Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 21.02.2019
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански
състав На двадесет и първи януари 2019
година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ИВАНОВА
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Ирина Василева
разгледа
докладваното от съдия Иванова
в.гр.д.№ 7 по описа на съда за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Х.Д.Х. ***, срещу решение № 597/29.11.2018
г., постановено по гр.д.№ 300/2018 година по описа на РС-Търговище.
С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕН предявения от Х.Д.Х., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, офис 5, адв. А.Н. от ТАК, против С.Б.Б., ЕГН ********** ***,
иск за сумата от 1400 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, с
правно основание чл.45 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН; присъдени са разноски.
Недоволен от така постановеното решение, считайки го за неправилно и
незаконосъобразно, въззивникът моли същото да бъде отменено и да бъде уважен
предявения от него иск; претендира направените за двете инстанции разноски.
Изложените в жалбата съображения са
следните:
В мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че ответникът, с
подаването на двете тъжби пред Прокуратурата и пред съда, е упражнил едно свое
гарантирано право на жалба и право на защита. Приел е, че в тежест на ищеца е да
докаже, че ответникът е знаел, че изложените от него обстоятелства са неверни,
но е подал искането си, за да навреди другиму или да накърни друг обществен
интерес – този извод на съда въззивникът намира за неправилен.
Според въззивника, макар всеки гражданин да има право да търси своите права
и да защитава интересите си пред компетентните органи, в настоящия случай става
въпрос за лице, което работи дълги години в полицията; занимава се именно с
разследването на престъпления и тяхната квалификация, следователно, следва да е
добре запознато със състава на престъпленията „обида“ и „клевета” и
квалификацията на тези деяния по НК. Освен това е представляван е от адвокат по
време на съдебния процес. Както в Прокуратурата, така и в съда, и по двете
жалби на ответника, мотивите на компетентните органи, за да оставят жалбите без
уважение са били, че деянието е несъставомерно. Наказателното производство е
прекратено от Прокурора с постановление, в което изрично е записано, че няма
данни за извършено престъпление от общ характер. Въпреки това обаче ответникът е
завел дело от частен характер, по което ищецът е оправдан с мотивите, че
деянието е несъставомерно и липсват от обективна и субективна страна признаците
на престъпление по чл. 148 ал. 2, вр.с ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 147 ал. 1 НК.
Това следвало да бъде известно на ответника и на неговия защитник в процеса,тъй
като и двамата имат правната квалификация, нужна им за воденето на делото.
Според изложеното в жалбата, по друг начин би стоял въпросът, ако жалбата беше
подадена лично от ответника и беше оставена без уважение, поради липсата на
доказателства. Но в настоящия случай тя е отхвърлена поради липсата на
съставомерност на деянието. Лицето, което е подало жалбите е компетентно в тази
област и следва да може да прецени наличието или липсата на правна квалификация
на описаното от него деяние.
По всички тези съображения въззивникът смята, че не става въпрос за законно
упражнено право на жалба за защита на личен интерес. В случая не се касаело за
правомерно поведение на ответника-държавен служител, напротив, става въпрос за
демонстрация на сила и власт. Цитираната от първоинстанционният съд съдебна
практика е неприложима към настоящия казус и фактическата обстановка по делото.
Поведението на ответника е изцяло неправомерно и между него и уврежданията
на ищеца има пряка и непосредствена връзка, обуславящо основателност на
предявения иск за вреди.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК отговор не е депозиран от насрещната
страна.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 267 от ГПК при съответното
прилагане на чл. 262 от ГПК, съдът е приел, и сега споделя това свое становище,
въззивната жалбата е депозирана в срока по чл. 259 а.1 от ГПК, от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължимата д.такса, поради
което е процесуално допустима.
В съдебно заседание въззивникът, лично и чрез пълномощника си адв. Н.,
поддържа жалбата си, представя свое писмено изложение. Ответната по жалбата
страна, чрез пълномощника си адв. П., заявява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК – 330лв. адв.
възнаграждение, за въззивата инстанция..
Съдът, след служебна проверка намира, че постановеното решение е валидно и
допустимо и в качеството си на въззивна инстанция приема по съществото на спора
следното:
Предявеният иск с правно осн.чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД е обоснован с твърденията
на ищеца, че със завеждането на посоченото в исковата молба НЧХД по описа на
РС-Търговище в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 148 ал.2 вр. с
ал.1 т.3 в. с чл. 147 ал. 1 НК, по което с влязла в сила присъда е оправдан
(след потвърждаването й от ТОС) с поведението си ответникът го е злепоставил
пред обществото, в продължение на година и половина от юни 2016 до януари 2018
г. вследвие на водените дела (предвид и образуваната в ТРПр преписка по жалба
на ответинка за престъпление от общ характер, прекратено, обжалвано и
потвърдено от ТОП) ищецът е преживял много тревоги и притеснения, силни
психически вълнения и неудобства, както лично на него, така и на семейството му,
довело до сериозно увреждане на здравословното му състояние и необходимост от
допълнителни лекарства за успоконение на нервите, както и подробно изложени в
молбата притеснения и дискомфорт, в това число и в отношенията на ищеца с
близки и приятели.
В подадения в срок писмен отговор пред ТРС ответникът е оспорил изцяло
иска, като неосноватален, с възражения, че не е налице негово противоправно
поведение, от което ищецът да е претърпял вреди. Възразил е, че подавайки
сигнал до прокуратурата, а в последствие тъжба до съда, е упражнил едно свое
гарантирано от закона право на гражданите да подава жалби и сигнали до
съответните компетентни органи, единствено с цел да бъдат проверени от
съответните органи известните му и изложени в тъжбата обстоятелства и да бъдат
взети съответните мерки.
След съвкупната преценка на събраните пред първоинстанционния съд писмени и
гласни доказателства, съдът изцяло споделя възприетата на първоинстанционния
съд фактическа обстановка относно развитието на събитията, както и направения
краен правен извод на неоснователностна предявения иск, поради което и на
осн.чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Като въззивна инстанция излага своите собствени съображения, в следната
насока:
Фактическата обстановка по делото не
е спорна.
По жалба на ответника е образувана преписка
вх.№ 1493/2016 год. на РПрокуратура-Търговище, против ищеца, в която жалба
настоящият ответник лаконично е изложил известните му факти и обстоятелства,
свързани с подадената от ищеца жалба до полицията (входирана на 15.06.2016 г.),
където ответникът е квалифициран
като „корумпиран служител“ и считайки,
че с тези действия ищецът е извършил престъпление от общ характер – набедяване
пред орган на власт в извършване на престъпление по служба, е поискал от
прокуратурата да извърши проверка и ако установи, че е извършено такова, да
ангажира наказателната отговорност на ищеца. С постановление от 03.02.2017г.
ТРПр е отказала образуване на досъдебно производство, прекратила е преписката-
в мотивите на постановлението е посочено, че след проверка е установено, че не
са налице данни за извършено престъпление от общ характер, но има данни за
извършено престъпление от частен характер по чл.147 от НК, обусловило отказа да
се образува досъдебно производство. Постановлението на ТРПр е потвърдено с
Постановление от 19.04.2017 год. на Окръжна прокуратура Търговище- и в него е
прието, че данните по преписката сочат на извършено престъпление от частен
характер – клевета, но не и за престъпление от общ характер по чл.286 от НК –
набеждаване. След отказа на Прокуратурата, ответника е депозирал тъжба против
ищеца за престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с чл.148, ал.1, т.3 във вр. с
чл.147, ал.1 от НК, въз основа на която е образувано НЧХД № 932/2017 год. на
Районен съд Търговище, приложено по настоящото. Видно от мотивите на влязлата в
сила оправдателна присъда, съдът е приел, че деянието е несъставомерно и
липсват от обективна и субективна страна признаци на престъпление по чл.148,
ал.2 във вр. с ал.1, т.3 във вр. с чл.147, ал.1 от НК.
Пред първоинстанционния съд са разпитаните водените от ищеца свидетели- св.Т.
и св.Тл., съгласно чиито показания в последните една-две години ищецът много се
е променил, станал е нервен, бързо избухвал, рефлектирало в отношенията му в
семейството (със съпругата и сина му), както и в отношенията с негови приятели;
не можел да спи, оплаквал се често от главоболие, болели го зъбите. И двамата
свидетели са заявили, че тези промени са настъпили след като била подпалена
вилата на ищеца, а след това в същия имот била извършена кражба, която не била
разкрита; ищецът е останал недоволен от действията на полицията по разследване
на пожара и кражбата и това силно го изнервило, като напрежението, което
изживявал продължило с воденето на дела с хора от полицията, но свидетелите не
знаят какви точно дела и с кого е водил ищеца. От показанията на св.А. и св.С.
- колеги на ответника, се установява, че последния има дългогодишен стаж в
системата на МВР, ползва се с авторитет сред граждани и колеги, както и, че по
повод жалбата на ищеца, в която е нарекъл ответника „корумпиран“ е извършена
вътрешна проверка, при която не са установени данни ответника в качеството си
на полицай да е действал неправомерно и да е корумпиран. Същите свидетелства,
че ответникът е приел тежко обвиненията в корупция, станал е обект на
подмятания и подигравки от свои колеги,
почувствал се е унизен, въпреки резултатите от вътрешната проверка считал, че
авторитетът му, граден с години, е
накърнен, именно поради което заявил, че ще търси правата си, по съответния ред
- за да изчисти името си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно осн.чл. 45 ал.
1 във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму – следователно оаснователността на един такъв
иск е предпоставена от кумулативното наличие на следните факти и обстотялства -
настъпили вреди, виновно и противоправно поведение от страна на лицето, чиято
отговорност се търси, причинно-следствена връзка между виновното му поведение и причинените вреди.
Въззивът изцяло споделя изводите на първоинстанционният съд, че така
описаните по-горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане не
са налице, което води до неоснователност на исковата претенция.
Да, действително, ответникът е депозирал жалба против ищеца в ТРПр, след
като последният, в жалба до Началника на РПУ Търговище – където работи
ответника като инспектор в сектор „Криминална полиция“ в РУ при ОД на
МВР-Търговище, след като Х. в своя жалба до началника на ответника в полицията от
15.06.2016г. (л. 24 от преписката по ЗМ № 92/2016г., приложена по делото) го е
нарекъл „корумпиран служител“, изнасяйки в нея факти и обстоятелства, които
според него дават основание да се извърши проверка и евентуално да се ангажира
наказателната отговорност на ищеца за престъпление. Отказът на ТРПр да образува
досъдебно производство е потвърден от ОП-Търговище, поради това, че няма данни
за престъпление от общ характер, а се касае за такова от частен характер (л.47-
48; л. 53 от цитираната преписка). След което ответникът е предприел стъпки за
реализиране наказателната отговорност на ищеца, подавайки в съда тъжба, по
която е образувано НЧХД, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, като
съдът е приел, че твърденията на ищеца в жалбата му, че ответника е корумпиран
се явява несъставомерно деяние и не осъществява състава на престъплението,
обвинение в каквото се съдържа в тъжбата на ответника.
Подавайки и жалбата, и тъжбата,
ответникът е упражнил свое защитено от конституцията и законите на РБългария
право - чл.45 и чл.56 от Конституцията. Съгласно
коментираните по-горе в мотивите показания на св. А. и св.С. ответникът е
предприел тези действия, с цел да изчисти името си от дадената от ищеца
квалификация „корумпиран служител“, а не с цел да навреди на ищеца по делото.
Сезирайки съответните компетентни органи – прокуратурата и съда ответника е
поискал от тях проверявайки изложените от него факти и обстоятелства да
предприемат съответните предвидени в закона мерки, съобразно правомощията им.
В тази насока е налице трайно установена съдебна практика на съдилищата в
страната, и на ВКС: „Искането за защита, отправено към държавен орган, е израз
на установено в Конституцията на Република България право, поради което е
правомерна дейност. Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от него
обстоятелства не бъдат установени. Злоупотребата с право /противоправно
поведение/ е налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети
необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато молителят знае, че
обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за да навреди другиму, или
за да накърни друг обществен интерес“ (Решение № 245/05.11.2014г. на ВКС по
гр.д.№ 1734/2014г., ІІІ г.о.). „Злоупотребата
с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл.
57 ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото
(чл. 8 ал. 2 от ЗЗД. Отговорността за вредиот злоупотреба с право по правното
се естество е деликтнаи противоправността се изразява в недобросъвестно
упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността
е в тежест на пострадалия“ (Решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1243/2009 г., IV г. о., ГК). В тази насока е и постановеното Решение № 53 от 4.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1913/2017 г., III г. о., ГК, цитиращо
горните две решения.
Не се установи по делото ответникът, упражнявайки тези свои права, да е
действал недобросъвестно, само с цел да накърни интересите на ищеца, както се
твърди от ищеца, вкл. И във въззивната жалба. Фактът, че ищецът работи в такава
сфера, както и фактът, че е бил представляван от адвокат, също не обосновават
извод за злоупотреба с право. Още повече, че със своите актове както Районна
прокуратура, така и Окръжна прокуратура, са посочили изрично, че се касае за
деяние от частен характер. Както бе посочено по-горе, от свидетелските
показания се установява, че ответникът действително е преживявал тежко назоваването
му за „корумпиран служител“ (и то в жалба до началника му), споделил е с
колегите си, че ще си търси правата, „за да изчисти това петно от себе си“ (св.А.);
„петното срещу колегата остана и към днешна дата“ (св.С.).
При липсата на противоправно
поведение, дори и ищецът да е претърпял вреди, доколкото то не са вследствие на
противоправно поведение на ответника, то между поведението на ответника и
вредите на ищеца, не може да има причинно-следствена връзка – всичко това обуславя
неоснователност на предявения иск.
Наред с това следва да се сподели и другия извод на ТРС, че по делото не е
доказано по безспорен начин, че претърпените от ищеца вреди (установени от
показанията на св. Т. и св. Тл.) са вследствие само и единствено действията на
ответника – според показанията на тези свидетели ищецът се е променил не само в
следствие на делата, а още от един предхождащ момент, когато върху неговата
собственост са били извършени няколко посегателства – палежи и кражби, които,
предвид и тяхното неразкриване, са довели до промени в поведението на ищеца.
Представените към исковата молрба писмени доказателства относно здравословното
му състояние също не установяват твърдяните от него неимуществени вреди –
представената епикриза от 08.02.16г. за
болничен престой до 15.02.2016г. е преди процесния период (м. май-юни 2016г.) и
касае заболяване „радикулопатия, шийна област“; епикризата от Урологично
отделение, удостоверяваща болничен престой на ищеца от 29.05.2017г.-
31.05.2017г. в МБАЛ –Търговище във връзка с посоченото в нея заболяване, не
съответства нито на твърденията в исковата молба за вида на претърпените вреди,
нито на показанията на свидетелите, водени от ответника.
Предвид всички изложени по-горе доводи и съображения, въззивната инстанция
намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По разноските за въззивната инстанция: С оглед неоснователността на
жалбата, основателно е искането на въззиваематастрана за присъждане на разноски
– в размер на 330лв. адв. възнаграждение за тази инстанция.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 597/29.11.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 300/2018 година по описа на РС-Търговище.
ОСЪЖДА
Х.Д.Х., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 5, адв.А.Н. от ТАК,
да заплати на С.Б.Б., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в
размер на 330 лв. - на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване – на
осн.чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.