Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
13.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №9764/2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Т.К.С., с която са предявени срещу С.С. искове
с правно основание чл.49 ЗЗД както следва:
за сумата от
40000
лв. – неимуществени вреди от увреда на здравето – счупване на лява ключица,
заедно със законната лихва от датата на увреждането – 21.11.2017 г. до
окончателното плащане и
1549,80
лв. – имуществени вреди във връзка с процесното събитие, заедно със законната
лихва от датата на последния разход – 27.11.2017 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди,
че на 21.11.2017 г., около 14:00 ч., вървейки към автобусна спирка е минал
покрай бл. 511 в ж.к. Люлин, гр. София и на около 10 метра от края на блока е
попаднал в необозначена и необезопасена дупка и е паднал на лявата си страна,
следствие на което си е счупил ключицата. Изпитал е болка и е получил оток в
лявата ключица, както и нарушена функция на ляв горен крайник. След инцидента е
хоспитализиран в болница, на 23.11.2017 г. е опериран и му е поставен
заключваща титаниева плака за ключица. За поставената му плака за ключица е
заплатил сумата от 1500 лв. Допълнително е направил разходи за потребителска
такса в размер на 34,80лв., платена на болничното заведение и 15 лв. за
рентгенография. Изписан е от болницата на 27.11.2017 г., след което е провел
терапия от 45 дни и терапия с обезболяващи за 30 дни. Твърди, че след
изписването му от болницата се е възстановявал в продължение на шест месеца,
като е провеждал и рехабилитация. Все още изпитва болки в счупения крайник при
промяна на времето и при натоварване. Претендира обезщетения за причинените му имуществени
и неимуществени вреди от ответника – С.С., която е натоварена да поддържа в
цялост участъци от пътя, който е нейна собственост и да поддържа в добро
състояние.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Установява
се от гласните доказателства – показанията на свидетеля Д.А.С., че на 21.11.2017 г. в гр. София, ж.к. Люлин, при пресичане
на улица, между два тротоара, за да отиде към автобусна спирка, кракът на
ищеца е попаднал в дупка, която не е била обезопасена. Вследствие на това,
пострадалият е паднал на лявата си страна. Веднага е бил откаран в болница.
От писмените
доказателства по делото – медицински документи и заключение на приетата по
делото съдебно-медицинска се установява, че вследствие описания инцидент ищецът
е получил закрито счупване на лявата ключица. Настанен е за болнично лечение в
периода 21.11.2017 г. – 27.11.2017 г. като на 23.11.2017 г. е опериран,
извършено е открито наместване и фиксация с метална пластина и винтове.
Проведено е лечение с венозни системи, обезболяващи, антибиотици и
противосъсирващи лекарства, поставена е обездвижваща митела за един месец, изписани
са му противосъсирващи лекарства за 45 дни. След изписване от болницата ищецът
е ходил на превръзки и провеждал раздвижване след сваляне на мителата за около
един-два месеца.
Според
заключението на вещото лице по приетата експертиза обичайният период за
възстановяване при оперативно лечение е около два-три месеца. Според
показанията на свидетеля лечението на ищеца с рехабилитацията е продължило
около шест месеца. Тъй като липсват твърдения и доказателства свидетелят да се
е грижил за ищеца и да е придобил непосредствени впечатления от лечението му, и
доколкото няма други доказателства за възстановителния период на ищеца, съдът
не кредитира показанията на свидетеля в тази част и приема, че възстановяването
е продължило от около два – три месеца, в какъвто смисъл е заключението на
вещото лице.
Ищецът е
претърпял болки с голям интензитет до около седем-осем дни, болки с умерен
интензитет до десет дни, както и след сваляне на обездвижващата превръзка и
започване на раздвижване на крайника за около един месец. До края на третия
месец болките са отзвучали. От заключението се установява, че на ищеца му предстои
нова операция за изваждане на метални импланти, което ще му причини нови болки
и страдания за около петнайсет-двайсет дни. С оглед естеството на увреждането,
вещото лице дава прогноза за пълно възстановяване на ищеца от увредата на ключицата.
Съдът
намира, че от ангажираните писмени доказателства, заключението на вещото лице и
показанията на свидетеля - очевидец на инцидента, които съдът кредитира като
логични и последователни, се установява настъпване на увреждане на здравето на
ищеца по механизма, описан в исковата молба – при попадане на пострадалия в необозначена
и необезопасена дупка, намираща се на улица в ж.к. Люлин.
Съгласно чл. 31 ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. От обстоятелството, че на улицата е имало дупка, която не е била обезопасена, се налага изводът, че ответникът не е изпълнил задължението да поддържат общинската
пътна мрежа, по начин
да е безопасна за преминаващите пешеходци. В случая, С.С. не е извършила необходимите
действия за привеждане на общинския път в годно
състояние за безопасно
преминаване по него и от това нейно
бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, поради
което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на С.С. за обезщетяване
на вредите. В тежест на
ответника е вменено да докаже, че е изпълнил задължението си за поддръжка на общинския
път в състояние за безопасното му използване от пешеходците, каквото доказване
не е проведено.
Предвид
изложеното, в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вида на уврежданията, интензитет и
продължителност на болката - с голям интензитет до около седем-осем дни, с
умерен - до десет дни, и след сваляне на обездвижващата превръзка и започване на
раздвижване на крайника за около един месец, периодът на възстановяване – около
два-три месеца, и предстоящата му нова операция за изваждане на металните
импланти, което ще му причини нови болки и страдания за около петнайсет-двайсет
дни, обективния факт, че в подобни случаи пациентът се възстановява напълно. В
тази връзка, съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на
уврежданията, периодът на лечение и отнасяйки ги към възрастта на ищеца, както
и съобразявайки начинът на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите
при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е в размер на 25000 лв.
Основателна
е и претенцията за имуществени вреди. Видно от писмените доказателства за проведеното
лечение ищецът е направил разходи в общ размер на 1549,80 лв., представляващи разходи
за заключваща титаниева плака за ключица – 1500лв., потребителска такса –
34,80лв. и за ренгенография – 15лв. Заключението на медицинската експертиза е,
че разходи са в причинно-следствена връзка с причинените увреждания.
Следователно, за ищецът възникнало вземане за имуществени вреди в претендирания
размер.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Възражение за съпричиняване от страна
на ищеца е релевирано за пръв път от ответника в съдебното заседание, след
приемане на гласни доказателства, установяващи, че непосредствено преди
инцидента свидетелката си е говорела с пострадалия. Поради това съдът приема,
че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 147 ГПК – факти, които не са били
известни по делото, което е препятствало заявяване на възражението с отговора,
поради което възражението за съпричиняване следва да бъде разгледано по
същество. Съгласно показанията на свидетеля инцидентът се е случил в момент, в
който с ищеца са пресичали улица, докато са си говорели. Съгласно показания на
свидетеля, дупката, в която е попаднал кракът на ищеца е била голяма, видима, с
ширина приблизително повече от 50 см., но свидетелят и ищецът не са я видели,
тъй като са си говорели и не са внимавали. Съдът приема, че при движение на пешеходец по улица в
рамките на общата дължима грижа на всеки към собственото му здраве, е да се проявява
внимание към околната среда, като особено повишено следва да е вниманието при
пресичане на улица. Като е говорил с друго лице, докато е пресичал улицата,
ищецът е допринесъл за настъпване на произшествието и вредоносните последици, в
равна степен с делинквента. Поради това, определените обезщетения следва да се
намалят с 1/2 – до сумата от 12500 лв. за неимуществените вреди и 774,90 лв. за
имуществените вреди.
По
разноските:
На процесуалния
представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ за сумата от 905 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда следващата се държавна такса
– в размер на 550 лв. и разноските за
експертиза в размер на 250 лв.
Поради което Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.С., адрес: гр.
София ул. ******, да заплати на Т.К.С.,
ЕГН: **********, както следва:
на основание чл.49 ЗЗД сумата от 12500 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от увреждания на здравето, настъпили на 21.11.2017г. в гр. София, ведно със законната лихва от 21.11.2017 г. до
окончателното плащане;
на основание чл.49 ЗЗД сумата от 774,90 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди във връзка уврежданията на
здравето, настъпили на 21.11.2017
г. в гр. София, ведно със законната
лихва от 27.11.2017 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от 40000
лв. за неимуществени вреди и 1549,80 лв. за имуществени вреди.
ОСЪЖДА С.С., адрес: гр.
София ул. ******, да заплати на адв. А.Х.Г.,
ЕГН **********, на основание
чл.38, ал.1 ЗА, сумата от 905 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА С.С., адрес: гр.
София ул. ******, да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 500 лв.,
представляваща дължима държавна такса сумата и 250
лв., представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: