РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 56 15.07.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: четвърти юни две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно гражданско дело номер 606 по описа за 2019 година
Производството по делото по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, подадена
чрез ю.к.Кристиян Николов, против решение № 631/20.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 7031/2018 г. по описа на
РС-Бургас, с което е прието за установено, че ищците А.К.Д., С.Я.М. и Н.Х.М.,
всички като наследници на К.Х.М., не дължат на ответника „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 368.76 лв., допълнително начислена ел.енергия
съгласно фактура № ***262/13.09.2018 г. за периода от 22.12.2016г. до
20.02.2017г., както и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е осъдено да заплати
на ищците сумата от 350 лв. за разноски по делото.
Въззивникът изразява недоволство от
първоинстанционното решение, като на счита същото за неправилно и необосновано,
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния
закон. Твърди се, че фактическите констатации в решението не съответстват на
обективната истина, а правните изводи на закона, като са пренебрегнати важни
обстоятелства и доказателствата са тълкувани превратно единствено в полза на ищеца.
Счита се за неправилен извода на съда, че въпреки наличието на валидно правно
основание за извършеното преизчисление, ответното дружество не било доказало
наличието на ред за уведомяване на клиента в общите си условия. В тази връзка
се посочва, че на основание чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, вр.
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр. чл.45, ал.1 и чл.51, ал.1 ПИКЕЕ за ответното дружество
е налице валидно правно основание за извършване на корекцията, която е
направена в предвидените в ПИКЕЕ срокове, поради което поведението на ЕВН ЕС е
законосъобразно и в съответствие с разпоредбите на Правилата. Счита се също, че
районният съд не е съобразил задължителната практика на ВКС, съгласно която
старите Общи условия на крайните снабдители съдържат изричен ред за уведомяване
на клиентите и не е необходимо приемането на нови Общи условия, тъй като
старите изпълняват изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, за което въззивникът
цитира решения на ВКС, като се изразява несъгласие с изложените в противоречие
с практиката мотиви на районния съд. Изложени са съображения и за основателно
начисляване на претендираната сума, предвид безспорно установеното по делото
несъответствие на СТИ с техническите характеристики, поради наличието на
нерегламентирана външна намеса, вследствие на което отчитането от електромера
на консумираната електрическа енергия е неправилно. В заключение, моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и
незаконосъобразно и да се отхвърли предявения иск. Не са направени
доказателствени искания. Претендират се направените разноски в двете съдебни
инстанции, като е приложен списък по чл.80 ГПК. Направено е и възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендирания от въззиваемия адвокатски
хонорар.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите А.К.Д., С.Я.М. и Н.Х.М., подаден чрез пълномощник адв.Тончев,
в който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба, като се моли
за нейното отхвърляне и за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради
което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба
доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за
установено следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
Производството по гр.д.№ 7031/2018 г. по
описа на РС-Бургас е образувано по исковата молба на А.К.Д., С.Я.М. и Н.Х.М., всички като наследници на К.Х.М., против „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД за приемане за установено, че не дължат на
ответното дружество сумата от 368.76 лв., представляваща
допълнително начислена ел.енергия съгласно фактура № ***262/13.09.2018 г. за
периода от 22.12.2016г. до 20.02.2017г.. Изложени са твърдения, че ищците не били
уведомени за извършената проверка, нито са присъствали при демонтирането на
електромера, а направо са получили констативния протокол по пощата. Ищците
считат, че не дължат търсената сума, тъй като едностранната корекция на
сметката им била извършена на основание на корекционна процедура, въз
основа на констативен протокол, чиято вярност се оспорва, като сочат също, че са
нямали достъп до електромера, както и че по никакъв начин не са манипулирали
показанията му. Изложени са съображения и за липса на законово основание за
начисляване на търсената сума при обективна отговорност на потребителя, като такава
процедура липсвала и в общите условия на дружеството.
В писмения отговор по чл.131 ГПК ответното
дружество е оспорило иска като неоснователен, тъй като корекцията на сметката е
извършена правомерно на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр. чл.48, ал.1 и чл.51,
ал.1 ПИКЕЕ. Изложени са доводи, че че в случая е
извършен нерагламентиран достъп до СТИ, като са монтирани два резистора на
електронната платка, вследствие на което е имало неточно отчитане на
изразходената енергия, установено с експертиза на
БИМ. В тази връзка, корекцията е извършена на основание чл.51, ал.1, вр. чл.48,
ал.1, т.1, б.“а“ ПИКЕЕ, поради което сумата е правилно начислена. Изложени са и
съображения, че в чл.28, вр. чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС се съдържа ред за
уведомяване на клиента и същият е спазен от ответното дружество, както и че
е без значение кой е извършителят на това деяние, доколкото сумите се
начисляват за безвиновна отговорност, на основание чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а,
ал.2, т.5 ЗЕ, като процедурата е уредена и в подзаконов нормативен акт, какъвто
се явявал ПИКЕЕ.
В
подкрепа на твърденията си страните са ангажирали доказателства.
По
делото е безспорно, че ищците са потребители на електроенергия и абонати на
ответното дружество с кл.№ *****, за обект на потребление в гр.Бургас, ул.“В.“ № * – ИТН: ****. Видно от представения Констативен протокол № ****99/20.02.2017
г., на същата дата служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД са
извършили на основание чл.42 и чл.44 ПИКЕЕ проверка на електромера на ищците с №
***09, намиращ се в електромерно табло на партера, при която са били констатирани
несъответствия – при извършеното контролно измерване с еталон № *** марка ***е установено,
че измерената грешка е над допустимата; нормална векторна диаграма на схемата
на свързване, няма видима нерегламентирана намеса по измервателното средство. Електромерът е бил демонтиран, поставен в
безшевна торба и изпратен за служебна метрологична експертиза в БИМ, а на
негово място е поставен друг електромер. Протоколът е подписан от служителите
на ЕВН ЕР и от двама свидетели. Видно от Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 391/27.03.2018 г. на БИМ, по електромера
е констатирано: на дясната страна на кутията на електромера има следи от пробиване на два
отвора, които впоследствие са запълнени; фирмен знак (пломба) № ***е унищожена,
срязана пломбажна тел; осъществен е достъп до вътрешността на електромера осъществен е достъп до вътрешността на електромера,
като са монтирани два последователно свързани резистора, водещи до изменение на
метрологичните характеристики, което води до несъответствие с одобрените изисквания
и до неточно измерване на електрическата енергия. С оглед горните констатации, от страна на ответника
едностранно е коригирана сметката на ищците и е издадена фактура № ***262/19.03.2019
г. за сумата от 368.76 лв., дължима вследствие установено неизмерване, непълно
или неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер № ***09 за
периода 22.12.2016 г. – 20.02.2017 г., в размер на 2550 кВтч.
Съгласно приетата пред
БРС съдебно-техническа експертиза, с допълнително монтираните в електромера
резистори се манипулира отчитането консумираната енергия, което до води до
частичното й отчитане с грешка -77,05%. Според вещото лице, при отчитането и начисляването на
неотчетената електрическа енергия е спазена методиката по чл.48, ал.1, т.1,
б.“а“ ПИКЕЕ.
Първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество не е имало основание да извърши
корекция на сметката на ищците, тъй като е следвало да приведе своите Общи
условия в съответствие с новоприетата и действаща нормативна уредба, като
инкорпорира в тях така приетите правила и по този начин да ги направи част от
договорите, сключени с клиентите. След като не е изпълнено условието в Общите
условия на дружеството, действали към момента на корекцията, да е предвиден ред
за уведомяване на клиента и на правилата за измерване, включително и за
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и извършване
на корекция, то не е налице и основание за едностранно коригиране на сметката
на етажната собственост. Прието е, че действащите понастоящем ОУ на ЕВН ЕР и
ЕВН ЕС не намират приложение, от една страна, защото са приети преди законовата
промяна в ЗЕ и от друга – защото нормите на общите условия относно механизма на
извършване на корекциите по тях са обявени по съдебен ред за нищожни. По тези
съображения, съдът е приел, че липсва основание за
начисляване и корекция на сметката на ищците, поради което е уважил предявеният
отрицателен установителен иск като основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. При тази служебна
проверка Бургаският окръжен съд намира, че решението е валидно и допустимо, а
по същество – правилно.
Първоинстанционното
решение е постановено при изяснена фактическата обстановка, след установяване
на релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразно събраните по делото
доказателства и приложимия закон. Бургаският окръжен съд изцяло споделя окончателните
правни изводи на първата инстанция за основателност на исковата претенция, като
препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба
оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Настоящата
инстанция намира за неоснователни възраженията на въззивника, че районният съд
е тълкувал превратно доказателствата само и единствено в полза на ищеца, като
фактическите му констатации не съответствали на установените по делото факти и
обстоятелства. В тази връзка, въззивният съд намира за нужно да отбележи, че
първата инстанция е събрала необходимите, допустими и относими доказателства,
ангажирани от страните, като обжалваното решение е постановено след анализ на
доказателствения материал и в съответствие с приложимите законови разпоредби.
Спорът по делото е за законосъобразност на
едностранно извършената от ЕВН корекция на сметката на ищците за потребена електроенергия
за периода 22.12.2016 г. – 20.02.2017 г., а оттам и за дължимостта на процесната
сума, начислена от ответника на основание тази корекция по чл.51 ПИКЕЕ.
Настоящата инстанция поддържа становището
си, че законовото основание на крайния снабдител, въведеното със ЗЕ (ДВ-бр.54/2012
г.), да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електроенергия, е поставено под условие – ако е изпълнил
задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ
на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при налични ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Само при едновременното наличие на тези предпоставки е завършена
процедурата, създаваща право за енергодружеството да извършва едностранно
корекция на сметки за минал период. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС,
постановена по чл.290 ГПК след изменението на ЗЕ – Решение № 111/17.07.15 г. по
т.д.№ 1650/14 г., I т.о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г., II
т.о., Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г., I т.о., която напълно
се споделя от настоящия състав.
В конкретния случай, въззивният съд
намира, че по делото не е доказано
кумулативното наличие на изискуемите от закона предпоставки, даващи правото на
въззивника да извършва корекция на сметката на въззиваемите-краен клиент, независимо от
обстоятелството, че към момента на начисляването на спорното задължение е била
налице регламентирана за това процедура в Закона за енергетиката. Действително,
процесният период е
обхванат от действието на ПИКЕЕ от 2013 г., но ответникът не е установил по
делото да е изменил общите си условия и да ги е привел в съответствие с
нормативната уредба, съгласно изричното изискване на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ,
тъй
като действащите към момента
на начислението и понастоящем Общи условия на ЕВН ЕС и на ЕВН ЕР са одобрени от
ДКЕВР през 2008 г., т.е. преди изменението на ЗЕ и няма как
същите да съответстват на въведените в значително по-късен момент законови
промени, като ответникът не е
доказал да е привел съдържанието на ОУ в съответствие със закона. В същите не се съдържа
изрично регламентиране на реда, по който следва да бъде уведомен клиента за
извършването на едностранна корекция съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
тъй като в ОУ е налице само разписано задължение за уведомяване, но не и реда
за това. Липсва предвиден такъв ред в клаузата на чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС, която предвижда единствено уведомяването на клиента за вече
начислените суми, което обаче не може да бъде приравнено на законовото изискване за
регламентиране на изричен ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за извършване на корекция на сметка съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Не сочи на такъв изричен ред и разпоредбата на чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС. Липсва
изрично посочване в общите условия на реда и начина, по който клиентът следва
да бъде уведомен за извършването на корекция на сметката му, както и за
книжата, които следва да му бъдат представени. Не са посочени и евентуалните
неблагоприятни последици от неизпълнението на задължението потребителят да
заплати претендираните суми за корекция на сметка. Не се съдържа и изрична
регламентация относно възможността потребителят да въведе възражения, с които
да оспори реда за провеждането на корекционната процедура пред енергийния
доставчик. В този смисъл, въззивникът неоснователно се позовава в жалбата на
Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д.№ 961/2016 г. на ВКС, ІІ т.о., тъй като
същото е постановено по повод отношенията на клиент с друг краен снабдител на
електрическа енергия и при други Общи условия, поради което е неотносимо към
конкретния правен спор. Ето
защо, БОС намира, че не е осъществен пълния фактически състав за едностранна
корекция на сметката на ищеца, като изложените в тази насока възражения на
въззивника са неоснователни.
От
друга страна, не без значение е и обстоятелството, че
към момента на проверката – 20.02.2017
г., ПИКЕЕ
(обн. ДВ-бр.98/12.11.2013
г.), на които се позовава въззивника, са
отменени с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д № 2385/2016 г. на ВАС, Петчленен състав, с изключение на
нормите на чл.48-чл.51. Решението на
ВАС е обнародвано в
ДВ-бр.15/14.02.2017 г. Предвид това, следва да се приеме, че към
момента на проверката – 20.02.2017
г. е липсвал
приложим материален закон, определящ
реда, по който да бъдат установявани случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това е така, тъй като след отмяната
на чл.41-чл.44 ПИКЕЕ
липсват ред и предпоставки
за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност
на СТИ. С решението на ВАС е отменена и разпоредбата на
чл.47 ПИКЕЕ, регламентираща специалните изискванията към констативния
протокол, който се съставя при проверката
(оправомощно лице, което да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на
абоната и т.н.), който е елемент
от фактическия състав,
пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна
корекция. А неотменените с
решението на ВАС норми на чл.48-чл.50 ПИКЕЕ не могат да
запълнят обема на възложеното с
чл.83, ал.2, изр.второ, вр. ал.1, т.6 ЗЕ правомощие на КЕВР, тъй като регламентират единствено
хипотезите, при които може да бъде извършена едностранната корекция, но не
определят реда за извършване на проверка за установяване
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съществуващата
към момента на проверката нормативна
празнота в ПИКЕЕ относно
реда за извършване на едностранни корекции, не може да бъде заместена по
аналогия с правни норми в други източници на правото. Да се приеме обратното
означава да се заобиколи ефекта на решението
на ВАС за преустановяване
занапред действието на съответните отменени
правни
норми. При това положение,
съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на ВАС, нито
операторът на разпределителната мрежа, нито въззивното дружество са могли да се
ползват от корекционната процедура, за която към датата на проверката е липсвал
ред за извършването й. В този смисъл следва да бъде отречено и право на
въззивника да начисли исковата сума на основание чл.48 и чл.51 ПИКЕЕ въз основа
на констатациите от извършената на 20.02.2017 г. проверка от служители на ЕВН
ЕР. Ето защо, правилни са изводите на районния съд за липса на законово основание,
определящо реда по който се извършва корекцията и субекта на тази корекция,
като изложените от въззивника в тази насока доводи са неоснователни.
Следва
да се има предвид също, че съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на
въззивника и в негово задължение е да осигури правилното му и коректно
функциониране, да констатира своевременно грешката в измерването или
неизмерването, което задължение в конкретния случай не е изпълнено от него.
С оглед
всички изложени съображения, въззивният съд намира, че по делото не е доказано,
наличието на основание, което би било годно да породи правото на въззивника да
начисли и претендира процесната сума от въззиваемите, поради което едностранната корекция на сметката на ищците е
неоснователно извършена. Това води до извод за основателност на предявения
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, който
следва да бъде уважен. Ето защо, като е стигнал до същия извод, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход
на делото, на въззивника разноски не му се следват, предвид неоснователността
на въззивната жалба. На основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемите имат
право на разноски, но такива не следва да им се присъждат, тъй като искане в
този смисъл не е направено от тяхна страна. При това положение, без предмет
остава и направеното от въззивника възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 631/20.03.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 7031/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване (чл. 280, ал.3 ГПК).