Решение по дело №4/2024 на Административен съд - Хасково

Образувано е по жалба на И.Х.Х. ***, действаща чрез процесуален представител, против Заповед № 3286-2823 от 07.08.2023г. на Директора на ГД“Национална полиция“.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, при неспазване на законоустановената форма, при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Твърди се, че полицейската регистрация била извършена в противоречие с правото на ЕС, предвид постановеното Решение от 26.01.2023г. по дело С-205/21 на СЕС. Осъществена била без органът, който я бил извършил да провери и докаже, че събирането на данните било абсолютно необходимо за постигане на конкретните преследвани цели и че последните не можело да бъдат постигнали чрез мерки засягащи в по-малка степен правата и свободите на съответното лице. Предвид това полицейската регистрация противоречала на разпоредбите на Директива 2016/680 на ЕС.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски.

В допълнително представена по делото под вх. № 1396/19.02.2024г. молба излага допълнителни доводи за постановяване на оспорения акт в противоречие с правото на ЕС, като се цитира постановено на 30.01.2024г. решение на СЕС по дело С-118/22г.

Ответната страна - Директор на ГД“НП“, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

С определение № 422 от о.с.з. проведено на 09.09.2014г. постановено по НОХД № 721 по описа на РС-Свиленград за 2014г.(л.36) е одобрено споразумение по силата на което жалбоподателката И.Х. е призната за виновна за осъществено на 30.08.2014г., в землището на с.Георги Добрево, община Любимец престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което е осъдена на наказание “Пробация“ със следните пробационни мерки: “Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 м. и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 м., като на основание чл. 343г, вр. с чл.37, т.7 от НК й е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява м.п.с.“ за срок от 8 месеца. Определението, като не подлежащо на оспорване е придобило стабилитет на същата дата.

С вх. № 351000-2953 от 11.05.2023г.(л.25) И.Х.Х. представлявана от пълномощник, подала до Началника на РУ Свиленград, молба, с която поискала да бъде снета извършената й полицейска регистрация, във връзка с воденото срещу нея досъдебно производство и НОХД № 721/2014г. на РС-Свиленград.

По повод така постъпилата молба е осъществена съответна проверка, включваща изискване на информация от РС Свиленград и извършени справки в полицейските регистри, при която е било установено, че по отношение молителката има осъществена полицейска регистрация с № 6729/03.09.2014г. на РУ Свиленград, същата е осъждано лице по НОХД № 721/2014г. на РС-Свиленград, както и че е реабилитирана по право за същото на 02.05.2017г. На база установеното била изготвена докладна записка рег. № 351р-14451 от 22.06.2023г.от инспектор в ОР при участък Любимец към ОДМВР-Хасково(л.24) в която бил обективиран резултата от проверката.

Докладната записка била изпратена на Директора на ОДМВР-Хасково с писмо УРИ №351р-14454 от 22.06.2023г. (л.23), а след постъпването й била изготвена докладна записка рег.№ 272р-14693 от 03.07.2023г. от инспектор в група „ОАПС“ОКП-ОД на МВР-Хасково(л.22), с която Директорът на ОДМВР-Хасково бил уведомен, че полицейската регистрация на И.Х. не следва да бъде снета.

С рег. № 272р-15524 от 13.07.2023г. (л.21) ВПД Директорът на ОДМВР-Хасково предложил на Директора на ГД“НП“ да бъде издадена писмена заповед за отказ от снемане на полицейската регистрация на И.Х. по съображение, че същата е осъждано лице по НОХД № 721/2014г. на РС-Свиленград на основание чл.343б, ал.1 с наложено наказание „Пробация“ за срок от 6 месеца, реабилитирана по право на 02.05.2017г.

На 07.08.2023г. е била издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 3286з-2823(л.55) на Директора на ГД“НП“, с която било отказано снемането на осъществената спрямо И.Х.Х. полицейска регистрация с №****от 03.09.2014г. по описа на РУ Свиленград. Видно от саморъчно вписаното в заповедта, препис от същата е бил връчен на адресата на 29.12.2023г. Жалбата срещу заповедта до съда е депозирана на 02.01.2024г.и заведена с вх. № 26 от същата дата при АдмС-Хасково.

Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените писмени доказателства по делото.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.68, ал.7 от ЗМВР редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет. Съответно в чл.21, ал.1 от приложимата към настоящия момент Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация е предвидено, че полицейската регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е представена Заповед № 8121з-267/10.03.2015г.(л.42) на Министъра на вътрешните работи, с която същия е делегирал на Директора и Заместник - директорите на Главна дирекция “Национална полиция“ правомощието да издават заповеди за снемане или отказ от снемане на полицейска регистрация. Видно от удостоверение рег. № 328600-9920 от 14.02.2024г. на Началник отдел“Човешки ресурси“ при ГД“Национална полиция“ (л.54) към 07.08.2023г.(датата на издаване на оспорения акт) издателят на акта е заемал длъжността Директор на ГД“Национална полиция“. Следователно обжалваната заповед е издадено от лице разполагащо с необходимата материална компетентност, а възраженията в жалбата са изцяло неоснователни.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и е подписана от издателя си.

Производството е инициирано по писмено искане на регистрираното лице съобразно чл.68, ал.6 от ЗМВР и чл.18, ал.1, предл.2-ро то Наредбата. Регистрацията е била осъществена от РУ Свиленград, поради което и правилно в унисон с чл.19, ал.3 от Наредбата писменото искане, което първоначално неправило е депозирано в РУ Свиленград е препратено до Областна дирекция на МВР, гр. Хасково, представляваща съгласно чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР основна структура на МВР, част от която е районното управление Свиленград, където е осъществена физически регистрацията. Констатираното от служителя извършил проверката е обективирано в докладна записка въз основа на която и приобщените в хода на проверката доказателства Директорът на ОДМВР-Хасково е отправил изискуемото съгласно чл. 19, ал.4, т.2 от Наредбата мотивирано предложение за отказ за снемане на регистрацията, въз основа на което е издадена и обжалваната в настоящото производство заповед.

От приложените по делото доказателства, се установява, че по повод осъществено на 30.08.2014г. в землището на с. ***, общ.Любимец, от оспорващата престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, спрямо същата е била осъществена полицейска регистрация с №****от 03.09.2014г.в РУ на МВР-Свиленград. Безспорно се установява също, че за това осъществено деяние жалбоподателката е била привлечен като обвиняема, във връзка с което и е предадена на съд, като съдебното производство е приключило с одобрено от съда споразумение, с което на оспорващата е наложено наказание“Пробация“ изразяващо се в две пробационни мерки всяка от които за срок от 6 месеца и „Лишаване от право да управлява м.п.с.“ за срок от 8 месеца.Тези обстоятелства не са спорни между страните.

Предпоставките при които законът допуска снемане на осъществена полицейска регистрация са посочени в чл.68, ал.6, т.1-т.5 от ЗМВР и това са случаите в които е установено, че: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание или 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

Несъмнено хипотезата на чл.68, ал.6, т.5 от ЗМВР не е налице в случая, поради което не следва да бъде обсъждана. Предвид изхода на наказателното дело и вида на наложеното на оспорващия наказание, то не са налице и хипотезите на т.2, т.3 и т.4 от чл.68, ал.6 от ЗМВР. Не се установява полицейската регистрацията да е извършена и в нарушение на закона. Към датата на извършване на полицейската регистрация на жалбоподателката, процедурата и реда за извършване на полицейска регламентация са били регламентирани в ЗМВР и Наредба № Iз-701 от 17.03.2011 г. за реда за извършване на полицейска регистрация(обн., ДВ, бр. 27 от 1.04.2011 г., отм., бр. 92 от 7.11.2014 г., в сила от 17.11.2014г.).Чл. 68, ал.1 от ЗМВР предвижда извършване на полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, а в чл.6, ал.1, т.1-т.5 от Наредба Iз-701 от 17.03.2011 г. за реда за извършване на полицейска регистрация са посочени дейностите, които включва полицейската регистрация и това са : вписване на лични данни в полицейски регистър (приложение № 1);2. вписване на лични данни в карта за полицейска регистрация на лице (приложение № 2);3. изготвяне на снимка в три пози по правилата на сигналистическата фотография; 4.снемане на дактилоскопни отпечатъци върху Европейска дактилоскопна карта (приложение № 3);5. изземване на проби от устната кухина чрез стерилен комплект за изготвяне на ДНК профил с регистрационен картон (приложение № 4). Ноторно известно е че престъплението по чл.34зб, ал.1 от НК е умишлено такова, от общ характер, поради което изискванията на закона за извършване на полицейската регистрация са спазени, като са били налице всички предпоставки за това. предвид което не са налице и предпоставките на чл.68, ал.6, т.1 от ЗМВР.

По делото не е спорно между страните обстоятелството, че по отношение на жалбоподателя е налице основание за реабилитация по горецитираното осъждане. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон е установено противното. Целта на реабилитацията, като институт на наказателното право и на полицейската регистрация, като правен институт на административното право, са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание само по себе си за снемане на полицейска регистрация по реда на ЗМВР. Това е така, защото полицейската регистрация е последица не от осъждането на лицето с влязъл в сила съдебен акт, а от факта на извършване на деянието, явяващо се умишлено престъпление от общ характер, за което лицето е привлечено като обвиняемо. Независимо от това дали е налице реабилитация по право, съдебна реабилитация или т. нар. "абсолютна реабилитация" по смисъла на чл. 88а от НК, то такова основание за снемане на полицейска регистрация не е предвидено в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР.

Независимо от това според съда в конкретния случай заповедта е немотивирана и постановена при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила.

Същността на полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се осъществява при условията на ЗМВР и без тяхното съгласие. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР, като данните от нея съобразно чл. 27 от ЗМВР, могат да се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

Правото на Европейския съюз също не изключва възможността за обработване на лични данни в хипотезите касаещи противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.Така в Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, изрично се предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателно правните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства(съображение 20), както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления(съображение 27).

Същевременно съображение 26 на директивата изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и се съхраняват за период не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват и определя, че администраторът следва да определи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. Чл. 4, пар.1, б.“в“ от Директивата задължава държавите членки да гарантират, че личните данни са: подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. По силата на чл. 4, пар.1, б.“д“ от Директивата, държавите членки трябва да гарантират, че тези данни са съхранявани във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данните за период, не по-дълъг от необходимите за целта, за която се обработват. Във връзка с това чл. 5 от директивата задължава държавите членки да предвидят подходящи срокове за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, както и процедурни мерки за гарантиране спазването на тези срокове. Макар директивата да оставя на държавите членки сами да определят подходящите срокове, то съобразно чл.52, пар.1 от хартата във всички случаи изисква те да позволяват, според случая изтриването на съответните данни, когато тяхното съхранение вече не е необходимо с оглед на целите, дали основание за обработването им. Наред с това чл.10 от директивата уреждащ обработването на специални видове данни, в частност биометрични и генетични данни установява изискване обработването на чувствителни данни да бъде разрешено само когато това е абсолютно необходимо. Съответно чл.16, пар.2 от посочената директива установява право на изтриване на личните данни, когато обработването нарушава разпоредбите, приет съгласно чл.4, 8 и 10 от тази директива, или когато тези данни трябва да бъдат изтрити с цел спазване на това задължение, което се прилага спрямо администратора. От чл.16, пар.2 следва че това право на изтриване може да се упражни по-конкретно когато разглежданото съхранение на лични данни вече не е необходимо с оглед на целите на обработването им, или се осъществява в разрез с разпоредбите националното право за привеждане в действие на чл.4, пар.1, б.“в“ и „д“ от директивата, както и на евентуално чл.10 или когато изтриването се налага за да се спази срокът, определен за тази цел от националното право на основание чл. 5 от същата директива (Така е възприето в решение от 30.01.2024г. на СЕС по дело С-118/2022г.)

Наред с това според чл.16, пар.3 от директивата националното право трябва да предвижда, че администраторът ограничава обработването на тези данни, вместо да ги изтрие, когато видно от б.“а“ от тази разпоредба, точността на личните данни се оспорва от субекта на данните и тяхната точност или неточност не може да бъде проверена и когато личните данни трябва да бъдат запазени за доказателствени цели.

В Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/2022 г. е възприето, че чл.4, пар.1, б.“в“ и д“ от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейският парламент и на съвета от 27.04.2016г. трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъплението или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по – конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, вкл. когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

В мотивите си към решението съдът на ЕС сочи, че не за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда за престъпление, попадащо в обхвата на определението“престъпление от общ характер“, рискът да са замесени в други престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок за съхранение на засягащите ги данни. Ето защо в някои случаи, с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив, рискът който представлява съответното лице, не дава непременно основание за запазването до смъртта му на неговите данни в предвидения за целта национален полицейски регистър. В такива случаи вече не съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Поради това съхранението им не съответства на принципа за свеждане на данните до минимум предвиден в чл.4, пар.1, б.“в“ от директива 2016/680 и е за период по дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват, което е в разрез с чл. 4, пар.1, б.“д“ от тази директива. Прието е също, че реабилитация на такова лице , в резултат на която осъждането му е изтрито от регистъра за съдимост, сама по себе си не води до отпадане на необходимостта за от съхранение на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост. Когато обаче, съгласно приложимите разпоредби на националното наказателно право, за да настъпи реабилитация трябва през определен период след изтърпяване на наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие престъпността или опазване на обществения ред и следователно обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение.

Посочената европейска нормативна уредба имаща приоритет пред националното законодателство и даденото разрешение с цитираното решение на СЕС, съотнесени към настоящия казус, водят на извода че обработването на лични данни, в случаите свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случаи по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на престъплението за което лицето е осъдено, реабилитирано ли е същото – при коя хипотеза – по право, съдебна или абсолютна реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след като извърши тази преценка органът може да даде отговор на въпроса необходимо е ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респ. ограничена.

В чл. 68 от ЗМВР не е проведено разграничение между това за каква цел по чл. 27 от ЗМВР се извършва полицейската регистрация, т.е. обработването на лични данни във всеки случаи обхваща и трите цели. Наред с това в обжалваният акт не е посочено, нито в останалите документи по преписката е визирано, че обработването на личните данни на жалбоподателката касае само защита на националната сигурност, а и престъплението за което същата е осъдена(управление на автомобил след употреба на алкохол) също не предполага към този извод. Ето защо разрешенията дадени с цитираното Решение на СЕС са напълно приложими в настоящата хипотеза. Наред с това в ЗМВР са предвидени общи и бланкетни срокове за съхранение на личните данни на лица осъдени с влязла в сила присъда(до смъртта на лицето), а част от обработваните за целите на полицейската регистрация данни са биометрични и генетични (чл. 6, ал.1, т.4 и т.5 от понастоящем действащата наредба и чл.6, ал.1 , т.4 и т.5 от Наредба № Iз-701 от 17.03.2011 г. за реда за извършване на полицейска регистрация – действала към датата на извършване на полицейската регистрация на жалбоподателката.

В оспореният акт не е извършен необходимият съгласно постановеното по преюдициалното запитване отправено от състав на Върховен административен съд Решение от 30.01.2024г. по дело С-118 на СЕС анализ, по отношение личността на жалбоподателката, осъщественото от нея престъпно деяние, за което е била осъдена и реаблитирана, за целите на националната сигурност ли са съхранявани и обработвани данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, от какъв вид е настъпилата реабилитация, налице ли са други данни за извършени от жалбоподателката престъпления и противообществени прояви, какъв период е изминал от извършване на деянието за което е осъдена, съответно и от изтърпяване на наказанието за същото, до датата на подаване на искането за заличаване на полицейската регистрация, а оттук и предвид общия и бланкетния характер на предвидения в закона срок за обработване и съхранение на личните данни във връзка с полицейската регистрация, липсата на законоустановено правомощие за органа служебно периодично да извършва проверка дали съхранението е необходимо, то не става ясно дали съхранението на личните данни на оспорващата свързани с извършената й полицейска регистрация все още е необходимо за целите за които те са обработвани или то понастоящем се осъществява в нарушение на чл.4, ар.1, б.“в“ и „д“ от Директива 2016/680.

Ето защо оспорения акт се явява немотивиран, респ. не отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2 , т.4 от АПК.

Немотивираността на акта се дължи на причина, че административният орган не е спазил изискването за решаване на въпроса по същество едва след пълното и точно установяване на релевантните факти и обстоятелства, с което е нарушено основното принципно начало в административния процес, а именно принципът на истинността. Ето защо оспореният отказ е постановен в нарушение на нормата на чл. 35 от АПК, при неизясняване на релевантните факти, поради което е незаконосъобразен.

Предвид това същият следва да бъде отменен, а преписката върната на органа за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателката заявление за снемане на извършената й полицейска регистрация №****от 03.09.2014г. по описа на РУ Свиленград, ОДМВР-Хасково.

Преди произнасянето си органът следва да събере всички относими към казуса доказателства, след което следва да извърши пълен и всестранен анализ на същите и в съответствие с това да постанови надлежно мотивиран и обоснован акт.

При този изход на спора основателна се явява само претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Такива се установява да са осъществени в размер на 10.00 лева внесена ДТ и 1000 лева действително заплатен адвокатски хонорар. Ответникът своевременно е възразил за прекомерност на така заплатения адвокатски хонорар, поради което и като съобрази невисоката правна и фактическа сложност на съдебното производство и характера му – по ЗМВР, намира, че следва да уважи възражението, като присъди на жалбоподателя разноски за адвокат в размер на минимално установения чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. размер от 750.00 лева.Или общо ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 760.00 лева(адвокатско възнаграждение и платена ДТ).

Водим от изложеното

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 3286-2823 от 07.08.2023г. на Директора на Главна дирекция“Национална полиция“.

ВРЪЩА делото като преписка на Директора на ГД“Национална полиция“ за ново произнасяне по заявлението на И.Х.Х. за снемане на полицейска регистрация №****от 03.09.2014г. по описа на РУ Свиленград, към ОДМВР-Хасково при спазване дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Главна дирекция“Национална Полиция“ при МВР да заплати на И.Х.Х., с ЕГН ********** разноски по адм.дело №4 от 2024г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 760.00 лева .

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е постановено.

Съдия: