Р Е
Ш Е Н И Е
№ 58
гр.
Севлиево, 03.07.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в публично заседание
на трети
юни
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Гергана Божилова
при секретаря Силвия Георгиева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова
АНД № 404 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН -
Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба на Ц.Й.В. ***,
срещу наказателно постановление /НП/ №
Г-26-24 от 15.10.2019 година на Началника на Регионална дирекция за Национален строителен контрол – Габрово
към Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, с което за нарушение по чл. 145, ал. 1; чл. 144, ал. 1, т. 4; чл. 143, ал. 1, т. 4;
чл. 12, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/; чл. 24, ал. 5, т. 2
от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл. 64а, ал. 1, т. 2 от Правилника
за прилагането му /ППЗОЗЗ/, на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ ѝ е
наложена глоба в размер на 1000,00лв. /хиляда/ лева.
В жалбата се развиват доводи за неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление. Жалбоподателката твърди, че
не е извършила визираното в
наказателното постановление нарушение и че актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление страдат от
съществени пороци, които са основание за отмяната на обжалвания акт.
ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и в съдебно
заседание, е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно се прави искане за приложение на
чл. 28 от ЗАНН.
Представителят на административно -
наказващия орган /АНО/ изразява становище за неоснователност на жалбата.
Намира, че нарушението е установено и доказано по несъмнен начин, поради което
НП следва да се потвърди изцяло.
От приложените към делото и приети
като писмени доказателства: 4
бр. заявления от Община Севлиево до РДНСК-Габрово за издадени разрешения за
строеж по заявления от 06.11.19 г., 11.01.19 г., 16.04.19 г. и 02.05.19 г.,
подадени до Община Севлиево; заверено копие на заявление ДД-4-А-21.86/
25.04.2019 г. при Община Севлиево; НП № Г-26-24/ 15.10.2019 г.; Акт № Г-26 от
03.10.2019 г.; Възражение от архитект Ц.В.; писмо от РДНСК изх.№
РС-СВ-296.00.239 от 04.09.2019 г. до Административен съд-Габрово; отговор по
жалбата на гл.арх. при община Севлиево против заповед № ДК-11-Г-1 от 15.08.2019
г.; отговор по жалбата на Ц.В. против НП № Г-26-24 от 15.10.2019 г.; писмо от
община Севлиево до РДНСК – Габрово с изх. № ДД-4-А-21.75 (1) от 01.08.2019 г.;
разрешение за строеж № 64 от 29.07.2019 г.; комплексен доклад; удостоверение №
РК-0287 от 12.09.2014 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
193 том 7 рег. № 15721 дело № 1 – 051 от 02.12.2014 г.; Скица на поземлен имот
№ 15-190-721 – от 28.03.2018 г.; решение № К-2 от 12.05.2016 г.; писмо от
община Севлиево до Р.Д.; писмо от РДНСК до Р.Д.Ч. относно проект за изготвяне
на ПУП; писмо до Р.Ч. изх. № РД-ПП-21-1 от 17.05.2016 г.; КП от
14.08.2019 г.; Заповед № ДК-11-Г-1 от 15.08.2019 г.; Заповед № РД – 15-1288 от
04.06.2019 г.; писмо от РДНСК до Р.Ч. от 16.08.2019 г.; писмо от РДНСК до
Областна дирекция „Земеделие“ – Габрово; писмо от ОД „Земеделие“ Габрово до
РДНСК – Габрово от 19.08.2019 г.; писмо
от РДНСК до Ц.В. от 23.08.2019 г.; разписка; копие от пощенски плик, копие от
известие за доставяне (обратна разписка); писмо изх. № ДД-4-А-21.83-(1) от
община Севлиево до РДНСК от 26.08.2019 г.; писмо изх. № ДД-4-А-21.84-(1) от
община Севлиево до РДНСК от 26.08.2019 г.; писмо изх. № ДД-4-А-21.85-(1) от
община Севлиево до РДНСК от 26.08.2019 г.; писмо изх. № ДД-4-А-21.87-(1) от
община Севлиево до РДНСК от 05.09.2019 г.; писмо изх. № ДД-4-А-21.88-(1) от
община Севлиево до РДНСК от 05.09.2019 г.; писмо изх. № ДД-4-А-21.89-(1) от
община Севлиево до РДНСК от 05.09.2019 г.; разпореждане № 606 от 16.09.2019 г.
на Административен съд-Габрово по АД № 252/ 2019 г.; Заповед № РД-13-171 от
13.06.2019 г.; заверено копие
на заявление от Р.Д.Ч., справка – разпечатка от деловодната система на община
Севлиево за всички постъпили и входирани документи в системата на дата
25.04.2019 г., квитанция от 25.04.2019 г. удостоверяваща платена такса от Р.Ч.,
заверени копия на писмо с изх. № ДД-4-А-19.19/(1)/12.06.2019г.
до Р.Д.Ч., заявление от Р.Д.~Ч. с per. №
ДД-4-А-19.19-(2)/20.06.2019г., заявление от Р.Д.Ч. с per. № ДД-4-А-21.75/22.07.2019г., писмо с изх. №
ДД-4-А-21.75 /1/ от 01.08.2019г. до
РДНСК, разрешение за строеж № 64/29.07.2019г., скица на поземлен имот №
15-190721-28.03.2018г. от СГКК – Габрово, заповед № 0277/18.03.2016г., писмо с per. № ДД-4-А-21.75-(2)/07.10.2019г., акт № Г-26 на РДНСК с
наш per. № ДД-4-А-21.75-(3)/07.10.2019г., възражение от Ц.Й.В. с изх.№ ДД-4-А-21.75(4)/07.10.2019г.,
наказателно постановление № Г-26-24/15.10.2019г. на Началник на РДНСК -Габрово
с per.
№
ДД-4-А-21.75-(5)/31.10.2019г., жалба
от Ц. Й. В.
с изх.№ ДД-4-А-21.75. (6)/31.10.2019г., жалба
от Ц. Й. В. с
изх. № ДД-4-А-21.86-(1)/03.09.2019г. заедно с
приложения към нея и писмо от РС - Севлиево с изх. № 404/19г. от 07.11.2019г., както
и от показанията на разпитаните по делото свидетели инж. Л.К., инж. В.М., Р.Ч. и Н.Х., преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод постъпило в Регионална дирекция „Национален строителен
контрол" - Габрово, по реда на чл.149, ал.5 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/, уведомление от Г.А. на община Севлиево, заведено с вх.№
РС-Св-296-00-536 от 05.08.2019г., за издадено Разрешение за строеж №
64/29.07.2019г. за строеж: „Вилна сграда" в поземлен имот 65927.88.1
местност „Балък ямаса", землище гр.Севлиево, община Севлиево, на името на Р.Д.Ч.,
издадено на основание заявление вх.рег.№ ДД-4-А-21.75 от 22.07.2019г. до община
Севлиево, служители на РДНСК-Габрово – свидетелите инж. В.М. и инж. Л.К.,
посетили на място общинската администрация гр. Севлиево, където се запознали с
пълната оригинална преписка по одобряване на инвестиционен проект (и по
издаване на разрешение за строеж за този строеж). При извършената служебна
проверка по реда на чл.156 от ЗУТ относно законосъобразността на одобрения
инвестиционен проект в съответните части- неразделна част от разрешението за
строеж, е съставен Констативен протокол от дата 14.08.2019г. от служители на
РДНСК – Габрово, в който са отразени следните обстоятелства: Подадено е заявление
от възложителя Р.Ч. - за одобряване на инвестиционен проект за строеж: „Вилна
сграда", находящ се в ПИ 65927.88.1 в землище гр. Севлиево, заведено с
вх.№ ДД-4-А-19-19/25.04.2019г.. С писмо изх.№ ДД-4-А-19.19-1/12.06.2019г. Г.А.
на община Севлиево прави отказ да одобри проекта и връща на възложителя така
внесения проект с искане за неговото одобряване и съгласуване, поради непълнота
на документите, и посочва, че комплексният доклад, с който е извършена оценка
на съответствието на инвестиционният проект с основните изисквания за
строежите/ОСИП/, е в нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗУТ. Отказът на Главният архитект на Община Севлиево по чл.146 ЗУТ да одобри
инвестиционният проект не е обжалван и е влязъл в сила. С това процедурата по
заявление вх.№ ДД-4-А-19.19 от 12.06.2019г. е приключена.
С ново заявление - искане за одобряване на инвестиционен проект, с вх.№
ДД-4-А-19.19-2 от дата 20.06.2019г., възложителят на строежа, след отстраняване
на пропуските, внася отново
Инвестиционния проект за одобряване и съгласуване в Община Севлиево, придружен
с нов комплексен доклад, датиран с дата 20.06.2019г., извършен от
„Вяра-2000" ООД гр. Севлиево, заведен с нов/отделен вх.№
ДД-4-А-20.92/20.06.2019г..
Инвестиционният проект е одобрен и съгласуван от Г.А. на Община Севлиево на
дата 04.07.2019 година-видно от печатите, поставени върху отделните части на
инвестиционния проект и от вписаното в разрешението за строеж.
На 22.07.2019 г., със заявление вх.№ ДД-.4-А-21.75/22.07.2019г, адресирано
до Община Севлиево, процедурата е продължена и е направено отделно искане от
възложителя на строежа - вече за издаване на разрешение за строеж. Такова е
издадено - Разрешение за строеж № 64 от 29.07.2019г. от Г.А. на община
Севлиево.
По административната преписка е приложено Решение № К-2 от 12.05.2016г. на комисия по чл.17, ал.1, т.1 от Закона за
опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ при Областна дирекция „Земеделие" -
Габрово, с което е променено предназначението на процесния
поземлен имот - от земеделска земя за неземеделски нужди. Решението е влязло в
сила на 01.06.2016 година.
При проверката на документацията по издаденото разрешение за строеж
служителите на РДНСК – Габрово са констатирали, че до датата 01.06.2019 година
в Общинската администрация в гр. Севлиево не било депозирано искане за издаване
на разрешение за строеж, а само входирано искане за одобряване на инвестиционен
проект. Тъй като според чл. 24, ал. 5, т. 2 от ЗОЗЗ решението за промяна
предназначението на земеделска земя в друго предназначение за неземеделски
нужди губи правно действие, ако в три годишен срок от влизането му в сила не е
поискано издаване на разрешение за строеж на обекта, а в случая проверяващите
са констатирали, че такова не е постъпило в Община Севлиево до 01.06.2019
година, същите са приели, че към датата на одобряване на инвестиционния проект
– 04.07.2019 година от страна на жалбоподателката, не е налице годно и валидно
решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна предназначението
на земеделската земя, тъй като това решение е с изтекло правно действие и не е
валидно след 01.06.2019 година, като предназначението на земята след тази дата
се счита отново за земеделски нужди. И тъй като този факт се явява пречка за
одобряване на така внесения инвестиционен проект поради неизпълнение на
разпоредбите на чл. 12, ал. 2 от ЗУТ и разпоредбите на специалния ЗОЗЗ и
Правилника за прилагането му, проверяващите са приели, че проектът се явява
незаконосъобразно одобрен от жалбоподателката. В тази връзка са приели, че
жалбоподателката е нарушила разпоредбите на чл. 145, ал. 1, чл. 144, ал. 1, т.
4, чл. 143, ал. 1, т. 4, чл. 12, ал. 2 от Закона за устройство на територията,
чл. 24, ал. 5, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи и чл. 64а, ал.
1, т. 2 от Правилника за приложението му.
Описаните
по – горе фактически обстоятелства са били вписани от инж. М., в присъствието
на инж. К., в съставения срещу жалбоподателката Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № Г-26 от 03.10.2019
година. Същият е съставен в отсъствие на жалбоподателката, след като същата е
била поканена по надлежния ред за съставянето на акта, но не се е явила. В хода
на съдебното следствие жалбоподателката представи своя екземпляр от АУАН, в който думата „отсъствието“ е
зачеркнат. Това според нея съставлява нарушение на процесуалните правила, касаещи
формалността на АУАН, поради факта, че този акт не може да бъде саниран с
последващи действия от страна административния орган и то предприети в
съдебната фаза. По отношение на това оспорване съдът намира следното: по делото
е представен екземпляр от АУАН, в който е зачеркната думата „присъствието“.
Актосъставителят твърди, че актът е съставен в отсъствие на жалбоподателката,
което твърдение съдът намира за достоверно, тъй като по делото са налице
писмени доказателства, че жалбоподателката е била поканена за съставянето на
акта за установяване на административно нарушение с писмена покана, както и
поради това, че самата жалбоподателка не оспорва това, че актът е съставен в
нейно отсъствие. Разликата в различно зачеркнатите думи не променя това
обстоятелство според съда. Освен това е безспорен факта, че екземпляр от АУАН е
бил връчен на жалбоподателката, с което процедурата по съставянето на АУАН е
финализирана.
При връчването на акта жалбоподателката не е направила възражения. Такива е
депозирала в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като е посочила, че в хода на
служебната проверка по чл. 156 от ЗУТ не било взето предвид от проверяващите
подаденото Заявление за разрешение за строеж вх. № ДД-4-А-21.86 от 25.04.2019
година до Община Севлиево за процесния обект: Вилна сграда в поземлен имот
65927.88.1, м. „Балък Ямасъ“ в землището на гр. Севлиево, от същия възложител Р.Д.Ч.,
което е направено преди изтичането на три годишния срок на Решение № К-2 от
12.05.2016 година на ОД „Земеделие“ – Габрово, в сила от 01.06.2016 година. Във
възражението се твърди, че служебната проверка по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ от
служителите на РДНСК – Габрово е разгледала строителните книжа по Заявление вх.
№ ДД-4-А-19,19 /2/ от 20.06.2019 година, подадено от Р.Ч., без да изследва
всички налични документи в Община Севлиево, независимо от това, че в самото
Разрешение за строеж № 64/29.07.2019 година на Г.А. на Община Севлиево е
вписана платената такса за разрешение за строеж от 25.04.2019 година към
Заявление вх. № ДД-4-А-21.86 от 25.04.2019 година до Община Севлиево. В тази
връзка жалбоподателката сочи, че проверяващите са направили извод за липса на
документи в нейно отсъствие само по обявеното им Разрешение за строеж, без да
отчетат и съберат всички доказателства по валидността на Решение № К-2 от
12.05.2016 година по ОД „Земеделие“ – Габрово.
Административно – наказващият орган не се е съобразил с тези възражения на
жалбоподателката и въз основа на така съставения АУАН
е издал обжалваното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което е
възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и
изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което за нарушение по чл. 145, ал. 1; чл. 144, ал. 1, т. 4; чл. 143, ал. 1, т. 4;
чл. 12, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/; чл. 24, ал. 5, т. 2
от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл. 64а, ал. 1, т. 2 от
Правилника за прилагането му /ППЗОЗЗ/, на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ
е наложил на жалбоподателката имуществена санкция в размер на 1000,00лв.
/хиляда/ лева.
По делото бяха разпитани в качеството на свидетели двамата служители на РДНСК
- Габрово, които са извършили проверката и констатирали твърдяното
административно нарушение. В показанията си пред съда те потвърдиха описаната
по – горе фактическа обстановка, като разказаха подробно как е протекла същата.
Свидетелят М. заяви, че след получаване на документите по преписката от
служител в Община Севлиево и след обсъждане на констатираното от тях, че
приложеното към преписката Разрешение за строеж от 22.07.2019 година с №
ДД-4-21.75 е издадено след изтичането на
три години от решението, с което е променено предназначението на земята, без да
има подадено заявление от възложителя за издаване на разрешение за строеж в
този срок, се е свързал по телефона с жалбоподателката, която му обяснила, че е
в отпуск и че не може да каже нищо, тъй като преписката не е пред нея. Същата
заявила, че след като се върне от отпуск ще прегледа нещата и ще се свърже по
телефона със свидетеля. Според неговите показания жалбоподателката не му се е
обадила, за да го информира за наличието и на други документи по преписката, сред
които и заявление за издаване на разрешение за строеж от месец април 2019
година. Освен това същата се срещала със свид. М. няколко пъти след отпуската,
но също не е давала обяснения или е споменавала въпросното заявление за строеж.
Свидетелят М. обясни още, че практиката при тези проверки била да се взима
цялата преписка, без да се попълва Приемно – предавателен протокол, в който да
се описват всички документи по преписката. Така било процедирано и в случая.
Свидетелката Л.К. също обясни, че процесното заявление за издаване на
разрешение за строеж от 25.04.2019 година не е било приложено към документите
към преписката. Същото не било вписано и в издаденото разрешение за строеж от 22.07.2019
година. В него било вписано заявление с № ДД-4-А-21.75 от 22.07.2019 година,
поради което и са поискали сведения от жалбоподателката дали това са всички
документи по преписката.
В хода на съдебното производство бе разпитана и Р.Ч.. Тя обясни, че на
25.04.2019 година е подала заявление до Община Севлиево за издаване на
разрешение за строеж и за одобряване на инвестиционен проект за процесния имот.
Същата обясни, че е подала заявленията с квитанция за платена такса. При
предявяване на заявлението за разрешение за строеж от 25.04.2019 година
свидетелката Ч. заяви, че това е заявлението, което лично е подала и за което е
платила такса. При предявяване на заявлението за издаване на разрешение за
строеж от 22.07.2019 година свидетелката обясни, че то е подадено от сина
ѝ, който бил извикан в общината, за да подаде ново заявление, и че това е
станало след датата 01.06.2019 година. На въпрос на жалбоподателката дали
свидетелката знае, че проектите са били връщани за преработка, същата отговори,
че това действително е станало, но чак през месец юни 2019 година.
Съдът допусна до разпит и свидетелката Н.Х. ***, който е приела заявлението
за издаване на разрешение за строеж от Р.Ч. през месец април 2019 година.
Според нейните обяснения на 25.04.2019 година свидетелката Р.Ч. е отишла заедно
със сина си в Община Севлиево и е подала две заявления за издаване на
разрешение за строеж и за одобряване на инвестиционен проект. И двете заявления
са били платени с една разписка, като според приетата практика същата е
отразена към деловодната система на общината към заявлението за одобряване на
инвестиционния проект, без да се отразява към заявлението за разрешение за
строеж. Х. обясни, че с входиране на заявлението веднага същото се насочва към
съответния служител на общината, като това насочване ставало чрез ръчното
попълване името на служителя.
Във връзка с казаното от свидетелката Х. за първоначалното насочване на
документа на датата на подаване на заявлението, процесуалният представител на
РДНСК – Габрово представи Справка от деловодната система при Община Севлиево за
документа с номер 21.86 /заявлението за издаване на разрешение за строеж от
25.04.2019 година/, от която е видно, че първоначалното насочване на документа
е от 21.08.2019 година, и поиска изготвянето на техническа експертиза. Съдът
допусна такава и от заключението на вещото лице се установи, че според номенклатурата
с регистрационните означения, използвани при определяне на регистрационните
номера на създаваните с Акстър документи, за „Инвестиционни проекти на
граждани“ се използва ДД-4-а-19, а за „Строителни разрешения“ ДД-4-А-21. Заедно
с генерирането на Рег. № деловодната програма взима от системния часовник и
календар на Компютъра – Сървър текущата дата и час и ги записва като дата и час
на регистрираните преписки, като те не могат да се редактират в последствие.
Първата задача се генерира задължително при регистриране на преписката/документа,
като не е възможно да се регистрира вх. номер на преписка/документ, без да се
генерира първа задача /т.е. без да се попълнят полетата за данни „Направление“
и „Към“, както не е възможно и да се генерира Рег. № на входящ документ, без да
се посочи към кого се насочва. По отношение на Заявлението за издаване на
разрешение за строеж от 25.04.2019 година с № ДД-4-А-21.86 вещото лице е
посочило в заключението си, че заявлението е регистрирано на 25.04.2019 година
в 11:45 часа, когато са били заплатени таксите за двете услуги. Според
програмата, движение по преписката не е имало до 21.08.2019 година, когато на
тази дата се е добавил входящ документ /сканирано изражение на Заявлението за
издаване на разрешение за строеж/, без да се знае на коя дата е бил сканиран
документа, и тъй като датата 25.04.2019 година е датата на генериране на
преписката, на добавения документ автоматично е била поставена датата на
входящия документ с рег. № ДД-4-А-21.86. В тази връзка в заключението си вещото
лице сочи, че Рег. № е генериран на 21.08.2019 година, когато е генерирана
първата задача и когато е започнало движението по преписката от 25.04.2019
година.
По отношение на заявлението за одобряване на идеен, технически или работен
проект с Вх. № ДД-4-А-19.19, вещото лице е посочило, че същото е заведено на
25.04.2019 година и че към него са приложени два документа, съответно: Изх. №
ДД-4-А-19.19 - /1/ от 12.06.2019 година с наименование Уведомително писмо до Р.Ч.
от жалбоподателката и Изх. № ДД-4-А-19.19 - /2//20.06.2019 година с
наименование Заявление за одобряване на идеен, технически или работен проект.
По отношение на Приходна квитанция с № ********** вещото лице е посочило,
че същата е генерирана на 25.04.2019 година, като с нея е удостоверено
плащането на две услуги: Заявление за одобряване на идеен, технически и работен
проект от 25.04.2019 година и Заявление
за издаване на разрешение за строеж от 25.04.2019 година.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчено на
жалбоподателката на 24.10.2019 година. Жалбата срещу същото е била изпратена
чрез куриерска фирма на 31.10.2019 година, т.е. в законоустановения срок,
поради което същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № РД -13-171 от 13.06.2019 година на Началника на
Дирекция за национален строителен контрол.
Наказателното постановление е издадено за нарушение на чл. 145, ал. 1; чл. 144, ал. 1, т. 4; чл. 143, ал. 1, т. 4;
чл. 12, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/; чл. 24, ал. 5, т. 2
от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл. 64а, ал. 1, т. 2 от Правилника
за прилагането му /ППЗОЗЗ/. Според наказващия орган нарушението на
жалбоподателката се състои в това, че на 04.07.2019 година е одобрила
инвестиционен проект, без към тази дата да е налице годно и валидно решение на
комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна предназначението на
земеделската земя, тъй като това решение било с изтекло правно действие и било
невалидно след датата 01.06.2019 година, тъй като предназначението на земята
след тази дата се счита, че отново е за земеделски нужди. В тази връзка процесуалният
представител на ответника твърди, че приложеното по делото Заявление за
издаване на разрешение за строеж Вх. № ДД-4-А-21.86 от 25.04.2019 година е
„изготвен далеч по – късно от датата, отбелязана върху него като дата на
входирането му“ и поради тази причина не следва да се взема предвид от съда.
От събраните по делото доказателства обаче безспорно се установи според
съда, че още на 25.04.2019 година свидетелката Р.Ч. *** за издаване на
разрешение за строеж, което е било входирано в общината на същата дата.
Свидетелката много ясно и несъмнено заяви следното: „ Едно заявление за издаване на
разрешение за строеж съм входирала в Община Севлиево и то е от 25.04.2019 г. за
одобряване и разрешаване на строеж, така пише в касовата бележка.". Този факт се установява както от нейните показания, така и от
извлечението от деловодната програма АКСТЪР в Община Севлиево, от заключението
на вещото лице и от показанията на свидетелката Н.Х., която също недвусмислено
заяви, че на
25.04.2019 г. е приела 2 заявления - за разрешение за строеж и одобряване на
инвестиционен проект, и че и двете услуги са били
заплатени с една квитанция от същата дата 25.04.2019 година. Предвид тези
обстоятелства безспорно се установи, че на 25.04.2019 г. е
подадено процесното заявление за строеж, респ. образувана преписка по
издаването на разрешение за строеж, ведно със заявление за одобрение на
инвестиционен проект. Установи се също така, че
заявлението за одобрение на инвестиционния проект от 25.04.2019 година е било оставено без движение заради отстраняване на
нередовности в строителните книжа, който факт също беше потвърден от свид. Ч..
С назначената по делото съдебно-инженернотехническа
експертиза, изготвена от инж. Й.С.Й., се установи, че деловодната система
„АКСТЪР" взима от системния часовник и календар на компютъра - сървър текуща дата
и час и ги записва като дата и час на регистриране на преписка/основен документ, както и
това, че датата и часът на регистриране на преписката/документа не могат да се редактират в последствие /отговор № 1 от експертизата/. В открито съдебно заседание, провело се на 03.06.2020 г.,
вещото лице заяви, че „преписката според мен и според
писмо, което е приложено в базата данни на АКСТЪР е
започната на 25.04., като движение не е имало по преписката до момента,
когато през август месец е добавен главен документ.". От това заключение на вещото
лице може да се направи извод, че преписката е била открита на 25.04.2019 г., тъй
като тогава е било подадено процесното заявление за строеж и са регистрирани
2-те заявления, подадени от Р.Д.Ч.. Или по безспорен начин се
доказа, че на 25.04.2019
г. е била образувана преписка по Заявление за издаване на разрешение за строеж от госпожа Ч.. Що се касае до това, че в
издаденото Разрешение за строеж № 64 от 29.07.2019 година жалбоподателката е
посочила, че същото се издава въз основа на Заявление от възложителя Вх. №
ДД-4-А-19.19/20.06.2019 година до Община Севлиево за одобрение на
инвестиционните проекти, и въз основа на Заявление от възложителя Вх. №
ДД-4-21.75/22.07.2019 година до Община Севлиево за издаване на разрешение за
строеж, т.е. въз основа на заявления, подадени след 25.04.2019 година, следва
да се отбележи, че същите са подадени с нов номер и на по – късна дата поради
факта, че идейният проект от 25.04.2019 година е било необходимо да се
преработи и след като това е станало същият е бил входиран за одобрение с нов
номер в Община Севлиево, наред с ново заявление за разрешение за строеж. Освен
това ясно е видно, че в Разрешение за строеж № 64 от 29.07.2019 година
жалбоподателката изрично е посочила, че разрешението се издава въз основа на
новоподадените заявления, по които таксата обаче е платена още на 25.04.2019
година, когато е стартирала преписката. В тази връзка следва да се отбележи, че
датата на подаване на заявлението за строеж - 25.04.2019 година автоматично е
станала дата на генериране на преписката, като без значение е обстоятелството,
че на 21.08.2019 година е бил прикачен сканирания на неизвестна дата файл –
процесното заявление за издаване на разрешение за строеж от 25.04.2019 година.
На
следващо място в изготвената по делото експертиза е
посочено, че с приходната квитанция с per. № ********** са заплатени 2 услуги - заявление за одобряване на
идеен, технически или работен проект и заявление за издаване на разрешение за строеж, подадени от Р.Ч.. Приходната квитанция е генерирана на 25.04.2019 г.
Съобразявайки
всичко това съдът намира, че по безспорен начин се установи, че на 25.04.2019 г. са
подадени две заявления от Р.Ч., едно от които е с искане за издаване на
разрешение за строеж.
Според отразеното в експертизата, движение по
преписката не е имало до 21.08.2019 г., но съдът не е на това становище,
тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че по подадените
заявления е работено, т.к. заявлението за одобрение на инвестиционен проект е
оставено без движение, поради неточности в строителните книжа. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на Р.Ч., както бе
посочено по – горе. В подкрепа на това становище на съда е и отговора на въпрос
№ 6 от експертизата, където е посочено, че към заявление с per. № ДД-4-19.19/25.04.2019 г. са приложени 2 документа. Видно
от приложенията към експертизата (приложение № Е17), с документ с изх. №
ДД-4-а-19.19-(1)/12.06.2019 г. е указано на заявителката да острани
нередовности в проектна част „Електро". Известно
е и на двете страни по делото, че докато не се отстранят нередовностите на идейния проект, няма
как да бъде издадено разрешение за строеж, защото двете процедури са
взаимосвързани. Ето защо, както бе посочено по – горе, в Разрешение за строеж
№ 64/29.07.2019 г. е описано последващото заявление с искане за издаване на
разрешение за строеж.
Съобразявайки всичко това следва да се приеме, че
срокът, през който е следвало да се подаде заявление за разрешение за строеж, и
който изтича на 01.06.2019 година, е бил спазен. По този начин са били
изпълнени и изискванията на чл. 24, ал. 5, т. 2 от ЗОЗЗ, тъй като земята не е
била изгубила своя статут и не е била с възстановен статут на земеделска земя
към датата на издаване на разрешението за строеж. Няма значение, че
входящият номер „21.86" е генериран на 21.08.2019 г., т.к. категорично се
установи със свидетелските показания, представените документи от Община Севлиево и от
изготвената експертиза, ведно с приложенията към нея, че преписката е
започната на 25.04.2019 г., когато е била генерирана
преписката /датата на генериране на преписката - е станала дата
(автоматично поставена) на входящия документ с per. № ДД-4-А-21.86. Предвид на това, регистрираният входящ номер е
редовен и правилен.
Правилна е и номенклатурата му. По преписката е имало движение, видно от
писмо с изх. № ДД-4-А-19.19-(1)/12.06.2019 г., което е
отразено в програмата по номера на преписката, образувана въз
основа на заявлението за издаване на
идеен инвестиционен проект.
Предвид всичко изложено следва да се приеме, че
административно – наказващият орган не доказа по един безспорен и положителен
начин, което по закон е в негова тежест, че жалбоподателката е извършила нарушение по чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, а именно
да бъдат съгласувани, одобрени или издадени строителни книжа
в нарушение на ЗУТ, защото категорично се доказа, че на 25.04.2019
г. е подадено процесното заявление за строеж и заявлението за одобрение на
инвестиционен идеен план. Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
За по
– голяма правна прецизност съдът следва да отбележи, че намира за несъстоятелни
възраженията на жалбоподателката, че е допуснато нарушение на процесуалните
правила, тъй като в АУАН и наказателното постановление не било конкретизирано
мястото на извършване на нарушението, тъй като в процесните документи
било посочено само, че нарушението е извършено в гр. Севлиево, където е
работното място на Г.А. на община Севлиево. В тази
връзка жалбоподателката счита, че описаното по този начин място, е непълно
и неточно, тъй като не можело да се приеме по аналогия, че работното място
на Г.А. е в Община Севлиево, понеже не е изключено
местоположението му да се разминава спрямо общинската администрация и той може да изпълнява
своите функции и задължения на друго място, което не е в сградата на община
Севлиево. Съдът не споделя това виждане, тъй като в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление,
изготвено въз основа на него, задължително следва да се посочи мястото на
извършване на нарушението, като е достатъчно да се посочи само населеното
място, в което същото е извършено. Това е необходимо с оглед проверка
подсъдността на делото. В случая ясно е посочено, че нарушението е извършено в
гр. Севлиево, което е достатъчно да се приеме, че мястото на извършване на
нарушението е конкретизирано по несъмнен начин.
Предвид
изхода на делото ДНСК – София следва да заплати на жалбоподателката направените
от нея разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на сумата от 360,00лв.
/триста и шестдесет/ лева.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Г-26-24
от 15.10.2019 година на Началника на Регионална дирекция
за Национален строителен контрол – Габрово към Главна дирекция
„Строителен контрол“ при ДНСК, с което на Ц.Й.В., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, в качеството ѝ на
длъжностно лице – Г.А. на Община Севлиево, за нарушение по чл. 145, ал. 1; чл. 144, ал. 1, т. 4; чл. 143, ал. 1, т. 4;
чл. 12, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/; чл. 24, ал. 5, т. 2
от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл. 64а, ал. 1, т. 2 от Правилника
за прилагането му /ППЗОЗЗ/, на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ ѝ е
наложена глоба в размер на 1000,00лв. /хиляда/ лева, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ
ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ – София, ул. „Христо Ботев“ № 47, БУЛСТАТ:
*********, да заплати на Ц.Й.В., направените по делото разноски в размер на 360,00лв. /триста
и шестдесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Габрово в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.