Решение по дело №2407/2023 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1119
Дата: 1 август 2024 г.
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20234110102407
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1119
гр. Велико Търново, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря М.А ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110102407 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЗК „Л. И.” АД срещу М.
Б. К., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземане
срещу ответника за сумата от 1 406.46 лева, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена за лек автомобил „М. А 160”, рег. № ***, за щети по лек автомобил
„Ф. П.”, рег. № *** вследствие настъпило на 26.11.2018 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 433.84 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 12.4.2020 г. до 12.4.2023 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1438/2023 г. на
Районен съд – Велико Търново.
Ищецът твърди, че на 26.11.2018 г., около 00:10 часа, в гр. Велико Търново
на ул. „К. Кисимов“ срещу № 1, при управление след употреба на алкохол на
л.а. „М. А 160”, рег. № *** ответникът е причинил ПТП с л.а. „Ф. П.”, рег. №
***. Заявява, че към датата на ПТП за л.а. „М. А 160”, рег. № *** е действал
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със ЗК „Л. И.” АД,
както и че във връзка с претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени по л.а. „Ф. П.”, рег. № ***,
настъпили в резултат от гореописаното ПТП, при него е образувана преписка
1
по щета № 0000-5101-19-5-00536. Твърди, че по тази щета е изплатил
обезщетение в размер на 1 386.36 лева, както и че ответникът е поканен да
възстанови сумата, но и до момента това не е сторено.
Особеният представител на ответника оспорва исковете. Заявява, че в
доклада по щета № 0000-5101-19-5-00536 се сочи, че регресната претенция е
срещу друго лице, а не срещу ответника по делото. Счита, че от представените
доказателства не става ясно какво е било наличието на алкохол в кръвта на
водача на застрахования при ищеца автомобил, кога, от кого и по какъв начин
е било установено това наличие, ангажирана ли административно-
наказателната отговорност на ответника, кога, от кого и по какъв начин.
Обръща внимание, че представляваното от него лице е наказано за допуснато
нарушение на чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, която разпоредба не касае употребата
на алкохол. Счита за недоказан и механизмът на ПТП, като сочи и че от
протокола за ПТП прави впечатление, че мястото на събитието не е посетено.
Заявява, че поканата до ответника, ако въобще се приеме, че такава е връчена,
не е получена от последния, а на друго лице. Прави изявление за погасяване на
вземането по давност, включително по отношение на претендираната
мораторна лихва.
В първото редовно открито заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.
Особеният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото протокол за ПТП се установява, че на
25.11.2018 г., около 23:20 часа, в гр. Велико Търново, на ул. „К. Кисимов“
срещу № 12 е настъпило ПТП между л. а. „М. А160”, рег. № ***, управляван
от ответника М. Б. К., и л. а. „Ф. П.”, рег. № ***, управляван от Радослав
Асенов Хаджиев. В протокола е отбелязано, че при движение назад
ответникът не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и с
предната дясна част на управлявания от него автомобил е блъснал другия
автомобил в задната му лява част. В протокола за ПТП е отбелязано, че
ответникът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над
2
1.2 на хиляда, като съставителят на протокола е маркирал, че на водача е
издаден талон за кръвна проба, както и че му е съставен акт за установяване на
административно нарушение на основание чл. 40, ал. 1 ЗДвП.
Установява се също, че във връзка с процесното произшествие ищецът, в
качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.
а. „М. А160”, рег. № *** е определил и е изплатил на ЗАД „Алианц България“
/застраховател по застраховка „Каско“ за л. а. „Ф. П.”, рег. № ***/ сума в
размер на 1 386.36 лева – застрахователно обезщетение за причинените от
водача на л. а. „М. А160”, рег. № *** вреди и е направил разноски за
ликвидиране на застрахователната щета в размер на 20.00 лева.
По делото е налично писмо до ищеца от ОД на МВР – Велико Търново,
според което спрямо ответника е съставено наказателно постановление № 18-
1275-001977/6.12.2018 г., влязло в сила на 13.2.2019г., с което на М. Б. К. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер от 20.00 лева за
нарушение на чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП.
С писмо от 11.6.2024 г. от ОД на МВР – Велико Търново е изпратен
заверен препис от цялата административно-наказателна преписка относно
настъпилото на 25.11.2018 г. ПТП. Видно е от същата, че на посочената датата
срещу ответника е издаден АУАН за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, а именно
– за това, че при движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното
средство е свободен и с предната дясна част на управлявания от него
автомобил е блъснал друг автомобил в задната му лява част. Във връзка с така
издадения АУАН е издадено НП № 18-1275-001977 от 6.12.2018 г., с което на
ответника е наложена глоба в размер на 20.00 лева.
По делото няма данни ответникът да е наказан за това, че е управлявал
МПС под въздействието на алкохол, като няма и данни за това дали след
издаването на талона за кръвна проба същият е дал такава проба и какви са
резултати от извършено изследване за установяване концентрация на алкохол
в кръвта.
В хода на производството е прието заключение на допусната авто-
техническа експертиза, въз основа на което съдът приема, че стойността за
необходимия ремонт на увреденото от процесното произшествие МПС /л.а.
„Ф. П.”, рег. № ***/, без да се отчита овехтяването, възлиза на 1 663.68 лева с
вкл. ДДС, а при отчитане на овехтяването – 1 489.80 лева в вкл. ДДС. Приема
3
също, че установените увреждания се намират в причинна връзка с описаното
в протокола за ПТП.
В хода на производството е прието и заключение на допусната счетоводна
експертиза, въз основа на което съдът приема, че на 7.6.2019 г. ищцовото
дружество е изплатило на ЗАД „Алианц България“ сумата от сумата от
1 386.36 лева – обезщетение по щета № 0000-5101-19-5-00536.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема за
установено следното от правна страна:
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или
други упойващи вещества.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
съдът е указал на ищеца, че за уважаване на предявения иск по чл. 500, ал. 1
КЗ следва да установи, при условията на пълно главно доказване, че вредите
по л. а. „Ф. П.”, рег. № *** са причинени от ответника чрез негово виновно и
противоправно поведение, както и че при настъпване на застрахователното
събитие ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма.
В конкретния случай ищецът извежда притезателното си право въз основа
на твърдения, че ответникът е реализирал описаното в исковата молба пътно-
транспортно произшествие, като е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата от закона норма. Тази предпоставка на
предявения иск следваше да бъде установена в хода на исковото производство
при условията на пълно и главно доказване.
Към момента на реализиране на процесното произшествие действаща е
била Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
/Наредбата/. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, в акта за установяване на
4
административно нарушение и в протокола за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози по чл. 5, ал. 2 контролният орган
вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния
номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и
номера на талона за изследване. Показанията на техническото средство се
вписват в акта за установяване на административното нарушение и в талона за
изследване до втория знак след десетичната запетая включително.
Ал. 2 на чл. 3 от Наредбата предвижда, че при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и при попълване
на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно
приложение № 1.
Ал. 6 на чл. 6 от Наредбата предвижда, че контролният орган връчва на
лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: 1/ мястото, където да
се извърши установяването; 2/ срока на явяването – до 45 минути, когато
нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се
намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за
извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120
минути – в останалите случаи.
Въз основа на действащата нормативна уредба съдът приема, че
установяването на концентрацията на алкохол у водачите, управляващи МПС
под въздействието на такъв, е законово регламентирана процедура с
административен характер, предвид което спазването й следва да се
съблюдава стриктно от контролните органи.
В разглеждания случай само въз основа на данните от протокола за ПТП,
доколкото други доказателства в тази насока не са представени, съдът не може
да приеме за установено обстоятелството, че ответникът е управлявал
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона
норма. В разпоредбата на чл. 174, ал. 1 ЗДвП е предвидено да се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
5
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му
в издишвания въздух над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително – за срок
от 6 месеца и глоба 500.00 лева, а над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда
включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000.00 лева. Предвид липсата на
данни законо-установената процедура в Наредбата да е изпълнена от
контролните органи, съдът приема, че ищецът не е установил пълно и главно
обстоятелството ответникът да е управлявал лек автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закона норма. От една страна, с
издаденото наказателно постановление ответникът не е наказан за такова
нарушение, а от друга, макар в протокола за ПТП да е отбелязано, че е издаден
талон за кръвна проба, по делото липсват данни за това извършено ли е
изследване за установяване концентрация на алкохол в кръвта и ако да – какви
са резултатите от същото.
В заключение, при съвкупния анализ на материалите по делото, съдът
намира, че не е установено по надлежен ред ответникът да е управлявал на
26.11.2018 г. л. а. „М. А160”, рег. № *** с концентрация на алкохол над
допустимата от закона норма. Следователно не е установено за ищеца да е
възникнало регресно вземане на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Предвид на горното исковете се явяват недоказани и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
По изложените съображения, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ЗК „Л. И.” АД, ЕИК *** срещу М. Б. К., ЕГН
**********, с които се иска да бъде прието за установено съществуването на
вземания срещу ответника за сумата от 1 406.46 лева, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена за лек автомобил „М. А 160”, рег. № ***, за щети по
лек автомобил „Ф. П.”, рег. № *** вследствие настъпило на 26.11.2018 г.
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата
от 433.84 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.4.2020 г. до
12.4.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
1438/2023 г. на Районен съд – Велико Търново.
6

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7