РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Пловдив, 23.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и втората
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора Петър
Петров, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административно - наказателно дело № 3301 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Касационният жалбоподател И.С.Й., обжалва чрез
пълномощника си адв. Х., Решение № 2063 от 22.11.2021 г., постановено по АНД № 5708/2021
г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х н.с. С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система Серия К № 4041886 на ОД на МВР Пловдив, с който на жалбоподателя Й.,
като законен представител на „МИЗ“ ООД е наложена глоба от 400 лева на
основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Със
същото решение жалбоподателят е бил осъден да заплати на ОД на МВР Пловдив
разноски от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С жалбата се
прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив като неправилно и
незаконосъобразно, а в случай на потвърждаването на изводите относно
законосъобразност на електронния фиш, се иска отмяна на съдебното решение само
в частта относно присъдените разноски. Излагат се съображения относно това, че
съдът не е взел отношение в мотивите към съдебния акт по всички възражения на
жалбоподателя, като се твърди, че районният съд не е издирил обективната
истина, като не е установил, че посочената в електронния фиш улица не съществува,
в която връзка е ангажирано и писмено доказателство пред касационния съд. Претендира се присъждането на разноски.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР Пловдив е депозирал писмено
становище по жалбата, като намира, че тя е неоснователна. В тази насока са
изложени съображения по същество, като се претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован,
ответникът не е изпратил представител.
Прокурорът от ОП
– Пловдив Петров прави искане за потвърждаване решението на РС Пловдив като
правилно и законосъобразно.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Районен съд - Пловдив,
след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, съобразено и с
конкретно изложените възражения в сезиралата го жалба, е възприел за установена
описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, както и е направил
изводи относно това, че при установените от него факти, поведението на
жалбоподателя е осъществило състав на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е
било констатирано при спазване на установената за това процедура и съответно
санкционирано по предвидения в закона ред. В тази насока видно е, че съдебното
решение, противно на твърденията в касационната жалба, съдържа изключително
подробни, изчерпателни и обосновани мотиви, които дават правилен и
законосъобразен отговор на всяко едно от повдигнатите от жалбоподателя с
въззивната му жалба конкретни възражения. Изводите на съда, че при събраните от
него доказателства е ангажирана правилно отговорността именно на жалбоподателя
в качеството му на управител на юридическото лице, вписано изрично като
ползвател на процесния автомобил, както и касателно спазването изискванията
относно съдържанието на електронния фиш, а също и спазване на процедурата по Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи
по установяване на нарушение с АТСС, са направени при внимателен анализ на
приложимите норми от ЗДвП и посочената Наредба. Съдът
постановил обжалваното решение, е направил коректна и задълбочена оценка на
доказателствата, които е събрал по свой почин и при липса на каквито и да било
заявени доказателствени искания от страна на жалбоподателя. Същевременно, едва
в рамките на настоящото касационно производство, жалбоподателят е ангажирал
писмено доказателство, а именно писмо, подписано от Кмет на Община Раковски,
според съдържанието на което в гр.Раковски, където съгласно електронния фиш е
посочено да е заснето движението на автомобила със скорост над 50 км/час, не съществува улица с наименование „Шишманско шосе” и
няма такава включена в обхвата на общинската пътна мрежа; поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор 62075.75.675, гр. Раковски, вид собственост – общинска публична,
вид територия – Територия на транспорта, НТП – за местен път, съгл. Заповед за
одобряване на КККР от 06.11.2019г., свързващ гр. Раковски и с.Шишманци, се
нарича /определя/ от гражданите като „Шишманско шосе”. В тази насока и както е имал възможност вече
настоящият състав да съобрази при произнасянето си по сходен казус, следва да
се има предвид, че съгласно §6, т.49 ДР ЗДвП, по смисъла на този закон
“населено място“ е застроена със сгради територия, при която началото и краят
са обозначени със съответни пътни знаци. Според чл.54, ал.5 ППЗДвП, “начало на
населено място“ се обозначава с пътен знак Д11, а “край на населеното място“ се
обозначава с пътен знак Д12 /табели с наименование на населеното място, като за
„край на населеното място“ – зачертано наименование/. При извършена служебно
справка в публичния сайт на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/
се установи, че за Община Раковски има одобрена кадастрална карта /КК/ само за неурбанизираните територии :
„гр. Раковски - 62075 неурб. Територия;
с. Белозем - 03620 неурб. Територия; с.Момино село - 48948 землището;
с. Чалъкови - 80162 неурб. Територия; с. Шишманци - 83380 неурб. Територия“. Разпоредбата
на чл.7, ал.1 ЗУТ гласи, че „Според основното им предназначение, определено с
концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове,
териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места, селищни
образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и
селищните образувания), земеделски територии, горски територии, защитени
територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и
водни обекти, и територии на транспорта.“. При това положение и с оглед информацията
от кмета на общината, съдържаща се в приетото по делото писмо, че ПИ
62075.75.675, гр. Раковски е вид територия – Територия на транспорта, начин на
трайно ползване /НТП/ – за местен път, съгл. Заповед за одобряване на КККР от
06.11.2019 г., то данните за одобрена КК и тези в сайта на АГКК ориентират към
извод, че вероятно ПИ 62075.75.675 не е в населено място.
Правото на страна да представи писмени доказателства,
свързани с конкретните оплаквания срещу електронния фиш не е обвързано с
преклузия. Поради това и с оглед наличието на прието от настоящата инстанция
писмено доказателство, което не е било проверено от първоинстанционния съд,
понеже не е било представено там, а и конкретни доказателства в насока мястото
на нарушението не са били събирани служебно от районния съд, защото не са били
наведени пред него такива конкретни възражения, каквито сега се сочат, а
именно, че автомобилът е заснет извън населено място, налага се решението на
районния съд да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Това е
така, тъй като установяването на точното място на извършване на вмененото на
касатора нарушение е от съществено значение за правилното решаване на спора,
което обстоятелство сега остава под въпрос и неизяснено и предвид установената
от закона забрана за нови фактически установявания в рамките на касационното
производство по чл.220 от АПК, налага се то да бъде изяснено от първоинстанционния
съд, на когото делото да се върне със съответни указания. При новото
разглеждане на делото, районният съд следва да осигури събирането на всички
относими към предмета на спора доказателства, вкл. като изиска от Службата по
геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Пловдив извадка от кадастралната карта по отношение
ПИ 62075.75.675 /скица/ и извадка от кадастралния регистър с данни за
собственост на посочения ПИ, както и да назначи при нужда съответна техническа
експертиза, съответно да разпита като свидетел полицейският служител,
разположил и дал начало на работа на техническото средство, отразен в Протокола
по чл.10 от по Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. с цел изясняване на
конкретното място на разположението му. На основание чл.226 ал.3 АПК, районният
съд следва да се произнесе и по исканията за присъждане на разноски.
Ето защо и на основание чл.222, ал.2, вр. с ал.1 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2063/22.11.2021 г., постановено по АНД №
5708/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, Х н.с..
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг съдебен
състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: