№ 887
гр. Пазарджик, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20205220103576 по описа за 2020 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда,
предявен от П. Д. СТ. от с. ****, общ. Пазарджик, срещу „Матрикс Пак“ ЕООД – с. Ивайло,
общ. Пазарджик, за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата 9000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и
неудобства във всекидневието, претърпени от нея в резултат на трудова злополука от
05.02.2020 г., заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
В исковата молба се твърди, че ищцата като работник по трудово правоотношение с
ответника изпълнявала длъжност машинен оператор в производствен цех за пластмасови
изделия. Тя работела на машина за производство на сламки. На 04.02.2020 г. в 23,00 ч.
започнала работната и смяна. Около 02,00 ч. през нощта машината засмукала пакет сламки
и се задръстила. Ищцата го извадила, при което машината се задвижила и захапала дясната
и ръка. Ищцата изпитала непоносима болка, започнало обилно кръвотечение. Неин колега я
откарал в болницата, където била приета по спешност в отделението по ортопедия и
травматология. Установило се, че е налице разкъсно-контузна рана по дорзалната
повърхност на четвъртия пръст на дясната длан в областта на проксималната
интерфалангеална става и разкъсно-контузна рана по дорзалната повърхност на третия
пръст на дясната длан, като раната е в областта на средната фаланга и в дълбочина личи
лезия на подлежащите структури, с дефицит на екстензията на пръста в същата става. Била
извършена хирургична интервенция и гипсова имобилизация. По време на болничния
1
престой ищцата изпитвала силни болки в дланта и приемала болкоуспокояващи
медикаменти. Гипсовата имобилизация била свалена едва след няколко месеца, а общо
ищцата останала в отпуск поради временна неработоспособност в продължение на 6 месеца.
През това време приемала различни болкоуспокояващи, поради трудното и бавно
възстановяване преминала и курс физиотерапия, не можела да извършва движения с дясната
ръка и била принудена да ползва чужда помощ при елементарни всекидневни действия.
Нощем се будела от болка и от притеснение дали в бъдеще ще може да работи и да се
издържа. До настоящия момент ръката и не се била възстановила напълно – и до днес
изпитвала болки, макар и по-рядко и по-слаби. Поради това, а и поради психическата
травма, след изтимане на срока на временната нетрудоспособност ищцата не била в
състояние да извършва предишната си работа и прекратила трудовото си правоотношение.
Постъпил е отговор от дружеството ответник, с който то оспорва иска изцяло – и по
основание. Заявява, че не оспорва наличието на трудово правоотношение, прекратено на
05.08.2020 г., и на трудова злополука, настъпила на 05.02.2020 г. Счита обаче, че тя е
настъпила само поради неспазване на правилата за безопасност от страна на ищцата, с които
тя е била запозната както при постъпването си на работа през 2018 г., така и при
последващите периодични инструктажи. Ишцата е отворила предпазния капак на машината,
на която е работела, и е поставила ръката си между движещите се части на машината, което
е нарушение на вътрешните правила в цеха и на правилата за безопасни условия на труда. В
работните правила е записано, че винаги следва да се изключва машината, преди да се
отстранят повредените сламки, да се държат ръцете и другите части на тялото далеч от
ножовете на машината и да не докосват електрическото и табло, с изключение на бутона за
включване и изключване. Пострадалата не е проявила елементарно старание да изключи
машината, преди да отвори капака и да бръкне между ножовете, с което е проявила груба
небрежност и е нарушила основни правила.
Правят се възражения за прихващане към обезщетението на следните суми: полученото
обезщетение за временна неработоспособност за периода от 05.02.2020 г. до 20.08.2020 г. на
осн. чл. 200, ал. 3 от КТ; за приспадане на осн. чл. 200, ал. 4 от КТ на обезщетението по
сключена от работодателя задължителна застраховка „трудова злополука“; сумата 600 лв.,
дадена от работодателя, за да може ищцата да плати невнесени от нея здравни застраховки за
периода преди започване на работа при този работодател, за да може да ползва безплатна
здравна помощ, която сума се дължи от самата ищца, и с нея тя би се обогатила
неоснователно за сметка на работодателя.
По искане на ответника е допуснато привличане като трето лице помагач на негова страна
застрахователят по задължителната застраховка – „Дженерали застраховане“ АД. Това
дружество е изразило становище за липса на основание за конституирането му като
подпомагаща страна, тъй като застраховката не обезпечава гражданската отговорност на
работодателя, а представлява застраховка със самите служители като застраховани лица.
При условията на евентуалност оспорва главния иск изцяло по основателност. Мотивите на
2
съда са свързани с интереса на помагача искът да бъде отхвърлен по причина, че не е налице
трудова злополука, макар и да липсва основание за предявяване на обратен иск. Дори обаче
третото лице да е неправилно конституирано като помагач, това не би засегнало правното
му положение.
В хода на делото и в представени писмени защити страните чрез упълномощени адвокати
поддържат изразените становища.
Ответникът счита, че поради съпричиняване при проявена груба небрежност по смисъла на
чл. 201, ал. 2 от КТ обезщетението за вредите следва да се намали с 80 на сто. Опасността от
попадане на ръката под режещата част на машината е могла да бъде предвидена и при най-
елементарната положена грижа и избегната чрез едно натискане на стоп-бутона на
машината. Опасността е от същия характер като при обичайните дейности в ежедневната
работа на работника, а ищцата е била инструктирана при постъпването си на работа и
периодично след това. Отделно от това се сочи, че по-бавното възстановяване на ищцата в
сравнение с обичайното за такива травми се дължи на невземане на всички мерки от нейна
страна, конкретно на това, че тя не е провела препоръчаната рехабилитация след четвъртата
седмица. Като довод за определяне на по-ниско обезщетение още се сочи и че сериозни
болки е имало само в началото и при оказването на първа помощ; по-късно те са редуцирани
от медикаменти и са отшумели, а към момента няма и не се очакват повече нито болки, нито
други усложнения на травмата.
Ищцовата страна, обратно, не счита, че е налице съпричиняване и още повече - груба
небрежност. Тя според ищцата се дефинира в съдебната практика като неполагане на
"грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия". Не може да става и дума неполагане на такава грижа да е налице според
ищцовата страна, а се установява небрежност и хаос при работодателя, довели до това, че не
е направено нужното, за да се обезопасят машините, нито служителите са надлежно
инструктирани. Сочи противоречия в показанията на свидетелите относно инструктажа и
подчертава, че няколкото поредни трудови злополуки в предприятието, все по причина
вдигане на капака при включена машина, трудно биха могли да обосноват груба небрежност
при всеки от тези работници, а по-скоро сочат, че работодателят не е извършил всичко
необходимо за обезопасяването - капаците се отварят лесно чрез повдигане с ръка и няма
прекъсвачи, които автоматично да се задействат, ако има човешка намеса в опасната зона на
машината. Ищцовата страна счита възражението по чл. 200, ал. 3 от КТ за неоснователно и
сочи съдебна практика, според която въпреки текста на ал. 3, който споменава и
неимуществени вреди, това прихващане има място единствено при присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, и по-конкретно - на разликата между дохода, който
работникът би получавал, ако беше здрави, и получаваното обезщетение или пенсия по
общественото осигуряване; възражението за прихващане с платените за сметка на ищцата
здравноосигурителни вноски за предходен период счита за основателно.
3
От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
От 21.03.2018 г. ищцата работела на длъжност машинен оператор в производствен цех за
сламки за пиене в дружеството ответник. Работата в цеха била организирана при денонощен
режим, на три смени, като във всяка смяна работели около 30 работнички - оператори на
машини, и трима механици. Работело се на няколко вида различни машини, като всяка от
работничките можела да работи на всеки вид машина, съобразно определеното от
работодателя. Авариите на машини, възникнали по време на смяната, следвало да се
отстраняват от механиците. Често обаче при по-леки аварии това правило не се спазвало,
особено от по-опитните работнички. Във всички случаи следвало електрозахранването на
машината да се изключи, преди да се предприемат каквито и да било действия по
отстраняване или преди да се отваря капакът на машината. Това правило, видно от данните
по делото, е било известно на работничките. Наистина не се установява ищцата да е
удостоверила с подписа си, че е преминала изричен начален или периодичен инструктаж за
опасностите, произтичащи от оборудването, и действията при задръстване на машината - в
списъка с имена на запознати служители срещу нейното име е поставен чужд подпис, като
не е ясно дали става дума за неволна размяна на местата на подписите или съзнателно трето
лице се е подписало за ищцата. Установява се обаче не само от показанията на свидетелите,
които са служители на ответника, но и от заключението на вещото лице Д.Г., че на самата
машина има залепена инструкция, включваща предупреждения за необходимостта машината
първо да се изключи, преди да се отваря капакът. Съдът не вижда причина за съмнение в
това, че предупрежденията, залепени на самата машина, са били налични още по времето,
когато ищцата е работела там - особено предвид данните за няколко предходни подобни
трудови злополуки с други работнички през годините и предвид изискването на чл. 193 от
Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
На 05.02.2020 г. по време на нощната смяна машината, на която работела ищцата, захванала
неправилно пакет сламки и спряла да работи, тъй като заседналият пакет пречел. Без да
изключва захранването, ищцата повдигнала капака и с ръка извадила заседналия пакет. При
отстраняването му обаче машината се задвижила, тъй като вече липсвала механичната
пречка, и преди ищцата да успее да отдръпне ръката си, сближаващите се работни части на
машината притиснали третия и четвъртия пръст на дясната и ръка. В резултат и били
причинени разкъсно-контузни рани по дорзалната (гръбната) повърхност на тези два пръста
в областта на проксималните интерфалангеални стави - разкъсване на кожата и на
намиращите се под нея сухожилия, служещи за разгъване на пръстите (екстензорния
апарат). Ищцата била отведена веднага в болница, където по-късно през деня и била
извършена операция под местна анестезия. За да и бъде извършена операцията безплатно,
работодателят заплатил на НЗОК сумата 600 лв., представляваща невнесени и дължими от
ищцата здравноосигурителни вноски за периода преди започването на работа при този
работодател.
4
Възстановяването и от травмата и операцията продължило в домашни условия, като
болнични листове за временна нетрудоспособност са и издавани за период от около 5
месеца. След изтичането им ищцата напуснала работа в дружеството ответник, тъй като не
се чувствала напълно възстановена физически и психически и способна да извършва същата
работа. За периода на възстановяването непосредствено след травмата хватателната функция
на дясната и ръка е била ограничена с около 40 на сто , по данни на изслушаното вещо лице
- лекар ортопед. За периода на възстановяването ищцата е можела да хваща предмети само с
палеца и показалеца си, което и е пречело да извършва определени дейности с тази ръка,
вкл. някои домакински работи и дейности във всекидневието; в началото е изпитвала и
болка и е вземала обезболяващи. В обичайния случай, отново по данни на вещото лице,
възстановяването от такава травма трае около 60-70 дни и в повечето случаи не оставя
трайни последици за функцията на ръката. При ищцата обаче периодът на възстановяване е
продължил по-дълго от обичайното и дори след изтичането му са налице остатъчни
ограничения на свиването на двата пръста, които не се очаква да отминат. Ограничението се
дължи на контрактури на всички стави на третия и четвъртия пръст, които водят до
ограничаване на хватателната функция на ръката с около 15-20% за постоянно. Извън
настъпилите контрактури други усложнения на лечението и възстановяването не е имало -
кожата е зараснала добре, сетивната функция на ръката не е нарушена, болки няма. Вещото
лице заявява, че не може да се установи към настоящия момент на какво се дължи по-
бавното зарастване на раната - на възпаление, на смачкани ръбове на раната или на друга
причина. Вещото лице сочи обаче, че принос към образуването на контрактурите са имали и
ограниченията в работата на местата за физиотерапия, породени от епидемичната
обстановка през пролетта на 2020 г., което вероятно е затруднило и забавило консултациите
и рехабилитацията по време на възстановяването - от една навреме проведена физиотерапия
се очаква да ограничи образуването на контрактури. Вещото лице не изключва
възможността от подобрение при бъдеща физиотерапия, но заявява, че "какъв ефект ще има,
не се знае, (...) има вече промени във връзковия апарат на ставите, те се скъсяват от
обездвижването, (...) също така се получават и сраствания (...) и е трудно да се получи ефект
след толкова време".
До момента няма изплатено на ищцата от застрахователя обезщетение по застраховката
"трудова злополука", тъй като по данни на застрахователя (третото лице помагач) тя не е
направила до момента такова искане.
Горните факти се установяват от събраните по делото, писмени доказателства, свидетелски
показания и заключения на вещи лица. Доколкото има спор по фактите, той се свежда до
това, дали ищцата е била запозната от работодателя с правилата за безопасна работа с
машините. Свързано с този спор е становището на ответника, че е налице груба небрежност,
обосноваваща намаляване на обезщетението, докато ищцовата страна счита, че такава
липсва. Освен със спор по фактите и в частност по обучаването на работниците в безопасна
работа с машините, това разногласие между страните е свързано и с различна преценка на
5
съдържанието на понятието груба небрежност.
Съдът не споделя напълно доводите на ищцовата страна, свързани с противоречия в
показанията на свидетелите относно провеждането на инструктажите. Свидетелят Т.
(счетоводителят) твърди, че той провежда първия инструктаж по всички общи въпроси на
работата, вкл. работата с машината, но заявява също, че след него и механикът прави по-
подробен инструктаж специално за машината. Главният механик - свидетелят А., сочи, че
новопостъпилият работник заедно с Т. и един от механиците "минава по машините" за
запознаване с тях, както и че периодичният инструктаж се извършва от организатора
производство Л. и Т. в присъствието и на механик. Л. заявява, че инструктажът се извършва
от счетоводителя Т., но и той самият е присъствал. А. сочи, че след инструктаж "пускат
тетрадката" за подписи, Т. - че след всеки инструктаж той "взема" подпис от работника, че е
присъствал. Налице са незначителни разминавания относно това, кой е основният
инструктиращ (Л. или Т.), но не и относно общото твърдение на свидетелите, че
инструктажите се извършват от счетоводителя и организатора на производството в
присъствието на някой от механиците. Изявлението за "пускане на тетрадката" и това за
"вземане" на подписи не си противоречат, а напълно могат да описват едно и също
действие. Както се посочи, не се доказва ищцата да се е подписала в някой от тези списъци
за проведен инструктаж.
Не е ясно доколко е възможно машините да бъдат преустроени от работодателя така, че
автоматично да се изключват при навлизане на човешка ръка в опасната зона или пък
капакът им да не може да бъде отварян при включено захранване. Вещото лице сочи
единствено, че такъв е конструктивният вид на самите машини; по-скоро следва да се
направи извод, че за работодателя би било трудно или невъзможно да преустрои машините
по подобен начин.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
В резултат на събитие, което е трудова злополука, довела до временна неработоспособност,
ищцата е претърпяла неимуществени вреди, свързани с болка в ръката, която след няколко
дни до седмици е отминала, и ограничение на движенията на пръстите - отначало почти
пълна невъзможност за хващане с наранените трети и четвърти пръст заедно с петия здрав
пръст, намиращ се до тях, а по-късно - остатъчно трайно, макар и неголямо ограничаване на
свиването на двата пръста поради контрактури на ставите.
Отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука не е виновна, а обективна, т.е.
не се изисква неполагане на грижа или друго противоправно поведение на други служители
на работодателя, достатъчно е да се установи настъпването на вредите. Неполагането на
дължима грижа би могло единствено да утежни оценката на неимуществените вреди по
справедливост. В конкретния случай не се доказва твърдението на ищцовата страна, че
работодателят не е направил нужното за обезопасяване на машините. Върху тях са били
залепени означения и инструкции за работа, а няма данни да е практически възможно
6
преустройването им по такъв начин, че да се изключват при опасност или капакът да не
може да се отваря при работеща машина. Свидетелските показания установяват, че по време
на работната смяна са присъствали лица, които следва да се заемат с отстраняването на
настъпили аварии и това не следва да се прави от работничките. От друга страна, не се
установи и работодателят да е водил коректно книгите за първоначалния и периодичния
инструктаж съобразно Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - не се установи те
да съдържат подпис на ищцата, което означава и че не може да се приеме за установено, че
тя е била надлежно и подробно инструктирана. Съдът намира обаче, че залепените на
машината предупреждения и самото естество на работата на ищцата, която е работела на
такава машина от повече от година, сами по себе си показват, че тя не може да не си е
давала сметка за опасностите от протягане на ръка към работната част на машината, но ги е
пренебрегнала. Съдът не счита, че от наличието на предходни подобни трудови злополуки с
едни работници може да се направи извод, че е малко вероятна проявата на груба
небрежност от други работници впоследствие. Макар подобни случаи понякога да имат
дисциплиниращо действие, не може да се каже, че за човешкото поведение винаги е
характерно преустановяване на небрежното или опасно поведение, ако лицето знае за
предходна реализирана злополука при сходни условия - това се отнася както за
пътнотранспортните произшествия, така и за трудовите и други подобни злополуки.
Обезщетението, дължимо при трудова злополука, се намалява поради съпричиняване само
ако е проявена груба небрежност. Грубата небрежност по смисъла на КТ според едното
разбиране на термина е такъв вид небрежност, при който лицето съзнава, че в резултат на
поведението му е възможно да настъпят вредни последици, но разчита на това, че няма да ги
допусне, т.е. това е този вид вина, който НК нарича престъпна самонадеяност. Това е и
общоприетото схващане на съдържанието на термина в гражданскоправната теория. Според
другото разбиране това е тежко нарушение на правилата за безопасност или дължимата
грижа. Практически разликата между двете дефиниции е малка, тъй като поначало
нарушаването на правила при осъзнаване на опасността би следвало да се прецени като по-
тежко нарушение. В случая съдът приема, че ищцата като работник с известен опит на
машината е осъзнавала опасността от нараняване, но я е пренебрегнала, при това въпреки
залепените на машината изрични предупреждения. От друга страна, и работодателят не
доказа да я е инструктирал изрично и периодично, което е обстоятелство, влияещо в посока
увеличаване на дължимото обезщетение.
Съдът не счита, че е налице съпричиняване от ищцата по отношение на увеличаването на
размера на вредите, изразяващо се в по-продължително възстановяване. На първо място,
няма данни самото по-бавно възстановяване да се дължи единствено или основно на
забавена от нейна страна рехабилитация, на второ - доколкото е налице такова забавяне, то
най-вероятно е свързано с ноторния факт на наложени ограничения за работата на редица
7
обекти, включително заведения за рехабилитация и лечение, в периода, следващ
нараняването - март и април 2020 г.
Преценката на този състав на съда по справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД за
обезщетението, съответстващо на размера на претърпените вреди, за които работодателят
обективно отговаря, е около 7000 лв., като се вземе предвид и проточилото се не по вина на
ищцата възстановяване и остатъчните ограничения на движението на пръстите, както и
възрастта на ищцата от 52 години към момента на злополуката и трудовата и заетост до
момента - извършването на работа, изискваща хващане с ръка, писане и пр. би се затруднило
в бъдеще до известна степен от подобно увреждане на водещата ръка. От сумата 7000 лв.
следва да се приспадне делът на съпричиняването, който, отново преценен по
справедливост, според съда е около 20 на сто от целия резултат, или крайният размер на
обезщетението е 5600 лв. От него следва да се приспадне платената за задължения на
ищцата към НЗОК сума от 600 лв., която тя дължи да върне.
Съдът споделя становището на ищцата за неоснователност на възражението за прихващане
по чл. 200, ал. 3 от КТ. Този текст няма предвид прихващане на обезщетения от
осигуряването с обезщетението за вреди от претърпени болки, страдания и неудобства, а се
отнася единствено до обезщетенията, дължими поради невъзможност или ограничена
възможност за работа след злополуката.
Тъй като не е изплатена застрахователна сума, макар и изцяло поради факта, че ищцата не е
направила нужното искане до застрахователя, няма и основание за намаляване на
обезщетението с такава сума по реда на чл. 200, ал. 4 от КТ.
По изложените съображения
РЕШИ:
Осъжда ответника „Матрикс Пак“ ЕООД, ЕИК ********* – с. Ивайло, общ. Пазарджик,
селскостопански двор, да заплати на ищцата П. Д. СТ., ЕГН **********, от с. ****, общ.
Пазарджик, ул. "***" 15, сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания и неудобства във всекидневието, претърпени от
нея в резултат на трудова злополука от 05.02.2020 г., заедно със законната лихва, считано от
датата на увреждането - 05.02.2020 г., до пълното изплащане на главницата, като отхвърля
иска за разликата над 5000 лв. до 5600 лв. като погасен чрез прихващане със сума, внесена
от ответника на 05.02.2020 г. за задължения на ищцата към НЗОК, а за разликата над 5600
лв. до пълния предявен размер от 9000 лв. - като неоснователен.
Решението е постановено при участието на „Дженерали застраховане“ АД - гр. София, ЕИК
*********, като трето лице помагач на страната на ответника.
Осъжда "Матрикс Пак“ ЕООД - с. Ивайло да заплати на П. Д. СТ. сумата 500 лв.,
8
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Осъжда П. Д. СТ. за заплати на "Матрикс Пак“ ЕООД - с. Ивайло сумата 524,44 лв.,
представляваща разноски по делото.
Осъжда "Матрикс Пак“ ЕООД - с. Ивайло да заплати по сметката на съда сумата 250 лв.,
представляваща държавна такса, както и сумата 300 лв., представляваща съразмерна част от
възнаграждението на вещото лице, платено от бюджета.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9