Решение по дело №40/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба на С. К. Щ. [ЕГН] от гр. Варна, срещу отказ, инкорпориран в писмо УРИ № 436р-42868/19.12.2024г., постановен от началник на Второ Районно управление на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо огнестрелно нарезно оръжие.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на отказа, като постановен при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди, че срещу него са извършени три опита за убийство, няколко закани за убийство, телефонни заплахи за нападение чрез влизане с взлом през прозореца на жилището му, както и множество обиди и заплахи от А. В. И.. Сочи, че И. е негова едноутробна сестра, с която живеят в къщи-близнаци в общ двор на адрес [жк] /до Аязмо „Свети дух“/. Посочва, че живее в постоянен страх и стрес за живота и здравето си, трепери от нерви и не може да спи нормално. Позовава се, на приложените към жалбата ограничителна заповед срещу А. В. И., на водено разследване по случая от РП-Варна, както и на телефонни разговори, в които е заплашван. Навежда доводи, че към заявлението подал всички необходими документи и е обосновал повече от една основателна причина за потенциална и постоянно съществуваща опасност за живота и здравето си. На изложените основания претендира отмяна на оспорения административен акт, поради несъобразяване на отказа с ограничителната заповед и съдебните решения. В съдебно заседание и по съществото на спора поддържа жалбата и моли съдът да я уважи.

Ответникът по жалбата – Началник на Второ РУ при ОД на МВР-Варна, чрез процесуален представител – ю.к. Г. Г. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Посочва, че органът в достатъчна степен е изяснил фактическата обстановка. Сочи, че лицето не е установило наличие на факти и обстоятелства обуславящи издаването на разрешително за носене на огнестрелно оръжие. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения административен акт. Субективното право на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 149 ал.1 от АПК, с оглед на което съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото производство е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността:

На 27.11.2024г. с № УРИ 387300-627 С. К. Щ. подал до Началника на Второ РУ МВР – Варна заявление за издаване на разрешение за придобиване на лично оръжие за лична самоотбрана. Към заявлението жалбоподателят представил анкетен лист от 27.11.2024г., в който като основателна причина за издаване на разрешението е посочил, че срещу него са извършени три опита за убийство и са отправени неколкократни закани за убийство. Позовава се на Решение № 3289/19.09.2024г. по гр. д. № 7940/2020г. на РС -Варна и заповед за незабавна защита № 125 от 19.09.2024г. издадена по същото дело. Сочи, че се води разследване в РП-Варна по жалба с вх. № 9078/26.06.2024г. Прилага и доказателство за заплатена такса за придобиване на оръжие, декларация на основание чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ, удостоверение № SIP-11827/2024/10.12.2024г. от Национална следствена служба при Прокуратура на Република България за това, че към 10.12.2024г. срещу него няма обвинения по неприключени наказателни производства, свидетелство за съдимост рег.№ 241002311011000310288/02.10.2024г., психиатрично освидетелстване № 406/2024, удостоверение № 7263/2024г. за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие и диплома за завършено средно образование.

Във връзка със заявлението била извършена проверка от районния полицейски инспектор, резултатите от която са обективирани в докладна записка рег. № УРИ 446р-41556/10.12.2024г. Видно от същата, Щ. живее на посочения адрес заедно с приятелката си. Жилището представлява къща, разделена с два с отделни входа и в другата част живее сестра му А. В. И., срещу която Щ. подал жалба за опит за убийство и е образувано ДП по описа на Второ РУ – Варна. Има и издадена заповед за незабавна защита срещу И.. В жилището има монтирана метална каса неподвижно закрепена към стената със секретно заключване от вътрешната страна на входната врата.

Резултатът от проверката бил обобщен в докладна записка на полицейски инспектор при Второ РУ МВР-Варна с рег.№ 436р-42554/17.12.2024г., съгласно която преписката по заявлението е окомплектована с необходимите документи по ЗОБВВПИ, съответно за заявителя няма данни за наличие на обстоятелства по чл. 58 ал.1 т.1-9 вкл. от Закона, но според изложеното в заявлението и анкетния лист, за него няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на поисканото разрешение. Предложението е на заявителя да не бъде издадено разрешение за придобиване, чрез закупуване на един брой късо нарезно оръжие на основание чл. 58, ал. 1, т.10 от ЗОБВВПИ.

С оспорения понастоящем Отказ № УРИ 436р-42868/19.12.2024г. Началникът на Второ РУ на МВР – Варна посочил, че искането е направено до компетентен орган и е придружено с изискуемите документи по силата на специалния ЗОБВВПИ, но необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие не е обоснована по несъмнен начин, поради което заявлението е неоснователно. Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 76 ал. 3 т. 3 от Закона, задължаващо физическите лица да посочат в заявлението си основателна причина за издаване на разрешението, което по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за съответния вид дейност с ОБВВПИ. Решаващият орган е приел, че в заявлението не е посочена основателна причина, поради което не е обусловена необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Посочено е още, че самоотбраната може да се осъществява с други достатъчно ефективни и не толкова опасни за обществото технически средства, каквито се продават свободно и подлежат само на регистрационен режим. Липсата на изискуемата от специалния Закон основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана е възприето като основание за постановяване на оспорения отказ за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо нарезно огнестрелно оръжие за самоотбрана от жалбоподателя Щ., съгл. чл. 58 ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

При извършената служебна проверка на валидността и законосъобразността на отказа, съдът установи, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл.76, ал.1, предложение второ и чл. 83, ал. 5, предложение второ от ЗОБВВПИ, а именно Началникът на РУ – Варна, в кръга на предоставените му от закона правомощия.

При издаването на обжалвания отказ, обаче, административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила.

В чл. 58 ал. 1 от ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83 ал. 5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на исканото разрешение. Изискванията са два вида: свързани с личността на заявителя /т.1-9 на чл.58 ал.1/ и свързани с целта, за която се иска разрешението /т.10 на чл.58 ал.1/. Нормата на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Несъмнеността изисква достигане на степен на убедителност, която да се разграничи от хипотетичната представа за полезност или „застраховане“ против евентуални опити за посегателства. Снабдяването с разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ /за самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим. При прилагането му към всеки конкретен случай следва да бъде доказана по категоричен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за издаване на исканото разрешение. Административният орган не е задължен да издирва или презумира обстоятелства, установяващи такава потенциална необходимост за заявителя. Изводът се налага от разпоредбата на чл. 58 ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ, въвеждаща този факт като самостоятелно основание за постановяване на отказ за издаване на благоприятстващ акт, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона.

Съобразно изискването на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, административният орган е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в производството по издаване на разрешително и е проявление на облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден.

В случая, жалбоподателят Щ. е изложил пред решаващия орган конкретни обстоятелства, които счита за основателна причина за нуждата от самоохрана. Посочил е и конкретни доказателства във връзка с твърденията си - издадена заповед за незабавна защита № 125 от 19.09.2024г., Решение № 3289/19.09.2024г. по гр. д. № 7940/2020г. на РС - Варна и образувано по негова жалба вх. № 9078/26.06.2024г. разследване в РП-Варна. След като е установено, че изложените в заявлението конкретни факти и обстоятелства не са подкрепени със съответни доказателства, които да мотивират издаване на акт по искането, на основание чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ е следвало преди произнасянето на отказа на заявителя да се дадат конкретни указания за отстраняване на тези нередовности. Като не е процедирано по този начин, основателно се явява наведеното в жалбата твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. Така допуснатото процесуално нарушение е съществено и обосновава отмяна на акта, тъй като при констатация за наличие на непълноти на заявлението, органът е длъжен да предостави на заявителя срока по чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ с указания за отстраняване на недостатъците. Ако е осигурен законовият 30-дневен срок за поправяне непълнотите на заявлението, жалбоподателят би имал възможност да представи и други доказателства, обосноваващи искането му пред ответника, и тогава изводите на последния биха могли да бъдат различни.

Следователно ответникът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е проверил за подадени от заявителя жалби за извършени срещу личността му посегателства, нито е предоставил срок за представяне на доказателства по аргумент от чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, но е приел, че отсъства посочената в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ основателна причина самоотбрана. Нещо повече, в пледоарията си по съществото на спора процесуалния представител на ответника твърди, че на органът са му известни част от доказателствата, приложени към жалбата до съда, но тези твърдения не са проверени, а са изцяло игнорирани в мотивите на оспорвания административен акт.

Съдът намира, че е нарушена и нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, която задължава органа да изложи фактическите и правни основания за отказа си да разреши придобиване чрез закупуване на един брой късо нарезно огнестрелно оръжие. Излагането на такива обстоятелства е задължение на органа, нарушението на който води до незаконосъобразност на издаденият индивидуален административен акт. В обстоятелствената част на оспореното решение се съдържат само частично описание на заявените фактическите обстоятелства, като напълно са игнорирани твърденията, че се води разследване в РП-Варна по жалба с вх. № 9078/26.06.2024г. образувано по жалба на Щ., че е издадената заповед за незабавна защита № 125 от 19.09.2024г. и е постановеното Решение № 3289/19.09.2024г. по гр. д. № 7940/2020г. на РС-Варна и потвърдено с Решение № 1358/06.12.2024 г. по гр. д. № 2086/2024г. на ВОС. По делото е представен електронен носител /диск/, в който са отправени директни заплахи, като твърдението на жалбоподателя е, че те са срещу него, а женският глас е именно на неговата сестра А. В. И.. Това доказателство следва да бъде проверено за автентичност и достоверност в хода на административното производство и коментирано в административния акт, с който то ще приключи. В този ред, административният орган е длъжен да установи конкретната фактическа обстановка и изложи конкретни факти и обстоятелства, послужили му като основание за издаване на акта. Липсата на мотиви, които отсъстват както в обжалвания административен акт, така и в административната преписка, която е изпратена от органа, винаги водят до отмяна на административния акт.

С оглед изложеното, жалбата следва да бъде уважена, а оспорваният отказ на Началника на Второ РУ – Варна, като неправилен и постановен при съществени нарушения на процесуалните правила да бъде отменен. На ответника освен преписката следва да бъдат върнати и доказателствата събрани от съда, включително и приобщения компакт диск със записани телефонни разговори, така че при новото разглеждане административният орган да се запознае с тях, ако прецени да събере нови доказателства, след което да постанови административен акт, в който ясно да опише всички факти, релевантни към подаденото заявление и посоченото в него основание, които се установяват от тези доказателства и едва след това, въз основа на така описаните факти, да прецени дали са налице фактически основания за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие или такива основания липсват и следва да бъде постановен отказ. При постановяването на административния акт изводът на органа за отказ или за издаване на разрешение трябва да почива на фактите, които са установени и релевантни и да съдържа изводи, които съответно сочат, че са налице основания за издаване на разрешение или отсъстват такива основания и следва да се издаде отказ.

По тези съображения обжалваният отказ следва да бъде отменен, а преписката ведно с доказателствата, събрани от съда - върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите, посочени в настоящото решение.

Жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат.

На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Варна, ХХXIV състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отказ с рег. УРИ № 436р-42868/19.12.2024г. на Началника на Второ Районно управление на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с който на С. К. Щ. [ЕГН] е отказано издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо огнестрелно нарезно оръжие.

ВРЪЩА преписката, ведно със събраните в хода на съдебното производство доказателства на началника на Второ РУ - ОД МВР Варна за постановяване на акт по заявление № УРИ 387300-627/27.11.2024 г. на С. К. Щ. [ЕГН], при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени с настоящото решение.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му, пред Върховния административен съд на РБ.