Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 23.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на осми юни две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Д.а
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 74 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на М.Р.М. ***, депозирана срещу Решение №
14/05.02.2020г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД №
304/2018г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 26-27 от 17.08.2018 г., издадено от началник на отдел
„Рибарство и контрол – Централен Дунав”, гр. Русе към Главна дирекция
„Рибарство и контрол” на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с
което на М.Р.М. за нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарството и
аквакултурите /ЗРА/ и на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/,
и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА, са отнети в полза на държавата две бройки
балкански пъстърви с общо тегло 0,460 килограма.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
аргументи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, като в акта и в постановлението липсва пълно
описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване. Сочи се
още, че е налице разминаване между фактическото описание на деянието и посочената
за нарушена правна норма, което е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Твърди се още, че налице непрецизност при индивидуализиране на
счетената за нарушена законова норма от страна на актосъставителя. В условията
на евентуалност се поддържа тезата за „маловажност“ на простъпката. Поради това
се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него
постановление, а в условията на евентуалност се претендира отмяна на решението
и връщане на делото за разглеждане от нов състав на районния съд. Изложените
отменителни основания се излагат и в представеното писмено становище. В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна,
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. Русе, депозира писмен
отговор чрез старши юрисконсулт И.П., в който обективира становището за
законосъобразност на постановения съдебен акт, моли той да бъде оставен в сила
и претендира присъждане на разноски. Представя и писмени бележки. В съдебно
заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 26.07.2018г., около
16,00 часа, В.В., който по това време бил доброволен сътрудник на ИАРА и член
на различни риболовни, и рибноопазващи организации, обхождайки с автомобил
пътен участък край река Голяма Камчия /планинския проход „Боаза” до гр. Велики
Преслав/, между „Омуртагов мост“ /с общоизвестно местонахождение край границата
на Национален историко-археологически резерват „Велики Преслав”/ и язовирната
стена на язовир „Тича”, преминавал по пътя в района на бившия пътен кантон и
бивш ресторант „Боаза“, и забелязал паркиран встрани от крайпътния участък
автомобил, до подхода към реката. По цялото продължение на горепосочения пътен
участък, на всеки пътен подход към находящата се в непосредствена близост до
пътя река, били поставени информационни табели, включващи графични изображения
на видове пъстървови риби и писмена информация за забраната за запазване, и
задължението за незабавно връщане във водата на уловените екземпляри уловена
пъстървова риба. Такава табела била закрепена на дърво в непосредствена близост
до мястото, където бил паркиран завареният автомобил.
Придвижвайки се пеша към
тази част на водоема, от височината, на която се намирал /стар шосеен мост над
реката/ забелязал признаци на присъствие на хора и в близост, на брега,
достигнал до малолетно дете, което се радвало на намиращи се в малка кофа с
вода две риби в мъртво състояние. Като разпознал, че видът на рибата бил
балканска пъстърва, както и забелязвайки до кофата въдица в сгънато положение,
пликове, ползвани за пренасяне на риболовна захранка, както и че почвата на
брега е отъпкана обичайно както при извършване на риболов от брега, свидетелят
попитал детето кой я е уловил, при което получил отговор, че това са бащата на
детето и неговия придружител. Веднага след това свидетелят видял, че на около
15 метра, в посока срещу течението на реката се намират двама души, единият от
които бил М.М., който ловял риба с въдица, чиято линия била във водата.
Единственото лице, което свидетелят видял да осъществява риболов, бил именно М..
Във връзка с качеството
си на доброволен сътрудник, свидетелят започнал да заснема случващото се на
видеозапис с носения от него електронен таблет. На мястото до съда с рибата,
свидетеля и детето, пристигнали двете пълнолетни лица, едното от които –
жалбоподателят, носейки въдицата си. При последвалия разговор свидетелят В.
разяснил, че задържането на улова е нарушение, на което М. отговорил „Ама аз
само две рибки хванах“ и попитал как следва да постъпят с уловените риби.
Свидетелят обяснил, че
на следващия ден риболовецът следва да се яви в гр. Шумен, в служебно помещение
на ИАРА, за съставянето на АУАН и напуснал мястото продължавайки обхода си на
реката. Междувременно сигнализирал за случилото се на компетентния
актосъставител. На следващия ден, в изнесеното работно място в гр. Шумен на
Отдел „РК – ЦД” гр. Русе в ИАРА се явили нарушителят, съпровождащото го
предходния ден по време на риболова лице и свидетелят В., където бил съставен
процесният АУАН.
За тези констатации Р.Т.С.,
главен инспектор в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав” гр. Русе, на
27.07.2018г. съставил Акт за установяване на административно нарушение № В
0009530/27.07.2018г. срещу М.М. за това, че на 26.07.2018 г., около 16,10 ч.
извършва риболов във водите на река Голяма Камчия в участъка срещу кантона на
Пътно управление – Шумен, в който е забранено задържането на уловена балканска
пъстърва със заповед № РД 09-5/05.01.2018г., която е допълнение към заповед РД
09-98/26.02.2016г., с което е нарушил чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА.”. При
съставянето на акта била иззета риба: 2 бр. балкански пъстърви с общо тегло 460
грама. При съставянето му, нарушителят изрекъл пред актосъставителя С. израза:
„Какво толкова е станало като сме задържали два броя пъстърви?” и подписал акта
с изричното писмено отбелязване, че няма възражения.
На 30.07.2018г., пред
наказващия орган било подадено писмено изявление, включващо възражения по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН срещу съставения АУАН, в които освен неотносими по преписката
обстоятелства се твърдяло, че жалбоподателят не е осъществявал риболов, а
посочената в акта като иззета риба е уловена от малолетния му племенник –
9-годишния Р.И..
Въз основа на така
съставения акт и на материалите съдържащи се в преписката било издадено
процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на
извършена служебна проверка, съдът счел, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
налагащи отмяна на последното. При анализ на приобщените доказателства
съдебният състав приел, че на визираната в НП дата и място санкционираното лице
е осъществявало любителски риболов, при който уловил с въдица, не върнал обратно
в естествения воден обект в който са уловени, а запазил /задържал/ в нарочно
предназначен за това съд две бройки пъстървови риби – балканска пъстърва, като
в тази връзка съдът не споделил изложеното от свидетеля Д., че уловът на рибата
и нейното задържане били осъществени от малолетното дете. За да не кредитира
тези твърдения, предходната съдебна инстанция посочила, че този свидетел е
заинтересован от изхода на делото с оглед приятелските отношения между него и
санкционираното лице и не е пряк свидетел на случилото се, а единствено
възпроизвежда твърдения на жалбоподателя в подкрепа на защитната му теза.
Районният съд счел също, че описаното в акта и в НП поведение се явява
съставомерно по приложения от АНО състав, поради което закономерно на М. е била
определена глоба в минималния определен размер, визиран от правилото на чл. 70,
ал. 1 от ЗРА. За да потвърди оспорения пред него правораздавателен акт, съдът
изложил и мотиви, с които отхвърлил претенцията на жалбоподателя поведението му
да бъде квалифицирано като „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната инстанция напълно
споделя установената от районния съд фактическа обстановка и изведените въз
основа на нея правни изводи касателно безспорната установеност на вмененото на касатора
нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА. Напълно се споделят мотивите на
предходния съдебен състав за липса на допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на санкционното производство. Пределно ясно и непротиворечиво
контролните органи са индивидуализирали мястото и времето на реализиране на
простъпката в изготвените АУАН и НП, без да е налице твърдяната от касатора
неяснота по отношение на тези съществени реквизити. Вмененото на М. поведение е
описано от обективна страна по съответния начин, удовлетворяващ напълно
изискванията на закона, без деецът да е бил ограничен във възможността си да
организира адекватно защитата си. Простъпката му е възприета за несъответстваща
на чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА, като това е и нормата, вписана от длъжностното
лице при съставянето на АУАН. Законовият текст разписва, че министърът на
земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на околната среда и
водите определя наличните временни забрани за стопански и любителски риболов
във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за опазване
на популациите от риба и други водни организми, като такива забрани за улов и
задържане на балканска пъстърва в област Шумен, в зоната от моста на ресторант
„Омуртагов мост“ на река Камчия до стената на язовир „Тича“ са въведени със
заповедите, посочени от актосъставителя и наказващия орган, с които касаторът
следва да бъде запознат, доколкото същите са надлежно оповестени и са част от
правния мир. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са
налице сочените от инициатора на настоящото производство основания за отмяна на
НП, аргументирани с твърдения за наличие на съществени процесуални опущения.
Процесният правораздавателен акт се
явява законосъобразен и по същество. Районният съд е проявил дължимата
активност, събирайки и анализирайки доказателствата, способстващи за изясняване
на обективната истина. В тази насока, закономерно соченото от свидетеля В.В. е
ценено с доверие, доколкото показанията му са обективни и незаинтересовани и
поради това следва да бъдат разглеждани като обективен източник на
правнорелевантна информация. Твърденията на свидетеля Д. от друга страна не
биха могли да бъдат ценени в тяхната цялост, доколкото са налице предпоставки
за неговата заинтересованост. В тази връзка, въззивният съд е дал своя отговор
защо не възприема соченото от Д. по отношение на това кой е уловил и задържал
рибите, и защо не споделя тезата, че те са хванати от малолетното дете.
Противно на изложеното от свидетеля, задълбочената преценка на фактите,
съдържащи се между кориците на делото, налага единствено възможния извод, че
извършител на деянието е единственото лице, което свидетелят В. е забелязал
като извършващ любителски риболов, а именно касационният жалбоподател. Този
извод съответства на и показанията на актосъставителя С., който посочва именно М.
като лицето, осъществяващо противоправното действие с уловената пъстърва. Със
задържането на двата броя пъстърви в забранения участък касаторът е допуснал
приписаното му правонарушение, подлежащо на санкциониране с приложения от АНО
състав на чл. 70, ал. 1 от ЗРА. Деянието не разкрива белезите на „маловажно
нарушение“, доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от подобните му простъпки, поради което законосъобразно е била ангажирана
отговорността на М.М.. Размерът на административното наказание е правилно
определен, при което за постигане на целите, заложени в чл. 12 от ЗАНН,
закономерно на касатора е определена глоба в минимален размер.
В обобщение на
изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил
правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.
Относно претенцията на
ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН
/нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство, образувано по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна има право на
разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 120 лева,
която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз основа на
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното касаторът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, гр. Русе разноски по делото в размер на 120 лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 14/05.02.2020г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 304/2018г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА
М.Р.М. *** да заплати на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, гр. Русе разноски по делото в размер на 120
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 23.06.2020 г.