Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ………...2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ВТОРИ състав, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Добринка Долчинкова, като
разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова адм. дело № 1538 по описа за
2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във
вр. с чл.9б и чл.4,
ал.1 от Закона за местните данъци и такси
(ЗМДТ).
Образувано е по жалба от „Булит“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище в гр.Варна, чрез управителя Г.К. против Акт за установяване на
задължения по декларация № МД-АУ-1941/10.03.2016 г. изменен с АУЗД № МД- АУ-337-1/12.05.2020
г. издадени от старши инспектор КРД при Община-Варна потвърден с писмо изх.№ МД-Т20002784ВН_001ВН
/28.05.2020 г. от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна.
Навеждат се доводи относно незаконосъобразността на първия акт, поради нередовности
по връчването му. Сочи се, че не е спазена процедурата по чл.32 от ДОПК. В
съдебно заседание не изпраща представител.
Ответникът – директорът на Дирекция „Местни данъци“
при Община-Варна, редовно уведомен, се представлява от гл. юрисконсулт И. , която
изразява становище за недопустимост на жалбата поради отпаднал правен интерес предвид
издаването на акта за изменение на АУЗД. В условие на евентуалност изразява
доводи за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от
легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е
допустима.
За връчването на Акт за установяване на задължения по
декларация № МД-АУ-1941/10.03.2016 г. са предприети действия по чл.32 от ДОПК.
Изпратени са три съобщения чрез „Български пощи“ ЕАД / л.17-19 от адм.
преписка/, които се връщат с отметка „Пратката не е потърсена от получателя“.
Предприето е действие по поставяне на съобщение на определеното за това място в
Община Варна, което е качено на 28.04.2017 г. и свалено на 11.05.2017 г. Други
доказателства за връчването на АУЗД не се представят.
Съгласно чл. 32, ал. 1
от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите,
когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на
управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е
намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни,
като тези обстоятелства се удостоверяват с протокол за всяко посещение на
адреса за кореспонденция. Съобщението за връчването се поставя на определено за
целта място и съобщението се публикува и в Интернет. Заедно с поставяне на
съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и
електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. В случай
че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на
съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята
за редовно връчен. Т.е. за де се приеме за редовно връчено процесното решение
по реда на чл. 32 от ДОПК следва да е и изпълнена цялата процедура по чл. 32 от ДОПК.
В случая това не е така. Липсват доказателства за
посещение на адреса на дружеството, както и за публикуване на съобщението в Интернет
сайта на Община Варна. Представени са само обратни разписки от „Български пощи“
ЕАД и данни за поставяне на съобщението за издадения акт. Нарушена е
процедурата по чл. 32 от ДОПК за връчване на обжалвания АУЗД и след като това е така, срокът
за неговото обжалване не е изтекъл и жалбата е процесуално допустима.
По
основателността на жалбата:
Съобразно разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК, във
вр. с чл.4 , ал.1 от Закона за местните данъци и такси и петитума на жалбата ,
предмет на обжалване е Акт за установяване на задължения по декларация №
МД-АУ-1941/10.03.2016 г. изменен с АУЗД № МД-АУ-337-1/12.05.2020 г. издадени от
старши инспектор КРД при Община-Варна
потвърден с писмо изх.№ МД-Т20002784ВН_001ВН /28.05.2020 г. от директора
на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна.
Акт за установяване на задължения по декларация №
МД-АУ-1941/10.03.2016 г. е издаден въз основа на персонални партиди съгласно
подадените декларации от дружеството по чл.54 от ЗМДТ за общо седем леки
автомобила и за един товарен автомобил / данните за номерата на декларациите и
описанието на тези на автомобилите се съдържат в обстоятелствената част на
акта- л.14 от адм. преписка./. Установени са задължения за данък върху
превозните средства за периодите 2014 г. и 2015 г. главница в общ размер от
1653,06 лв. и лихва за просрочие изчислена към 10.03.2016 г. в размер на 158,93
лв.
Подадена е жалба от дружеството с вх.№
МД-Т20002229ВН/29.04.2020 г. с приложени договори за покупко-продажба на МПС,
както следва: договор № 6864/06.07.2016 г. за лек автомобил марка „БМВ“, модел
„32ОД“, рег. № ****, договор № 1019/21.03.2015 г.
за лек автомобил марка „Фиат“, модел „Мултипла“, рег.№ В8033нс, договор №
658/12.01.2016 г. за лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№ **** и договор № 4043/26.03.2014 г. за лек автомобил марка
„Фолсваген“, модел „Голф“ с рег.№ ****. Въз
основа на подадената молба и приложените доказателства и на основание
чл.133,ал.2 от ДОПК е издаден АУЗД № МД-АУ-337-1/12.05.2020 г. за изменение на
АУЗД № МД-АУ-1941/10.03.2016 г., с който са намалени задълженията за данък
върху превозните средства съобразно данните за прехвърляне на собственост на
автомобили и са установени задължения за ПД за периодите 2014 г. и 2015 г.
главница в размер на 978,77 лв. и лихви в размер на 512,78 лв.
Жалбоподателят е оспорил АУЗД № МД-АУ-1941/10.03.2016
г., и АУЗД № МД-АУ-337-1/12.05.2020 г. с жалба рег.№ МД-Т20002784ВН/26.05.2020
г., пред директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна. С писмо рег.№
МД-Т20002784ВНІ001ВН/28.05.2020 г. жалбоподателят е уведомен, че задълженията
за публични държавни вземания не подлежат на погасяване по давност.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Задълженията за данък върху превозните средства
представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162,
ал.2, т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В
производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчните задължения - на публични изпълнители (чл. 4, ал.3
от ЗМДТ). Служителите се определят със заповед на кмета на общината
(чл. 4, ал.4
от ЗМДТ). Съгласно чл. 4, ал.5
от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган
по чл. 152, ал.2
от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община на териториален директор на НАП.
По
валидността на АУЗД № МД-АУ-337-1/12.05.2020 г. :
Посоченият АУЗД е издаден в процедурата по чл.133,ал.1
от ДОПК. Съгласно посочената разпоредба задължение за данъци или задължителни
осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил
обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по
приходите или по молба на ревизираното лице. Основанията за изменение се
съдържат в чл.133,ал.2 от ДОПК.
В случая
актът за изменение на АУЗД № МД-АУ-1941/10.03.2016 г. е издаден преди влизането
му в сила, тъй като поради нередовното му връчване срокът за обжалване не е
започнал да тече. Посоченото нарушение е особено съществено, тъй като актът за
изменение на АУЗД е издаден при липса на правно основание. Посоченото особено
съществено нарушение,обосновава неговата нищожност.
Според правната доктрина незаконосъобразността има две
проявни форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността
на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата
незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради
изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на
волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в
правната действителност. Ето защо, в административното право е въведен
принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки
един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без
ограничения във времето (арг. от чл. 149, ал.
5 АПК). Доколкото в ДОПК и АПК не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория
са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по
чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Или,
нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда целените правните последици.
Съществените нарушения на административно-производствените правила , каквито се
установиха в настоящия случай, са толкова значими, че нарушението е довело до
липса на волеизявление. В случая се установи пълната липса на предпоставките,
предвидени в приложимата процесуално-правна
норма. Само това е достатъчно да се приеме, че АУЗД за изменение на АУЗД
е засегнат от най-тежкия порок, което влече неговата нищожност.
Относно Акт
за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-1941-/10.03.2016 г.:
АУЗД е издаден от старши инспектор КРД в Дирекция
„Местни данъци“ при община Варна определен със Заповед № 2612/22.06.2015 г. издадена
от кмета на Община Варна в условия на заместване, съгласно Заповед за
заместване № 2602/22.06.2015 г. на кмета на Община-Варна. Към датата на
издаване на посочената заповед за заместване , кметът на Община-Варна е
отсъствал и не е изпълнявал задълженията си в общинта поради служебна
командировка в гр.София, при което компетентността в условията на заместване е
спазена.
При извършване на задължителната проверка по чл.160,
ал.2 ДОПК, съдът констатира, че АУЗД е издаден от компетентен орган и в
съответната форма , поради което
обжалваният акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.
По
процесуалната и материална законосъобразност на акта.
Оспореният
АУЗД е издаден в предприета процедура по приложението на чл.107 ал.3 от ДОПК.
Предмет на спора са установените задължения за
публични държавни вземания за данък върху превозните средства.
Съгласно чл.52 , т.1 от ЗМДТ с данък върху превозните
средства се облагат регистрирани за
движение по пътната мрежа в Република България. Данъчно-задължени лица съгласно
чл.53 от с.з. са собствениците на превозните средства. Съобразно данните за
прехвърлено право на собственост върху част от автомобилите на други лица,
неправилно е установен размера на задълженията за данък върху превозните средства
за периодите 2014 г. и 2015 г. Размерът на задълженията съответства на тези
установени в таблицата на л.2 от АУЗД № МД-АУ-337-1/12.05.2020 г. по отделните
партиди и главница в размер на 965,77
лв., ведно с дължимите лихви за просрочие изчислени към 10.03.2016 г. Съобразно
чл. 60, ал.1 от ЗМДТ данъкът
върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до
30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
Задълженията за данък върху превозните средства за
2014 г. са в размер на 358,32 лв., съответно лихвата за просрочие е в размера
от 55,54 лв. изчислена от датата следваща датите на падежа / 01.07.2014 г. и
01.11.2014 г./ до 10.03.2016 г. - датата на издаване на АУЗД/.
За 2015 г. задълженията за публичните държавни вземания
за пътен данък са главница от 607,44 лв.
Размерът на задължението за лихва е 32,46 лв. изчислена от датата следваща
датите на падежа / 01.07.2015 г. и 01.11.2015 г./ до 10.03.2016 г. - датата на
издаване на АУЗД/.Размерът на задълженията за лихва е изчислен чрез използване
на Калкулатор за законна лихва достъпен на ел. адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Жалбоподателят не е направил възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на установените задължения за пътен данък за
2014 г. и 2015 г., пред съда.
Жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което
такива не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.3
от АПК във вр. с пар.2 от ДР на ДОПК и чл.4, ал.1 от Закона
за местните данъци и такси (ЗМДТ), съдът
|
|
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация №
МД-АУ-1941/10.03.2016 г. издаден от старши инспектор КРД при Община-Варна и
УСТАНОВЯВА размера на задълженията за данък върху превозните средства дължим от
„Булит“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище в гр.Варна, представляван от Г.Б.К. , за периода 2014 г. – главница в размер
на 358,33 лв. и лихва в размер на 55,54 лв. и за 2015 г. главница в размер на 607,44
лв. и лихва в размер на 32,08 лв.
ОБЯВЯВА за нищожен Акт
за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-337-1/12.05.2020 г. издаден
от старши инспектор КРД при Община-Варна, с който е изменен Акт за установяване
на задължения по декларация № МД-АУ-1941/10.03.2016 г. издаден от старши
инспектор КРД при Община-Варна
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховен административен
съд в 14 – дневен срок от деня на съобщението.
СЪДИЯ: