№ 1021
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110143775 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 124 от ГПК за установяване недължимост на суми,
предмет на Договор за потребителски кредит № . от 07.08.2018 г., сключен между ищеца и „.
С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК - в размер на 6176 лв., съединен с предявен в условията на
евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в случай, че установителният
иск бъде уважен, да бъде осъден ответника да възстанови на ищеца неоснователно заплатена
сума в размер на 3698.61 лв. по посочения договор.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил Договор за потребителски кредит
№ . от 07.08.2018 г. с „. С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК -. Твърди, че ответникът „.“ ЕООД
претендирал допълнително заплащане по Договора, като сочи, че дължимата сума била
погасена изцяло чрез изплащането й. Сочи, че ответникът е придобил вземането по
процесния договор чрез Договор за цесия от 13.07.2020 г. и претендира заплащане на
допълнителни суми Договора за кредит, сключен с „. С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК -,
като ответникът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на претендиране от
тях вземане, основаващо се на този договор, като било образувано ч.гр.д. № 20563/2022 г. на
173 състав на СРС. Сочи, че е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което на
заявителя били дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. Твърди, че
претендираните суми били погасени, но с оглед съдебното им дирене от ответника в
качеството му на кредитор по Договора, моли съда да установи със сила на пресъдено нещо,
че не дължи на ответната страна по спора връщане на каквито и да е суми, като счита, че
следва да му бъде възстановена надвнесена сума, поради което предявява иск по чл. 55 от
ЗЗД.
Ищецът моли съда да извърши служебна проверка за наличие на неравноправни
клаузи по договора и общите условия към него и да констатира в мотивите на решението
дали са налице такива. Твърди, че такива клаузи са налице и излага подробни доводи в тази
насока. Сочи, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, точки 9, 10 и 12 от ЗПК
връзка чл. 22 от ЗПК. Наведени са множество доводи за нищожност на договора. Моли съда
да обяви процесния договор за нищожен, поради противоречие със закона и добрите нрави,
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, точки 9, 10 и 12
от ЗПК и чл. 10, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, като приеме за установено,
че ищецът не дължи на ответника чисто получена сума в размер на 6176 лева и с оглед на
1
това, че сумата е погасена изцяло, както и при уважаване на първия иск да се произнесе с
осъдителен иск като осъди ответника да му заплати сумата от 3698.61 лв., представляваща
неоснователно получена по нищожен договор за потребителски кредит № . от 07.08.2018 г.,
сключен между него и „. С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК -. Оспорва валидността на
договора за цесия в частта, с която е прехвърлено процесното вземане, като счита същия за
нищожен, поради липса на основание чл.26, ал.2, пр.2, пр.4 ЗЗД, и невъзможен предмет по
по чл.26, ал.2 пр.1 ЗЗД, като евентуално оспорва ответната страна и цесионер по договора за
цесия да е придобило вземането, с оглед липсата на облигационна връзка, пораждаща
прехвърленото вземане, при недействителност, респективно нищожност на договора за
кредит между него и кредитора цедент. Претендира разноски.
Ответната страна „.“ ЕООД в отговора по исковата молба, подаден в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковете като неоснователни. Навежда доводи за неоснователност
на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца и доводите му за нищожност на
процесния договор. Излага подробни доводи за неоснователност на исковите претенции.
Моли съда да отхвърли исковите претенции. При евентуалност, ако съдът приеме, че
ищецът дължи на ответника само чистата стойност на кредита, да отхвърли иска за сумата
над 945.35 лв., като неоснователен, тъй като ищецът бил внесъл 7625.78 лв., а вземането за
чистата стойност на кредита и разноските възлиза общо на 6680.43 лв. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Между страните по делото не се спори и видно от представения по делото Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращи потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта ., че на 07.08.2018 г. между ищеца Б. П. И. и и „. С. А., клон
България“ КЧТ, ЕИК - е сключен договор за кредит, по силата на който на
кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 6 400 лева. Страните са уговорили, че
размерът на предоставения заем включва и застрахователна премия в размер на 3010 лева,
както и такса ангажимент в размер на 224 лева. Кредитополучателят е поел задължение за
върне предоставената сума, да заплати застрахователна премия, такса ангажимент и
възнаградителна лихва в годишен размер на 36,39 % на 84 равни месечни вноски, всяка от
които по 249,87 лева. В т. 2 от договора е посочено, че застрахователната премия е дължима
на равни вноски, представляващи част от общата вноска. Уговорено е, че таксата
ангажимент е дължима срещу задължението на кредитора да приеме, че договорът се
сключва при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК и е дължима при
усвояване на кредита като се удържа от отпуснатия кредит. В т. 5 от договора е уговорено,
че при просрочие на две или повече вноски, считано от падежната дата на втората
погасителна вноска, вземането на кредитора се счита предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително и всички определени надбавки и с обезщетение за забава в размер на
законна лихва без да е необходимо задължение за изпращане на съобщение до кредитора за
настъпване на предсрочна изискуемост. В раздел Удостоверения с полагане на подписа си
кредитополучателят е заявил, че е получил информация от кредитополучателя, които са го
мотивирали да сключи договора за кредит при посочените условия.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 13.07.2020 г.
заемодателят „. С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК - е прехвърлил процесните вземания на
ответника „.“ ЕООД по силата на договор за цесия и приложение № 1 към него. От известие
за доставяне на „Български пощи“ се установява, че ищецът на 04.03.2022 г. е надлежно
уведомен за извършената цесия от „.“ ЕООД, за което ответникът е надлежно упълномощен
от цедента.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено
от страните в срока по чл. 200 ГПК и допълнено в съдебно заседание, се установява, че от
извършената проверка е установено, че по договора, сключен между „С.А., клон България"
КЧТ“ и кредитополучателя, усвоената сума е в размер на 6 400,00 лева. Между страните по
делото не е спорно и видно от събраните по делото писмени доказателства по сметката на
ищеца е преведена сумата в размер на 6 176 лева, след удържане на сумата в размер на 200
2
лева, представляваща такса ангажимент, уговорена в раздел "Параметри и условия" на
сключения договор.
Вещото лице по ССЕ дава заключение, че ищецът е извършил погасяване на кредита
в общ размер на 9 874,61 лева, от които 2 248,83 лева са преведени на „. С. А., клон
България“ КЧТ, ЕИК -, а сумата в размер на 7 625,78 лева на „.“ ЕООД. Вещото лице
установява още и че ако при изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР) се
вземат предвид размера на всички дължими суми, съобразно договора и параметрите,
вписани в него (усвоена сума - 6 400,00 лв., лихвен процент - 36,39%, сума за договорна на
лихва - 11 548,52 лв., застрахователна премия в размер на 3 010,56 лв.) и срок на кредита -
84 месеца, изчисления ГПР е в размер на 57,16 %. Сумата, която е била прехвърлена от „.“
ЕАД на „.“ ЕООД с Договор за цесия от 13.07.2020 г. възлиза на 6521.44 лв., в това число
главница по кредита от 6306.40 лв. и по застраховката на кредита – 215.04 лв.
Сключеният между страните договор разкрива признаците на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 Закона за потребителския кредит, обн., ДВ,
бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. Ето защо, в настоящото производство е
приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от съда служебно да следи за
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Доколкото няма данни да е
налице отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в
приложното поле на ЗПК. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови
изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени
в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7–9.
Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е
недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В настоящия случай в договора е посочено, че лихвеният процент е
фиксиран – 36,39 %. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва
уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер
на кредита, върху остатъчната главница или върху главницата и застраховката и за какъв
период се отнася- годишен, месечен или за периода на договора. Т.е. не става ясно как е
разпределян лихвеният процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима
главница и застраховка или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е
формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Принципно
при фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за
последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Но
това изискване е относимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която
разпоредба съдът констатира да е нарушена. Без значение дали лихвеният процент е
фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията (начините)
за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размер
на лихвения процент, както и че същият е фиксиран. Никъде в договора не е отбелязан и
какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка при какви
условия (начини) е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от
кредитодателя фиксиран размер. В последните изречения на т. 5 от договора са посочени
условията за начисляването на законна лихва за забава, но не и на лихвения процент,
уговорен в раздел „Параметри и условия“. В този смисъл съдът намира, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна. Тази нередовност
не може да се отстрани от приложеното извлечение, издадено впоследствие от самия
кредитор, предвид това, че общият размер на лихвата, събрана с главницата и застраховката,
не отговаря на записаната обща стойност на плащанията.
В случая, не са спазени и изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
3
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В настоящия случай, застрахователна премия в размер на 3010,56 лв. не е била взета
предвид при определянето на ГПР. Застрахователната премия представлява разход, който е
следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на
ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.“ (в този смисъл и Определение
№ 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ВКС). Следва да се има
предвид и обстоятелството, че при включване на застрахователната премия в ГПР, техният
процент надвишава допустимия – 57,16 % съгласно заключението на вещото лице.
Предвид констатираната от съда недействителност на договора и съгласно чл. 23
ЗПК, потребителят–ищец е дължал връщане само на чистата стойност по заема, но не и
лихви или други разходи.
Доколкото по делото се установи, че чистата стойност на кредита е в размер на 6 176
лева, а именно действително получената от ищеца заемна сума и предвид извършеното към .
С. А., клон България“ КЧТ погасяване в общ размер на 2 248,83 лева, което съдът отнася
към погасяване на чистата стойност на кредита, то платеното над сумата в размер на
3 927,17 лева към ответника се явява платено при начална липса на основание. По делото се
установи, че ищецът е заплатил на ответното дружество „.“ ЕООД сума в общ размер на 7
625,78 лева, от която следва да бъде извадена сумата за погасяване на остатъка от чистата
стойност на кредита 3 927,17 лева, а остатъкът в размер на 3 698,61 лева е недължимо
платен, поради което предявеният иск с правно основание чл. 55 ЗЗД е основателен и следва
да бъде уважен в пълния предявен размер.
В допълнение на изложеното, с оглед наведеното от ищеца възражение за
недействителност на договора за цесия, следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна
практика длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск
относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето
на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не
са спазени. Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът. Този договор не създава
нови права и/или задължения в правната сфера на длъжника, като само се променя лицето на
което той трябва да изпълни. Поради това, длъжникът не е страна по договора за цесия,
макар и той да е от значение за него, с оглед надлежното изпълнение на задължението и
освобождаване от отговорност. Затова той не може да иска унищожаването на договора,
развалянето му или прекратяването на му, тъй като това са права, които законът е
предоставил на страните по него. Тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо
договора лица (какъвто е и длъжникът), само по силата на изрична правна норма, каквато не
е налице по отношение на договора за цесия.
Нищожността е съществен порок на сделките и на нея може да се позове всеки,
включително и трето, неучастващо в договора лице, каквото се явява и длъжникът по
договора за цесия. Възможността за такова позоваване обаче е ограничена от наличието на
интерес в третото лице за прогласяване на нищожността. Такъв е налице когато третото лице
цели да отрече съществуването на право на страна по оспорваната сделка, което е
противопоставимо на негово право, засяга или ограничава същото, или когато по силата на
закона сделката поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея. Такъв
интерес не може да се породи при сключването на договора за цесия, доколкото
единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на длъжника е смяната на
кредитора. На новия кредитор могат да бъдат противопоставени всички възражения, които
длъжникът е имал към стария кредитор въз основа на прехвърленото вземане, включително
4
тези за нищожност, унищожаемост или разваляне на договора, от който произтича
вземането. След като е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от предишния кредитор
за извършената цесия, длъжникът може да извърши валидно изпълнение на новия кредитор
и това изпълнение ще има валиден погасителен ефект. Законът не е вменил в задължение на
длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно,
поради което за валидността на изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда
от пороци и какви са те. Обратното би означавало при спор за надлежността на
изпълнението да се поставят въпросите за това как и в какъв обем следва да се извършва
преценката от длъжника за валидността на договора за цесия и дали е положена дължимата
се грижа за установяване на правата на новия кредитор. Също така ще следва да се
преценява и това дали при позоваването на нищожността на договора за цесия длъжникът
действа добросъвестно - да охрани интереса на предишния кредитор или цели да избегне
изпълнението на новия такъв, като наред с това не изпълни и на предишния. По отношение
на тези въпроси липсва изрична нормативна уредба, поради което при евентуална
нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно уведомление
по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД на новия кредитор, той се освобождава от задължението си, а
първоначалният кредитор следва да насочи претенциите си към новия кредитор. Затова
длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на
уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като
изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липсата на
уведомление. Предвид на това длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на
договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона
случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично
установени условия, които не са спазени.
При този изход на спора, ответникът „.“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати
сторените от ищеца разноски в размер на 894,98 лева, а имено държавна такса и депозит
вещо лице, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
извършените разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск, че Б.
П. И., ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв. „Обеля 2“ бл. 247, вх. Б, ет. 2, ап. 25 не
дължи на „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Рачо
Петков - Казанджията“ №4-6, представлявано от управителите . сумата в размер на 6 176
(шест хиляди сто седемдесет и шест) лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № PLUS‑16293428 от 07.08.2018 г., сключен между ищеца и „. С. А.,
клон България“ КЧТ, ЕИК -.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Рачо Петков - Казанджията“ №4-6, представлявано от управителите . да заплати на Б. П. И.,
ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв. „Обеля 2“ бл. 247, вх. Б, ет. 2, ап. 25, на основание
чл. 55 ЗЗД сумата в размер на 3 698,61 лв. (три хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и
шестдесет и една стотинки), представляваща платено при начална липса на основание по
нищожен Договор за потребителски кредит № . от 07.08.2018 г., сключен между ищеца и „.
С. А., клон България“ КЧТ, ЕИК -, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 894,98 лв. (осемстотин деветдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки) за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от получаване на
препис от същото с въззивна жалба пред СГС.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6