№ 224
гр. Варна, 29.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно частно
търговско дело № 20213001000753 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна
жалба, предявена от Д. Д. ИЛ. от гр. Варна чрез пълномощникът си адв.Д.П.,
срещу определение № 260428 от 18.11.2021г. по търг.дело № 123/2015 по
описа на ДОС, в частта му, с която съдът е освободил като постоянен синдик
на „ДЕЛФИ ПРИМ“АД,в несъстоятелност ,гр.Добрич ,ЕИК ********* Д. Д.
ИЛ. ЕГН ********** от гр.Варна 9010,ул.”**************,на основание
чл.657 ал.2 от ТЗ. В частната жалба се твърди че определението е
неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон и на
съществени съдопроизводствени правила. Оспорва извода на съда, че с
действията си синдикът застрашава интересите на кредиторите, чиито
вземания с времето нарастват ,а стойността на подлежащите на осребряване
имоти намалява. Този извод е необоснован, понеже не се подкрепя от
събраните доказателства. Твърди, че приложената разпоредба на чл.657 ал.2
ТЗ е крайна и особено неблагоприятна за синдика и предполага установеното
неизпълнение на задълженията от негова страна да е съществено, системно
или трайно, със значителни неблагоприятни последици за производството по
несъстоятелност, както и за състоянието на дружеството. Същото се отнася и
за предпоставките по втората хипотеза. При нея следва да се установи, че
осъщественте от синдика действия или с бездействието си той в значителна
1
степен реално и необратимо е засегнал интересите на кредиторите във връзка
с удовлетворяване на вземанията им. Счита, че в конкретния случай не са
установени действия или бездействия, които да водят до посочените
последици. От факта на несвоевременно подаване в един период на отчети на
синдика и неизвършване на действия по осребряване на имущество не може
да се направи извод, че това е станало причина зза усложнено и
неблагоприятно развитие на произвиодствот по несъстоятелност. По
отношение на отчетите-същите са били приети от съда без констатации за
пропуски, липси или за несвършена работа. На 13.04.21год. синдикът е
поискал разрешение за продажба на недвижимите имоти в гр.Добрич и
с.Зърнево по реда на чл.717в ТЗ и че на 26.10.2021год. е обявена в
Министреството на икономиката предстоящата продажба. През м. октомври е
извършена актуализация на оценката на двата имота, като новата оценка не се
различава от първоначаната изготвена през м. април. Твърди също, че
провеждането на последователни търгове в условията на епидимиологична
обстановка по всяка вероятност би намалило драстично цената на
продаваното имущество-касае се за фабрики, които произвеждат детски
обувки. За да бъде получена максимално висока цена, каквото е решението на
кредиторите, фабриките е целесъобразно да бъдат продадени окомплектовани
и годни веднага след продажбата да започнат производство. Синдикът е
изпратил писма и е провел множество разговори с производители и търговци
на детски обувки и е установил, че най-благоприятно време за продажба е
след пандемията. Постъпили са само запитвания от чужбина, но техните
представители не са успели да пристигнат поради епидемичната обстановка.
Счита, че кредиторът „Банка ДСК“АД явно злоупотребява с правата си по
отношение на длъжника, понеже неговото вземане е многократно по-малко
от оценката на активите на длъжника. Относно добросъвестността на
синдика, твърди, че същата е продължила да изпълнява задълженията си,
независимо че не е получавала от месеци дължимото й се възнаграждение,
включително и за представителство по 107 трудови дела пред съд. Иска се да
бъде отменено обжалваното определение. Частната жалба е подадена в
срок, допустима е и следва да бъде разгледана
посъщество.
Съдът, за да се произнесе, взе в предвид следното: Мярката,
предвидена в чл.657 ал.2 ТЗ, предвид рестриктивния й характер и
2
последиците за синдика от прилагането й-невъзможност да изпълнява
функции като такъв, следва да бъде прилагана като крайна мярка. Условията
за прилагането й са две-ако синдикът не изпълнява задълженията си /когато
това бездействие е системно и продължаващо/, или ако с конкретни действия
съществено застрашава интересите на кредиторите, или длъжника.
Производството по чл.657 ал.2 ТЗ по т.д.№123/2015г. по описа на ДОС е
образувано по искане от кредитор с прието вземане ,а именно Банка ДСК
АД,ЕИК *********, чрез юрисконсулт Веселина Лазева за освобождаване на
назначения постоянен синдик на „ДЕЛФИ ПРИМ“АД,в несъстоятелност, като
синдик на дружеството, на основание чл.657 ал.2 от ТЗ, поради неизпълнение
на задълженията му по чл.658 ал.1 т.14 и т.15 от ТЗ и други нарушениа в
работата му, подробно посочени в подадената молба от 01.10.2021г./л.3065 по
делото/. Оплакванията се изразяват в липсата на предприети действия от
синдика Д.И. за продължителен период от време-4 год. за осребряване на
имуществото на длъжника: неизпълнение на задълженията по чл.659 ал.2 ТЗ
за своевременно предоставяне на отчети за дейността за един значителен
период от време. Съдът, като се запозна с
цялостната дейност на синдика на дружеството от назначаването му от
14.08.2015г. до настоящия момент, приема за установено следното, относно
наведените основания за освобождаване в молбата:
С Определение от 30.08.2017г. е свикано събрание на кредиторите на
дружеството на 19.09.2017г., което е приело решения за определяне реда и
начина на осребряване на имуществото, метода и условията за неговата
оценка и избор на оценител. Още на това събрание синдикът е пояснил, че
основно имуществото на дружеството се състои от два недвижими имота-
производствени фабрики за обувки в с.Зърнево и в гр.Добрич и икономически
неизгодно е да се продават само имотите, отделно от находящите с в тях
машини и съоръжения. Взето е решение вещите и имуществените права от
масата по несъстоятелността да се продават от синдика като цяло или на
обособени части- а именно-всеки недвижим имот комплектован, но с
възможност отделно от другия, като изборът на синдика се определя от
достигането на най-висока продажна цена. Окръжния съд се е мотивирал, с
обстоятелството, че синдикът е следвало веднага, след приемане на
решението на събранието на кредиторите да пристъпи към обявяване на
търгове, но вместо това, до 13.04.2021г. синдикът не е предприел действия по
3
осребряване на имуществото на длъжника, като на тази дата е поискал
разрешение за продажба на недвижимите имоти в гр.Добрич и с.Зърнево по
реда на чл.717в от ТЗ което е дадено на 14.04.2021год. Действително,
се констатира приетото от съда забавяне, на съдът счита, че за това има и
обективни причини, стоящи извън синдика, които също са довели до
констатираното забавяне, а именно:
Съдът намира, че през целия период дейността на синдика е останала
недофинансирана. От изисканата сметка на синдика, предоставена от
настоящия синдик Т.И., относно периода, през който синдик е била
жалбоподателката Д.И.а—т.е от 14.08.2015год. до 22.11.2021год. се
остановява че на посочената дата паричните средства са били 0, като на
18.09.2015год. жалбоподателката е внесла сума от 10 лв. за захранване на
сметка. През целия период постъпилите суми в сметката са общо
35 383,38лв., а разходваните суми-34 785лв. и е останало салдо в края на
периода от 598,38лв. Установява се в процеса, че суми са постъпвали
единствено от договори за наем. От продажба на имущество, както и от
предплащане на кредитори-суми не са постъпвали. Видно е че през целия
период постоянните разходи са били в по-голям размер от приходите.
На проведеното събрание на кредиторите на дружеството на 19.09.2017г.,
същото е приело решения за определяне реда и начина на осребряване на
имуществото, метода и условията за неговата оценка и избор на оценител.
Събранието е взело решение при избора на оценител възнаграждението да
бъде не повече от 4300лв. за цялото имущество. Синдикът е поискал от
кредиторите отпускане на някаква минимална сума, във връзка с избиране на
оценител и изготвяне на оценките. На предложението на съда за
финансиране, кредиторите са отказали и не са внесли сумата. Съда също не е
приканил кредиторите да предплатят разноски. А видно е, от сметката, че в
периода преди това събрание и след него, по сметката са постъпвали следните
суми: -150лв. от наем на машини: от м.ноември 2018год. до м. май 2020год.
по сметката постъпват суми по договора за наем-сумата от 524лв. и сума в
размер на 94лв. От месец юни 2020год. до освобождаването на синдика,
постъпва сума от 94лв.-по единия договор, другия договор е прекратен. Това
се установява и от изготвения отчет до съда за цялостната дейност на синдика
от 11.09.2020год. /стр.2833/, в която сочи, че в особената сметка на
дружеството има 423,88лв., която служи за заплащане на ежемесечните
4
разходи за охрана СОТ. Сочи също, че по сметката на дружеството постъпва
ежемесечно 94лв.от наем на помещенние. Минималните ежемесечни
разходи, които са одобрявани от съда са постоянни и са в много по-голям
размер: напр. 800лв. възнаграждение на синдика, 96лв. за охрана със СОТ, 10
лв. за интернет, транспортни разходи-72лв.-140лв. за посещение на
фабриките. От представената особена сметка на синдика, както и от
останалите доказателства по делото, се установява, че собствените приходи
на длъжника са в минимален размер и не могад да покрият ежемесечните
разходи. Разбира се, не могат да покрият и определеното възнаграждение на
оценители в размер на 4 300лв. Следва да се отбележи, че при констатираната
липса на средства за покриване на началните разходи, на основание чл.629б
ТЗ, съдът е следвало да определи при съобразяване на ал.2 от с. член
необходимата сума, която трябва да бъде предплатена от кредиторите. Видно
е, че съда не е сторил това. Посочи се по-горе, че на първото събрание на
кредиторите, на предложението на съда за финансиране във връзка с
изготвяне на оценките на имуществото, кредиторите са отказали и не са
внесли сумата, като съда не е задължил кредиторите да предплатят разноски.
По повод на молба на синдика, с определение съда е отправил покана до
Сосиете Женерал Експресбанк да авансира сума във връзка с дължими
съдебни разноски, на което кредиторът с писмено становище е отказал
/стр.2509/.Следователно, установи се, че през целия период през който е
действала като синдик Д.И., производството по несъстоятелност е било силно
недофинансирано, обстоятелство, което не може да се вмени изцяло в
отговорност на синдика. Това обстоятелство както се посочи, е отразено в
изготвените отчети, но съда не е задължил кредиторите да изпълнят
задълженията за предплащане и финансиране на производството по
несъстоятелност. Напротив, съда и кредиторите са оставили производството
по несъстоятелност да се издържа единствено от собствени приходи на
дружеството, които както се посочи, са били крайно недостатъчни за
осигуряване на производството по несъстоятелност. В подкрепа на
направения извод за допуснато недофинансиране на производството е и
обстоятелството, че определеното възнаграждение за оценителя все още не е
заплатено. За това, посоченото от съда в обжалваното определение като
допуснато нарушението на синдика- че е следвало веднага след приемане на
решението на събраниете на кредиторите да се пристъпи към обявяване на
5
търгове, обективно не е могло да стане от една страна поради липса на
парични средства: От друга страна като причина за това са взетите решения
от СК за начина на продажба-на обособени комплектовани части на двете
фабрики. Видно е, че в изготвяните отчети от синдика по чл.659 ал. 2 ТЗ,
които са приети от съда без забележки, синдикът е посочил, че съгласно
решението на събранието-/за продажба на окомплектовани фабрики/ на
кредиторите продължава да издирва имущество, собственост на
несъстоятелния длъжник, предоставено за ползване на трети лица. Примерно,
в отчета предоставен на 15.01.2019год. е посочено, че са иззети 3 машини и
включени в списъка за оценка/стр.2719/. В отчета входиран на 23.02.2019год.,
отново е посочено, че продължава да издирва имущество, собственост на
длъжника, като е иззет един елетрокар и е включен в списъка за оценка. В
същия отчет е посочено, че за осигуряване на средства за издръжка на
производството по несъстоятелност, е сключил договор за наем на шевни
машини и помещение, собственост на длъжника. В отчета, входиран на
27.11.2019год. също се сочи, че синдика е издирил и прибрал във фабриката в
гр.Добрич 5 бр. машини, собственост на длъжника, предоставени за ползване
на трети лица. Отчетите, респективно описаните в тях дейности са приети от
съда без забележки, на синдика не са дадени никакви указания-например за
пристъпване на продажби на фабриките без тяхното цялостно
окомплектоване. В отчета до съда за цялостната си дейност, изготвен по
изрично искане на кредитор, входиран на 11.09.2020год. /стр.2833/, синдикът
изрично сочи, че в изпълнение на взетото решение на кредиторите: -двете
фабрики да се продават ведно с всички машини и съоръжения, издирва
имуществото на длъжника, като е издирила много машини, които са били
раздадени под наем и за ползване. Сочи, че от ръководството на длъжника не
са представени никакви документи за наличните активи както и за
отдадените, което наложило да издирва имуществото. Сочи също, че към
момента е издирила имуществото, прибрала го е и е възложила изготвянето на
оценка. Според синдика липсата на част от машините е довело до
невъзможност за бързо изпълнение на взетото решение свързано с
окомплектоване на фабриките. Посочила е също, че експерта е дал уверение,
че ще изготви оценките към 30.09.2020год. В месечния отчет за дейността на
синдика за м.юни 2020год., -стр.2815, в т.2 синдикът изрично е посочил, че с
оглед на удължаване на противоепидимични мерки, и забраната за влизане на
6
представители на трети страни, за които счита, че ще имат интерес при
обявяване на продажбите, е помолила оценителя да има готовност с оценките
веднага след отпадане на мерките. С Определение № 260057 /2819стр/, съдът
е приел без забележки отчета. В отчета за м.юли 2020год. в т.2 изрично е
посочено, че с оглед удължаване на противоепидимични мерки в страната и
наложените забрани във връзка с тях, изчаква отмяната им, за да поиска
разрешение по чл.717 ал.2 ТЗ за продажба на двете обособени фабрики
/стр.2822/. С определение 260058/2525/, съдът е приел и одобрил отчета.
Следователно, с посочените актове, съдът е бил информиран с така
изразеното становище на синдика за провеждане на проданта след отпадане
на противоепидимичните мерки. Актове на съда, или указания в различен
смисъл съдът не е постановявал. Няма отразена забележка и в разрешенията
за продажба.
Следва да се отбележи, преди всичко, че синдикът е орган на съда, който
го назначава и се ползва с доверието му, независимо от това, че в този смисъл
той следва да се ползва с доверието на длъжника и кредиторите. Съдът е
основен орган, който ръководи процедурата по несъстоятелността и ръководи
лицата, които управляват несъстоятелната маса, респективно същите се
отчитат пред съда, и са длъжни да изпълняват неговите указания. По всяко
време съдът има право има право служебно, или по предложение на
длъжника, или на кредитор да го освободи от длъжност, ако той не изпълнява
задълженията си добросъвестно, или с действията си застрашава интересите
на кредиторите /Реш. № 883 от 19.05.1999год. на ВКС по гр.д.179/99год.,
Vг.о./. Следователно, съда служебно следи за действията на синдика,
респективно при констатиране пропуски по негова преценка, в неговите
правомощия е да задължи синдика същите да бъдат отстранени. Видно е, че
през целия период обхващащ действията на синдика Д.И., до постановяване
на обжалваното определение не е направена констатация от съда за забавени
продажби и не са дадени указания в тази насока. Въпреки това, съдът счита,
че действително е налице забавяне на действията по осребряването на
имуществото, но това забавяне, по изложените съображения, не може да се
вмени изцяло в отговорност на синдика, какъвто е изводът на съда. В
подкрепа на направения извод е и следното:
Посочи се по-горе, че в производството по несъстоятелност е допуснато
нарушение на чл.629б ТЗ, което е довело до нефинансиране на текущите
7
дейностти, както и за нефинансиране на дейностите свързани с извършването
на оценка на имуществото. Посочи се също, че причина за забавянето е също
и приетия начин на продажба на имуществото и одобряване от страна на съда
на действията свързани с него. Причина за забавянето е и решението на
синдика, да извърши продажбите след отпадане на ограничителните мерки.
Освен това, съдът счита, че с това забавяне реално не са засегнати интересите
на кредиторите. Видно е че по време, това забавяне съвпада с налагането на
ограничителните мерки / м.март 2020год./, които през първите месеци бяха
изключително строги –дори доведоха да спиране на процесуалните срокове.
Тези ограничителни мерки безспорно се отразиха в стопанския живот, поради
което и не е сигурно, дали при евентуално провеждане на търгове за
осребряване на имуществото, в по-ранен период от поисканото разрешение за
продажба, би се постигнала оптимална цена-предвид и наложените
ограничения за пътуване и затихването на стопанската дейност в страната. За
това съдът счита, че обосновано в месечния отчет за дейността на синдика за
м.юни 2020год., -стр.2815, в т.2 синдикът изрично е посочил, че с оглед на
удължаване на противоепидимични мерки, и забраната за влизане на
представители на трети страни, предлага търговете да се проведат след
ограниченията. За това съдът счита, че синдикът не може да бъде упрекван за
бездействие за периода след м. март 2020год. А по изложените съображения
свързани с ограниченията за придвижване, съдът счита, че това забавяне е
довело до провеждане на търговете при по-благоприяни за продавача
условия, което е предпоставка за получаване на по-висока цена-като се има в
предвид и тенденцията за ръст на цената на недвижимостите в периода към
насрочване на публичните продажби-м. 12.2021год. Това се установява и от
изготвената актуализирана оценка през м. октомври 2021год. на двата имота в
размер на 2 386 430лв., която е в същия размер от тази изготвена през м.април
2021год. Следва да се отбележи също, че при провеждане на търг в по-ранен
момент и при неявяване на кандидати по изложените причини, свързани с
ограничения на придвижването, това би довело до намаляване на цената при
следваща продажба, а при явяване на по-малко кандидати, не би се
постигнала оптимална цена. За това съдът счита, че от забавянето на
действията на синдика, свързани с осребряване на имуществото, реално не е
настъпило увреждане, респективно не са били застрашени интересите на
кредиторите, по смисъла на чл.657 ал.2 ТЗ.
8
Относно приетото от съда неизпълнение на задълженията от страна на
синдика, изразяващо се в несвоевременно подаване на месечните отчети на
синдика:
Действително, установява се, че в един период от време синдикът е допуснал
несвоевременно представяне на месечните отчети. Следва да се отбележи, че
въпреки че съдът е приемал без забележки представените отчети, това
закъснение е неоправдано, въпреки констатираното недофинансиране на
производството по несъстоятелност. Следва да се отбележи, че съдът освен да
посочи констатираното нарушение, не сочи настъпването на неблагоприятни
последици за производството, свързани с това закъснение на месечните
отчети.
Съдът счита, с оглед на последиците, свързани с прилагането на разпоредбата
на чл.657 ал.2 ТЗ, че за да бъде приложена същата, установеното
неизпълнение на задълженията от страна на синдика, следва да е съществено,
от него да са настъпили значително неблагоприятни последици за
производсвото по несъстоятелност, както и за състоянието на самото
дружество. Съдът счита, че от допуснатото нарушение изразяващо се в
несвоевременно представяне на отчетите, посочените последици не са
настъпили, както се посочи, съдът също не сочи настъпването на такива
последици. Нещо повече, във връзка с несвоевременното представяне на
отчети, съдът с разпореждане № 260217 от 10.03.2021год. /т.VІІІ, стр.2845/
предупреждава длъжника, че при продължаване да представя
несвоевременно отчетите, ще бъде наложена глоба и въпросът за
освобождаването ще бъде поставен на събранието на кредиторите- т.е
изобщо не е поставил въпроса за освобождаване по реда на чл.657 ал.2 ТЗ. А
непосредствено след този акт на съда, с молба от 13.04.21 год. /стр.2849/ по
чл.717 ал.2 ТЗ синдикът Д.И. е поискала разрешение за извършване на
продажби, което е дадено на следващия ден, след което синдикът е
продължил действията по извършване на проданта. След даденото
разрешение, съдът счита, че не се установява необосновано забавяне на
осребряването на имуществото от страна на синдика.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице промяна на
обстоятелствата, при които е постановено Разпореждане от 10.03.2021год. и
при които съдът е заплашил синдика при неизпълнение на задълженията си с
9
евентуално налагане на глоба, или освобождаване от СК, с направения извод
в обжалваното определение, за наличие на предпоставките за налагане на най-
тежката санкция-освобождаване по реда на чл.657 ал.2 ТЗ.
Предвид изложеното, съдът счита, че не се установяват предпоставките за
прилагане директно на чл.657 ал.2 ТЗ, респективно обжалваното определение,
като неправилно, следва да бъде отменено.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260428 от 18.11.2021год. постановено по т.д.н. 123/2015год.
на Добрички окръжен съд в частта с която ОСВОБОЖДАВА като постоянен синдик на
„ДЕЛФИ ПРИМ“АД,в несъстоятелност ,гр.Добрич ,ЕИК ********* Д. Д. ИЛ. ЕГН
********** от гр.Варна 9010,ул.”**************,на основание чл.657 ал.2 от ТЗ И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ без уважение молбата на Банка ДСК АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт
Веселина Лазева за освобождаване на назначения постоянен синдик на „ДЕЛФИ ПРИМ“АД,
в несъстоятелност, съгласно Решение №130/14.07.2015г.по т.д.№123/2015г., като синдик на
дружеството,на основание чл.657 ал.2 от ТЗ.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10