РЕШЕНИЕ
№ 1470
гр. Плевен, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430101551 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на И. В. В., чрез адв. В.Б.,
срещу „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ Тръст“ ЕООД за прогласяване на
недействителност на сключен между страните Договор за паричен заем *** и
осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати сумата от 15,21 лв.,
представляваща недължимо платена договорна лихва за периода от
22.12.2019г. до 20.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира се
също така прогласяване на недействителност на договора за предоставяне на
поръчителство от 22.12.2019г. и осъждане на ответника „АЙ Тръст“ ЕООД да
заплати сумата от 149,06 лв., представляваща платено от ищеца
възнаграждение за предоставено поръчителство за периода от 22.12.2019г. до
20.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Твърди се, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит ***/22.12.2019 г., по силата на който ищеца е получил
от ответника сумата в размер на 500 лева. На основание чл. 4, ал.1 от
Договора за потребителски кредит, ищецът сключил с ответника „Ай Тръст“
1
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ищецът се
задължил да заплати на втория ответник сумата от 149,06 лева, но чрез и
директно на първия ответник - разсрочено, заедно с месечните вноски по
договора за кредит. Ищецът счита, че както клаузата на чл. 4, ал.1 от Договор
за потребителски кредит сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“
ЕАД, така и сключения по повод неговото обезпечение Договор за
предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД са
нищожни, доколкото сумата за предоставяне на поръчителство не е включена
в ГПР, по който начин се заобикаля нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК, не е
установен механизмът на изчисляване на ГПР, като посоченият такъв в
договора за потребителски кредит не съответствал на реалния. Счита, че е
нарушено императивното изискване на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Противоречието на договора с чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК давало основание да се
признае целия договор за недействителен и всичко над чистата стойност на
кредита счита, че е платено при липсва на основание. Твърди се, че
възнаграждението по договора за поръчителство е разход за допълнителна
услуга, свързана с договора за кредит и е условия за сключването на договора
за кредите, което от своя страна представлява допълнително възнаграждение
за кредитора, като по този начин е заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Твърди се, че договора за поръчителство е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона. Моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД не
оспорва твърдението, че страните са обвързани от сключените договори за
кредит и поръчителство. Твърди, че при изпълнение на договора за
поръчителство, ищецът е погасил предсрочно цялото задължение и е платил
търсената от него сума в размер на 149,06 лв. Възнаграждението за
поръчителство според ответника се дължало за предоставена услуга по
занятие - гарантиране на задължения на контрагенти. Ответникът описва
механизма на сключване на договорите, като започва от това, че ищецът
подава заявка до „Кредисимо“ ЕАД, като посочва размер на главница и
период на кредита, а системата генерира примерен погасителен план. На този
етап кредитополучателят следвало да посочи дали желае кредитът да бъде
обезпечен или не, като избере опцията за предоставяне на поръчителство от
„Ай тръст“ ЕООД. По-нататък кредитополучателят въвежда своите лични
2
данни, а след това подписва договора за кредит, общите условия и натиска
бутон „Вземи парите сега“. След това и при избор на поръчителя, страницата
се прехвърля автоматично към ел. системата на ответника, където се
визуализира договора за поръчителство, и клиентът имал право да подпише
чрез въвеждане на шест цифрен уникален код, изпратен на мобилното му
устройство. Т.е. сключването на договора за поръчителство по време следвало
сключването на договора за кредит, в независима електронна среда на „Ай
тръст“ ЕООД. Обезпечението, предоставяне от ответника „Ай тръст“ ЕООД
представлявало единствена възможност, но не и задължение за
кредитополучателят. Последният избирал дали да кандидатства или не, като и
в двата случая искането му е щяло да бъде одобрено. Поради това ответникът
счита, че възнаграждението за поръчителство не следвало да се включва в ГПР
към договора за кредит, тъй като не е задължително условия по договора.
Кредиторът нямало как да знае предварително какво възнаграждение ще се
уговори между потребителя и поръчителя. На последно място, ответникът
счита, че наличието на свързаност между двете ответни дружества не води до
извод за оскъпяване на кредита. Двете дружества представлявали отдели
юридически лица с различен предмет на дейност, и клиентската база на „Ай
тръст“ ЕООД не се ограничавала до тази на „Кредисимо“ ЕАД. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Възразява
срещу дължимостта на разноски за адвокатско възнаграждение, платено от
ищеца.
В отговора на исковата молба ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва
предявените искове като неоснователни. Не оспорва твърдението, че страните
са обвързани от договор за кредит, обезпечен с процесния договор за
поръчителство, при размер на кредит от 500 лв., ГПР 43,98%, ГЛП 36,50%, за
срок от 30 дни. Ответникът счита за неоснователен доводът, че
възнаграждението за поръчителство следва да се включи в ГПР по договора на
осн. чл.19 от ЗПК, тъй като сключването му няма задължителен характер не
попада в хипотезата на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Кредиторът по кредита
нямал информация към датата на сключването на договора за кредит относно
размера на дължимото възнаграждение за поръчителство, тъй като този
договор се сключвал след заемното правоотношение. Ответникът твърди, че
не му е известно какво е възнаграждението предварително и затова не попада
в хипотезата на „Общ разход по кредита“ при изчисление на ГПР съгласно чл.
3
19 от ЗГР. Действително „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на
капитала на „Ай тръст“ АД, но въпреки това ответникът счита, че двете
дружества са самостоятелни със собствен предмет на дейност и няма данни за
договора за поръчителството. Съгласно раздел трети, чл. 12 от приложимите
общи условия, кредитополучателят имал право, но не бил длъжен да
предостави обезпечение на кредита. Потребителят имал право и едностранно
да промени условията по договора преди подписване съгласно раздел трети,
чл. 13 от ОУ Според ответника, потребителят е имал право и да се откаже от
кредита, обезпечен с поръчителство. Ответникът формира довод, че договор
за поръчителство е договор за поръчка съгласно чл. 280 от ЗЗД, като
вземанията по него възникват за поръчителя, а не кредитора, който не е страна
по договора за поръчителство. Недействителността на договора за
поръчителство освен това не водило и до недействителност на договора за
кредит. Възнаграждението на поръчителя се дължало месечно и за период,
който „Ай тръст“ ЕОООД гарантира като поръчител. По тези съображения
ответникът счита, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски. Възразява срещу дължимостта на
адвокатското възнаграждение, платено от ищеца.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание
представените по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Безспорно е и се установява от представения препис на Договор за
потребителски кредит ***, сключен между ищеца И. В. и ответника
КРЕДИСИМО ЕАД, че по силата на това съглашение, ответника в качеството
на заемодател е предоставил в полза на ищеца като заемополучател сума в
размер на 500лв. Последният се е задължил да върне заетата сума с една
погасителна вноска на 20.01.2020г. Лихвеният процент е бил определен на
36,50%, като ГПР, посочен в договора е 43,98%. Общият размер на
плащанията е определен на 515,21лв.
Установява се също така, че в чл.4 от Договора, заемателят се е
задължил да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните
форми: 1. Банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или
2. Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя лице
в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
4
По делото се установява също, че между ищеца и ответника АЙ ТРЪСТ
ЕООД, като финансова институция, предоставяща гаранционни сделки-
поръчител, е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от
22.12.2019г., по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор
за поръчителство със заемодателя КРЕДИСИМО ЕАД, ***, въз основа на
който да отговаря солидарно със заемателя по процесния Договор за кредит.
Според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне на
поръчителство, потребителят – заемател се е задължил да заплати на
поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от
Приложение №1 към същия договор, възнаграждението е било определено на
149,06лв, платимо на датата на падеж на задължението за погасяване на
вноската по договора за кредит.
По делото не се установява сключване на договор за поръчителство
между кредитора отв. КРЕДИСИМО ЕАД и поръчителя- отв. АЙ ТРЪСТ
ЕООД.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД признава, че кредитополучателят му е
заплатил по процесния договор за кредит сумата от 515,21лв., включваща
възнаградителна лихва от 15,21лв.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД признава, че по сметката му е постъпило
уговореното възнаграждение в размер на 149,06лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете, насочени срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД.
Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски
кредит, поради неспазване изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 43,98%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК
и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
поръчителство, сключен от потребителя с ответника АЙ ТРЪСТ, което се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
5
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Съдът приема, че възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно
договора за предоставяне на поръчителство, заемодателят е овластен да
приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция (чл.8, ал.5). Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Съдът счита, че анализът на клаузите относно обезпечението на кредита, не
подкрепя доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от
формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за
отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на
поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице- гарант. Изложеното
води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Плащането на възнаграждението за поръчителство обаче не е отразено като
разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия
дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. При отчитането на
възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен разход,
действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът му би
надхвърлил законоустановения.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за
6
заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати
по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.
Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на
императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Допълнителен извод за
допуснатото нарушение е и липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за
това кои компоненти формират посочения ГПР. Липсата на тази методика не
дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора; налице е невярна информация относно общите
разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по-специално заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй
като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да го
подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това
от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която
следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4,
§ 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл.22 от ЗПК
недействителност на договора в неговата цялост. Съгласно чл.22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2
и чл.12, ал.1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит
***, сключен между ищеца и ответника КРЕДИСИМО ЕАД е основателен и
следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При съобразяване на така установената недействителност, ищеца дължи
по процесния договор единствено главницата в размер на 500лв. Внесените от
него суми над този размер – 15,21лв., се явяват платени без основание и
подлежат на връщане.
7
Ето защо, съдът намира, че и предявеният иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД, насочен срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД, е изцяло
основателен и доказан в претендирания размер и следва да бъде уважен като
такъв.
По исковете, насочени срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД.
Съдът намира, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство
от 22.12.2019г. изначално е лишен от основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "Кредисимо" ЕАД,
за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в
случай, че поръчителят изпълни и погаси вземането на длъжника, то има
право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното ( чл. 4, ал. 2 от
договора за поръчителство). Тоест, срещу заплащането на възнаграждението
по договора за поръчителство, което е в размер на 149,06лв. – близо 1/3 от
получената в заем сума от 500лв., ищецът - потребител не получава каквато и
да било услуга. Ето защо, този договор се явява нищожен, като накърняващ
добите нрави.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената срещу ответника
„Ай Тръст“ ЕООД искова претенция за прогласяване нищожността на
сключения Договор за предоставяне на поръчителство от 22.12.2019г., се явява
основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава.
С оглед установеното, че ищеца е платил по нищожния договор сума в
размер на 149,06лв., която е постъпила в патримониума на ответника „Ай
Тръст“ ЕООД, съдът намира, че и предявената искова претенция с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, насочена срещу този ответник, се явява
основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците
дължат на ищеца изцяло направените деловодни разноски за държавна такса
или ответника „Кредисимо“ЕАД дължи 100лв. и ответника „Ай тръст“ ЕООД
дължи 100лв.
Ответниците са направили възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено на ищеца, по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и съдът
8
намира тези възражения за основателни. Съобразно цитираната норма, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В случая, съдът приема, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и адекватно е минимално определеното
възнаграждение. Предявените искове за нищожност са оценяеми, като в
случая цената на исковете се определя от стойността на договорите. В този
смисъл, минималният размер на адв. възнаграждение, по реда на чл. 7, ал.2, т.1
от НМРАВ, е сумата от 400лв. Това е и минималният размер по оценяемите
осъдителни искове. При такова разбиране, съдът намира, че ответника
„Кредисимо“ЕАД следва да бъде осъден да заплати разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800лв. ( по 400лв. за отделните искове) и
ответника „Ай тръст“ ЕООД – също 800лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните И. В. В.
с ЕГН ********** и КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК ***, че сключеният между тях
Договор за потребителски кредит ***/22.12.2019г., е нищожен, на основание
чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД КРЕДИСИМО ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.
В. В. с ЕГН **********, сумата от сумата от 15,21 лв., представляваща
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит
***/22.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.12.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните И. В. В.
с ЕГН ********** и АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, че сключеният между тях Договор за предоставяне на
поръчителство от 22.12.2019г., е нищожен, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД АЙ ТРЪСТ ЕООД,
9
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.
В. В. с ЕГН **********, сумата от сумата от 149,06 лв., представляваща
недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от
22.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 16.12.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА И. В. В.
с ЕГН **********, сумата от 100в., представляваща направени разноски за
държавна такса и сумата от 800лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА И. В. В. с
ЕГН **********, сумата от 100в., представляваща направени разноски за
държавна такса и сумата от 800лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Банкова сметка, по която могат да се преведат присъдените суми,
посочена от ищеца: IBAN: ***, BIC: ***, Банка: „ДСК" АД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10