Решение по дело №331/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по касационна жалба на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, [улица], представлявано от изпълнителния директор С. Д., чрез адвокат Г. Г. от ПАК, с адрес за призоваване в гр. Плевен, [улица], ет.2, ап.4, срещу Решение № 70 от 27.11.2023г. по НАХД № 20234150200053/2023г. по описа на Районен съд - Свищов, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №**********/09.02.2023г. на Директора на Областна дирекция по безопастност на храните, гр. Велико Търново, с което на касатора за нарушение по чл.91, ал.1 от Закона за защита на растенията (ЗЗР ) и на основание чл.160, ал.2 от ЗЗР е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Намира, че от районният съд не са обсъдени направените пред него искания и възражения, а самият съдебен акт представлява буквален препис на АУАН и НП. Навежда възражения, че СвРС неправилно е приел наличие на териториална компетентност на директора на ОДБХ – Велико Търново предвид липсата на посочено в НП място на извършване на нарушението, а приложима е разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗАНН. В този смисъл счита че НП не отговаря на формалните изисквания поради липса на място на извършване на нарушението, с което е допуснат о съществено нарушение на административно производствените правила. Според касатора АУАН неправилно е съставен в отсъствие на нарушителя в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, което довело до накърняване на правото на защита, като оспорва и връчването, за което за нарушена нормата на чл. 43 от ЗАНН. На последно място намира, че при постановяване на решението не са анализирани доказателствата, немотивирано са отхвърлени направените оплаквания, а изводите на СвРС са бланкетни. По този съображения моли за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго такова, с което да бъде отменено НП. В съдебно заседание чрез адв. Г. поддържа касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, но не представя списък. Прави възражение срещу разноските, които се претендират от противната страна поради липса на доказателства за реалното им извършване.

Ответникът по касация - Директорът на ОДБХ – Велико Търново, чрез *** Е. Н. от АК – Стара Загора, заема писмено становище за неоснователно на така подадената жалба и моли да бъде отхвърлена. Развива доводи за законосъобразност на НП. Претендира разноски.

Представителят на ВТОП заема становище за неоснователност на жалбата. Възраженията, направени пред настоящата инстанция, са обсъдени от районния съд, и изложените мотиви са правилни и законосъобразни. Напълно споделя изводите на въззивния съд, като ги намира за кореспондиращи с доказателствата и със закона. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 04.07.2022 г. от служители на ответната администрация е извършена проверка в базата на „Сортови семена – Вардим“ АД, с. Вардим, резултатите от която са описани в Констативен протокол №***/04.07.2022 г. на ОДБХ – Велико Търново. В хода на проверката е установено, че в Склад № 1, находящ се на територията на предприятието, се съхраняват продукти за растителна защита – 90 палета по 720 литра „Екип ОД“, а в Склад №5 – 12 палета по 720 литра от същия препарат, или общо количество препарат от 73 440 литра. От представената от проверяваното дружество фактура №19312/11.06.2022 г. се установило,че продавач на тези препарати е „Октопод инвест холдинг“ ЕАД. До доставчика „Октопод инвест холдинг“ ЕАД било изпратено писмо с изх. №845/17.08.2022г., с което била изискана информация относно мястото на събитието, в отговор на което с уведомително писмо вх. №4291/26.08.2022г. от доставчика е дадено писмено обяснение, че мястото на доставките е на територията на „Сортови семена Вардим“АД, с. Вардим, м. „Блатото“. При справка в официалния регистър на БАБХ за притежателите на удостоверения за търговия с продукти за растителна защита по чл. 91, ал. 1 от ЗЗР е намерено, че „Октопод инвест холдинг“ ЕАД няма регистрация към 11.06.2022 г., когато е извършена търговската сделка.

До „Октопод инвест холдинг“ ЕАД била изпратена покана за съставяне на АУАН, като на указаната дата и час не се е явил представител и АУАН №0000021/27.09.2022 г. е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, а впоследствие – връчен на упълномощен представител /лицето Н. К. Г./ на дружеството - нарушител на 28.11.2022г. След като не са постъпили възражения срещу АУАН, е издадено НП, връчено на 24.02.2023г., и получено от Д. Х. – счетоводител. НП е оспорено пред РС - Свищов в сроковете по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Тази фактическа обстановка съдът е установил като е ценил заедно и поотделно всички гласни и писмени доказателства, подробно описани в протоколите от съдебните заседания. Въз основа на установените факти, СвРС е направил извод за законосъобразност на обжалваното НП. Съдът е посочил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, без да са допуснати съществени нарушения в процедурата. Преценено е, че АУАН и НП отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч съдържат описание на нарушеното, дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Намерено е, че при съставяне и връчване на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения и е спазена чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Не са възприети съображенията за допуснати нарушения при съставянето на АУАН, доколкото чл. 43, ал. 1 – 5 от ЗАНН не съдържа забрана за предявяване и връчване на акта на друг, като на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 180, ал. 2 и ал. 3 от НПК тази възможност следва да се счита за разрешена. В случая упълномощеното лице има право да представлява дружеството пред всички подразделения на БАБХ във връзка с оперативната и търговската дейност. Мотивирано е отхвърлено и възражението, свързано с компетентността на административнонаказващия орган, като е съобразено правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и обстоятелството, че се касае за прехвърляне на собственост върху родово определените вещи с „място на доставката“ в с. Вардим, общ. Свищов. СвРС приема, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен начин, доколкото „Октопод инвест холдинг“ ЕАД е извършило търговия на продукти за растителна защита по смисъла на §1, т. 53 от ЗЗР без да притежава удостоверение за такава, продавайки на „Сортови семена – Вардим“ АД описаното във Фактура №**********/11.06.2022 г. количество от 17 280 литра „Екип ОД“. Извършена е преценка, че няма основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, както и че наложената санкция е съобразена с чл. 160, ал. 2 от ЗЗР, поради което наказанието съответства на тежестта на извършеното нарушение и се явява справедливо определено.

Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав.

При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Свищовският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

По конкретните възражения, направени с касационната жалба, касационният съд намира следното.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите на съда са подкрепени в пълнота от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, ценени критично от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция приема установената фактическа обстановка за отговаряща на обективната действителност. Съдът мотивирано е отхвърлил направените оплаквания, а изводите му са конкретни и обосновани от гледище на доказателствата по делото и на закона. Процесуалните права на страните не са нарушени, изложени са адекватни мотиви и са съставени протоколи за съдебните заседания на въззивната инстанция, решението е постановено от законен състав, без да е нарушена тайната на съвещанието. Следователно настоящата инстанция намира, че от страна на въззивния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилен е изводът на въззивния съд относно компетентността на издателите на АУАН и на НП. Противно на твърденията на касатора, в НП недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено в с. Вардим, общ. Свищов, на територията на „Сортови семена Вардим“ АД, намираща се в местност Блатото. Следователно налице е реквизитното изискване по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Дори да се приеме, че не става ясно къде точно са сключени търговските сделки, респективно къде е извършено нарушението (предвид липсата на яснота относно мястото на сключване на сделката във фактурата и стоковата разписка) приложение намира разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗАНН, според която когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район е постоянният адрес на нарушителя или адресът на управление на едноличния търговец или юридическото лице, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството. В случая местната компетентност на административнонаказващия орган се обосновава с оглед района, в който първоначално е образувано производството. По този въпрос няма спор по делото, доколкото от доказателствата непротиворечиво се установява, че производството е образувано в района на Област Велико Търново. Законосъобразно АУАН е съставен от инспектори при ОДБХ – Велико Търново, а НП е издадено от директора на ОБДХ – Велико Търново, с оглед разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗЗР.

Няма основание да бъдат приети твърденията за неправилна преценка от страна на СвРС относно производството по съставяне и връчване на АУАН. Въз основа на верните фактически констатации за изпращане на покана за съставяне на АУАН и неявяване на представител на дружеството, правилни са изводите на районния съд, че законосъобразно АУАН е издаден по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя. Неприсъственото съставяне е изключение, допустимо само при наличието на някои от изчерпателно изброените предпоставки в нормата, една от които е реализирана в случая – след покана нарушителят да не се яви за съставяне на акта. Това е гаранция за правото на защита на нарушителя, но от друга страна – превенция от шиканиране на производството. Касаторът е търговец по смисъла на ТЗ, регистриран със седалище в България и за него важи правилото, че кореспонденцията с него следва да става на регистрирания адрес на управление на дружеството, където да осигури лице по чл. 180, ал. 5 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, натоварено да поема книжата. Видно от известието за доставяне, поканата е изпратена на адреса на управление на дружеството и същата е получена от лице, което редовно получава пощата му предвид известието на л.26 от делото, подписано от същия субект. С известието на л.24 от първоинстанционното делото е удостоверено получаването на Запитване от ОДБХ – Велико Търново изх. №845/17.08.2022 г., в отговор на което от управителя на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД е изпратено Уведомително писмо на л. 25 от делото. Логически обяснимо е, че след като е даден отговор на запитването, възможно е било и явяването на управителя за съставяне на АУАН. Тоест, неприемлив е аргументът на касатора, че поради нередовна покана за съставяне на АУАН, същият е съставен в отсъствие на нарушителя. В случай че на посочения адрес като адрес на управление от дружеството – касатор липсва лице за получаване на книжа, дружеството не може да се позовава на неизпълнението на законовото си задължение да осигури такъв представител, за да обоснове нередовност на връчването на книжата.

АУАН е получен от лице с пълномощно с предвидена сравнително широка представителна власт, включваща възможността да представлява дружеството и законния му представител във връзка с оперативната и търговска дейност пред всички подразделения на МЗ и БАБХ. Връчването на АУАН на такъв пълномощник изпълнява изискванията за връчване на юридическо лице по чл. 180, ал. 5 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, доколкото лицето е упълномощено да извършва както правни, така и фактически действия от името на управителя на дружеството, включително и като подписва предявения му АУАН, като в случая въпреки съставянето на АУАН по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, спазен е редът по чл. 43, ал. 5, изречение второ от ЗАНН.

 

При така изложеното, съдът намира, че обжалваното решение на Районен съд – Свищов следва да бъде оставено в сила като правилно.

На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва на ответника по касация да се заплатят сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 240 лв. съобразна фактура от 29.05.2024г. (л. 42 от делото).

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 70 от 27.11.2023г. по НАХД № 20234150200053/2023г. по описа на Районен съд – Свищов.

ОСЪЖДА „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД, гр. Варна, ЕИК *********, да заплати на Българска агенция по безопасност на храните – София разноски за касационната инстанция от 240 (двеста и четиридесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.