Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2022г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на четиринадесети
април 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Румела Михайлова
и прокурора Владислав Томов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КАНД № 446/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано по касационна жалба от
Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна срещу Решение № 46/13.01.2022г.,
постановено по АНД № 20213110203328 по описа за 2021г. на Районен съд гр.Варна,
с което е отменено НП № 03-013588/12.05.2021г. на и.д. Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна, с което на ДЗЗД „Андиал“, ЕИК *********, на
основание чл.412а т.2 от КТ, вр. чл.413 ал.2 от КТ, за нарушение на чл.11,
ал.5, вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба №
РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева.
В жалбата се твърди, че при
произнасянето си първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил
законови разпоредби, с оглед установените факти и обстоятелства по делото,
поради което обжалваното съдебно решение се явява неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон и се моли за неговата отмяна.
По подробно развити съображения
се поддържа, че изведените от въззивният съд изводи за незаконосъобразност на
оспореното НП, противоречат на установените по делото факти и обстоятелства.
Сочи се, че доколкото изобщо не са представени доказателства за проведен
инструктаж, именно на работодателя е отговорността за недокументирането му и
доколкото нарушението е безспорно установено, то правилно и в съответствие с
материалния закон е издаденото НП.
На изложените основания се моли отмяна на решението и постановяване на
друго такова по съществото на спора, с което да се потвърди НП. Претендира се и присъждане на
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 143
ал. 3 от АПК и чл. 78 ал. 8 от ГПК, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание, чрез процесуален
представител – ст.ю.к.
Б., жалбата се поддържа и се моли
нейното уважаване.
Ответникът по касационната жалба – ДЗЗД „Андиал“, чрез пълномощник – адв.Д., оспорва жалбата. Счита, че не
са налице наведените в жалбата касационни основания. Моли да се остави в сила
въззивното решение като правилно и законосъобразно.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
преценявайки установените по делото факти, районният съд правилно е приложил
материалния закон.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по жалба
на ДЗЗД „Андиал“, против гореописаното НП. За да се
произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че при
проверка, извършена на 26.04.2021г. на обект „занималня
„Матилда“, находяща се в гр.Варна, ул.“Михаил Колони“ № 11, стопанисван от ДЗЗД „Андиал“, било установено лицето Д.Т, извършваща хигиенни дейности, която
декларирала, че работи за тружеството от м.12.2020г., от 12.00ч. до 14.00ч.,
при седмично възнаграждение от 50 лв., без граждански или трудов договор. При
насрочената документална проверка от дружеството не били представени доказателства
за документиране на проведен начален инструктаж на лицето. Предвид констатациите от
извършената проверка, на дружеството бил
съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ за това, че в качеството си на работодател не е
документирал провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа в книга за инструктаж, с което е нарушил чл.11
ал.5, вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г.
АУАН бил надлежно връчен на представляващ ДЗЗД, който в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН депозирал писмено възражение, с твърдения, че свид.Тодорова към момента на
проверката е съдружник ДЗЗД, поради което не е в трудовоправни отношения и няма
необходимост от провеждане на инструктаж. Административнонаказващият орган
/АНО/ счел възражението за неоснователно
и като възприел установената в акта
фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал оспореното НП, с
което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Въззивният съд е
приел горната фактическа обстановка за безспорна въз основа представените
писмени доказателства и депозираните свидетелски показания. Изложил е мотиви,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените от закона срокове.
За да отмени обжалваното пред него
наказателно постановление, ВРС е приел, че същото е издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения, предвид липсата на описание на нарушението, обуславящо
приложение на конкретна правна норма, което е довело до неяснота на
повдигнатото обвинение, а от там и до нарушаване правото на защита на наказаното
дружество. Съдът е посочил, че възприетите като нарушени норми в НП, съдържат
състав на различни административни нарушения. Изложил е мотиви, че в конкретния
случай не става ясно какво точно нарушение е приел АНО за извършено и защо
точно работодателят следва да носи отговорност за същото. Приел е, че липсва
описание на конкретни факти за това дали изобщо не е проведен първоначален
инстуктаж или само не е документирано провеждането на такъв. Липсата на тези
факти препятства проверката на съда за това дали правилно е определен субекта
на нарушението, доколкото документирането на инстуктажа не се извършва от
работодателя, а от определено длъжностно лице, като липсват данни дали има
определено такова. В НП не са описани и факти, поради които АНО приема, че
лицето е било в трудови правоотношения с наказаното ДЗЗД
Настоящата
инстанция напълно споделя и възприема като свои, на основание чл.221
ал.2 изр.2 от АПК, поради което и
не е необходимо да преповтаря, мотивите на въззивния съд относно постановяване на НП от компетентен
орган; в предвидените от закона срокове; но при допуснато съществено нарушение
на процесуалните норми, преятстващо извършване на провека за съответствие с
материалния закон.
Наведените касационни основания
не са налице. Принципно правилни са развитите в жалбата доводи за отговорнастта
на работодателя, във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд. Същите обаче в случая са неотносими, доколкото дружеството е наказано
за нарушение по чл.11 ал.5, вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. на министъра на труда и социалната политика. Разпоредбите на
чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредбата регламентират на кои лица и в кой момент се
провежда инструктаж, а съгласно чл.11 ал.5 от същата инструктажите, проведени
по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно
приложение № 1. Нито една от цитираните норми не
посочва субект на описаните задължения. В тази насока са съответно разпоредбите
на чл.11 ал.1 и ал.2 от Наредбата, съгласно които работодателят осигурява
провеждането на инструктажи
по безопасност и здраве при работа, а
според ал.2 на същата правна норма инструктажите
по чл.10 ал.3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от
работодателя. От анализа на цитираните разпоредби се установява, че
задължението на работодателя се свежда до това да
осигури провеждането на инструктаж чрез
определянето на длъжностно лице със съответната компетентност,
което да извършва и документира инструктажа. Тоест
документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на
работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. Следователно, работодателят няма задължение да документира
инструктажа. Той има задължението да определи длъжностно лице, което да
извършва и документира инструктажите по Наредба №
РД-07-2/16.12.2009г., за което не му е повдигнато обвинение. Едва след като се установи, че работодателят не е определил такова
длъжностно лице, тогава самият работодател носи отговорност по чл.2, чл.3 и чл.11 ал.1 от същата наредба. В настоящия случай обаче нито са представени
доказателства, нито в АУАН и НП са изложени факти дали има определено от
дружеството лице за провеждане на инструктажа, за да може да се направи извод,
че именно работодателят е този който носи отговорност за повдигнатото
обвинение.
Допълнително,
настоящата инстанция намира за необходимо да акцентира и върху други допуснати
от органа съществени процесуални нарушения:
-Неправилно е
определена датата на нарушението. Не става ясно, защо АНО е приел като такава
датата на проверката, след като е кредитирал попълнената от Д.Т декларация, в
която лицето е декларирало, че работи за ДЗЗД от м.12.2020г.
-В случая неправилно
е приложена санкционната норма. АУАН е съставен срещу ДЗЗД – т.нар. „гражданско
дружество“, което е и било и наказано с НП. Последното обаче не притежава
правосубектност /с изключение на ограничената такава по чл.9, ал.2 от ДОПК, съответно по чл.412а, т.2 от КТ, но само с оглед
обществените правоотношенията по тези кодекси/. Според чл.357 от ЗЗД с договора за
дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за
постигане на една обща стопанска цел, а разпоредбата на чл.359 от същия закон нормира, че всичко,
което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците.
Дружеството по ЗЗД е неперсонифицирано гражданско дружество, което не е
юридическо лице и следва да се разграничава от търговското дружество. Със
сключването на дружествен договор не се учредява нов субект. Не се явява
юридическо лице и не е обособено като корпоративна структура с отделно
имуществено. Правата и задълженията на такова дружество не са права и
задължения на отделен правен субект, различен от съдружниците, а са права и
задължения на самите съдружници.
Съгласно разпоредбата
на чл.24 чл.1 ЗАНН,
административнонаказателната отговорност е лична. Изключението е уредено с
разпоредбата на чл.83 от същия закон, където е предвидена
възможност за налагане на имуществена санкция
на юридически лица и еднолични търговци за неизпълнение на задължения към
държавата или общината, при осъществяване на тяхната дейност, само ако това е
предвидено в съответен закон, указ, постановление на МС или наредба на Общински
съвет. Както вече стана дума - дружеството по ЗЗД не е субект на правото,
поради което то, макар, с оглед нуждите на данъчното и трудовото
законодателство да притежава определена ограничена правосубектност, не може да
бъде санкционирано и да носи
административнонаказателна отговорност, тъй като то не е физическо лице, за да
му се наложи глоба, нито юридическо лице, за да бъде санкционирано
с имуществена санкция, както е направено в случая. В
тези случаи приложение следва да намери разпоредбата на чл.24 ал.2 предл. последно от ЗАНН и за
административните нарушения, извършени при осъществяване дейността на ДЗЗД за
постигане на общата стопанска цел по договора, да отговарят ръководителите,
които са наредили или са допуснали тези нарушения да бъдат извършени. В този
смисъл е и константната съдебна практика.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46/13.01.2022г., постановено по АНД №
20213110203328 по описа за 2021г. на Районен съд гр.Варна, с което е отменено
НП № 03-013588/12.05.2021г. на и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Варна, с което на ДЗЗД „Андиал“, ЕИК *********, на основание чл.412а т.2 от КТ,
вр. чл.413 ал.2 от КТ, за нарушение на чл.11, ал.5, вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000
лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.