Р E
Ш Е Н
И Е
№
……………./11.06.2021
г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 5463/2020 г.
Производството по делото е образувано по предявени от Г.Д.К., ЕГН **********,
адрес: *** срещу „Г.з.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 405 КЗ за
сумата от 21 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие, настъпило
на 22.09.2019 г. в общ. Варна, на път трети клас № 902, 23 км, по застраховка „Каско“, застрахователна полица № 6700016119003007 от
08.04.2019 г., за лек автомобил „М.“, peг. № В 0655
ВС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.05.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; 2/
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1318.33 лева – обезщетение
за забавено плащане на застрахователното обезщетение, начислено за периода от
16.10.2019 г. до 28.05.2020 г.
В депозираната искова молба ищецът Г.Д.К. твърди, че сключил с ответника „Г.з.“ ЕАД договор за
имуществена застраховка „Каско“, обективиран
в застрахователна полица № 6700016119003007, за собствения си лек автомобил
марка „М.“, peг. № *******, със срок на действие от
09.04.2019 г. до 08.04.2020 г., с покрити рискове клауза „А“ - пълно покритие. Излага,
че на 22.09.2019 г. в общ. Варна настъпило застрахователно събитие при следните
обстоятелства: При движение по път трети клас № 902 на 23.6 км водачът на лек
автомобил „Ф.П.“, peг. № *********, В.Д.В., при
извършване на маневра обратен завой, нарушавайки пътна маркировка М - 1 от
ЗДвП, блъснал собствения на ищеца автомобил, управляван от Н.И.Н.. В резултат
на произшествието били нанесени множество материални щети на процесното МПС. Произшествието било посетено от органи на
МВР, които съставили протокол за ПТП № 1730233 от 22.09.2019 г. Ищецът заявява,
че писмено уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие,
в резултат на което била образувана щета № 67001900643. На 24.09.2019 г. били
представени всички изискуеми от Кодекса за застраховането документи. Експерти
на застрахователя извършили опис на щетите, като установили множество
увреждания по автомобила. С писмо изх. № 20-03-1489 от 10.10.2019
г. „Г.З.“ ЕАД отказало да изплати застрахователно обезщетение с аргумент, че са
налице увреждания по детайли от МПС, естеството и степента на деформация на
които не отговарят на декларираното застрахователно събитие. Ищецът поддържа,
че стойността на ремонта на увредения лек автомобил „М.“, peг.
№ *******, възлиза на 28 275.19 лева, а действителната стойност на автомобила
към датата на увреждането е в размер на 24 000 лева. Тъй като на 20.01.2020 г.
продал автомобила за сумата от 3000 лева, претендира от застрахователя
обезщетение в размер на 21 000 лева /която сума е формирана като разликата
между действителната стойност на автомобила и получената продажна цена/. В
исковата молба са изложени съображения, че с изтичането на 15 работни дни от датата
на представяне на всички относими и изискуеми от
застрахователя документи последният е изпаднал в забава. Сочи, че за периода от
16.10.2019 г. до подаване на исковата молба същият дължи обезщетение за
забавено плащане на застрахователното обезщетение в размер на 1318.33 лева. Отправя искане до съда за уважаване на
предявените искове и присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответника „Г.з.“ ЕАД, който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва настъпването
на описаното в исковата молба ПТП, както и механизма на същото. Счита, че
протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена
сила относно посочените обстоятелства. Оспорва настъпването, вида и степента на
твърдените увреждания, както и наличието на причинно-следствена връзка между
тях и процесното ПТП. Счита размера на претендираното обезщетение за завишен и некореспондиращ с
действително претърпените вреди. Поддържа, че е налице противоречие между
декларираните от ищеца обстоятелства за настъпване на ПТП и получените
увреждания на автомобила. Прави възражение за наличие на тотална щета, като
намира, че след като не е прекратена регистрацията на лекия автомобил,
застрахователят не може да изпадне в забава. Счита, че при наличие на тотална
щета застрахователното обезщетение следва да се определи като от действителната
стойност на застрахованото имущество към датата на вредоносното събитие се
приспадне стойността на запазените части. Моли за отхвърляне на исковите
претенции и присъждане на сторените разноски.
Третото лице
помагач „Д.З.“ АД изразява становище, в което посочва, че предявените
искове са допустими по неоснователни като не са доказани по основание и размер.
Посочват, че се солидаризират с възраженията, оспорванията
и твърденията на ответника като изрично заявява, че оспорва наличието на
причинно следствена връзка между събитието и сочените в исковата молба
последици. Претенциите намира за завишени и неотговарящи на реално претърпените
вреди. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
С оглед приетите по делото доказателства и относимите правни разпоредби, съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация с чл. 405 КЗ, при който в доказателствена тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се
ползва:
наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка
„Каско”, с включено покритие на осъществения
риск, със срок на действие, покриващ
датата на застрахователното
събитие, обстоятелството,
че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието
е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението
със застрахователя и е изпълнил задължението си по
договора за уведомяване.
От полица № 6700016119003007/08.04.2020 г. е видно, че е налице сключена
застраховка „Каско Престиж“ между Г.Д.К. и ЗАД „Г.з.“
ЕАД, ЕИК ********* относно лек автомобил „М. Б.Е“ с рег. № В 0655 ВС с покритие
Клауза „А“ – пълно покритие. От този документ се установява, че
застрахователната сума на горепосоченото МПС е 24 000 лева. От същия е
видно, че ищецът е изправна страна по застрахователното правоотношение като е
заплатил дължимата застрахователна премия в деня на сключване на застраховката.
Този факт се доказва и от приетата като писмено доказателство квитанция за
платена застрахователна премия № **********/08.04.2019 г., издадена от „Г.з.“
ЕАД. От свидетелство за регистрация част 1, издадено от МВР се установява, че Г.Д.К.
е собственик на л.а. „М.“ с рег. № В 0655 ВС.
Като писмено доказателство по делото е прието пълномощно от 16.09.2019 г.,
с нотариална заверка на подписите от 16.09.2019 г. на нотариус с рег. № 549 и
район на действие Районен съд – град Варна. От него се установява, че Г.Д.К. е
упълномощил Н.И.Н.да го представлява и разписва пред съответните институции във
връзка с процесното МПС – л.а. марка „М.“ с рег. № В
0655 ВС.
Приет по делото е протокол за ПТП № 1730233/22.09.2019 г., съставен от
младши инспектор от Пето РУ – град Варна. От него се установява, че на път III - 902 в посока град Варна на 23.6 км, в община Варна л.а. „Ф.-П.“ с рег. № *********,
управляван от В.Д.В. при извършване на маневра „обратен завой“ нарушава пътната
маркировка М – 1 и се блъска в л.а. „М.“ с рег. № В 0655 ВС, управляван от Н.И.Н.,
собственост на Г.Д.К.. Отразено е, че видимите щети по л.а. „Ф.-П.“ с рег. № *********
се изразяват в деформирана цяла дясна част, а по л.а. „М.“ с рег. № В 0655 ВС -
цяла предна част, предни стъкла, еъбеци, не е в
движение и е налице изтекла охладителна течност. Като писмено доказателство е
приет Акт за установяване на административно нарушение № 17530/22.09.2019 г.,
издаден от автоконтрольор при ОД на МВР РУ 05 Златни
пясъци, град Варна, от което е видно, че на водача на л.а. „Ф.П.“ с рег. № *********
е съставен акт във връзка с извършено от него нарушение при управление на МПС
на 22.09.2019 г., при което е нарушил правилата за движение по пътищата като е
блъснал л.а. „М.“ с рег. № 0655 ВС и му е причинил значителни материални щети.
Въз основа на горепосочения акт за установяване на административно нарушение е
издадено наказателно постановление № 19-0460-000716/24.10.2019 г. от началника
на РУ към ОД на МВР, с което на В.Д.В. е наложена глоба за нарушаване ЗДвП в
резултат, на което е реализирано ПТП на 22.09.2019 г.
От приетата по делото САТЕ се установява, че на 22.09.2019 г. л.а. „Ф.П.“ с
рег. № *********, управляван от В.Д.В. се е движил по път III клас 902 в посока град Варна като при 23.6 км /в района на Румънския
завой/ е предприел маневра обратен завой като е преминал през пътната
маркировка М1 /единична непрекъсната линия/, навлязъл в лентата на насрещно
движещите се превозни средства и е ударен от движещия се насреща в посока към
град Варна участник 2 с лек автомобил „М.“ с рег. № В 0655 ВС, управляван от
Николай Иванов Недев като в следствие на удара са настъпили материални щети по
автомобилите – за л.а. „Ф.П.“ с рег. № В 4959 ВС ударът е в странична дясна
част на автомобила, а за л.а. „М.“ с рег. № В 0655 ВС ударът е в предната част
на автомобила. Механизмът на настъпване на застрахователното събитие е пряк
контакт между двете превозни средства, при който превозно средство „Ф.П.“ с
рег. № В 4959 ВС извършва маневра за обратен завой и пресича траекторията на
движение на превозно средство л.а. „М.“ с рег. № В 0655 ВС. От заключението се
установява, че уврежданията по л.а. „М.“ с рег. № В 0655 ВС са следните: облицовка
предна броня - подмяна и боядисване, Кора под предна броня - подмяна, Лайсна
хром пр. бр. л- подмяна, Лайсна хром пр. бр. д. - подмяна, Лява предна дневна
светлина - подмяна, Преден капак - подмяна и боядисване, Предна решетка -
подмяна, Калник преден л. -подмяна и боядисване, Калник пр. д. - ремонт степен
2 и боядисване, Фар десен -подмяна, Врата предна дясна - боядисване, Греда
между роговете А1 - подмяна, Дифузьор радиатор преден
- подмяна, Радиатор климатик - подмяна, Челно стъкло
тон. със сензор - подмяна, Въздушна възглавница шофьор - подмяна, Въздушна
възглавница пътник - подмяна, Арматурно табло - подмяна, Възд.
възглавница пр. лява долна - подмяна, Радиатор АСК - подмяна, Фар ляв -
подмяна, Радиатор воден -подмяна, Основа фар ляв - подмяна, Основа фар десен -
подмяна, Рог - преден
десен -ремонт степен 1, Подкалник PVC пр. л. - подмяна, Подкалник PVC пр. д. - подмяна, Кора под
двигател - подмяна, Греда над радиатора
- подмяна, Основа преден калник д. - ремонт степен 2 и боядисване, Вертикална греда пред радиатор
- подмяна, Кора пл. над греда
над радиатор /с въздуховоди/ - подмяна, Разш. съд радиатор
- подмяна, Резерв, стъклоумивател - подмяна, Перка вентилатор - подмяна, Кожух вентилатор -подмяна, Серпентина охл. серв. корм. упр.
- подмяна, Гумено уплътнение дв. отсек -подмяна, Ключалка пр. капак
- подмяна, Емблема пр. капак - подмяна,
Ляв тампон вод. радиатор – подмяна. При съпоставяне механизма на ПТП и установените увреждания вещото лице е
посочило, че става ясно, че е налице причинно следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за л.а. „М.“ с рег. № В 0655 ВС като е възможно същите да са причинени по степен и
по вид от настъпилото ПТП. Отразено е, че общата възстановителна пазарна
стойност на нанесените вреди на МПС – л.а. „М.“ с рег. № В 0655 ВС в следствие
на процесното ПТП е в размер на 24 077,13 лева,
а средната пазарна стойност на автомобила към датата на застрахователното
събитие – 22.09.2019 г. – 19 500 лева и с намаляване на офертната цена е 19 000 лева. Общата действителна
стойност на щетите на процесния л.а. „М.“ с рег. № В
0655 ВС, изчислена към датата на ПТП като се вземат предвид действителните
пазарни цени за ремонт, части и материали валидни към датата на ПТП от три
различни сервиза /несертифицирани по ISO/, както и като се
ползват резервни части от алтернативни доставчици е в размер на 18 307,59
лева. Процесният автомобил е възможно да бъде изкупен
за скрап за 288,88 лева. Стойността, която би била платена от оторизиран за
продажба на употребявани резервни части търговец е 2900 лева. В съдебно
заседание в.л. уточнява, че е възможно стойността на процесния
автомобил към датата на събитието да е 24 000 лева, колкото е уговорена
между застрахователя и собственика, тъй като той не е извършвал оглед и не е
запознат с техническото състояние и като се приложи процент на овехтяване –
действителната стойност възлиза на 23 004 лева. Посочва, че пазарната
стойност се определя по налични към момента на изготвянето на експертизата
оферти и при връщане времето назад и при съблюдаване как се е изменял пазара е
изчислил действителната стойност.
По делото е прието заключение по Комплексната съдебно автотехническа
и видеотехническа експертиза, от което се установява,
че след съпоставяне на уврежданията на л.а. „М.“ с рег. № В 0655 ВС отговарят
да са получени при съприкосновение със страничната дясна част на л.а. марка „Ф.П.“
с рег. № *********. Установената следа от просукване
по пътната настилка, успоредна на надлъжната ос на л.а. „ М.“ и достигаща до
дясното предно колело на л.а. „Фолксваген“ е оставена при страничното
изместване на л.а. марка „Фолксваген“ при странично плъзгане на колелото предно
дясно, вследствие на удара в дясната страна на превозното средство. Не е
възможно същата да бъде оставена при самостоятелно движение на л.а. марка „Ф.П.“
с рег. № В 4954 СС. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че автомобила не
може да се движи странично, а това е в следствие на удара, което е довело до
страничното му изместване и поради това считат, че е възможно да се случи този
удар и тези увреждания. Това е странично приплъзване
на колелото в резултат на съприкосновение и странично изместване на автомобила.
Той на собствен ход няма как да го извърши в тази посока.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за покупко-продажба на
моторно превозно средство от 20.01.2020 г., от което се установява, че Г.Д.К. е
продал собственият си лек автомобил „М. Е 200 ЦДИ“ с рег. № 0655 ВС на М.Т.Г.за
сумата от 3000 лева. Договорът е с нотариална заверка на подписите с рег. №
1077/20.01.2020 г. на нотариус с рег. № 572 в НК и район на действие Районен
съд – град Варна.
Съдът приема за доказани следнити факти, които са
обявени за безспорни с изготвения доклад по делото, а именно че е налице валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка „Каско“,
застрахователна полица № 6700016119003007 от 08.04.2019 г., за лек автомобил „М.“,
peг. № В 0655 ВС, със срок на действие от 09.04.2019
г. до 08.04.2020 г.
По смисъла на разпоредбите на чл. 179, ал. 1 ГПК протоколът за ПТП е
официален документ и съставлява доказателство за изявленията пред органа на МВР
и за извършените от него и пред него действия. Ответникът, на който се
противопоставя този протокол, може на основание чл. 193 ГПК в срока за отговор
на исковата молба, да оспори истинността му, като заяви, че той е неавтентичен
или че е неверен. В случай, че не го направи той губи възможността да стори
това по-късно, аргумент от чл. 133 ГПК. Такова оспорване от страна на ответника
в настоящото производство не е направено. С оглед на това съдът приема за
надлежно установени удостоверените в протокола факти досежно
механизма на настъпилото ПТП с л. а. на посочената дата и място, както и
причинените на автомобила материални щети. Механизмът на вредите, така както
същите са причинени на увреденият л. а. се потвърждава от заключението на
назначената и приетата по делото съдебно – автотехническа
експертиза, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено.
Поради обстоятелството, че не е оспорена материалната доказателствена
стойност на протокола за ПТП, същата не е оборена, тя следва да бъде зачетена.
В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
решение № 24 от 10.03.2011 г. по т.д. №
444/2010 г. на Върховен касационен съд, решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. №
768/2008 г., в решение № 711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г., решение № 98
от 25.06.2012 г. по търг. д. № 750/2011 г. на Върховен касационен съд и др.
С оглед гореизложеното, съдът следва да приеме, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в протокола, а именно че на 22.09.2019 г. на
път III - 902 в посока град Варна на 23.6 км, в община Варна л.а. „Ф.-П.“ с
рег. № *********, управляван от В.Д.В. при извършване на маневра „обратен
завой“ нарушава пътната маркировка М – 1 и се блъска в л.а. „М.“ с рег. № В
0655 ВС, управляван от Н.И.Н., собственост на Г.Д.К., в резултат на което
настъпват щети по л.а. „Ф.-П.“ с рег. № ********* - в деформирана цяла дясна
част, а по л.а. „М.“ с рег. № В 0655 ВС - цяла предна част.
Съдът кредитира заключението по назначената САТЕ и Комплексната автотехническа и видеотехническа
експертиза, тъй като същите са пълни и всестранни и съответстват на останалия
събран по делото доказателствен материал. От тях се
установява, че настъпилите увреждания по л.а. „М.“ с рег. № В 0655 ВС са следните: облицовка
предна броня - подмяна и боядисване, Кора под предна броня - подмяна, Лайсна
хром пр. бр. л- подмяна, Лайсна хром пр. бр. д. - подмяна, Лява предна дневна
светлина - подмяна, Преден капак - подмяна и боядисване, Предна решетка -
подмяна, Калник преден л. -подмяна и боядисване, Калник пр. д. - ремонт степен
2 и боядисване, Фар десен -подмяна, Врата предна дясна - боядисване, Греда
между роговете А1 - подмяна, Дифузьор радиатор преден
- подмяна, Радиатор климатик - подмяна, Челно стъкло
тон. със сензор - подмяна, Въздушна възглавница шофьор - подмяна, Въздушна възглавница
пътник - подмяна, Арматурно табло - подмяна, Възд.
възглавница пр. лява долна - подмяна, Радиатор АСК - подмяна, Фар ляв -
подмяна, Радиатор воден -подмяна, Основа фар ляв - подмяна, Основа фар десен -
подмяна, Рог - преден
десен -ремонт степен 1, Подкалник PVC пр. л. - подмяна, Подкалник PVC пр. д. - подмяна, Кора под
двигател - подмяна, Греда над радиатора
- подмяна, Основа преден калник д. - ремонт степен 2 и боядисване, Вертикална греда пред радиатор
- подмяна, Кора пл. над греда
над радиатор /с въздуховоди/ - подмяна, Разш. съд радиатор
- подмяна, Резерв, стъклоумивател - подмяна, Перка вентилатор - подмяна, Кожух вентилатор -подмяна, Серпентина охл. серв. корм. упр.
- подмяна, Гумено уплътнение дв. отсек -подмяна, Ключалка пр. капак
- подмяна, Емблема пр. капак - подмяна,
Ляв тампон вод. радиатор – подмяна.
От горепосочените заключения по назначените експертизи се
установява, че е налице причинно - следствена връзка между процесното
ПТП и настъпилите вреди за л.а. „М.“ с рег. № В 0655 ВС
като е възможно същите да са причинени по степен и по вид от настъпилото ПТП.
Освен това от Комплексната автотехническа и видеотехническа експертиза се установява, че височината на
уврежданията на л.а. „М.“ с рег. № В 0655 ВС отговарят да са получени при
съприкосновение със страничната дясна част на л.а. „Ф.-П.“ с рег. № *********,
както и че оставена следа по пътната настилка от л.а. „Ф.-П.“ с рег. № *********
не е възможно да бъде оставена при самостоятелното му движение, а е в следствие
на удара. Тези обстоятелства допълнително доказват наличието на причинна връзка
между настъпилите увреждания по процесното МПС в
резултат на реализираното ПТП на 22.09.2019 г.
По смисъла на чл. 386, ал.
2 КЗ при настъпване
на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал.
2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид
и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т.
д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II
т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т.
д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II
т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени
при действието на КЗ (отм.), но относими
и след приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.
За възстановителна стойност се приема стойността на разходите
за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ. На увредения се дължи обезщетение,
определено по средни пазарни цени за такива по вид, година на производство и
характеристики нови оригинални или алтернативни части, които имат същото или
подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в състоянието
й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими
сервиза, сред които такива притежаващи ISO и
такива непритежаващи ISO. Само така ще се постигне целената
оптимална еквивалентност на обезвредата, без
същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия.
По смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ
тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно
определения способ за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите
или експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение.
Действителната стойност по смисъла на чл. 400, ал. 1 от КЗ на лекия
автомобил марка л.а. „М.“ с рег. № В 0655 ВС към датата на събитието, съгласно
заключението по съдебно автотехническата експертиза,
което съдът напълно кредитира е в размер на 19 000 лева с намаляване на офертната цена. Съответно стойността на разходите за ремонт
по средни пазарни цени отново съгласно заключението при използване на средно
пазарни цени за труд от сервизи притежаващи сертификат по ISO и такива непритежаващи сертификат е в размер на 24 077,13 лева.
Следователно е налице тотална щета, тъй като стойността на разходите за
необходимия ремонт, в който и да е вариант надвишава 70 на сто от
действителната стойност на автомобила.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че е налице
тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2
от КЗ, като дължимото обезщетение следва да се
определи в размер на действителната стойност посочена в заключението на
приетата по делото САТЕ в размер на 19 000 лева с намаляване на офертната цена. От тази сума следва да се приспадане продажната
стойност на л.а. удостоверена с представения договор за покупко
– продажба на МПС в размер на 3000 лева, поради което дължимото обезщетение
възлиза на сумата от 16 000 лева. Неоснователно се явява твърдението на
ищеца, че действителната стойност на автомобила е в размер на 23 004 лева,
доколкото това е в противоречие с приетото по делото заключение по назначената
САТЕ и начина, използван от вещото лице за определяне на действителната цена,
още повече че автомобилът не е наличен за оглед, а и в съдебно заседание вещото
лице е посочило, че е възможно към датата на застраховката действителната
стойност да е 24 000 лева, а към датата на събитието 23 004 лева.
Тази стойност от 23 004 лева, обаче почива на предположения и не е в резултат
на приложения от вещото лице метод за определяне и отчетените от него фактори в
заключението по назначената САТЕ, което е пълно, всестранно и обективно, поради
което не може да се приеме за действителната му стойност.
На основание изложените мотиви, главната искова претенция
следва да се уважи за сумата от 16 000 лева като за горницата над 16 000
лева до пълно претендирания размер от 21 000
лева следва да се отхвърли като неоснователна. На уважаване подлежи и искането
за присъждане на законна лихва върху сумата от 16 000 лева, считано от
датата на предявяване на исковата молба.
По отношение на предявения акцесорен
иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, настоящата инстанция счита, че следва да
съобрази относимите разпоредби на чл. 405 във връзка
с чл. 108 КЗ, които посочват, че застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение в срок до
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. При съобразяване на тези разпоредби и при
съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че застрахователят e
изпаднал в забава на 16.10.2019 г. Дължимата лихва за забава за този период от
горепосочената дата до датата на завеждане на исковата молба - 28.05.2020 г.
вкл. върху главница от 16 000 лева е в размер на 1004,52 лева, изчислена чрез Апис калкулатор. Неоснователно е възражението на ответника,
че същият не е изпаднал в забава, тъй като ищецът не е представил удостоверение
от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета, на основание чл. 390, ал.1 КЗ.
В случая тази норма не намира приложение, доколкото ищецът е избрал да продаде
автомобила за сумата от 3000 лева, а не да прекрати регистрацията на същото.
Поради изложеното в случая намира приложение общите правила на КЗ, разписани в
нормата на чл. 405 КЗ във връзка с чл. 108 КЗ, а не тези на чл. 390, ал.1 КЗ. С
оглед гореизложеното исковата претенция подлежи на уважаване в размер на 1004,52
лева като за разликата над горепосочената сума до пълно предявения размер от 1318,33
лева подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни в
производството. Ищецът претендира сумата от 892,73 лева, представляваща
заплатена държавна такса; сумата от 100 лева, представляваща депозит за
изготвяне на САТЕ; 1800 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение. Ответникът претендира сумата от 100 лева – депозит за изготвяне
на САТЕ; 60 лева – за призоваване на свидетел; 400 лева за изготвяне на
комплексна САТЕ и видеоекспертиза; юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.
Направено е възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар, поради което съдът дължи произнасяне по същото. На
основание чл. 7, ал.2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения се установява, че претендираното
възнаграждение по предявените искови претенции възлиза на 1482,82 лева – 1160
лева по предявения главен иск и 322,28 лева по предявения акцесорен
иск. С оглед гореизложеното следва, че заявеното възнаграждение е над
определяния минимален размер. Съдът счита, че възражението следва да се уважи
като същото не следва да се намалява до минималния по наредбата размер, а до
размера от 1600 лева предвид, че са проведени четири съдебни заседания и са
предприети няколко процесуални действия за установяване на релевантните по
делото факти. При съобразяване на разпоредбата на чл.
78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, съдът определя размер на юрисконсултското
възнаграждение в размер на 200 лева, с оглед броя на проведените съдебни
заседания и предприетите процесуални действия за установяване на релевантните
по делото факти. При съобразяване уважената част от исковите претенции в тежест
на ответника следва да се възложат разноски в размер на 1975,42 лева, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. С оглед отхвърлената част от исковите претенции в
тежест на ищеца следва да се възложат разноски в размер на 180,95 лева, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Г.з.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Г.Д.К., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 16 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, причинени в резултат на застрахователно събитие,
настъпило на 22.09.2019 г. в общ. Варна, на път трети клас № 902, 23 км, по застраховка „Каско“, застрахователна полица № 6700016119003007 от
08.04.2019 г., за лек автомобил „М.“, peг. № В 0655
ВС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.05.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 405 КЗ като отхвърля исковата претенция за горницата над 16 000
лева до пълно претендирания размер от 21 000
лева
ОСЪЖДА
„Г.з.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
Г.Д.К., ЕГН **********, адрес: *** сумата
от 1004,52 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
застрахователното обезщетение, начислено за периода от 16.10.2019 г. до
28.05.2020 г. вкл., на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД като отхвърля исковата претенция за горницата над 1004,52 лева до
пълно претендирания размер от 1318.33 лева
ОСЪЖДА „Г.з.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на Г.Д.К., ЕГН **********, адрес: *** сумата
от 1975,42 лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски
съобразно уважената част от исковите претенции, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА Г.Д.К., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Г.з.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на сумата от 180,95 лева, представляваща
сторени в настоящото производство разноски съобразно отхвърлената част от
исковите претенции, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
УКАЗВА на „Г.з.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** че
може да заплати присъдените в полза на Г.Д.К., ЕГН **********, адрес: *** суми
по банкова сметка *** Г.Д.К., ЕГН ********** или чрез друг начин на плащане
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответника „Г.з.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** – „Д.З.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд, град Варна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: