Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 270 19.02.2020 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXIIІ административен състав,
На седемнадесети февруари
две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретаря В. С.,
като разгледа докладваното от съдията Русева адм.дело № 239 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК
вр.чл.186, ал.3 вр.ал.1 от ЗДДС и
е образувано по жалба на ЕТ „В. Б.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Елин Пелин“ № 32, ет.4, представляван от В. Г. Б.,
чрез адв. Н., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-624-0129712/16.12.2019 г. на началник сектор „Мобилни групи“ – Бургас,
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на
търговски обект – оръжеен магазин, находящ се в гр. Бургас, ул. „Иван Шишман“ №
19, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни
на осн.чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ поради противоречието й с
материалния закон, с целта на закона и с принципа на съразмерност. Иска се
отмяна на акта. Представят се писмени доказателства, не се претендират
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се представлява, редовно уведомен.
Органът, издал
оспорения акт, е представил заверено копие от преписката по приемането му. В
с.з. не изпраща представител, редовно уведомен. В писмено становище оспорва жалбата,
не претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за
установено от фактическа страна следното:
С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ на осн. чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и
чл.186, ал.3 от ЗДДС – запечатване
на търговски обект – оръжеен магазин, находящ се в гр. Бургас, ул. „Иван
Шишман“ № 19, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок
от 14 дни, за това, че при извършена
на 13.12.2019 г. в 13,58 часа проверка на търговски обект по смисъла на §1,
т.41 от ДР на ЗДДС – оръжеен магазин, находящ се в гр. Бургас, ул. „Иван
Шишман“ № 19, стопанисван от жалбоподателя, е установено, че търговецът, в качеството
си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и не
отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата
наредба.
В мотивите на заповедта е посочено, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр.
чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Посочено е също, че
констатациите са отразени в Протокол за извършена проверка сер. АА №
0129712/13.12.2019 г. В заповедта са изложени и мотиви за продължителността на
срока на наложената ПАМ /14 дни/, като е разпоредено и предварително изпълнение
на заповедта.
Заповедта е съставена въз основа на Протокол за извършена проверка сер.
АА № 0129712/13.12.2019 г. В същия е описано, че 13.12.2019 г. в 13.58 часа в гр.
Бургас, при проверка на оръжеен магазин, находящ се в гр. Бургас, ул. „Иван
Шишман“ № 19, стопанисван от жалбоподателя, е извършена контролна покупка от
проверяващо лице на 1 бр. сачми на стойност 4,80 лв., като за същата не е
издаден фискален касов бон. Посочено е, че работното време на обекта е от 09.00
часа до 18.00 часа през делничните дни, както и че в същия работи едно самоосигуряващо
се лице – собственикът на обекта.
Протоколът за проверка от 13.12.2019 г. е
подписан без възражения от В. Б. и не е оспорен в настоящото производство от
жалбоподателя по реда на чл. 193 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно констатираните с него факти. Освен
това, по фактите няма спор по делото, като не е спорно обстоятелството, че за
контролната покупка не е бил издаден фискален касов бон от монтираното в обекта
фискално устройство.
Въз основа на така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
В съответствие със служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно
нормата на чл.168, ал.1 АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност.
Това се налага поради служебното начало в административния процес, въведено с
нормата на чл.
9 от АПК.
Разпоредбата на чл.
146 от АПК
сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице,
във всяка конкретна хипотеза водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от
обжалването. Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 20.12.2019 г. срещу разписка, а жалбата е подадена
на 27.12.2019 г., поради което съдът приема, че жалбата е подадена в
преклузивния срок за обжалване по чл.186, ал.4 ЗДДС вр.чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден
по установения ред за доставка/продажба. Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице –
чл.186, ал.3 ЗДДС.
По делото е представена Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018
г. /л.56-л.57/, с която изпълнителният директор на НАП е определил директорите
на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ
запечатване на обект по чл.186 ЗДДС. По делото е представена и Заповед № ЗЦУ-806/08.07.2015 г. на
изпълнителния директор на НАП, с която на осн.чл.10, ал.1, т.1 и т.9 от Закона за Националната агенция за
приходите и чл.6, ал.2 и ал.3 от Закона за държавния служител, главният
секретар на НАП е овластен при отсъствие на титуляр на длъжност, заета от
държавен служител, да определя служител, който да изпълнява задълженията му,
при условията на чл.84 ЗДСл /л.70-л.71/. В
изпълнение на правомощията си съгласно тази заповед, със Заповед №
ЗЦУ-853/22.06.2018 г.
/л.72-л.73 от делото/, на осн.чл.84 от ЗДСл и чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП, главният секретар на
НАП е наредил при отсъствие на държавния служител Даниел Тодоров Вълканов,
заемащ длъжността началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас в дирекция
„Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
длъжността да се изпълнява от К. Н. К. – началник сектор „Мобилни групи“ – Бургас
в същия отдел.
Процесната оспорена заповед за налагане на ПАМ е издадена от държавния
служител К. Н. К. – началник сектор „Мобилни групи“ – Бургас в Отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, в качеството му на изпълняващ длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в
ГД „Фискален контрол“ съгласно Заповед № ЗЦУ-853/22.06.2018 г. Видно от приложената по делото Заповед № 12304/18.11.2019 г. /л.62/, на датата на
издаване на заповедта за налагане на ПАМ – 16.12.2019 г., държавният служител
Даниел Тодоров Вълканов - началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас в
дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, е отсъствал от работа поради ползване на законно разрешен платен годишен
отпуск. Поради това, възникнало е основанието, визирано в Заповед №
ЗЦУ-853/22.06.2018 г. на главния секретар на НАП, на посочената дата – 16.12.2019 г., длъжността началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас в
дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП да се изпълнява от държавния служител К. Н. К. . С оглед на това,
процесната заповед за налагане на ПАМ от 16.12.2019 г. е
издадена от К. Н. К. , в рамките на неговите правомощия съгласно Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителният директор на НАП и Заповед №
ЗЦУ-853/22.06.2018 г. на главния секретар на НАП, поради което съдът приема, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Съдът счита, че са
спазени установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта съгласно
чл.186, ал.3 ЗДДС и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта е
мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване -
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начинът и
срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган.
Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са
допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка, ирелеватни по
отношение на наложената мярка са възраженията на жалбоподателя в жалбата –
същите имат отношение към постановеното разпореждане за предварително
изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ /което подлежи на самостоятелен
съдебен контрол и не е предмет на проверка за законосъобразност в настоящото
производство/, както и относно продължителността на срока за налагане на ПАМ
/по отношение на който органът действа при условията на оперативна самостоятелност/.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена на осн. чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.186,
ал.3 от ЗДДС, и за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. Поради това, при проверката за съответствието на оспорената
заповед с материалния закон, съдът следва да изхожда от посоченото в нея
фактическо и правно основание за издаването й, като извърши преценка осъществен
ли е действително съставът на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно чл.118,
ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Според чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл.
3, ал. 1. Според чл.3, ал.1 от същата наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В случая няма спор, че жалбоподателят представлява
лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., следователно
същият е задължен при извършена продажба в брой в търговския си обект да издава
фискален касов бон. Няма спор също и относно факта, че на процесната дата –
13.12.2019 г., в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя и представляващ
оръжеен магазин, находящ се в гр. Бургас, ул. „Иван Шишман“ № 19, е била
извършена контролна покупка на 1 бр. сачми на стойност 4,80 лв., за която не е
бил издаден касов бон, нито ръчна касова бележка от кочан. С това
жалбоподателят от обективна страна е нарушил разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като е извършил
нарушение по посочените текстове, за което законосъобразно е санкциониран чрез
издаването на процесната заповед, в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1 от ЗДДС,
предвиждаща запечатване
на обекта за срок до 30 дни при неспазване на реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Същевременно, чл. 187, ал.1 от ЗДДС предвижда, че при прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето. Предвид
безспорно установения факт на нарушението, необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката е налице. Целта на ПАМ
съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН е да се предотвратят и преустановят административните
нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от
нарушенията. При налагане на ПАМ административният орган действа при условията
на обвързана компетентност, поради което при наличието на горепосоченото
обстоятелство /фактът на извършеното нарушение/ не е налице правна възможност,
а задължение за него да наложи ПАМ.
Правилно е определен и срокът за налагане на ПАМ в
заповедта – 14 дни, в рамките на предвидения в закона максимален срок до 30 дни,
като при определянето на срока за налагане на ПАМ органът действа при условията
на оперативна самостоятелност.
С оглед на изложеното, жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ „В. Б.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Елин Пелин“ № 32, ет.4, представляван от В. Г. Б., против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-624-0129712/16.12.2019
г. на началник сектор „Мобилни групи“ – Бургас, отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – оръжеен магазин,
находящ се в гр. Бургас, ул. „Иван Шишман“ № 19, стопанисван от жалбоподателя,
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на осн.чл.186, ал.1, т.1, б.“а“
от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: