Решение по дело №132/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДП. Производството е образувано по жалба на Г. П. Р. с постоянен адрес в град Бургас срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 23-0302-000084/29.07.2023г. на Р. К. – Младши автоконтрольор при ОД на МВР Бургас, РУ Царево, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДП е прекратена регистрацията на пътно превозно средство за срок от 190 дни с искане за отмяна на атакуваната заповед, с твърдение за нейната незаконосъобразност. Релевират се доводи за липси на мотиви за необходимостта от налагане на ПАМ, както и за нарушение на принципа на съразмерност.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпраща свои представители.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

На 29.07.2023г. жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил Т. Р. 4 с рег. № [рег. номер] по улица Г. К. пред хотел Феникс в село Лозенец. Бил спрян за проверка младши автоконтрольор П. П., който предприел извършване на проверка дали водачът е употребил алкохол. Бил тестван с техническо средство Дрегер 7510+ с фабричен № 782, който отчел 1.15 промила алкохол в издишания въздух.

Същият полицейски служител съставил талон за изследване фабричен № 0183020, в който разяснил на жалбоподателя възможността да отиде до ФСМП Царево до 60 мин, за да даде кръв за извършване на медицинско изследване. Опцията „медицинско и химическо изследване“ е избрана от жалбоподателя, който получил препис от талона в 11:10 часа.

Жалбоподателят не дал кръв за медицинско изследване.

Същия ден срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за следното : На 29.07.2023г. около 10:37 часа в село Лозенец по ул. Г. К. пред хотел Феникс управлява собствения си лек автомобил Т. Р. 4 с рег. № [рег. номер] след употреба на алкохол с канцентрация 1.15 промила алкохол в кръвта, измерени в издишания въздух. Пробата е извршена в 10.39 часа с техническо средство Дрегер 7510+ с фабричен № 782 и показана на водача. Издаден талон за изследване № 0183020. Извършеното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДП. Отнети са както свидетелството за управление на МПС, така и двете регистрационни табели на лекия автомобил.

Процесната ЗНПАМ № 22-0769-001245 е издадена на 29.07.2023г. от Р. К. – Младши автоконтрольор в ОД на МВР Бургас, РУ Царево, в която са преповторени фактите, описани в АУАН, както и дадената от актосъставителя правна квалификация. На жалбоподателя на основание чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДП е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 190 дни. ЗНПАМ съдържа изрично указание, че може да се обжалва пред по – горестоящия административен орган и по съдебен ред пред АдмС Бургас.

Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 11.01.2024г. и жалбата срещу нея е подадена на 19.01.2024г. , при спазване на срока по чл.149 от АПК.

На 03.10.2023г. Началникът на РУ на МВР Царево издал срещу жалбоподателя наказателно постановление № 23-0302-000108, с което за извършено по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДП административно нарушение на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

С решение № 28/23.04.2024г., постановено по АНД № 20/2024г. на РС Царево, НП е потвърдено. Решението не е влязло, тъй като срещу него е подадена касационна жалба.

Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са определени структурите от МВР, които да осъществяват контрол по ЗДП. В т.1.3 са посочени областните дирекции на МВР в рамките на обслужваната територия. С издадена въз основа на нея заповед № 251з-1821/26.04.2022г. Директорът на ОД на МВР Бургас оправомощил да издават ЗНПАМ длъжностни лица от ОД на МВР Бургас, вкл. младшите автоконтрольори в РУ при ОД на МВР Бургас – т.1.9 от заповедта.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Издаден е от оправомощено за това лице – съгласно описаните по-горе заповеди, при спазване на чл.172, ал.1 от ЗДП, според който ПАМ по чл.172, т.1 от ЗДП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите по контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповедта от 02.12.2021г. Министърът на вътрешните работи е определил областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия, за служби по контрол по смисъла на чл.165 от ЗДП, а Директорът на ОД на МВР Бургас е оправомощил младшите автоконтрольори в районните управления на МВР да издават ЗНПАМ. Според Акт за встъпване в длъжност, на 13.10.2021г. издателят на ЗНПАМ Р. К. встъпил в длъжност младши автоконтрольор І степен в група „Охранителна полиция“ към РУ на МВР Царево при ОД на МВР Бургас.

ЗНПАМ е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването , с което са спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК и чл.172, ал.1 от ЗДП. Съдържа се словесно описание на приетите за установени от административния орган факти – посочено е за какво точно нарушение е наложена ПАМ, а именно затова че жалбоподателят управлявал лек автомобил и при извършената проба с техническо средство бил установена концентрация в размер на 1.12 промила. Посочено е и правното основание за налагането на мярката - чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДП.

Съдът не установи да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са накърнили правото на защита на лицето, адресат на ЗНПАМ, а и то не твърди такива.

При проверката по реда на чл.146, т.4 от АПК съдът установи, че при издаването на ЗНПАМ стриктно са съблюдавани материалноправните разпоредби на закона. Според разпоредбата на чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДП, послужила като основание за налагане на ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат редица ПАМ, между които прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Правният разбор на цитираната разпоредба сочи, че тя съдържа няколко фактически състава, които са предвидени алтернативно и осъществяването на който и да е от тях е достатъчно, за да се реализира предвиденото в нея властническо правомощие и то в условията на обвързана администрация. Затова са несподелими доводите в жалбата, че органът разполагал с право на преценка дали да наложи ПАМ или не и тъй като не бил изложил конкретни съображения защо е издал ЗНПАМ, то тя се явявала незаконосъобразна. Не се изисква нарушаване на някаква конкретна законова разпоредба, а единствено определено констатирано поведение от лице, което управлява МПС и което да е правоспобен водач.

В изследвания по настоящото дело случай жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил и при предприетата проверка техническото средство е отчело 1.15 промила алкохол в издишания въздух. Според чл.174, ал.4 от ЗДП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Според чл.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017 г.), при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. Тъй като е установена концентрация в размер на 1.15 промила, контролният орган съставил АУАН и талон, съобразно изискванията на чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Изпълнени са особените изисквания на чл.6, ал.1 – ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Приложима е разпоредбата на чл.6, ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., според която концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Тъй като жалбоподателят не се явил в определените в талона време и място да даде кръв за изследване, се приема, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол 1.15 промила. Тези обективно установени факти са били достатъчни за административния орган да наложи на ПАМ. Разпоредбата на чл.171 от ЗДП е императивна и при наличието на предпоставките на чл.171, т.2А, б."б" от ЗДП административният орган е длъжен да наложи ПАМ прекратяване на регистрация на МПС. ПАМ е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения и се прилага превантивно. ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи по смисъла на чл.22 от ЗАНН. При прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДП административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Обстоятелството, че водачът е лишен от възможност да управлява законно МПС е резултат на собственото му поведение, нарушаващо правилата на ЗДвП. Прекратяване на регистрацията на МПС на лице, за което е установено, че управлява МПС след употреба на алкохол, има за цел да преустанови извършване на други правонарушения от същото лице, а и да гарантира безопасността на останалите участници в движението по пътищата. Законът цели чрез тази мярка ограничаването на проявата на бъдещи вредни последици, предвид възможността съответният водач на МПС да застраши живота, здравето и/или имуществото на останалите участници в движението по пътищата. ПАМ не цели да санкционира, респ. да накаже нарушителя, а да се постигне правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението.

Срокът за налагане на тази мярка е от шест месеца до една година. Продължителността на наложената ПАМ е 190 дни, т.е. точно шест месеца, следователно наложена е минималната продължителност на мярката. Доводите за нарушение на принципа на съразмерност при определяне на срока на мярката са неоснователни, тъй като административният акт е издаден при обвързана компетентност при правилно изяснени факти за прилагане на принудата, съобразена с целта на закона, поради което липсва твърдяното нарушение на чл.6 от АПК. При определяне на срока на ПАМ, административният орган е наложил минималния такъв, поради което липсата на мотиви не е нарушение, което да води до незаконосъобразност на обжалваната заповед.

С оглед дотук изложеното, жалбата срещу ЗНПАМ се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като заповедта е законосъобразна.

Съобразно разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Г. П. Р., [ЕГН], град Бургас, [улица], етаж 3, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0302-000084/29.07.2023г. на Р. К. – Младши автоконтрольор при ОД на МВР Бургас, РУ Царево.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.