НК го осъди на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57 ал.1 т.2 буква „в” ЗИНЗС
да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим;
-
на основание чл.68 ал.1 НК приведе в изпълнение наказанието ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено на подсъдимия по НОХД №190/2015г. по описа на
РАЙОНЕН СЪД - ***, като на основание чл.57 ал.1 т.2 буква „в“ ЗИНЗС постанови
същото наказание да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.
Така определеното и наложено
наказание Съдът приема за съответстващо на целите на индивидуалната и
генералната превенция, както и за достатъчно по своя вид и размер, щото да
способства за поправянето и превъзпитанието на извършителя. Наред с това,
изпълнени се явяват и принципните изисквания на Закона наказанието да бъде
справедливо, както и да бъде съответно на извършеното престъпление.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл. 189 ал.3 НПК Б.К.П. ЕГН: **********
беше осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: 46,92 лв.
/четиридесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/ - по сметка на ОДМВР - ***
и сумата в размер на 1335,18 лв. /хиляда триста тридесет и пет лева и осемнадесет
стотинки/ - по сметка на РАЙОНЕН СЪД *** – всичките от които разноски, във
връзка с приетите по делото заключения по съдебно-оценителна, допълнителна
съдебно-оценителна, тройна съдебно-психиатрична и допълнителна тройна съдебно-психиатрична
експертизи.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: