Р Е Ш Е Н И Е
№ 357
30.05.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №176 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на М.В.И. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Решение №15 от 26.01.2022 г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив,
(1) в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата й с вх.№РД16-143/14.01.2022 г. в частта относно обжалването на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение №С210026-029-0047534/30.12.2021 г. и е прекратено производството в тази част, и
(2) в частта му, с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С210026-022-0093908/10.12.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.
По отношение на прекратителната част на оспореното Решение се излагат аргументи, че Директорът на ТД на НАП – Пловдив неправилно приел, че жалбоподателката е редовно уведомена за Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение №С210026-029-0047534/30.12.2021 г. на 30.12.2021 г., без да е извършен първо опит актът да се връчи на адреса й за кореспонденция.
Цитират се
разпоредбите на чл.29, ал.1, ал.3 и ал.4 и чл.28, ал.1, т.1 от ДОПК и се сочи,
че било очевидно императивното изискване съобщенията да се връчват на адреса за
кореспонденция, а правилата за връчване на съобщения чрез писмо с обратна
разписка, телефакс или по електронен способ, били предвидени като възможност,
към която следвало да се пристъпва само ако връчването на съобщението по чл.29,
ал.1 от ДОПК не е осъществено. В конкретния случай изобщо не бил посочен
електронният адрес, на който се твърдяло да е изпратено по електронен път
процесното Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, както и не било
представено обратно електронно съобщение по чл.30, ал.6 от ДОПК, удостоверяващо
получаването му от страна на М.В.И.. Не било направено и удостоверяване на
съдържанието на това електронно съобщение, чрез заверена от органа по приходите
разпечатка на записа в информационната система. Процесното Разпореждане за
изпълнение на запорно съобщение не следвало да се счита за редовно връчено, с
оглед на което Директорът на ТД на НАП – гр.Пловдив неправилно бил приел, че
жалбоподателката е редовно уведомена за разпореждането.
По изложените съображения се моли Решението да бъде отменено в тази му част и преписката да бъде върната на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив за решаване по същество на жалбата с вх.№РД16-143/14.01.2022 г. в частта й относно обжалването на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение №С210026-029-0047534/30.12.2021 г.
По отношение оспорването на Решението на Директора на ТД на НАП – Пловдив в частта му, с която е потвърдено ПНОМ, се излагат следните съображения:
С ПНОМ бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, както и вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление, или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, находящи се в „Търговска банка Д“ АД в размер на 11 850,63 лв., обезпечаващи задължения към 10.12.2021 г., от които главница 5 603,52 лв., нелихвоносна част 70,00 лв. и лихва 6 177,11 лв.
Актът бил неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалните и процесуалните разпоредби на данъчния закон.
Жалбоподателката била регистриран земеделски производител и по запорираните сметки в „Търговска банка Д“ АД постъпвали само суми от Държавен фонд „Земеделие“. Тези средства били такива, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС, които били и целеви, средства за субсидиране на дейности в земеделието на конкретния земеделски производител, и били обект на специален режим на несеквестируемост.
В жалбата се цитират чл.99, ал.1 и ал.2 от Закона за държавния бюджет за 2021 г., като се твърди, че решаващият орган неправилно приел, че субсидиите, изплащани на земеделските производители, като форма на доход, подлежат на данъчно облагане и могат да служат за обезпечение, т.е. представляват секвестируемо имущество.
Цитира се и разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗПЗП и се твърди, че горепосочените норми на Закона за държавния бюджет за 2021 г. намирали приложение по отношение на държавните субсидии, които се отпускали на земеделските производители и тези средства не можели да се използват за принудително погасяване на вземания, включително и на публични такива.
Излагат се съображения, че целта на финансирането била именно подпомагане на земеделските производители, като преведените в тази връзка и на това основание суми от Държавен фонд „Земеделие“ съставлявали целево финансиране, чиято функция не можела да се променя по волята на публичния изпълнител. Средствата, отпускани от фондовете на ЕС също били публични финансови средства съгласно чл.17а от ЗПЗП. Съобразно Регламент (ЕС) №1360/2013 г., бенефициери на тези плащания – в пълния им размер, били регистрирани земеделски производители, а целта – влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика, а не покриване на други задължения на бенефициерите, включително публични такива. Субсидиите съставлявали публично целево финансиране с единствен овластен да ги получи в пълния им размер бенефициер – земеделският производител. С оглед този специален императивно установен режим, те съставлявали несеквестируеми вземания на земеделския стопанин, което означавало, че към тях не можело да бъде насочено принудително изпълнение. Посочените правни норми въвеждали допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл.213 от ДОПК. Посочените средства били целеви и предназначени за подпомагане на земеделските производители съгласно чл.4, ал.3 и чл.20 от Конституцията на Република България, и след като тези средства се предоставяли в публичен интерес, то същите не можели да бъдат обект на индивидуално принудително изпълнение.
На следващо място се твърди, че обезпечителната мярка трябвало да съответства на вземането на държавата и при определянето й следвало да се взема предвид както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, като мярката не следвала прекомерно да го обременява. В тази връзка не била спазена тази цел на закона, след като принудително изпълнение било насочено върху банкова сметка, ***едства.
Претендира се отмяна и на тази част от обжалваното Решение и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки.
Ответникът, Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител по делото, и в депозирано от пълномощник писмено становище, излага съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена. Навежда и довода, че правилно жалбата срещу разпореждането за изпълнение на запорно съобщение е била оставена без разглеждане като недопустима, тъй като в случая се установявала липса на годен предмет за обжалване. Процесното разпореждане било издадено на основание чл.228 от ДОПК и по своята същност не представлявано индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 – 4 от АПК. То не било и самостоятелно изпълнително действие със самостоятелни правни последици, а било част от производството по издаването или изпълнението на индивидуален административен акт, поради което било изключено от административния контрол за законосъобразност и жалбата срещу него била процесуално недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване.
Твърди се също, че в чл.213 от ДОПК била налице специална и изчерпателна регламентация относно несеквестируеми средства/доходи на длъжника, която не включвала средствата от субсидии. При тълкуването на чл.99, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., се достигало до извод, че забраната да се използват за обезпечения и за принудително погасяване на публични държавни вземания, била относима единствено спрямо целево предоставените от държавния бюджет средства на нефинансови предприятия, които са за финансиране на възложени им от държавата дейности и услуги, които земеделските производители не извършвали. В този смисъл, законодателят бил ограничил кръга от бюджетни средства, които не могат да служат за обезпечения, като изрично посочил, че такива са само тези, които се изплащат за възложени от държавата дейности и услуги. Предвидените за земеделските производители помощи, предоставяни от Държавен фонд „Земеделие“, не съставлявали средства, отпускани от държавния бюджет за възложени от държавата дейности и услуги, те не се обхващали от приложното поле на чл.99 от ЗДБ на РБ и същите можели да бъдат предмет на обезпечаване и принудително изпълнение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки, Изх.№С210026-022-0093908/10.12.2021 г., издадено от Я. Д., на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, на основание чл.200 и чл.202, ал.1, във връзка с чл.195, ал.1 – 3 от ДОПК, на М.В.И. ***, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ „Търговска банка Д“ АД в размер на 11 850,63 лв.
В Постановлението е посочено, че същото се издава, след като публичният изпълнител е взел предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело №26130001028/2013 г. по описа на същата дирекция, в размер на 11 850,63 лв., в това число лихва 6 177,11 лв., главница 5 673,52 лв.
Приложена е Справка от НАП за общите задължения на М.В.И., актуални към 21.01.2022 г., в размер общо възлизащ на 11 911,52 лв.
Приложена е и разпечатка от електронна система, в която е отразено, че ПНОМ с изходящ номер С210026-022-0093908 с дата 10.12.2021 г., издадено от служител Я. Д., е изпратено от служител на дата 21.12.2021 г. с линк, но няма отразена дата на връчване по електронен път и данни за изтегляне на документа, който е със статус „за връчване“.
До „Търговска банка Д“, гр.София, е изготвено Запорно съобщение на основание чл.202, ал.1/ал.7 от ДОПК, с Изх.№С210026-003-0072359/10.12.2021 г. за наложения запор на М.В.И.. В приложената разпечатка от електронна система е отразено, че същото е връчено по електронен път на 13.12.2021 г. на IP адрес 89.25.14.226.
До „Търговска банка Д“, гр.София, е адресирано и Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, с Изх.№С210026-029-0047534/30.12.2021 г., издадено от Я. Д., на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, с което на основание чл.228, ал.1 от ДОПК се разпорежда незабавно след получаването му да прехвърлят наличните към датата и часа на налагане на запора, както и последващо постъпващите по сметките на длъжника М.В.И. суми в размер на 11 881,75 лв., по сметката на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково.
Видно от представеното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път, на 30.12.2021 г. 11:08:23 по електронен път чрез активиране на електронна препратка от електронен адрес *****@*****.** с IP адрес 89.25.14.226 е връчен документ Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, с номер С210026-029-0047534/30.12.2021 г.
С жалба, регистрирана под вх.№РД16-143 от 14.01.2022 г., М.В.И. е оспорила пред Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.197, ал.1 от ДОПК, Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, адресирано до „Търговска банка Д“ АД, за принудително изпълнение върху суми, постъпващи по сметката й от Държавен фонд „Земеделие“ и издаденото от Я. Д., публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.Пловдив, Постановление за налагане на обезпечителни мерки, Изх.№С210026-022-0093908/10.12.2021 г.
Към жалбата се приложени: Справка от Регистър Булстат към дата 14.01.2022 г., според която М.В.И. упражнява дейност земеделски производител, с основна дейност по НКИД 2003 – отглеждане на лозови, овощни и други трайни насаждения; Регистрационна карта на земеделския производител М.В.И. от дата 14.04.2014 г., със заверки, включително на 04.01.2022 г. и документ за Движение за сметка за период, издаден от „Търговска банка Д“ АД, гр.София, от която е видна операция на дата 17.12.2021 г. по банкова сметка *** М.В.И., за сумата 752,71 лв., с описание на операцията „СЕПП 20217111218454, наредител Държавен фонд Земеделие“.
По постъпилата жалба вх.№РД16-143/14.01.2022 г. е постановено Решение №15 от 26.01.2022 г., с което Директорът на ТД на НАП – Пловдив:
(1) на основание чл.147, ал.1, във връзка с чл.144, ал.2 и чл.267, ал.1 от ДОПК, оставя без разглеждане жалбата, в частта й относно обжалването на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение №С210026-029-0047534/30.12.2021 г. и прекратява производството в тази част;
(2) на основание чл.197, ал.1 от ДОПК потвърждава
като законосъобразно Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С210026-022-0093908/10.12.2021
г., издадено от Яница Делчева – публичен при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Хасково.
По отношение на първата част от жалбата, решаващият орган е приел, че е депозирано оспорване по реда на чл.267 от ДОПК, и макар некоректно да е посочен номера на обжалвания акт, става ясно, че се обжалва Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, с Изх.№С210026-029-0047534/30.12.2021 г., издадено от Я. Д., на длъжност публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково.
Изложил е мотиви, че посоченото разпореждане е връчено на лицето по електронен път на 30.12.2021 г., видно от приложеното потвърждение за получаването му, поради което подадената на 14.01.2021 г. жалба до компетентния горестоящ административен орган е подадена след изтичане на законоустановения 7-дневен срок по чл.266, ал.1 от ДОПК и е просрочена, поради което не подлежи на разглеждане по същество.
По отношение на втората й част, жалбата на М.В.И. е приета за допустима за разглеждане и подадена в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК, поради липса на данни за връчването на ПНОМ изх.№С210026-022-0093908/10.12.2021 г., и са изложени мотиви за нейната неоснователност.
Решението е изпратено на адресата му с писмо изх.№РД-16-143#2/26.01.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, получено на 14.02.2022 г., видно от представеното Известие за доставяне.
Жалбата срещу Решението е подадена на 21.02.2022 г., чрез ТД на НАП – Пловдив, където е регистрирана под вх.№94-00-1352 от същата дата.
Оспорването е процесуално допустимо за разглеждане.
Оспореното Решение в едната му част е постановено по реда на чл.197, ал.1 от ДОПК, и същото на основание чл.197, ал.2 от този кодекс, може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател.
В прекратителната му част Решението подлежи на съдебно обжалване пред същия съд и в същия срок, на основание чл.268, ал.1 от ДОПК, поради което жалбата се явява подадена при спазване на посочения срок и от надлежна страна, адресат на решението, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалвания административен акт, счита оспорването за основателно.
Обжалваното Решение е издадено от В. Н. Н., Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив и представлява валиден административен акт, доколкото материалната, териториалната или персоналната компетентност на издателя му не е оспорена по делото.
Съобразно датата на постъпване при административния орган на жалба с вх.№РД16-143/14.01.2022 г. срещу Постановлението за налагане на обезпечителни мерки, следва да се приеме, че издаденото на 26.01.2022 г. Решение е постановено в рамките на предвидения в чл.197, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок.
Решението е в изискуемата писмена форма и почива на валидни правни основания за постановяването му, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Съгласно чл.198, ал.1, т.3 от ДОПК, запорът на сметките на длъжника е един от видовете обезпечителни мерки, като на основание чл.200 от ДОПК налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение. Според чл.202, ал.1 от ДОПК, запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника. В чл.198, ал.3 от ДОПК е предвидено също, че запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата по чл.213, в която разпоредба е регламентирано имуществото, подлежащо на принудително изпълнение.
Съдът констатира, че потвърденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С210026-022-0093908/10.12.2021 г. също е издадено от компетентен по смисъла на чл.200, вр. чл.195, ал.3 от ДОПК орган – публичен изпълнител, а от формална страна предвидените в разпоредбата на чл.196, ал.1 от ДОПК реквизити.
В специалната разпоредба на чл.197, ал.3 от ДОПК е предвидено, че съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК. В случая не се навежда наличие на някоя от предвидените в тази норма хипотези за отмяна на наложената обезпечителна мярка запор на банкова сметка ***. Обективираното в жалбата оплакване е за незаконосъобразност на акта, поради това, че по запорираните сметки на жалбоподателката в „Търговска банка Д“ АД постъпвали само суми от Държавен фонд „Земеделие“, които средства били обект на специален режим на несеквестируемост, като такива, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС, като целеви средства за субсидиране на дейности в земеделието на конкретния земеделски производител. Твърди се също, че след като принудително изпълнение било насочено върху банкова сметка, ***едства, то не била спазена целта на закона.
По делото не е налице спор, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител, като по банковата си сметка в „Търговска банка Д“ АД на 17.12.2021 г. е получил сумата 752,71 лв., представляваща плащане по СЕПП 2021 г. с наредител Държавен фонд „Земеделие“.
Няма спор също, че срещу жалбоподателката е образувано изпълнително дело 26130001028/2013 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, с установено и изискуемо публично вземане в размер на 11 850,63 лв., в това число главница 5 673,52 лв. и лихва 6 177,11 лв.
С процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 10.12.2021 г. публичен изпълнител при същата администрация във връзка с така посоченото изпълнително дело, и поради това, че е счел, че ще се затрудни събирането на публичното вземане по него, налага запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и др. с титуляр М.В.И., в доставчика на платежни услуги „Търговска банка Д“ АД за цялото задължение на жалбоподателката.
В частта му, касаеща запорираните суми по банковата сметка на жалбоподателката, постъпили от Държавен фонд „Земеделие“ като плащане по Схема за единно плащане на площ, Постановлението за налагане на обезпечителната мярка е незаконосъобразно.
Видно от разпоредбата на чл.99, ал.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения, а съгласно ал.2 на същия член, тези средства не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.100, ал.1 и ал.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. В § 1, т.1 от ДР на ЗПЗП е посочено, че „земеделски производители“ са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция, от което следва, че те не представляват финансови предприятия. Следователно, цитираните по-горе норми на Закона за държавния бюджет за 2021 г. и 2022 г. намират приложение по отношение на държавните субсидии, които се отпускат на земеделските производители и тези средства не могат да се използват за принудително погасяване на вземания, включително и на публични такива, какъвто е настоящият случай. По отношение на средствата, отпускани от фондовете на ЕС, те са публични финансови средства съгласно чл.17а от ЗПЗП, като на основание чл.11 и чл.11а от ЗПЗП дейността по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране, се извършва от Държавен фонд „Земеделие“. Съобразно Регламент (ЕС) №1306/2013 г., бенефициери на тези плащания – в пълния им размер, са регистрираните земеделски производители, а целта – влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно, по предназначение. Всяка мярка от общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, а имената на бенефициерите се публикуват, с оглед засилване на публичния контрол относно разходването на предоставените им средства. От изложеното следва, че се касае за публично целево финансиране и единственият овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициерът – земеделски производител. Следователно, тези средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица. Нещо повече, изразходването на отпуснатите целеви средства, каквито са постъпилите от Държавен фонд „Земеделие“ по СЕПП, подлежи на контрол, а установяването, че те не са използвани по предназначение би довело както до връщането им в европейския бюджет, тъй като подлежат на възстановяване, така и до финансови корекции или налагане на санкции, както на земеделския производител, така и на Държавата, тъй като неизползването на средствата по предназначение е станало чрез нейните органи. Поради това и тези средства няма как да послужат за друго, освен за тази дейност, за извършването на която са отпуснати и предоставени на конкретния бенефициер.
Изводът, че правото на финансова помощ от ЕС за земеделските стопани, включително това по мярката за директни плащания с първоизточници на изплатените суми „Схема за единно плащане на площ“ (СЕПП), като целево предоставени, са обект на специален режим и са несеквестируеми, са направени още с т.I от Решение №143 от 25.10.2017 г. на ВКС по гр.дело №4666/2016 г., III г.о., ГК. В същия смисъл е и трайната съдебна практика на административните съдилища, цитирана и в жалбата.
От изложеното следва, че е въведено допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл.213 от ДОПК. Визираните парични средства са целеви и са предназначени за подпомагане на земеделските производители съгласно чл.4, ал.3 и чл.20 от Конституцията на Република България, и след като тези средства се предоставят в публичен интерес, то същите не могат да бъдат обект на индивидуално принудително изпълнение.
Поради това съдът приема, че запорът на сметката на жалбоподателката относно постъпващите по нея плащания от Държавен фонд „Земеделие“ е незаконосъобразен.
Съгласно т.13 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк.дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания, или вземания по които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления.
В процесния случай от представеното от оспорващата писмено доказателство се установява, че по процесната сметка е постъпило само плащане ДФ „Земеделие“ по СЕПП, с оглед на което публичният изпълнител неправилно е наложил запора върху сметката на този длъжник и неправилно издаденото от него Постановление е било потвърдено с процесното Решение, което подлежи на отмяна в тази му част.
Постановлението налагане на обезпечителни мерки следва да бъде отменено изцяло, тъй като освен това в същото не са изложени фактически основания, достатъчни да обосноват издаването му. Налагането на обезпечителни мерки следва да е направено въз основа на установени като налични ликвидни и изискуеми публични задължения, но преценката за затруднено събиране на установени по размер задължения следва да се базира и на липсата на активно поведение от страна на длъжника по тяхното погасяване, както и липсата на доходи и имущество за покриването на задълженията му към фиска. Такива мотиви не се съдържат нито в процесното ПНОМ, нито в преписката към него, поради което същото се явява фактически необосновано. Няма данни дали и как е било изследвано имущественото състояние на жалбоподателката, има ли тя налично и секвестируемо имущество и/или такива доходи, което съставлява съществено нарушение и на процедурата по установяване на необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Обезпечителната мярка трябва да съответства на вземането на държавата и при определянето й следва да се вземе предвид както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на длъжника, които в процесния случай не са изследвани.
Настоящият съдебен състав намира за основателно и оспорването на Решение №15/26.01.2022 г. в частта му, в която е оставена без разглеждане подадената от М.В.И. жалба с вх.№РД16-143/14.01.2022 г. в частта й, насочена срещу Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение №С210026-029-0047534/30.12.2021 г.
Изложените в тази част на Решението мотиви, че Разпореждането е връчено на лицето по електронен път на 30.12.2021 г., не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Оспореното Разпореждане е издадено на основание чл.228, ал.1 от ДОПК, според която норма прехвърлянето на дължимата от длъжника сума по сметката на публичния изпълнител, наложил запора, се извършва от банката, съответно от доставчика на платежни услуги, незабавно след получаване на разпореждането. От представеното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път е видно, че документът е връчен на 30.12.2021 г. по електронен път чрез активиране на електронна препратка от електронен адрес *****@*****.** с посочен IP адрес, т.е. получено е от банката, като не са налице никакви данни за връчването или съобщаването му на оспорващата. При изразеното в Решението становище на решаващия орган, че Разпореждането подлежи на оспорване по реда на чл.266, ал.1 от ДОПК, т.е. като действие на публичния изпълнител, което може да се обжалва и от длъжника, пред директора на компетентната териториална дирекция, изводът за просрочие на жалбата е неправилен. В частта му, в която е прекратено производството на това основание, процесното Решение също следва да бъде отменено, а преписката следва да се върне на решаващия орган за произнасяне по жалбата, съобразено и с крайния резултат от спора по обжалване на Постановлението за налагане на обезпечителни мерки, въз основа на което е изготвено запорното съобщение и Разпореждането за неговото изпълнение.
От страна на оспорващата не е заявена претенция за присъждане на разноски и такива не следва да бъдат определяни по чл.161, ал.1 от ДОПК, въпреки изхода на спора.
Водим от
изложеното и на основание чл.197 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №15 от 26.01.2022 г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, в частта му, с която е потвърдено ПНОМ, и отменя потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С210026-022-0093908/10.12.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.
ОТМЕНЯ Решение №15 от 26.01.2022 г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на М.В.И. ***/14.01.2022 г., в частта й, с която е обжалвано Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение №С210026-029-0047534/30.12.2021 г. и е прекратено производството в тази част и
ВРЪЩА административната преписка на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив за произнасяне по тази част от жалба с вх.№РД16-143/14.01.2022 г., съобразено с мотивите и диспозитива на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: