№ 1715
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110209193 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 23-4332-009846/02.06.2023 г., издадено от ДДДД. - началник сектор към
отдел „ПП” при СДВР, на Д. П. П., с ЕГН **********,
за това, че на 12.04.2023 г., около 09:40 часа, в гр. София, по бул. „Ботевградско
шосе“, с посока на движение ул. „Челопешко шосе“, управлява лек автомобил „Рено Меган”
с рег. № ..., собственост на „АЛД АУТОМОТИВ“ ЕООД, и на кръстовището с ул.
„Околовръстен път“ (Северна тангента): 1. При наличие на пътен знак „Б1“ не пропуска и
реализира ПТП с движещия се срещу пътен знак „Б3“ т. а. „МАН ТГА 26.440 6 Х 2 2ЛЛ“ с
рег. № ..., с което нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП и 2. Напуска местопроизшествието, като не
уведомява компетентните органи на МВР, с което нарушил чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, поради
което са му наложени следните наказания:
1. По чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева;
2. По чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец.
Постановлението е обжалвано в срок от Д. П. П., който в подадената жалба моли
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з.,
посредством процесуален представител, се оспорва изложената в НП фактическа обстановка
като невярно интерпретирана. По отношение на второто вменено нарушение се твърди за
маловажност на случая, с оглед настъпилите незначителни щети, като напускането на
мястото на произшествието било оправдано предвид интензивния трафик и опасността за
1
другите автомобили. В този смисъл жалбоподателят действал при крайна необходимост,
като оставането на място не било императивно задължително. Не се претендират разноски.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на Съда са следните:
В нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, актосъставителят и АНО
идентично са посочили по отношение и на двете нарушения по т. 1 и т. 2 от НП правна
квалификация, която не съответства на текстовото им описание.
По т. 1 се твърди, че „на кръстовището с ул. „Околовръстен път“ (Северна тангента)
при наличие на пътен знак „Б1“ не пропуска и реализира ПТП с движещия се срещу пътен
знак „Б3“ т. а. „МАН ТГА 26.440 6 Х 2 2ЛЛ“ с рег. № ...“. Това действие на водача на лек
автомобил „Рено Меган” с рег. № ... е квалифицирано като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП
(„Участниците в движението:1. съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“).
Приложената разпоредба касае общото задължение на участниците в движението да
съобразяват поведението си с посочените в чл. 6, т. 1 от ЗДвП предписания, в случая - с
пътни знаци и пътна маркировка. Текстовото описание на нарушението по т. 1 от НП обаче
визира отнемане на предимство при преминаване през кръстовище, довело до ПТП с
автомобила, движещ се по път с предимство, което недвусмислено сочи за нарушение на чл.
50, ал. 1 от ЗДвП („На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни
да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“).
Отношението между разпоредбите на чл. 6, т. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП е отношение между
обща и специална разпоредба, като в случая текстовото описание на нарушението
съответства именно на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, а не на приложената от актосъставителя и АНО
обща разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, която съдържа в себе си принципи за поведение, но
не е относима към изложените текстово обстоятелства, свързани с правилата за предимство
при преминаване през кръстовище, каквато пътна ситуация е процесната.
По подобен начин, по отношение на т. 2 от НП текстово и идентично в АУАН и НП
се твърди, че жалбоподателят „напуска местопроизшествието, като не уведомява
компетентните органи на МВР“. Това поведение е квалифицирано като нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП („Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен: без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“). Отново се касае
за общо изискване към участниците в ПТП, което обаче не съдържа в себе си задължение за
участниците да останат на мястото на произшествието и да уведомят органите на МВР,
каквото е текстовото обвинение. Такова задължение се съдържа в друга разпоредба,
относима към предложеното в АУАН и НП текстово описание на нарушението, а именно в
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП („ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
2
изпълняват дадените им указания“), приложима при ПТП с причинени само материални
щети, какъвто е настоящия случай. Както по т. 1, така и по т. 2 от НП на жалбоподателят се
вменяват нарушения, чието текстово описание не съответства на приложените две правни
квалификации, с което съществено се опорочава правото на защита и възможността на
жалбоподателя да разбере дали да се защитава срещу предявените му факти или срещу
несъответната им правна квалификация.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените процесуални нарушения на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
допуснати от актосъставителя и АНО, са съществени по своята същност и в съвкупност са
достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, което обезсмисля обсъждането на
правилното приложение на материалния закон. Още повече при несъответната на фактите
правна квалификация.
За пълнота следва да се посочи, че Съдът има правомощия да преквалифицира
нарушението единствено ако приеме, че са налице основания за приложение на
привилегирован състав или такъв за по-леко наказуемо деяние, но не и изначално да
определя правилната квалификация на вменените нарушения, когато такава въобще не е
предложена от актосъставителя и АНО. Последното би означавало Съдът да замени
независимите си функции с тези на актосъставителя от началото на административно-
наказателното производство, което е недопустимо.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-4332-009846/02.06.2023 г., издадено от ДДДД. - началник
сектор към отдел „ПП” при СДВР, на Д. П. П..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3