Р Е Ш Е Н И Е  №

 

              гр. София, 27.03.2019г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на двадесет и седми март  две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                 Председател: Райна Стефанова

                                                                                                    Членове:  Анна Ненова

         Александър Ангелов

                  

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 3835 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството е по реда  чл. 435 , ал. 2 от ГПК.

            Образувано е по жалба вх. № 00722 от 28.01.2019г. на И.М.Ф., Р.И.Ф. и А.М.М.  срещу разпореждане от 14.01.2019г. на частен съдебен изпълнител Р.Г.-Ч., рег. № 925 на КЧСИ, по изп. дело № 20189250402654, с което са потвърдени (отказано е да бъдат намалени) разноските за адвокатско възнаграждение на  взискателя О.Д.М.в размер на 1 000 лева.

Основните оплаквания на жалбоподателите са, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед материалния интерес по делото и липсата на правна и фактическа сложност, съответно извършените конкретно от адвоката действия. Възнаграждението е и преждевременно присъдено в пълен размер, тъй като делото не е приключило и не са осъществени в пълен обем правата по изпълнителния лист.  

 Взискателят О.Д.М.оспорва жалбата като неоснователна. Съгласно чл. 10, ал. 1 т. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният адвокатски хонорар е в размер на 1 066. 50 лева. Така договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е по-малко от определеното според Наредбата. Отделно делото е със значителна фактическа и правна сложност и продължителност, което предполага много по-високо адвокатско възнаграждение от договореното с взискателя. От самото изпълнително дело е видно дали пълномощникът на взискателя е извършвал и/или участвал при извършване на изпълнителните действия.

Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви оспорва жалбата. Съображенията са сходни с тези на взискателя.

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство е било образувано въз основа на молба от 11.10.2016г. на О.Д.М.за образуване на изпълнително дело  въз основа на изпълнителни листи, издадени на 08.10.2015г. и на 28.10.2015г. от Софийския районен  съд, Първо гражданско отделение, 48 състав, по гр. дело № 9363/1998г. срещу жалбоподателите.

Съгласно изпълнителните листи, жалбоподателите са били осъдени да предадат на О.Д.М.владението на две стаи и тоалетна на втори етаж в сградата на адрес гр. София, ул.“*****, четири тавански помещения и три мазета в същата сграда, както и да му заплатят разноски от 1 041. 59 лева във водените  първоинстанционно, въззивно и касационно производство.

На 24.11.2016г. между взискателя и адв. Л.К.е бил сключен договор за правна защита и съдействие с предмет процесуално представителство и участие в изпълнителните действия по делото, с договорено възнаграждение от 1 000 лева, за които е било удостоверено, че са платени  в брой.

След предявяване на сумата за събиране в изпълнителното производство, с възражение от 03.12.2018г. длъжниците са възразили за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, по което е било постановено и разпореждане от 14.01.2019г. на частния съдебен изпълнител с отказ възнаграждението да бъде намалено като прекомерно.

За имоти на адрес ул.“***** – жилище, мазе и таван, в изпълнителното производство е била представена данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК за общо 36 729. 30 лева (удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/26.11.2018г.)

По делото ответниците не оспорват оценката като относима към имотите, чийто въвод се е искал,  както и липсват други събрани доказателства за действителната стойност на имотите, предмет на въвода.          

При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като  подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа страна по-горе, съдът намира жалбата на И.М.Ф., Р.И.Ф. и А.М.М.  неоснователна.

В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат по сключения договор за правна защита и съдействие от 24.11.2016г.

Сключването на договора и уговарянето на  адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.), при съществуване на притезания за предаване на имоти и вземания за разноски в съдебни производства в полза на взискателя по делото,  за които от Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 48 състав, са били издадени и изпълнителни листи. Съгласно направеното отбелязване, възнаграждението – в размер на 1000 лева, е било и платено от взискателя. То е за процесуално представителство и защита в образуваното изпълнително производство.

За същите уговорени в договора процесуални действия - воденето на изпълнително производство,  са предвидени размери на възнагражденията по чл. 10, т. 2 и т. 3 от  Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При редакцията на Наредбата към датата на направеното възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение,  минималното възнаграждение  за процесуално представителство, защита и съдействие за извършените действия с цел удовлетворяване на паричните вземания за съдебните разноски е било 151. 46 лева -  по чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2  от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  а във връзка с въвода на недвижимите имоти – поне 815. 94 лева, съгласно стойността на имотите по представената данъчна оценка (чл. 10, т. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от   Наредба № 1 от 09.07.2004г.), или общо минималното адвокатско възнаграждение е било поне 967. 40 лева.  

            При този размер на минималното адвокатско възнаграждение  платените 1 000 лева не могат да се приемат за прекомерни по смисъла  на чл. 78, ал. 5 от ГПК.  Разликата с минималното възнаграждение от 32. 60 лева изключва прекомерност. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съгласно точния й смисъл, изисква значително надхвърляне на установения минимум на възнаграждението за адвокат съобразно чл. 36 от ЗАдв., само при което възнаграждението може да бъде намалено, когато се съобразява и  фактическата и правна сложност на делото.

С оглед изложеното съдът не обсъжда фактическата и правна сложност на делото (която  и съществува предвид датата на образуването му и характера на извършените до момента действия), както  са и без значение конкретните извършени от адв. Костова фактически и правни действия. Същевременно не се касае за преждевременност на разноските, а за съобразяването им с конкретните изпълнителни действия в образуваното изпълнителното производство.

Или като неоснователна подадената от И.М.Ф., Р.И.Ф. и А.М.М. жалба следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното съдът    

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ без уважение  жалба вх. № 00722 от 28.01.2019г. на И.М.Ф., с ЕГН **********, Р.И.Ф., с ЕГН ********** и А.М.М., с ЕГН **********, и тримата с адрес *** и с посочен съдебен адресат адв. Н. Г. Н., гр. София, ул.“*****, срещу разпореждане от 14.01.2019г. на частен съдебен изпълнител Р.Г.-Ч., рег. № 925 на КЧСИ, по изп. дело № 20189250402654, с което са потвърдени (отказано е да бъдат намалени) разноските за адвокатско възнаграждение на  взискателя О.Д.М..

Решението е окончателно.

 

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                   

 

                                                                                    Членове:1.

 

                                                                                                        2.