РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
502
гр.
Пловдив 21.02.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и втори януари 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора МИРОСЛАВ
ХРИСТЕВ, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 3839 по описа на Административен съд – Пловдив за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Производството по делото е образувано по повод касационна
жалба от
Д.А.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му
адв. Т., против Решение № 2041 от 07.11.2019г. постановено по АНД 5547/2019г.
по описа на Пловдивски районен съд с което е потвърдено Наказателното
постановление № 19-1030-006214/16.07.2019г.
на Началника Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, с
което на Д.А.П. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание «глоба» в размер на 50 лв.
за нарушение по чл.104а от ЗДвП; и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание «глоба» в размер на 50 лева за нарушение
по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із–2539 на МВР е
постановено да му се отнемат общо 12 /дванадесет/ контролни точки.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Прокурорът счита касационната жалба за основателна.
Касационната инстанция, след като провери
правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни
основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество
за неоснователна.
Въззивният съд правилно е изяснил
фактическата обстановка като е приел за установено следното:
На 18.06.2019г. около 16:50 ч. в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III
Oбединител” № 18, докато изпълнявали служебните си задължения по следене
за пътни нарушения, полицейски служители към група „Сигма“ при ОД на МВР гр.
Пловдив забелязали че водачът на лек
автомобил „Тойота Ланд Крузер”, с Рег. №
РВ ********управлявал МПС, разговаряйки по телефона, както и че същия е без
колан.
За извършените нарушения е бил съставен АУАН № 199841 от 18.06.2019г.
въз основа на който е било издадено и обжалваното пред ПРС НП.
Касаторът излага следните доводи за незаконосъобразност на обжалваното
решение:
Въззивният съд не установил допуснатите в хода на административнонаказателното
производство пороци а именно:
Нарушена е разпоредбата на чл. 42, т.5 и чл. 57, т.6 от ЗАНН, тъй като
не посочено кое приложение на чл. 137,
ал.1 от ЗДвП отговаря на управлявания от
него автомобил.
На следващо място се твърди, че съдът при положение, че актосъставителя
не помни случилото се с цел изясняване на обективната истина е следвало да
разпита свидетеля присъствал при съставянето на акта. Според него е налице
съществено опорочаване на процедурата, тъй като свидетелят присъствал при
установяване на нарушението е и свидетел при съставяне на АУАН-а
Сочи се и, че не са налице съставомерните елементи на нарушението по чл.
104а от ЗДвП, тъй като няма доказателства за това, че водачът е провел разговор
по мобилния си телефон.
На последно място се излага твърдението, че в случая следва да се
приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН.
По така наведените доводи съдът намира за установено следното:
В чл.137а, ал.1 от ЗДвП
е предвидено задължение на водачите и пътниците в мототорни превозни
средства от категории M1, M2, M3, N2, и N3 да използват
обезопасителните колани с които моторните средства са оборудвани. В тази норма не съдържат отделни приложения,
а обстоятелството, че не изрично посочена категорията на управляването от
касатора МПС не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Както правилно посочва касатора, съществено нарушение на процесуалните
правила е такова нарушение което е довело или би могло да доведе нарушаване
правото на защита на нарушителя. В случая обаче твърдението на касатора е
бланкетно, като не се сочи конкретно по какъв начин е било засегнато правото му
на защита.
Не е основателен и втория довод на касатора. След като актосъставителят в
свидетелските си показания е изяснил обстойно по какъв начин е било установено
нарушението, то не е било необходимо да се разпитва свидетеля присъствал при установяване на нарушението. А
обстоятелството, че свидетелят присъствал при установяване на нарушението и
този който е присъствал при съставянето на АУАН-а са едно и също лице, по
никакъв начин не опорочава процедурата, тъй като няма нормативна забрана за
това.
Не основателно и твърдението на жалбоподателя, че няма доказателства за това, че той е
провеждал разговор по мобилния си телефон по време на управление на превозното средство. В жалбата до районния съд
касаторът е посочил, че той е разговарял по телефона по време на движение, но
чрез блутуут устройство, но в касационната жалба обаче се твърди, че изобщо не
е провеждан такъв разговор.
Предвид противоречивите твърдения на касатора, както и с оглед събраните
по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за доказано по
безсъмнен начин вмененото на касатора нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира и доводите на въззивния съд,
че по делото не се установяват основания за приложение на разпоредбата по чл.28
от ЗАНН, доколкото констатираните нарушения и обстоятелствата по същите
разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия
случай на нарушение за разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, както и на чл. 137а,
ал.1 от ЗДвП.
Предвид горното Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 2041 от 07.11.2019г. постановено по АНД 5547/2019г. по описа на
Пловдивски районен съд
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :