Р Е
Ш Е Н
И Е № 159
гр.Белоградчик, 08.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, 4-ти
състав в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен Съдия: Анна Кайтазка
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НАХ дело № 202 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на М.К.П. ***, с ЕГН **********, прокурист на “Технически
компоненти България” ЕООД Видин с ЕИК *********, срещу Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 1439759 от 16.11.2016 г. на ОД-МВР-Видин, с който
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189 ал.4
вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си, излага аргументи за не законосъобразност на
издаденият ел. фиш, като
съдът е сезиран с искане да отмени същия. В с.з. жалбоподателят не се явява, не
се и представлява.
Въззиваемата редовно призована за с.з. не изпраща представител и не
взема становище по казуса.
Съдът,
след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:
На 16.11.2016 г. в 10.23 ч. в рамките на населено
място – гр. Д., обл.В., по ул. ”Г. Д.” / път І-1/
, с автоматизирано техн. средство радар № 580, било заснето МПС - лек автомобил „Фолксваген Транспортер”, с рег. № ВН 97 07 ВК, което се
движело със скорост 73 км/ч. Бил изготвен видеозапис, обективиран като клип №
1912/16.11.2016 г. на радара, в който е отразена като разрешена максимална
скорост 40 км.ч., а установената – 73 км./ч., но след приспадане на възможното
отклонение в измерването, наказуемата е приета за 70 км./ч., т.е. отчетено било
превишение от 30 км./ч. В снимковият материал
посоката на движение на автомобила се сочи като „приближаващ“.
За констатираното нарушение, на
16.11.20016 г. бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, на М.П., като „управител“ на “Технически
компоненти България” ЕООД Видин с ЕИК 10556839, на което ЮЛ е приписана собствеността на МПС,
заснето в горния клип.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Налице са сериозни нарушения на материалния и
процесуален закон, направени в хода на админ. нак. производство, които
опорочават същото, като процедура.
Въпреки, че по делото не са
представени каквито и да било доказателства, че автомобилът, с който е
извършено твърдяното нарушение е собственост на соченото ЮЛ, този факт не се
отрича от санкционираното лице, поради което съдът го възприема за истинен –
така както се заявява. Няма данни, след съобщаване на фиша, да са направени
възражения в 14 дн. срок пред АНО, с оглед възможността по чл.189 ал.5 от ЗДвП
- чрез декларация да се заяви друго лице, на което е предоставено за ползването
МПС – липсват такива доказателства в преписката на АНО, представена на съда.
Съдът на първо място, приема за основателен
довода на жалбоподателя, относно вмененото му от АНО качество „управител“ на
ЮЛ, собственик на МПС, заснето при извършване на нарушението. От една страна,
съдът по свой служебен почин, след като достъпи публичния Търговски регистър на
ЮЛ в РБългария, към датата на нарушението – 16.11.2016 г., констатира, че жалбоподателят
М.П., както към този момент, така и към настоящия, е „прокурист“ на “Технически
компоненти България” ЕООД Видин с ЕИК *********, а не негов „управител“. Освен неправилното титлуване на П.
в отношенията му със самото ЮЛ, от друга страна, съдът намира, че е нарушено и
законовото изискване – „когато админ. нарушение по ЗДвП е извършено при
управление, собственост на ЮЛ“, то наказанието следва да се наложи „на
законния представител на това ЮЛ /или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство – каквото
посочване няма в случая/„ . И това законово нарушение от АНО е допуснато ,
поради смесване правните значения на понятията „прокурист“ и „управител“. В
този аспект именно, възражението на жалбоподателя е основателно – той е само
„прокурист“ на ЮЛ, а не негов „управител“. Предвид различната представителна
власт, която имат двете правни фигури спрямо дейността на ЮЛ, и основанията ,
от които произтича тя – в никакъв случай не може да се приеме, че
„прокурист“-ът е законния представител на едно ЮЛ, напротив такъв е само
управителят. Прокуристът, въз основа на изрично възлагане от управителя –
представлява ЮЛ при осъществяване на търговската му дейност само.
На
следващо място съдът намира, че не е изпълнено е изискването на чл.165 ал.2 т.8
от ЗДвП, в редакцията му към момента на нарушението – 16.11.2016 г. / а
приложим е именно законът, действал към датата на извършване на нарушението/
, който гласи, че се обозначава чрез
поставяне на пътни знаци, оповестяване в средствата за масово осведомяване или
на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя,
на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи. В настоящия случай няма никакво
доказателство да е изпълнено условието на тази разпоредба. От приложената към
преписката на полицията снимка, не е видно, а други доказателства за
изискуемата се табела, показваща извършвано видеонаблюдение на пътя, а именно пътен знак “Е-24”– няма представени,
участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на нарочният знак, нито ако той е бил поставен
някъде – да са установени точните координати на мястото, където е бил поставен
знакът, часът и датата на които това се е осъществявало / респ. имало ли го е
поставен преди заснемане нарушението/. Следователно целта на закона -
нарушителят да бъде известен, че скоростта му на движение се контролира
посредством автоматизирано техническо средство, не е изпълнена. / ЗДвП е
изменен в тази насока – т.8 от ал.2 чл.165 е отменена , едва с бр.ДВ.54 от
05.07.2017 г./.
Няма и никакво доказателство в населеното място, в което е заснето
нарушението да е действало
ограничение на скоростта по чл. 21
ал.2 / според снимката макс. 40 км.ч. / – т.е. под обичайната 50 км.ч.,
указана в чл.21 ал.1 от ЗДвП
за населено място, за да е налично приписаното превишение с 30 км.ч. / а в
такъв случай превишението би било само с 20 км.ч./ Писмени доказателства
относно всички тези обстоятелства не се съдържат в кориците на делото – няма
например снимка онагледяваща и поставянето на знак за ограничение на
максималната скорост под 50 км./ч.
При наличието на всички констатирани
от съда обстоятелства, последният намира, че неправилно е определено виновното
лице, което следва да понесе админ.нак.отговорност в случая, не е спазена
процедурата по контролиране скоростта на двежение при специалният ред – на
установяването й чрез АТСС, и накрая - не е доказан по безспорен начин елемент
на състава на деяние по чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП / съдът има предвид безспорно
изясняване на допустимата максимална скорост на движение в конкретният пътен
участък и съответно на нея превишение/.
По
изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен фиш за налагане
на глоба е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Водим
от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
1439759 от 16.11.2016 г. на ОД-МВР-Видин, с който на М.К.П. ***, с ЕГН **********, прокурист на “Технически
компоненти България” ЕООД Видин с ЕИК *********, е наложена глоба в размер на
100 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, за извършено
нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд -
Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: