РЕШЕНИЕ
№ 1326
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110140319 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба подадена от [*****], с която срещу [*****] са
предявени искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните
суми: 357,40 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение на правоимащо лице във връзка със застрахователно събитие, настъпило
на [*****] в [*****], с включени разноски за определяне на обезщетението, ведно със
законната лихва за период от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането и за сумата от
110,03 лева, представляваща мораторна лихва за период от 22.03.2020 г. до 22.03.2023
г., за които вземания по ч.гр.д. № 15796/2023 г. по описа на СРС, 41 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място ([*****]),
водачът Г. В. В., управлявайки лек автомобил [*****] с рег. № [*****], попаднал в
необезопасена и необозначена шахта на пътното платно, вследствие на което по
автомобила били причинени материални щети. За настъпилото ПТП бил изготвен
протокол за ПТП № [*****] от [*****] Поддържа, че за МПС е била сключена валидна
имуществена застраховка с ищеца, поради което при него е била образувана преписка
по щета № [*****]. Било е определено застрахователно обезщетение в размер на 189
лева, включително и разходи за репатриране на автомобила в размер на 158,40 лева,
като общата сума от 347,40 лева е била изплатена на В.Г.. /собственик на увредения
автомобил/. Излага, че тъй като за състоянието и поддържането на участъка от пътя, на
който е настъпило ПТП, отговорен е ответникът, който се явява „стопанин на пътя“ по
см. на закона, то той и е следвало да предприеме действия за осигуряване на
безопасността на пътното платно, включително поставянето на предупредителни знаци
при налични препятствия на пътя. Поддържа, че се е суброгирал в правата на
увредения срещу ответника като възложител на работата и в негова полза е възникнало
вземане в размер на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за определянето
му. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.
1
Ответникът е подал отговор, с който оспорва предявения иск, като сочи, че не е
налице основание за изплащане на застрахователното обезщетение, съответно не е
налице надлежна суброгация на ищеца в правата на удовлетворения кредитор. Оспорва
описания в исковата молба механизъм на произшествието, като счита, че същият не се
потвърждава от други доказателствени източници. Твърди, че в уведомлението за
настъпило застрахователно събитие е посочено място на настъпване на ПТП, различно
от посоченото в исковата молба. Има забележки по вида и съдържанието на протокола
за ПТП. Не ставало ясно дали ищецът е спазил собствените си общи условия при
изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва механизма на ПТП, както и
размера на изплатеното обезщетение. Излага, че водачът на застрахования автомобил
не се е съобразил с пътната обстановка. Въвежда възражение за съпричиняване на
вредите от страна на водача на застрахованото МПС, като счита, че при избиране на
скоростта на движение последният не се е съобразил с конкретните пътни условия.
Излага, че шахтите са част от водоснабдителната мрежа, като в тази връзка ответникът
е сключил договор за концесия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, съгласно който експлоатацията на цялата водоснабдителна мрежа е
предоставена на [*****]. В тази връзка са изложени съображения, че дружеството е
било длъжно да поддържа процесната шахта в изправност и в съответствие с
техническите изисквания. Предвид изложеното, счита, че предявените срещу
ответника искове са неоснователни и моли за тяхното отхвърляне, евентуално съдът да
се произнесе съгласно хипотеза на съпричиняване на вредите от страна на водача,
управлявал застрахованото имущество, като намали размера на претендираното
обезщетение съобразно приноса.
Третото лице помагач на страната на ответника [*****] оспорва предявените
искове, както и изложените в отговора на исковата молба твърдения, като счита, че за
това дружество не е възникнала отговорност във връзка с причиняване на
уврежданията по застрахованото имущество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
В тежест на ищеца по предявения главен иск по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ е да
установи следните факти: сключен договор за имуществено застраховане между ищеца
и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието
на негов служител или на друго лице, на което е възложил работа във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ е настъпило описаното в
исковата молба застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е изплатил на правоимащия застрахователно обезщетение в размер
на действителните вреди, както и че пътят, на който е реализирано ПТП, се стопанисва
от ответника.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да
установи настъпването на падежа на главното вземане, а именно че е поканил
ответника да заплати обезщетение за вредите.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на задължението, както и възражението си за съпричиняване, а именно, че
водачът е управлявал застрахованото при ищеца МПС с несъобразена с пътните
условия скорост, за което обстоятелство с доклада по делото съдът е указал на
ответника не сочи доказателства.
С оглед становищата на страните и писмените доказателства съдът намира за
безспорно, че към [*****] за автомобил марка [*****], модел [*****]с рег.№ [*****] е
била налице валидна застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица №
[*****] със срок на валидност 17.11.2018 г. – 16.11.2019 г., сключена с ищеца, както и
че във връзка с описаното в исковата молба ПТП при ищеца е заведена преписка по
2
щета № [*****], по която същият е определил и изплатил за увреждането на
автомобила застрахователно обезщетение в размер на 347,40 лева и е реализирал 10
лева ликвидационни разноски.
Ето защо и съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата около
механизма на настъпване на произшествието, налице ли е противоправно поведение на
ответника, респ. на негови служители, което да се намира в причинна връзка с
възникването на вредите по увреденото имущество, дали поведението на водача на
застрахования по имуществена застраховка при ищеца автомобил е допринесло за
настъпването на уврежданията, налице ли са били основания за застрахователя да
откаже изплащане на обезщетение, т.к. е налице изключен от покритие риск.
С исковата молба ищецът е представил частни писмени документи, част от
ликвидационната преписка по застрахователната щета, които са приети като писмени
доказателства по делото. Установява се от същите, че от страна на водача на
застрахованото МПС Г. В. В. е било подадено на [*****] уведомление за настъпило
застрахователно събитие, съгласно което се е движел по бул. [*****] в посока [*****],
като попаднал в дупка и се появил теч на масло от автомобила.
За събитието е бил съставен протокол за ПТП № [*****]/[*****], като съгласно
същия произшествието е настъпило на [*****], като водачът В. с управлявания от него
автомобил [*****] се е движел по [*****] реализирал ПТП с изпъкнала и
необезопасена шахта на пътя, в резултат от което от автомобила потекло масло.
За установяване на механизма на произшествието в производството е разпитан
свидетелят и водач на автомобила Г. В. В.. Съгласно показанията му през 2019 г. е
реализрал ПТП, при което ударил картера на тогавашния му автомобил[*****], докато
пътувал по бул. “[*****]” в[*****] на път за [*****]. Произшествието настъпило на
улица, на която не си спомня наименованието. Ударил автомобила в дупка и щети
възникнали по ходовата част. Не е усетил преминаването на автомобила през дупка, не
е чул необичаен шум, а само забелязал, че лампата, сигнализираща за липса на масло,
светнала, отбил и установил, че маслото е изтекло. Уведомил органите на МВР, които
посетили мястото и съставили протокол за ПТП. В. не си спомня дали е видял дупката,
но пояснява, че след като на място дошли служителите на МВР, заедно с тях се качил в
полицейския автомобил, направили обход на района и установили предполагаемата
дупка, в която е ударил автомобила. Не си спомня на какво разстояние същата се е
намирала от мястото, на което е спрял автомобила поради установения теч на масло,
нито си спомня конкретни характеристики на дупката. Пред съда е изразил
предположение, че няма от какво друго да е възникнало увреждането, освен от дупка.
В производството е прието заключението на САТЕ, на което настоящият състав
на съда дава вяра, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от
него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на същото
съдът приема за установено, че по застрахованото имущество са били констатирани
следните увреждания: картер на двигателя с теч на масло, поради което се е наложила
подмяна на картера. По средни пазарни цени стойността на вредите към датата на
произшествието е в размер на сумата от 192,80 лева. С оглед вида на увреждането
автомобилът не е могъл да се придвижва на собствен ход и са направени разходи за
репатриране в размер на сумата 158,40 лева. От техническа гледна точка нанесените по
автомобила увреди могат да настъпят и да се намират в причинно-следствена връзка с
механизма, описан в протокола за ПТП и в исковата молба.
Заключението си вещото лице е пояснило по реда на чл. 200 ГПК в съдебното
заседание, проведено на 09.11.2023 г., като е посочило, че хипотетично вредите биха
могли да възникнат и от друг механизъм, напр. при качване на автомобила на по-висок
бордюр, тротоар или друго.
Въз основа на съвкупния анализ на събраните в производството писмени и
3
гласни доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че
основателността на предявения главен иск не е доказана от ищеца при условията на
пълно и главно доказване. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като
съображенията за това са следните:
По делото не са установени твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата
молба, че застрахованият автомобил на процесната дата и място е попаднал в
необезопасена и необозначена шахта на пътното платно на [*****] в [*****]. Данни за
това се съдържат само в протокола за ПТП, който в тази си част не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила. От друга страна, в подаденото от
водача В. уведомление за настъпило застрахователно събитие и от показанията на това
лице, разпитано като свидетел по делото, е посочено, че автомобилът е попаднал в
дупка. Същевременно само въз основа на показанията на свидетеля, който е заявил
пред съда, че не е усетил преминаването през дупка, не е възприел удар от
съприкосновение между ходовата част на автомобила с дупка, не е чул необичаен шум
или друго, което да свидетелства за попадането на автомобила в дупка, а е изразил
предположение, че именно това е най-вероятният механизъм за настъпване на
увреждането, съдът приема, че не се установява противоправно поведение на
ответника, съставляващо основание за възникване на отговорност по реда на чл. 410,
ал. 1 КЗ. Акцент следва да се постави на свидетелските показания на В., който заявил
пред съда, че не само не е усетил преминаването на автомобила през дупка, не е
възприел самата дупка, а заедно със служители на СДВР са направили обход на района
с цел да установят предполагаемата дупка, в която автомобилът му е попаднал.
Последното според настоящия съдебен състав сочи на напълно неустановен по делото
механизъм на причиняване на вредите, за които ищецът е изплатил обезщетение.
При тези данни и като цени и изявлението на вещото лице инж. Д., че е
възможно увреждане като процесното, да възникне и при качване на автомобила на
висок бордюр (тротоар или друго), с оглед вида на увреждането (счупване на картера
на автомобила), съдът намира, че ищецът не е доказал главната предпоставка за
възникване на отговорността на ответника, а именно неизпълнение на нормативното
му задължение за поддържане на пътната инфраструктура в изправно състояние,
сигнализиране на препятствията по нея и отстраняването им във възможно най-кратък
срок. Макар на ответника да е вменено задължение да стопанисва и поддържа
пътищата на територията на общината, в конкретния случай от доказателствата по
делото не се установява конкретно неизпълнение на това задължение, намиращо се в
причинна връзка с вредите, за които застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение.
По изложените съображения, предявените искове следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за
производството се следват само на ответника. Доколкото разноски не са извършени, а
страната е представлявана в производството от юрисконсулт, съдът определя на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лева. Сума в посочения размер следва да се възложи в тежест
на ищеца.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК от [*****]
АД, ЕИК [*****], със седалище и адрес на управление: [*****]срещу [*****], ЕИК
4
[*****], с адрес: [*****] искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че [*****] дължи сумата 357,40 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“, застрахователна
полица № [*****] за лек автомобил [*****], рег. № [*****], застрахователно
обезщетение на правоимащо лице във връзка със застрахователно събитие, настъпило
на [*****] в [*****], с включени разноски за определяне на обезщетението и сумата от
110,03 лева, представляваща мораторна лихва за период от 22.03.2020 г. до 22.03.2023
г., за които вземания по ч.гр.д. № 15796/2023 г. по описа на СРС, 41 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА [*****] АД, ЕИК [*****], със седалище и адрес на управление:
[*****]да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на [*****], ЕИК [*****], с
адрес: [*****] сумата 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [*****] на
страната на ответника [*****].
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5