Р Е Ш Е Н И Е № 16
гр.Кюстендил, 20.01.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия
Стойчева КАНД № 346 по описа за 2019год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Териториална дирекция на НАП – София, офис Кюстендил, чрез процесуалния си
представител гл. юрисконсулт С.В.,
оспорва с касационна жалба решение
№ 383 от 28.10.2019г. на ДРС по НАХД № 1006/2019год.,
с което е отменено Наказателно
постановление № 443836-F490171/24.06.2019год., изд. от директора на офис Кюстендил при ТД на НАП -
София. Изложени са доводи за
неправилност на съдебния акт при
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд
за незаконосъобразност на НП с твърдения, че АНО е допуснал техническа грешка, а не нарушение
на материалния закон, при
определяне вида на наложеното наказание –
глоба вместо имуществена санкция. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и за
произнасяне по същество с потвърждаване на наказателното постановление, доколкото
административното нарушение се счита за надлежно доказано.
Ответникът – “В.“ ООД със седалище и адрес на
управление:***, чрез процесуалния си представител адв. Б.К., изразява писмено становище за оспорване на касационната жалба, като счита оспореното решение
за правилно. Прави искане за оставяне в сила на съдебния акт и за присъждане на
деловодните разноски в касационното производство.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт
на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с
право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по
реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и
отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, касационната жалба се приема за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е отменено Наказателно
постановление № 443836-F490171/24.06.2019год.,
издадено от директора на офис Кюстендил при ТД на НАП –
София, с което на ответника “В.“ ООД *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500,00лв. на осн. чл.179, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.125, ал.5 вр. с ал.1 от ЗДДС за това, че при извършена проверка на 16.04.2019год. в
информационната система на НАП в офис Кюстендил, фронт офис Дупница, е установено, че
търговското дружество като регистрирано по ЗДДС юридическо лице, не е подало справка-декларация по чл.125, ал.1
от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, за
данъчен период м. март 2019г. в законоустановения срок - до
14.04.2019г., включително и към момента на съставяне на АУАН на
03.06.2019г.
За констатираното нарушение, е съставен АУАН № F490171/03.09.2019г., връчен на пълномощник на нарушителя.
В производството пред ДРС са разпитани проверяващите
данъчни служители, които потвърждават констатациите в АУАН.
При събраните доказателства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че издаденото наказателно постановление е материално незаконсъобразно, поради налагане на административно наказание “глоба” на юридическо лице, какъвто е нарушителят в разглежданата хипотеза, в нарушение на чл. 83, ал. 1 и чл. 13 от ЗАНН. Извън горното са формирани изводи за доказаност на релевираното административно нарушение и за отсъствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Настоящата инстанция, при служебната проверка на оспорения съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:
Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила. Решаващите правни изводи за незаконосъобразност на процесното НП са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби. Не е осъществен сочения от жалбоподателя порок, съставляващ касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. С отмененото наказателно постановление е определено административно наказание “глоба” на търговско дружество – юридическо лице, което е в противоречие с чл. 83 от ЗАНН. Тази разпоредба урежда отговорност на юридически лица и еднолични търговци - налагане на имуществена санкция в предвидените в закон, указ, постановление на МС или наредба случаи, за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В случая неизпълнението на задължение по чл. 125, ал.1 от ЗДДС е основание за ангажиране отговорността на нарушителя в качеството му юридическо лице – търговско дружество, регистрирано по ЗДДС. На същото може да се наложи единствено имуществена санкция, като отговорността е обективна. Обратно, административното наказание “глоба” предполага виновно извършване на определено деяние, обявено от закона за административно нарушение. Характерът на двата вида отговорност е различен, обусловен от различните предпоставки за ангажирането им. Това намира израз в законодателното решение за изричното им разграничаване както в ЗАНН, така и в съответните специални закони, в случая – чл.179, ал.1 от ЗДДС. Горното изключва квалифицираното нарушение на АНО като техническа грешка, какъвто институт не е познат на наказателното /административнонаказателното/ право. Следва, че наказателното постановление е незаконосъобразно, а преценката на районния съд в този смисъл е обусловила постановяването на правилно решение. Дължимо е оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.
С оглед изхода по делото и на осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН, в полза на касационния ответник се следват деловодни разноски в размер на 300,00лв. за адвокатско възнаграждение, платими от касатора.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с
чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 383 от
28.10.2019г. на Дупнишкия районен съд, постановено по НАХД № 1006/2019г.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП – София, офис Кюстендил с адрес: гр.
Кюстендил, ул. „Демокрация“ № 55, да заплати на “В.“ ООД със седалище и адрес на
управление:***, деловодни разноски в размер на 300,00лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове:
1. 2.