№ 3818
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110165364 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу М. И. И. осъдителен иск с правно основание чл.
500, ал. 1, т. 1 от КЗ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 576.27 лв., представляваща регресно вземане по заплатено
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разходи в размер на
25 лева по щета № ******** по застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № ************, във връзка с настъпило
застрахователно събитие на 04.06.2020 г. събитие /ПТП/, ведно със законна
лихва за период от 04.11.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 04.06.2020 г., в ************** л.а. марка „****“,
модел “******” с рег. № *********, управляван от ответника, и л.а. марка
„******“, модел „**“ с рег. № ******, е реализирано ПТП. Причината за
настъпване на ПТП била по вина на ответника, който се движел със
несъобразена скорост. Бил съставен протокол за ПТП, като било установено,
че ответникът е управлявал МПС с алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма. В исковата молба е посочено, че за МПС „****“, модел „******” с рег.
№ ********* към момента на ПТП имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ищеца. За причинените от ПТП вреди при ищеца била
образувана щета № ********. Посочва се, че било заплатено застрахователно
обезщетение на собственика на увредения автомобил л.а. марка „******“,
модел „**“ с рег. № ****** в размер на 551.27 лв. Водачът на МПС „****“,
модел „******” с рег. № ********* на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ
дължал по регресната претенция заплатеното застрахователно обезщетение с
включени ликвидационни разходи в размер на 25 лв. или сумата от 576.27 лв.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
посочва, че процесните суми били заплатени и законна лихва от завеждане на
исковата молба до датата на плащане и претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Поддържа, че не бил получил регресната покана. Посочва, че бил
заплатил процесната сума на 10.12.2024 г. Моли съда да отхвърли иска. Пред
съда процесуалният представител на страната посочва, че процесните суми
били заплатени доброволно, като не бил станал причина за завеждане на
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 500,
ал. 1, т. 1 от КЗ е да докаже наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
деликвента, в срока на застрахователното покритие на което е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска; да е настъпило твърдяното ПТП
по вина на ответника, като причинените имуществени вреди по МПС марка
„******“, модел „**“ с рег. № ****** са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП; ищецът да е заплатил застрахователно обезщетение в
твърдения размер, както и да са направени ликвидационни разноски в сочения
размер; по време на настъпване на ПТП ответникът да е управлявал МПС под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането са безспорни между страните,
още повече, че с оглед поведението на ответникът, който е извършил плащане,
съдът намира, че е налице извънсъдебно признание на предявения иск.
Между страните не се спори, а от представената разписка от 10.12.2024 г.,
се установява, че ответникът е погасил сума в размер на 576.27 лв. след
подаване на исковата молба. С оглед на горезиложеното и като взе предвид
размера на погасените суми и изявленията на страните, следва да се приеме,
че с извършеното плащане е погасено именно претендираното вземане за
главница. При това положение предявеният иск се явява неоснователен,
поради погасяването му чрез плащане в хода на процеса и като такъв следва да
бъде отхвърлен изцяло.
В случая главницата е погасена след подаване исковата молба, като
предявеният иск следва да се отхвърли, но не защото е неоснователен, а
защото е погасен чрез извършено от ответника плащане в хода на делото. С
извършеното плащане ответникът е признал дължимостта на сумата, като с
плащането обаче не се е погасило правото на ищеца да получи изтеклите вече
законни лихви. В настоящият случай плащането на главния дълг от страна на
ответникът е извършен след подаване на исковата молба, на практика
ответникът е признал основателността на вземането на ищеца, като същият е
бил в забава до момента на плащането. Принципно претендиране на изтекли
лихви след предявяване на иска до окончателното изплащане на парично
задължение не съставлява самостоятелен иск съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК.
Присъждането на законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на пресъдената сума е правоувеличаваща последица от
уважаването на иск, приет за основателен. Тя съставлява законна последица от
уважаването на иска, която се присъжда само в случай, че е поискана, и в
рамките на процеса относно главното присъдено вземане. В случая обаче
поради настъпване на факта на плащане на главницата след подаване на
исковата молба, претенцията за присъждане на изтекли лихви представлява
самостоятелна претенция, която е конкретизирана по период и размер.
Основателно се явява наведеното молбата на ищеца от 10.02.2025 г.
твърдение за дължимостта на законната лихва върху главницата за периода от
2
датата на депозиране на исковата молба – 04.11.2024 г. до датата на плащането
на задължението - 10.12.2024 г. В исковата молба изрично е посочено, че се
претендира законната лихва върху главницата от 576.27 лв. до окончателно
изплащане на задължението. С оглед на което претенцията за законна лихва се
явява основателна за сумата от 8.07 лв. изчислена по реда на чл. 162 от ГПК.
По разноските:
Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за
погасяването му в хода на процеса, ответникът дължи направените и
претендирани от ищеца разноски, като страната претендира сумата от 50 лв.
държавна такса и 480 лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника по
чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото ответникът не е признал иска, поради което се
явява безпредметно изследването на останалите кумулативно изискуеми
предпоставки за уважаването на искането.. Настоящият състав на основание
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК в производство, поради което същото
не следва да се уважава. С оглед изхода на спора на ответника не се дължат
разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление ******************, срещу М. И. И., ЕГН **********, с адрес
************, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, за осъждането
на М. И. И. да заплати на ЮЛ сумата от 576.27 лв., представляваща регресно
вземане по заплатено застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разходи в размер на 25 лева по щета № ******** по
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №
************, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 04.06.2020
г. събитие /ПТП/.
ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН **********, с адрес ************, да заплати
на ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
******************, сумата от 8.07 лв. – представляваща законната лихва
върху главницата от 576.27 лв. за периода от датата на депозиране на исковата
молба – 04.11.2023 г. до датата на плащането на задължението - 10.12.2024 г.
ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН **********, с адрес ************, да заплати
на ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
******************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 530 лв.
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3