№ 483
гр. С., 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000502840 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1326 от 05.06.2022 год., постановено по гр.д.№ 8075/2021 год. по описа на
СГС, ГО, 10-ти състав, ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и здраве“ е осъдено на правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на В. Р. Т. сумата от 30 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, станало на 22.09.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.10.2020 год. до окончателното изплащане, като с решението са разпределени и
разноските между страните.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и здраве“, чрез процесуален
представител, като излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като
определеният размер е силно завишен с оглед получените увреди и търпените болки и
страдания. Твърди, че е налице независимо съизвършителство на деликта, осъществено от
водача, при когото е пътувал пострадалия ищец, което е основание за намаляване на
дължимото обезщетение. Оспорва изводите на съда относно началния момент на дължимост
на законната лихва върху присъденото обезщетение. Моли съда да отмени решението и
постанови ново с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Въззиваемата страна В. Р. Т., чрез процесуален представител оспорва наведените по жалбата
оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението. Претедират се
разноските по делото.
1
Третото лице помагач ЗД „Бул Инс“ АД изразява становище за неоснателност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищеца В. Р. Т. е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
22.09.2020 год. и причинено виновно от водача К. К., който е управлявал товарен автомобил
„Тата” с ДК № ********. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента. Механизмът на произшествието, протИ.правното поведение на водача К.,
телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са
установени от събраните пред първата инстанция доказателства. Относно механизма, при
наведените твърдения от страна на жалбоподателя за съизвършитество следва да се посочи,
че такова не е налице. От приетото пред първоинстанциония съд заключение на
автотехническа експертиза е установено, че произшествието е било непредотвратимо за
водача на автомобила „БМВ”, в което е пътувал пострадалия ищец, включително при
движение със скорост в рамките на разрешената за участъка – 70 км/ч. Предотвратимостта
на събитието е зависела само и единствено от действията на водача на товария автомобил
„Тата”, тъй като е навлязъл от второстепенен път в обхвата на главен път. Поради това
въззивния съд приема, че причина за настъпване на произшествието е поведението на водача
на товария автомобил, застрахован при ответното дружество, който не е пропуснал
движещия се на път с предимство автомобил „БМВ“, не е съобразил маневрата си с неговото
движение и местоположение, с което извършил нарушение на чл.25, ал.1 и 2 и чл.50, ал.1
ЗДвП.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедлИ.стта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, която се
кредитира и от настоящия съд се установява, че ищеца вследствие на произшествието е
получил закрита спираловидна многофрагментна фрактура на лявата раменна кост, като
спешна медицинска помощ, болнично и ортопедично лечение пострадалият е получил в
УМБАЛСМ „Пирогов“, където по спешност са били извършени хематологични, рентгенови
и ехографски изследвания и консултации с хирург, ортопедтравматолог, интернист и
2
анестезиолог. Проведено е неоперативно лечение на фрактурата - закрито наместване и
обездвижване с гипсова шина за срок от 60 дни. Пострадалия е бил изписан на 24.09.2020 г.
без усложнения за амбулаторно лечение, с назначени прегледи и медикаментозна терапия.
Установява се, че около 30 дни след злополуката, поради засилили се болки и ограничени
движения, ищецът е постъпил за болнично и оперативно лечение в УМБАЛ „Св. Анна“, гр.
С., където е опериран на 23.10.2020 г., като е извършено закрито наместване на счупената
раменна кост и стабилизиране на фрактурата с титанов пирон и застопоряващи винтове.
Пострадалият е изписан от болницата на 26.10.2020 г. и лечението е продължило
амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим, медикаментозна терапия.
Установява се, че счупената раменна кост при ищеца е зараснала за срок от 3 месеца, а в
началото на 4-тия месец той е започнал да провежда рехабилитация. Общо оздравителния
период е приключил за 4 месеца, като през този период ищецът е търпял болки и страдания,
а най-интензивни те са били през първите 3 седмици непосредствено след злополуката и
извършената ортопедична манипулация, както и интензивни болки около 2 седмици след
проведеното оперативно лечение в МБАЛ „Св. Анна“. Извън тези периоди, болките при
ищеца са били само периодично явяващи се при преумора на увредената ръка, както и при
рязка промяна на времето. Наред с претърпените болки през първите 2 месеца ищецът е
имал затруднения при обслужването си в ежедневието поради забраната да натоварва
оперираната ръка. Към момента счупената лява раменна кост е зараснала окончателно и
ищецът е в стабилизирано състояние. Няма медицински данни ищецът да е получил някакви
негативни последици или усложнения. Движенията на лявата раменна става са с нормален
обем и сила, без данни за сетивни и циркулационни смущения. Предстои отстраняване на
металният пирон чрез нова операция, която ще доведе на ищеца болки за срок до 2 седмици
и нужда от нов кратък курс рехабилитация.
От разпитания ред първоинстанционнит съд свидетел Г. П., майка на ищцата, чийто
показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че в периода на
следболничното лечение синът й не е можел да си движи лявата ръка, която е доминантна за
него, не е можел да се обслужва в ежедневието, нуждаел се е от чужда помощ. Свидетелката
установява още, че след завръщането си на работа ищецът е имал затруднения и болки в
ръката.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства,
икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – септември 2020 г.,
лимитите на отговорност, възрастта на пострадалия и не на последно място съдебната
практика за подобни случаи, намира, че сумата от 30 000 лева адекватно ще обезщети
причинените на ищеца неимуществени вреди.
По началния период на дължимост на лихвата, съдът приема следното:
За задължителна застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите в чл. 493, ал. 1,
т. 5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за
лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките
на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за
3
настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото
лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички
разноски и лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и, ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за
забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3,
изр.2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3 вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя
по реда на чл. 380 КЗ.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок
на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава - чл.
497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание
чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Практиката на ВКС е възприела категоричното становище, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а
не и от момента на увреждането /решение № 128 от 04.02.2020 год. по т.д.2466/18 год. по
описа на ВКС, I ТО/.
В настоящия случай беспорно е установено по делото, че пострадалия е предявил претенция
за плащане на 23.10.2020 год. Поради това съдът приема, че застрахователя е изпаднал в
забава именно от 23.10.2020 год. и дължи законната лихва върху главницата от този момент
до окончателното изплащане.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд ответника следва да бъде осъден да заплати
на адв. Н. на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв възнаграждение в размер на 3 050 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1326 от 05.06.2022 год., постановено по гр.д.№ 8075/2021
4
год. по описа на СГС, ГО, 10-ти състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: ЖИ.т и здраве“ на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв да заплати на
адв. С. Н. сумата от 3 050 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна – ЗД
„Бул Инс” АД.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5