№ 308
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110157238 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по предявен от Б.Е.П. срещу Д. Л. П. конститутивен иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 1........ на нотариус
Х.В., с peг. № ..... от НК, относно 1/2 идеална част от имота, предмет на договора.
В хода на производството – на 15.04.2019 г., ищецът Б.Е.П. е починал. С
определение от .... г., постановено по гр.д. № ........ по описа на Софийски градски съд,
съдът е конституирал като ищци на мястото на починалия ищец Б.Е.Н. неговите
законни наследници: Т.Б.П.. – съпруга, Е. Б. П. – дъщеря, и Д.Л.П.. – внучка, като е
указал на новоконституираните ищци в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да заявят поддържат ли предявения иск, както и да ангажират и
становище за неговата допустимост с оглед сливането на процесуалното качество ищец
и ответник относно Д.Л.П...
С определение № ..... г., на основание чл. 233 от ГПК, производството по делото
е прекратено в частта по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от Б.Е.П.
срещу Д. Л. П. за 1/6 идеални части от имота, предмет на договора, съобразно обема на
наследствената част на Т.Б.П.., поради отказ от иска. Със същото определение, на
основание чл. 130 ГПК, производството по делото е прекратено и в частта по иска с
правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предявен от Б.Е.П. срещу Д. Л. П. за 1/6 идеални
части от имота, предмет на договора, съобразно обема на наследствената част на Д. Л.
П. поради сливане на качествата ищец и ответник. Определението за частично
прекратяване на производството гр. д. № ....... г. по описа на Софийски градски съд е
влязло в законна сила на 09.04.2021 г., т.е. предмет на делото е единствено иска на Е.
П. /като правоприемник на Б.П./ срещу Д. Л., с правно основание чл. 87, ал. 3 ГПК до
размера на наследствената й 1/6 идеални части от процесния имот.
В исковата молба са изложени доводи, че ответницата Д. Л. П., е внучка –
дъщеря и единствен законен наследник на Л.Б.П., починал на 30.04.2018 г., който е син
1
на първоначалния ищец по делото – Б.Е.П.. Сочи се, че с нотариален акт № .......... на
Нотариус Х.В., с район на действие СРС, рег. № ....., ищецът и съпругата му Т.Б.П.. са
прехвърлили на Л.Б.П. собствения си недвижим имот, придобит по време на брака в
режим на съпружеска имуществена общност, находящ се на адрес: град ............., а
именно: апартамент № ......... в сградата, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други
сервизни помещения, е обща квадратура по одобрения план от 76, 17 кв. м., при
граници /съседи/ по нотариален акт: стълбище, М.К.С., двор, Е. и Д.М. и двор, който
апартамент е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на ..........,
одобрени със Заповед № ........... година на изпълнителния директор на АГКК като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........., срещу поето от последния
задължение за гледане и полагане на необходимите грижи за здравето и
имуществените интереси на прехвърлителите, включително и за предходен период
през последните десет години. Твърди се, че с горепосочения нотариален ищецът и
съпругата му са запазили правото да ползват безвъзмездно прехвърления недвижим
имот заедно и поотделно, докато са живи. Поддържа се, че след смъртта на сина им
през месец април 2018 г. рязко са се влошили условията на живот на ищеца Б.П.
поради обстоятелството, че неговата внучка, в качеството на правоприемник по
наследство на длъжника по договора за издръжка и гледане, не е полагала
необходимите за изпълнение на задълженията си грижи. Съобразно изложеното, от Е.
П., в качеството на правоприемник на починалия в хода на делото първоначален ищец,
е направено искане за разваляне процесния договор за издръжка и гледане за 1/6
идеални части от имота, предмет на договора. Претендират се разноски. От ищеца е
депозирана и писмена защита, в която се поддържа становището за основателност на
предявения иск.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, в който са изложени подробни доводи за неоснователност на
предявения иск. Поддържа се, че дължимите грижи, съгласно сключения договор за
издръжка и гледане, са предоставяни в пълния дължим обем от ответницата, със
съдействието на нейната майка. Съобразно изложеното е направено искане
предявената искова претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендират се
разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне
на алеаторен на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 1........
на нотариус Х.В., с peг. № ..... от НК, относно 1/6 идеални части от имота, предмет на
договора.
Видно от представения нотариален акт № 1........, между Б.Е.П. и Т.Б.П.., в
качеството на прехвърлители, и Л.Б.П., в качеството на приобретател, е сключен
договор за издръжка и гледане, по силата на който на последния е прехвърлена
собствеността върху недвижим имот, находящ се на адрес: град ............., а именно:
апартамент № 164, срещу поето задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите
занапред, включително и във връзка с положени грижи за тях през последните десет
години.
Представено е удостоверение за наследници от 16.12.2019 г., от което се
установява, че приобретателят Л.Б.П. е починал на 30.04.2018 г., като негов единствен
наследник по закон е неговата дъщеря – ответницата Д. Л. П..
2
Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 30 от
17.VI.1981 г., ОСГК, договора за издръжка и гледане, както вече е възприето с
тълкувателно решение № ......... г. на Върховния съд, ОСГК, се окачествява като
средство за постигане на социална цел и предназначение, като способ да се обезпечат и
предоставят социално-битови условия на прехвърлителя и/или на третото лице, в
чиято полза е сключен. Но същевременно договорът за издръжка и гледане е обусловен
и от личността на страните, между които той се сключва. Законът – чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
изисква точното изпълнение на договора, което предполага изпълнение на дължимата
престация по вид, обем и качество. Редом с това изпълнението трябва да е съобразно с
правилата на добросъвестността и на морала – арг. от чл. 63, ал. 1 ЗЗД. Последното
изискване на закона е от особено съществено значение за алеаторните договори с
начало прехвърляне.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че не се установява да са налице елементите за
основателност на предявения иск, по-конкретно, не се установява да е налице
съществено неизпълнение на договорни задължения, за което длъжника /ответника/ да
отговаря. Напротив, от ответника, чиято е и разпределената доказателствена тежест, е
доказано по делото полагане на грижи за прехвърлителите в дължимия обем и след
смъртта на Любомир Пенов.
В тази връзка съдът съобрази, че от ищеца не е доказано пълно и главно
наличието на съществено неизпълнение, като съгласно закона, включително и съгласно
разясненията, дадени в горепосоченото тълкувателно решение, при незначителност на
интереса на кредитора, поискал развалянето на договора изцяло или частично, то не
следва да бъде допуснато.
С оглед фактическите твърдения, изложени в исковата молба, спорен по делото е
въпроса полагани ли са грижи за починалия в хода на делото първоначален ищец след
смъртта на сина му Любомир Пенов на 30.04.2018 г. от неговата непълнолетна към
този момент внучка – Д. П..
За да достигне до извода за недоказано съществено неизпълнение на задължения
по договора за издръжка и гледане, на първо място, съдът съобрази събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Любка Миланова Николова –
дъщеря на ищцата /л. 110 – гръб и сл. от делото/, Г. Коцев Тошев /л. 112 и сл. от
делото/ – приятел на майката на ответницата, Елица Г.ева П. – майка на ответницата.
Съдът цени показанията на Любка Николова и на Елица П. по реда на чл. 172 ГПК,
като съобрази евентуалната заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, с
оглед степента им на родство със страните.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Любка Николова, като достоверни и
непротиворечиви в частите, които касаят лични възприятия на свидетелката. По-
конкретно, от дадените от нея показания съдът намира за установено, че в процесния
период е ходила до жилището, в което е живял Борислав Ерменков, 4-5 пъти, 2 от
които не е била допусната в него, като нито един път не е разговаряла с дядо й, т.е. не
се установява да й е споделял кой полага грижи за него и достатъчни ли са те. От
показания на свидетелката се установява и че около Коледните празници дядо й е бил
настанен от майка й в хоспис. От показанията на свидетеля Николова не се установява
нейната майка да е била единствения човек, който е полагал грижи за Б.Е.П. по време
на процесния период, както твърди свидетелката /л. 111/, която сама сочи, че по време
на него ищцата в продължение на близо шест месеца е била извън страната, т.е. съдът
намира, че за нея е било обективно невъзможно да полага грижи за него в този период
3
и да има непосредствени наблюдения какво е било състоянието му и кой го е гледал.
От показанията на свидетелката съдът не намира за установено ответницата да не е
полагала грижи за Борислав Ерменков в посочения период. Такива сведения
свидетелката сочи, че е получила от нейната майка, която е и ищец по делото.
Напротив, от показанията на свидетеля Г. Коцев Тошев /л. 112 и сл. от делото/,
които съдът кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, се
установява, че ответницата, чрез нейната майка, е полагала грижи за Борислав
Ерменков в периода след смъртта на нейния баща, като свидетелят сочи, че лично е
възприел и съдействал в тази насока, като им е помагал при носенето на храна,
финансово, включително е възприел лично оказана помощ от майката на ответницата
във връзка с претърпян инцидент от Борислав Ерменков. От показанията на свидетеля
Тошев, включително и от приобщените към доказателствената съвкупност по делото
материали по пр. пр. № 5346/2019 г. по описа на СРП /л. 132 и сл. от делото/, съдът
приема за установено, че бащата и майката на починалия приобретател Любомир
Пенов /баща на ответницата/ са били във влошени отношения преди смъртта му.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката Елица П. /л. 113 от делото/ –
майка на ищцата, ценени по реда на чл. 172 ГПК, като вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, от които се установяват
полагани от нея грижи за Б.П. в процесния период, изразяващи се в пазаруване на
храна и лекарства и оказване на съдействие в неотложни случаи. От показанията на
свидетелката съдът намира за установено и че ответницата е узнала, че след Коледните
празници Пенов не е искал да се върне в дома си поради влошените отношения с
неговата съпруга.
При анализ и съпоставка на показанията на всички свидетели относно
обстоятелството полагани ли са грижи за Б.П. от ответницата след смъртта на сина му
и в какъв обем, съдът кредитира в най-голяма степен показанията на свидетеля Тошев,
тъй като същият няма родствена връзка с нито една от страните и в най-голяма степен е
незаинтересован от изхода на спора.
При преценка на обстоятелството налице ли е съществено неизпълнение на
договорни задължения съдът съобрази и процесуалните изявления на Тодорка П. –
втория прехвърлител по процесния договор за издръжка и гледане, обективирани в
молба с вх. № 5199076/28.11.20219 г. по гр д. № 4208/2019 г. по описа на СРС, и в
молба с вх. № 68201/13.07.2020 г. по гр.д. № ......../2020 г. по описа на СГС, в които
сочи, че грижите за нея и съпруга й са полагани в уговорения и необходим обем от
сина им, а впоследствие и от неговата дъщеря, чрез майка й. Изявленията на Тодорка
П. подкрепят изводите на съда за липса на доказано по делото съществено договорно
неизпълнение, основани на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Във връзка с представените договори за настаняване на ищеца в хоспис от
23.12.2018 г. и от 04.01.2019 г. в периода преди смъртта му /л. 65 и сл. и л. 73 и сл. от
делото/ и доколкото от събраните гласни доказателства се установи, че това е станало
по негово желание, като в периода преди напускането му на процесния апартамент за
него са полагани грижи съобразно уговореното от ответницата, чрез нейната майка,
съдът намира за установено, че посоченото обстоятелство – настаняване на лицето в
хоспис, не сочи на извод за липса на положена дължима грижа от ответницата за него в
изпълнение на процесния договор за издръжка и гледане. В тази връзка съдът съобрази
и константната съдебна практиката на ВКС, съгласно която кредиторът по договор за
издръжка и гледане е длъжен също да приеме грижите на наследниците приобретателя,
както и инцидентни услуги от трето лице, когато длъжникът е лично или служебно
възпрепятстван от непредвидени обстоятелства, например негово или на друг близък
внезапно заболяване или неотложен служебен ангажимент. Когато, обаче, кредиторът
4
приеме предоставеното изпълнение от трето лице, какъвто е случая за времето, през
което Б.П. е бил настанен в хоспис и при дъщеря си, длъжникът се освобождава от
задължението си. При това е без значение дали третото лице е натоварено да изпълни
от длъжника, или изпълнява по своя воля. Приеме ли изпълнението (макар да не е бил
длъжен), кредиторът е удовлетворен. Следва да се има предвид също, че ако той е
доволен от получените издръжка и грижи, длъжникът не може да му натрапи повече,
отколкото той е съгласен да приеме, поради което наследниците на кредитора не могат
да претендират последиците от такова „непълно" изпълнение /в този смисъл: решение
№ 20 от 13.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2298/2018 г., IV г. о., ГК и др./.
Необходимо е да се посочи и че дори да бе установено неизпълнение на
задължения от страна на ответницата в пълния дължим обем, по убеждение на
настоящия съдебен състав, същото не би било съществено с оглед съпоставката
между продължителността на периода от сключване на договора до смъртта на
приобретателя Любомир Пенов, по време на който безспорно задълженията за
издръжка и гледане да се изпълнявани точно и в пълен обем, и периода от датата на
неговата смърт до датата на депозиране на исковата молба и смъртта на Б.П., който
период е близо една година, и за част от който се установява, че последният
доброволно е напуснал жилището, в което е гледан.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че ответницата е
доказала по делото изпълнението на дължимите по процесния договор за издръжка и
гледане грижи и издръжка, както и това, че изпълнението е било системно и
непрекъснато, т.е. не се установи да е било налице съществено неизпълнение по
договора от нейна страна спрямо Б.П. преди смъртта му, включително и към датата на
депозиране на исковата молба. Предвид изложеното, предявеният конститутивен иск с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи и че по време на устните
състезания ищцата заяви, че баща й е имал нужда единствено и само от пазаруване
веднъж седмично и не е пиел лекарства, като същевременно в хода на делото изложи
твърдения, че е бил в тежко здравословно състояние, като представи и документ,
озаглавен „етапна епикриза” /л. 80 от делото/, който съдът с оглед формата, в която е
съставен, не кредитира, и в който е посочено, че към 03.01.2019 г. /исковата молба е
депозирана на 23.01.2019 г./ Б.П. е бил трудноподвижен и с деменция. Посочената
непоследователност в процесуалното поведение на ищцовата страна няма отношение
към изхода на спора, доколкото от събраните по делото гласни и писмени
доказателства безспорно се установи, че ответницата е полагала грижи в уговорения и
дължим обем за починалия й дядо, но заслужава внимание.
По разноските:
При този изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски
има ответника, от който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 760 лв.,
плащането на което е доказано по делото. Предвид изложеното, ищецът следва да бъде
осъден да заплати разноските за плащането му в полза на ответника.
С оглед изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ............
/правоприемник на починалия в хода на делото първоначален ищец Б.Е.П., ЕГН
**********/ срещу Д. Л. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: град ............,
конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 1........ от 17.04.2014 г. на нотариус Х.В. с peг. № ..... от НК, относно
1/6 идеални части от имота, предмет на договора – апартамент № 164, находящ се на
адрес: град ............., ет. 6, поради неизпълнение на задължения на приобретателя, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Е. Б. П., ЕГН **********, с адрес:
............ /правоприемник на починалия в хода на делото първоначален ищец Б.Е.П., ЕГН
**********/, да заплати на Д. Л. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: град ............,
сума в размер на 760 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6