Решение по дело №4414/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260493
Дата: 13 април 2021 г. (в сила от 29 ноември 2021 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20203110204414
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

                                                      №....../2021г.

 

                                 Година 2021                              Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                петнадесети състав

На  шестнадесети февруари                  Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                                                                        Съдия: Валя Цуцакова

 

Секретар  Радостина И.

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4414 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на  „Ж.и с.” ЕООД , представлявано от А. И. Ж.,  против Наказателно Постановление  № 62/02.04.2020г. на председателя на Държавната комисия по хазарта  , с което на   „Ж.и с.” ЕООД    е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000 / пет хиляди /лева, на основание чл. 110 ал.1 от Закона за хазарта за нарушение на чл.45 ал.2т.4 от ЗХ. 

         С жалбата се изразява становище, че НП е нищожно, неправилно и незаконосъобразно, твърди се, че АУАН е съставен от некомпетентен орган, че не отговаря на обективната истина, че на посоченото в АУАН и НП лице е била проверена самоличността след представяне на съответния документ,  и по този начин са били спазени разпоредбите на ЗХ.Твърди се, че на лицето се е наложило да напусне за кратко игралната зала и отново се е върнало в същата и в последствие е предоставило документите си за самоличност, но това не е било отразено и в този смисъл се излагат аргументи в подкрепа на становището, че не е осъществен състав на административно нарушение.Приема се, че няма доказателства, че клиентът е влязъл в обекта без документ за самоличност и че няма вменено задължение за служителите да се грижат за личните вещи на посетителите след влизането им в залата.Твърди се, че в правомощията на служителите в игралната зала не се вменяват такива, да изискат документи за самоличност и че не е било потърсено съдействие на органите на МВР.Приема се, че е била нарушена нормата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, касаеща описанието на нарушението, оспорва се приетата за установена фактическа обстановка, твърди се, че неправилно не е била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и се приема, че не са били обсъдени депозираните възражения, като в заключение се иска отмяна на НП.

           За съдебното заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от адв.К., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество изразява становище, че актосъставителите са „диктували” какво трябва да се направи, като са задавали подвеждащи въпроси за друга дата, че в КП не са описани всички приобщени доказателства,  и отново се излагат аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН, тъй като приема, че задълженията са да се провери самоличността на лицата, които се допускат в игралната зала и това е лична отговорност, а не на организатора и че организаторът няма отговорност да се грижи за личните вещи на посетителите, респективно задължението за съхранение на личните вещи не може да се вмени във вина на организатора.

         Въззиваемата страна, редовно призована, се   представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, като сочи, че съгласно законът, не се изиска влизането на посетител с документ, а присъствието му в игралната зала с такъв, мотивира неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН, предвид предходно наложено наказание и моли НП да бъде потвърдено.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            На 10.07.2019 г. въз основа на Заповед № П- 254/08.07.2019 г. на председателя на ДКХ била извършена проверка по Закона за хазарта в игрална зала с адрес: гр. Варна, ул. „Генерал Скобелев" № 33, в която се организират хазартни игри от „Ж.И С." ЕООД, с    Удостоверение за издаден лиценз № 000030-12854/23.10.2018 г. на ДКХ (актуален към момента на проверката).

            Проверката била  извършена в присъствието на Д. Ч. К. с ЕГН ********** на длъжност управител игрална зала и М. Т. Г. с ЕГН ********** на длъжност крупие.

            В момента на проверката извършена съвместно с крупието М. Г. било установено, че в игралната зала е допуснато лицето П.М.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, без документи удостоверяващи неговата самоличност /лична карта, паспорт, свидетелство за управление на моторно превозно средство/.

            Снети били писмени обяснения от управителя на игралната зала Д. К., крупието М. Т. Г. и лицето без документи за самоличност.

            Видно от обясненията, приложени по преписката, св.П. бил излязъл до автомобила и бил забравил там документите си за самоличност.

           Тъй като установеното при проверката в игралната зала представлявало нарушение на разпоредбите на ЗХ, на 11.11.2019г. бил съставен АУАТ против „Ж.и с.” ЕООД, представлявано от въз. Ж..В него били описани констатациите от проверката си , а именно че на процесната дата в игралната зала   е допуснато лицето - св.П. , без документи за самоличност. Това било квалифицирано като нарушение на чл.45ал.2т.4 от ЗХ.Актът бил предявен на надлежно упълномощено лице, като тогава възражения не били направени и депозирани.

           В законоустановеният срок били депозирани писмени възражения, аналогични с тези, депозирани срещу НП, но АНО приел възраженията като неоснователни  и въз основа на съставения акт за административно нарушение , на 02.04.2020 г. срещу „Ж.и с.” ЕООД издал  наказателно постановление, предмет на настощата въззивна проверка.В него изцяло били възприети констатациите от акта за установяване на административно нарушение.

            Съдът не кредитира показанията на свидетелите П. и св.К. в частта, в която същите сочат, че липсата на документи за самоличност в св.П. се дължи на фактът, че той  го е дал на друго лице по някаква причина, тъй като буди недоумение защо  както той  така и свидетелят и друго лице, присъствало в обекта сочат друга причина в обясненията, дадени непосредствено по време на проверката в обекта, няма никаква логика да се сочи друга причина, освен обективната такава, а твърденията, че някой е наредил да се впише такава причина не е доказана, още повече, че именно временното отсъствие в залата на клиента , независимо по каква причина, е основанието да няма документ за самоличност,   визирано и във възражението срещу АУАТ, като към изготвянето на възражението няма как да има касателство каквото и да е трето лице.В останалата им част съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда  доказателства.

            Съдът напълно кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства в кредитираните части, които са последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

             Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

             Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган- от председателя на ДКХ .Актът също е съставен от компетентно лице, тъй като актосъставителят е длъжностно лице на което са били възложени контролни функции със заповед.

           В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.  Актът , както и наказателното постановление са били съставени в предвидените в чл.34 ал.2 от ЗАНН   срокове.В случая е приложима тази законова разпоредба, тъй като се касае за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност. Наказателното постановление   е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина   нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща  да се разбере  какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.  

            Съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е приел, че от страна на  „Ж.и с.” ЕООД представлявано от въз. Ж.  е нарушена разпоредбата на чл.45 ал.2т.4 от ЗХ,   като е съотнесъл фактическите констатации към хипотезата на правната норма.Съгласно този законов текст,  в игрална зала не се допуска присъствието на  лица  без документи за самоличност.  От писмените и гласни доказателства по делото по безспорен начин се установява, че на процесната дата в игралната зала е било допуснато присъствието на св.П.,  без документи за самоличност, което е било възприето лично от проверяващите- факт, който не е оспорен в нито един момент. В този смисъл обстоятелството, дали първоначално е била установена самоличността на посетителя при влизането му в игралната зала,  е ирелевантно   и по никакъв начин не води до отпадане на предвидената в закона административно-наказателна отговорност на организатора на хазартните игри.Правилно нарушената разпоредба е била обвързана с тази по чл.45 ал.2т.4 от ЗХ.  , тъй като нарушението е било извършено в игрална зала, а съобразно нормата на  чл.45 ал.2 т.4  в игралните зали не се допуска присъствието на лице без документи, удостоверяващи тяхната самоличност.

          Правилно административно-наказващият орган е наложил административното наказание на основание чл.110 ал.2  от ЗХ.                   

          Правилно е била наложена и „имуществена санкция” в размер на 5 000лв., която е в минимално предвидения от закона размер.Поради това съдът намира, че наложената на „Ж.и с.” ЕООД имуществена санкция  е съобразена със законовите изисквания, и е съответна на извършеното нарушение и е лишен от възможност да я ревизира.  

            Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира че не следва да прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Осъщественото от  „Ж.и с.” ЕООД нарушение  на ЗХ е формално, а не резултатно, такова на просто извършване и с факта на неговото установяване законът свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици. Дейността на лицата, организиращи хазартни игри, е правно-регламентирана и същите следва да се съобразяват със законовите изисквания за тяхното провеждане. Установените изисквания за лицата, които могат да бъдат допускани в подобни заведения, са не просто формални, а са въведени за да бъдат изпълнени целите на законодателя за осъществяване на тази правно-регламентирана дейност.Те имат и основно значение за реализиране на предвидената превенция и контрол. Поради тези съображения съдът намира, че случаят не е маловажен и че допуснатото нарушение не се отличава от другите такива от същия вид .Ирелевантен е и въпросът, дали при влизането на посетителят в залата е имал документ за самоличност и каква е причината при проверката да е нямал такъв, тъй като законът е категоричен- лице без документ за самоличност няма право да присъства в игралната зала, а въпросът за наличието или липсата на виновно поведение от когото и да било в игралната зала е ирелевантен, тъй като е ангажирана обективната имуществена отговорност на ЮЛ.

           Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона и следва да бъде потвърдено.

           Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът   

 

                                                    Р  Е Ш  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно Постановление  № 62/02.04.2020г. на председателя на Държавната комисия по хазарта  , с което на   „Ж.и с.” ЕООД , представлявано от А. И. Ж.,    е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000 / пет хиляди /лева, на основание чл. 110 ал.1 от Закона за хазарта за нарушение на чл.45 ал.2т.4 от ЗХ. 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна,по реда на АПК .

         След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: