Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти
състав
На трети февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 126 по описа за две хиляди
двадесет и първа година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП №436а-310/08.10.2020г. на Директор
на ОДМВР Варна, с което на А.В.М. е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 300 лева на осн. чл.209а ал.1 от ЗЗдравето.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба
на А.В.М. срещу наказателното постановление, с което е наложено административно
наказание глоба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна.
С жалбата се сочи на неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление. Оспорва се
фактическата обстановка. Формулира се
искане за отмяна на НП .
В с. з. жалбата се поддържа чрез процесуален
представител.
По същество се иска отмяна на НП като се
сочи, че Заповедта, посочена като нарушена е отменена. Счита, че не е посочено
в обстоятелствената част на НП мястото на извършване на нарушението, като е
следвало да се посочи, че се касае за Морската градина. Алтернативно счита, че
е налице маловажен случай на нарушение.
Представител на органа, издал НП моли съда
да потвърди НП и претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства по
делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 19.04.2020г. въззивникът М. се намирал с
автомобила си на крайбрежна алея „Капитан Георги Георгиев“.
В същото време в района се намирали
полицейски служители, сред които св. К., които възприели автомобила.
Към 19.04.2020г. била в сила т.І от Заповед
№РД-01-72/11.04.2020г. на Директор РЗИ Варна , съобразно която се
преустановявали посещенията и достъпа на хора до крайбрежните зони и плажовете
на територията на Община Варна.
След като била извършена проверка, срещу
въззивника М. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта били описани
обстоятелствата на извършване на нарушението , състоящо се в нарушаване на
въведената забрана за посещенията и достъпа на хора до крайбрежните зони и
плажовете на територията на Община Варна.
Акта бил надлежно предявен на въззивника,
който вписал в съдържанието му възражения.
На 08.10.2020 г. е било издадено и НП , като
видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел
описаната в АУАН фактическа обстановка. Нарушението било квалифицирано като
такова по чл.63 ал.2 от ЗЗДравето и било
наложено съответно административно наказание , съобразно чл.209а ал.1 от
ЗЗдравето.
Горната фактическа обстановка, описана в
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от
административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства – писмените доказателства – надлежно
съставен АУАН, показанията на св. К. и
др.
При проверка на
съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта
за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН;
наказателното постановление е било издадено в предвидения в ЗАНН шестмесечен
срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите
обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка. В съдържанието на
съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно
описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му.
Посочена е и правилната правна квалификация по ЗЗдравето.
Административно
наказващият орган обаче неправилно, въз основа на събраните доказателства е
приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде
санкционирано по смисъла на закона.
В настоящия
казус, от приложените по делото доказателства е видно, че нарушителя се е
намирал в автомобила си, без да е имал контакт с трети лица. От деянието не са
произтекли каквито и да било вредни последици за здравето и живота на
останалите граждани. Безспорно е налице неизпълнение на въведената забрана, но
установеното по- горе, както и факта, че се касае за първо установено
нарушение, очертават извършеното нарушение като такова с изключително ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи
от този вид и в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен случай” на
административното нарушение.
Що се отнася до останалите доводи за отмяна на НП, съдът
не споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се сочи на неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление. Оспорва се
фактическата обстановка.
По така наведените общи възражения съдът намери за нужно единствено да
отбележи, че при служебната проверка на НП не констатира да са допуснати
съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото
извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното
постановление.
Съдържанието на наказателното постановление се преценява от съда като
достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се
обоснове дирене на административнонаказателна отговорност към момента на
издаването му, като е налице правилна правна квалификация на нарушението и са посочени доказателствата, потвърждаващи
неговото извършване. Наказващият орган се е произнасял по неоспорена фактическа
обстановка, / доколкото в АУАН са наведени възражения, касаещи единствено
пътната маркировка в района/ при събрани
доказателства в достатъчен обем за правилното решаване на административно
наказателната преписка и не е възникнало задължение за допълнително
разследване.
Сочи се още, че Заповедта, посочена като
нарушена е отменена.
Доколкото към момента на произнасянето на
настоящия състав не е налице окончателен , влязъл в сила съдебен акт, касаещ
въпросната заповед, съдът прецени възражението като неоснователно.
На последно място се счита, че не е посочено
в обстоятелствената част на НП мястото на извършване на нарушението, като е
следвало да се посочи, че се касае за Морската градина.
Съдът не споделя възражението, отчитайки, че
с НП мястото на извършване на нарушението е било в достатъчна степен
конкретизирано- посочено е както населеното място – гр. Варна, така и
конкретното местоположение на автомобила – на крайбрежна алея „Капитан Георги
Георгиев“, до заведение „Рапонги“.
След като
обсъди възраженията, наведени с жалбата и намери част от същите за основателни,
съдът отмени НП като необосновано.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: