Определение по дело №586/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 345 от НПК и е образувано по подаден частен протест на С. Г. Д. – прокурор при Р. П. – Г. П.. С протеста се иска проверка на разпореждане от 12.04.2012 г., постановено по н.о.х.д. № 521/2012 г. по описа на Районен съд – П., с което е било прекратено съдебното производство по делото и същото е било върнато на Р. П. за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

В протеста се изразява несъгласие с постановеното разпореждане, като се приема същото за неправилно, необосновано и противоречащо на закона и се иска неговата отмяна. Твърди се, че с разпореждането си районният съд е върнал досъдебно производство № 359/2010 г. по описа на РУП – П., тъй като при внасяне на обвинителния акт в съда, постановлението на прокурора за частично прекратяване на наказателното производство спрямо лицето К.В. К. от Г. П., за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, не е било влязло в сила, както и че в диспозитива на обвинителния акт е налице противоречие между фактическото и юридическото обвинение, тъй като е бил пропуснат чл. 20, ал. 2 НК. Посочва се, че обвинителният акт е бил съставен съгласно разпоредбите на чл. 246 от НПК и съдебното производство не е трябвало да бъде прекратено, тъй като не са били допуснати съществени или несъществени нарушения на процесуалните права на обвиняемите. Тези свои твърдения прокурорът подробно е мотивирал в протеста, подаден до Окръжен съд – Б..

Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело и изложените доводи в протеста, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С разпореждане от 12.04.2012 г., Районен съд – П. е прекратил съдебното производство по н.о.х.д. № 521/2012 г. и е върнал същото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Мотивите на съда за връщане на делото са, че преди внасянето на обвинителния акт в съда, е било изготвено постановление за прекратяване на досъдебното производство за лицето К. В. К., като при този конкретен вид прекратяване трябвало да изтекат сроковете, предвидени за обжалване на постановлението и влизането му в сила. Другото основание, поради което съдебното производство е било прекратено, е, че с постановления за привличане на обвиняем лицата З. С. А. и Й. С. У. са били привлечени като такива за престъпление по чл. 316 НК вр. чл.308, ал. 2 вр. ал. 1 НК, вр. чл.20, ал.2 НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че лицата са извършили от обективна и субективна страна престъплението като съизвършители, но в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че се касае за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал.2 вр. ал.1 от НК, като не е посочен чл. 20 ал. 2 НК, с което според районния съд е допуснато противоречие между фактическото и юридическо обвинение.

Въззивната инстанция приема крайния извод на районния съд, че на досъдебното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, заради които правилно е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора. Съгласно ТР № 2/2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г. на ОСНК, чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота обвинителната теза, като главното предназначение на акта е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено престъплението като правна квалификация по един начин, като навсякъде е посочено, че престъплението е извършено при съизвършителство и затова е била посочена и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 НК. В заключителната част, обаче, тази разпоредба липсва, което правилно е дало основание на районния съд да приеме, че обвинението не е достатъчно конкретизирано, тъй като е налице противоречие между текстовото описание на престъплението и неговата квалификация по съответния текст от НК в заключителната част на обвинителния акт, което затруднява правото на подсъдимите да разберат повдигнатото обвинение.

Второто нарушение, станало причина за връщане на делото на досъдебна фаза, според районния съд е факта, че не е бил изтекъл срока за обжалване на постановлението за частично прекратяване на делото срещу едно от обвиняемите лица – К. В. К. Въззивният съд не споделя изводите в атакуваното разпореждане и приема, че това не е съществено процесуално нарушение, тъй като срещу това лице е било повдигнато обвинение по приложеното досъдебно производство, но за друго, различно престъпление, от това, за което са обвинени останалите обвиняеми по делото, срещу които е внесен обвинителния акт, макар и да е налице връзка между двете престъпления и това да е била причината да се в едно наказателно производство. Прекратяването на наказателното производство срещу К. К. по никакъв начин не засяга правата на обвиняемите по същото наказателно производство, които нямат правен интерес да обжалват това прекратяване. Налице е и възможност за служебен контрол на постановлението за частично прекратяване, който контрол не е обвързан от срока за обжалване, поради което следва да се приеме, че не е съществено процесуално нарушение и не е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за ново разглеждане факта, че постановлението за частично прекратяване срещу К. К. не е съобщено на лицата, посочени в него, тъй като това обстоятелство не нарушава правата на обвиняемите, срещу които е изготвен обвинителен акт, не води до неяснота в обвинението срещу тях.

Въззивният съд, разглеждайки обвинителния акт изцяло, намира, че районният съд е пропуснал да се произнесе и по още един съществен пропуск в обвинителния акт, а именно: в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът посочва имената на три лица – сестрите И. С. П. /починала/, Й. С. У. /починала/ и З. С. А., като през цялото време на излагане на фактическата обстановка прокурорът твърди, че и трите заедно са извършвали действия, като трите са решили да продадат нивата, като използват неистински официален документ, починалата П. се е сдобила с този документ, след това трите сестри са го представили този документ пред нотариуса, но след това прокурорът е направил извод, че само две от сестрите са осъществили в съучастие състава на престъплението по чл. 316 НК, във вр. с чл. 308 ал.2 във вр. с ал. 1 от НК. Не са изложени съображения и не става ясно при наличие на факти за съучастие в извършване на престъплението и на починалата П. каква е била причината срещу лицата, на които е било повдигнато обвинение, да не е конкретизирано същото съобразно изложените факти на случилото се. Безспорно починалата П. /а вече и починалата У./ не могат да носят наказателна отговорност поради настъпилата им смърт, но при повдигане на обвинение срещу З. С. А., с оглед изложените факти за това кои лица какви точно действия са извършили за да е налице престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК следва прокурорът ясно да посочи кои лица са участвали в извършване на престъплението, за което се обвинява З. А., за да е ясно за последната обвинението и същата да носи отговорност само за конкретно извършеното от нея от общата престъпна дейност, за която се излагат факти в обстоятелствената част на обвинителния акт. Посоченото по-горе съществено противоречие между изложени обстоятелства на случилото се и посочена правна квалификация на престъплението, за което се обвинява З. А., следва да се определи като съществено процесуално нарушение на правото й на защита, защото е налице неясно и неконкретизирано обвинение, срещу което не може същата да се защитава пълноценно. След връщане на делото на прокурора следва да бъде отстранено и посоченото по-горе съществено процесуално нарушение при повдигане на обвинението срещу З. А. /с оглед данните по делото на районния съд за настъпилата смърт на У., по отношение на която следва да бъде прекратено наказателното производство/.

Водим от горното и на основание чл. 345 вр. 248, ал. 2, т. 3 и чл. 249, ал. 1 вр. чл. 32 ал. 1 т.3 НПК Благоевградски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на РС - П. от 12.04.2012 г., постановено по н.о.х.д. № 521/2012 г. по описа на Районен съд – П..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: