Решение по дело №346/2019 на Административен съд - Кюстендил

                                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е          № 16

                                                гр.Кюстендил, 20.01.2020год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил,  в  публичното съдебно заседание на петнадесети януари  през  две  хиляди  и  двадесета  година  в  състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                                               НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа   докладваното  от съдия  Стойчева  КАНД  № 346 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Териториална дирекция на НАП – София, офис Кюстендил, чрез процесуалния си представител  гл. юрисконсулт С.В., оспорва с касационна жалба решение  № 383 от 28.10.2019г.  на ДРС  по НАХД № 1006/2019год., с което е отменено  Наказателно постановление  № 443836-F490171/24.06.2019год., изд. от   директора на офис Кюстендил при ТД на НАП - София. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт  при касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.  Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд за незаконосъобразност на НП с твърдения, че  АНО е допуснал техническа грешка, а не нарушение на материалния  закон, при определяне  вида на наложеното наказание – глоба вместо имуществена санкция. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и за произнасяне по същество с потвърждаване на  наказателното постановление, доколкото административното нарушение се счита за  надлежно доказано.

            Ответникът – “В.“ ООД със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния си представител адв. Б.К.,  изразява  писмено становище за оспорване на касационната жалба, като счита оспореното решение за правилно. Прави искане за оставяне в сила на съдебния акт и за присъждане на деловодните разноски в касационното производство.  

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за  неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено  Наказателно постановление  № 443836-F490171/24.06.2019год., издадено  от   директора на офис Кюстендил при ТД на НАП – София, с което на  ответника   “В.“ ООД ***  е наложено административно наказание „глоба“  в размер  на 500,00лв. на осн. чл.179, ал.1  от ЗДДС във вр. с чл.125, ал.5 вр. с ал.1 от ЗДДС за това, че при извършена проверка на 16.04.2019год. в информационната система на НАП в офис Кюстендил,  фронт офис Дупница, е установено, че търговското дружество като регистрирано по ЗДДС юридическо лице,  не е подало справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, за данъчен период м. март 2019г.  в  законоустановения  срок  - до 14.04.2019г., включително  и  към момента на съставяне на АУАН на 03.06.2019г.

За констатираното нарушение, е съставен АУАН № F490171/03.09.2019г., връчен на пълномощник на нарушителя.

В производството пред ДРС са разпитани проверяващите данъчни служители, които потвърждават констатациите в АУАН.

            При  събраните доказателства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че издаденото наказателно постановление е материално незаконсъобразно, поради налагане на административно наказание “глоба” на юридическо лице, какъвто е нарушителят  в разглежданата хипотеза,  в нарушение на чл. 83, ал. 1 и чл. 13 от ЗАНН. Извън горното са формирани  изводи за доказаност на релевираното административно нарушение и за отсъствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на оспорения съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1  от НПК, обосновава следните изводи:

            Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила. Решаващите правни изводи за незаконосъобразност на процесното НП са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби.  Не е осъществен сочения от жалбоподателя порок, съставляващ касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. С отмененото наказателно постановление е определено административно наказание “глоба” на търговско дружество – юридическо лице, което е в противоречие с чл. 83 от ЗАНН. Тази разпоредба урежда отговорност на юридически лица и еднолични търговци -  налагане на имуществена санкция в предвидените в закон, указ, постановление на МС или наредба случаи, за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.  В случая неизпълнението на задължение по чл. 125, ал.1  от ЗДДС е основание за ангажиране отговорността на нарушителя  в качеството му юридическо лице – търговско дружество, регистрирано по ЗДДС.  На същото може да се наложи единствено имуществена санкция, като отговорността е обективна. Обратно, административното наказание “глоба” предполага виновно извършване на определено деяние, обявено от закона за административно нарушение. Характерът на двата вида отговорност е различен, обусловен от различните предпоставки за ангажирането им. Това намира израз в законодателното решение за изричното им разграничаване както в ЗАНН, така и в съответните специални закони, в случая –        чл.179, ал.1 от ЗДДС. Горното изключва квалифицираното нарушение на АНО като техническа грешка, какъвто институт не е познат на наказателното /административнонаказателното/ право. Следва, че наказателното постановление е незаконосъобразно, а преценката на районния съд в този смисъл е обусловила постановяването на правилно решение. Дължимо е оставяне в сила на  обжалвания съдебен акт.

            С оглед изхода по делото и на осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН, в полза на касационния ответник се следват деловодни разноски в размер на 300,00лв. за адвокатско възнаграждение, платими от касатора.

            Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

                                                             Р   Е   Ш   И:

           

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 383 от 28.10.2019г.  на Дупнишкия  районен съд, постановено по  НАХД № 1006/2019г.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП – София, офис Кюстендил с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Демокрация“ № 55, да заплати на “В.“ ООД със седалище и адрес на управление:***, деловодни разноски в размер на 300,00лв. за адвокатско възнаграждение.

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

            Председател:                                       Членове: 1.                                  2.