Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.11.2022 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на пети октомври през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10206 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни
искове за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, а при евентуалност –
положителен установителен иск за собственост.
Ищецът С.С.К. излага
следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: принадлежност на
правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. **********и с идентификатор
6813.1005.186.1.15 по КККР на гр. София, въз основа на наследяване и давностно владение през периода 2010 - 2020 година, удостоверено
в нотариални актове № 139 от 02.07.2010 г. и № 115 от 10.08.2020 г.;
упражняване на правата на собственост, включително и чрез ползването на имота;
оспорване на собствеността му от ответника К.Б.П. чрез снабдяване с нотариален акт
№ 137 от 30.07.2009 г., през време на брака му със З.Г.П., който акт обаче не ги
легитимирал като собственици на имота поради невъзможност да придобият
собственически права от ЖСК Б.Х.при липса на протокол за приемане на
окончателна цена за разпределените от кооперацията апартаменти, включително и
за процесния, и на въвеждане на сградата в
експлоатация. Иска да се отрече правото на собственост на ответниците,
а при евентуалност (при отхвърляне на ОУИ) да се признае неговото право на
собственост върху същия имот. Иска и отмяна на НА № 137 от 30.07.2009 г.
Ответниците К.Б.П., З.Г.П.
и ЖСК Б.Х.са признали предявените срещу тях исковете, като ответниците
К.П. и З.П. в срока по чл. 131 от ГПК, а ответникът ЖСК Б.Х.с молба от
24.02.2022 г.
Съдът, като взе
предвид изрично направеното от ответниците признание
на предявените срещу тях отрицателни установителни искове
и искането на ищеца да бъде постановено решение по чл. 237 от ГПК, намира следното:
За
направеното от ответниците признание на предявените
срещу тях искове не са налице предвидените в чл. 237, ал. 3 от ГПК отрицателните
предпоставки за постановяване на решение съобразно признанието, а именно
признатото право да противоречи на закона и на добрите нрави и с него да не
може да се разпорежда страната. Така изложеното и направеното от ищеца С.К. искане
за постановяване на решение съобразно признанието обосноват извод за наличието
на предпоставките за постановяване на решение съобразно признанието на исковете
от ответниците, като бъдат уважени сочените от ищеца
като главни отрицателните установителни искове, без
да се излагат мотиви по съществото на правния спор, съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК.
На
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № 137 от 30.07.2009 г., издаден
в полза на ответника К.П., през време на брака му с ответника З.П., следва да
бъде отменен.
Поради
несбъдване на процесуалното условие, предявените при условията на евентуалност установителни искове следва да бъдат оставени без
разглеждане.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените от него разноски по
производството от 7484.23 лева, представляващи заплатени държавна такса от
1484.23 лева и адвокатско възнаграждение от 6000 лева по представеното с молба
от 14.10.2022 г. адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, редуцирано от
9900 лева въз основа на своевременно направеното от ответника ЖСК Б.Х.възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Разноските
за вписването на исковата молба не са такива направени от страната по исковото
производство, поради които и не се присъждат с решението, а уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение от 9900 лева, надвишаващо с повече от два пъти размера
на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 5 (в релевантната му редакцията - ДВ.,
бр. 68 от 31 юли 2020 г.) от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на 4497.47 лева – прекомерно за
фактическата сложност по делото. Макар и да е налице правна сложност на правния
спор, предмет на производството, не е налице фактическа такава, предвид и на
признанието на ответниците, обосновало приключването
на съдебното дирене, която да обоснове понасяне от ответниците
на отговорност за разноските в пълния размер на уговореното между ищеца и
адвоката му като страни по договора за правна помощ възнаграждение. Изложеното
обосновава и намаляването на неговия размер, възложен в тежест на ответниците, на 6000 лева.
Неоснователно
е обаче искането на ответниците за освобождаването им
отговорността за разноски поради направеното от тях признание на предявените
искове. Отговорност за разноските по производството е облигационно правоотношение,
уредено от процесуалния закон, като тази отговорност е деликтна
по своя характер и безвиновна такава, но не обхваща
всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната
страна по производството. Когато сезирането на съда е условие за упражняване на
субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се
освободи ответника/ответниците от отговорността за
разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Разглежданият
случай е такъв, тъй като е налице нотариален акт, издаден в полза на ответника К.П.,
през време на брака му с ответника З.П., и въз основа на представени документи
от ЖСК Б.Х., свързан с недвижимия имот, предмет на установителните
искове за собственост, и чието оспорване е породило необходимостта от предприетата
съдебна защита по реда на чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 от ГПК, тъй като претендираната му отмяна не може да се извърши по друг ред.
Затова само признанието на исковете, което от ответника ЖСК Б.Х.е направено и
след оспорването му с отговора на исковата молба, не могат да обосноват приложимостта
на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
По
изложените съображения и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено по предявените от С.С.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, и съдебен адрес:***, оф. 1, чрез адв. Н.Б., против К.Б.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, З.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, и ЖСК Б.Х.,
БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. София, ул. *********искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че К.Б.П., З.Г.П. и ЖСК Б.Х.не са собственици на недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 15, находящ се в гр. София,
ж.к. *********бл. *********, със застроена площ от 157.21 кв. м., състоящ се от:
дневна, кухня, трапезария, две спални и едно сервизно помещение, антрета и
тераси, при съседи: апартамент № *********, стълбище, двор, отгоре – апартамент
№ 16, отдолу – апартамент № 14, заедно с прилежащо мазе № 11 с площ от 5.77
кв.м. при съседи: отпред - коридор, отзад - двор, и със съответните идеални
части от общите части на сградата и припадащата се част от правото на строеж
върху поземления имот, съставляващ УПИ I в кв. 133д по плана на гр. София, местност
Красно дело – Плавателен канал, който апартамент е отразен в КККР на гр. София
като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1005.186.1.15, с
административен адрес гр. София, ж.к. *********бл. *********, ап. 15, с площ 157.21
кв.м., с прилежащо мазе № 11 с площ от 5.77 кв.м. и със съответните идеални
части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - 68134.1005.186.1.9; под обекта - 68134.1005.186.1.14; над
обекта - 68134.1005.186.1.16.
ОТМЕНЯ
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК издадения по реда на чл. 35 от ЗЖСК на 30.07.2009
г. в полза на К.Б.П. нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК Б.Х.№
137, том II, peг. № 8980/2009 г. по нот. дело № 275/2009 г. по описа на нотариус В.М.с peг. №
053 в НК и вписан в Службата по вписванията – гр. София с вх. рeг. № 32971 от 30.07.2009 г., акт № 114, том XCIV, дело №
19378/2009 г., имотна партида № 44113, за недвижим имот, представляващ
апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. *********бл.
*********, заедно с мазе № 11 и идеални части от общите части на вход „Б“ от
жилищната сграда и от правото на строеж върху урегулиран поземлен имот, съставляващ
парцел I в квартал 133д по плана на гр. София, местност Красно село – Плавателен
канал.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявените от С.С.К. против К.Б.П., З.Г.П. и ЖСК Б.Х.при
евентуалност искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване принадлежността на
правото му на собственост върху гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА К.Б.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, З.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, и ЖСК Б.Х.,
БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. София, ул. *********да заплатят на С.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, и съдебен адрес:***, оф. 1, чрез адв. Н.Б., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 7484.23 лева, представляваща сторени разноски по
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
СЪДИЯ: ________
Р. Бошнакова