О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр. Враца, 18.02.2020 год.
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:ПЕТЯ
ВЪЛЧЕВА
с участието на секретаря Хр. Цекова и
прокурора Н. Лалов, като разгледа докладваното от съдия Вълчева ЧНД № 65 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437,
ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от С.Г.С., изтърпяващ наказание "лишаване
от свобода" в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно
предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Към молбата са приложени писмени
доказателства– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на
риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения С.С..
В съдебно заседание осъденият лично поддържа
молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр. Враца
изразява становище за неоснователност на
молбата, като излага съображения, че осъдения с поведението си не е дал доказателства
за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание
лишаване от свобода и размера на неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство
прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата, с оглед на
което прави искане за оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша
страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства,
намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Л.св. С.Г.С. е осъден по НОХД №13/2018год.
по описа на ОС Монтана на 3 години лишаване от свобода и е започнал да търпи
наказанието на 24.07.2018год., като до момента е изтърпял фактически 1 години 6
месеца и 24 дни. От работа му се зачитат 2 месеца и 25 дни или общо 1 година, 9
месеца и 19 дни. Към момента неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1
година, 2 месеца и 11 дни.
При това положение, осъденият С. е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, така както
изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска
и вреди, изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че при направената през месец
август 2018 г. оценка на риска от рецидив и вреди са отчетени средни стойности-
61т. Дефицитни стойности са маркирани в следните зони: Нагласи- не разпознава факторите, довели до извършване на
правонарушението, има изразени оневинителни нагласи; Взаимоотношения - израства при лоши
битови условия и лишен от емоционални грижи, бащата често малтретира майката; Жилищно устройване- живее и работи в Германия, няма
постоянно жилище. Когато е в България, временно пребивава на адреса на баща си,
с когото са във влошени отношения; Умения за мислене- не разпознава
проблемите си, създава определен брой алтернативи, забърква се в неприятности;
склонен е да повтаря допуснати грешки от криминалното си минало.
Рискът от вреди за служителите и за
останалите лишени от свобода е отчетен с ниски стойности. До момента не е
демонстрирал непристойно отношение към служителите и останалите осъдени лица.
Няма история на агресивно поведение. Рискът от суицид и самоувреждане е определен
с ниски стойности. Не споделя за суицидни мисли и автоагресивни прояви, които
да са индикация за подобен тип поведение.
Рискът от вреди за обществото,
след изтърпяване на наложеното наказание е определен със средни стойности.
Аргумент в тази насока е криминалната многостранност в извършените
правонарушения на л.св. С., осъждан и за шофиране на МПС без необходимото
свидетелство за управление. Рискът от вреди е насочен към всички членове на
обществото, в частност към участниците в пътната обстановка.
На 29.10.2018г. л.св.С.Г.С. *** в
Затворническо общежитие „Бойчиновци“.
При направената преоценка на риска от рецидив
се отчита понижаване на числовата стойност с два пункта- от 61т. на 59 т.
Според затворническата администрация се наблюдава позитивен напредък в зона
„Умения за мислене“, а именно: започва да разпознава проблемите и да предвижда
някои последици от своите действия. Като зона с голям дефицит се очертава
„Нагласи“. Ресурси за позитивна промяна са младата възраст и регистрираната
мотивация за включване в трудов процес. Рискът от вреди се запазва среден за
обществото, предвид криминалното минало. За служителите и за останалите лишени
от свобода рискът от вреди се определя като нисък. Рискът от суицид и
самоувреждане също е с ниски стойности. Не споделя за суицидни мисли и
автоагресивни прояви, които да са индикация за подобен тип поведение.
В доклада по чл.155 от ЗИНЗС е отчетено,
че дейностите и задачите, заложени в плана на присъдата, се осъществяват чрез
консултативни срещи, на които се работи индивидуално с лишения от свобода. Но
също и че на този етап л.св. С. не осъзнава мотивите за собственото си
поведение и омаловажава деянието си. Не е склонен да поема отговорност за
извършените от него действия. Отчасти разпознава проблемите си. Смята, че
присъдата му е несправедлива, че липсват мотиви за взетото от съда решение по
делото, на което не е присъствал. Многократно е писал молби и жалби до различни
институции за преразглеждане на решението на съда и за образуване на ново дело.
Отговорът на институциите е отрицателен, тъй като всички законни срокове за
обжалване на присъдата са изтекли, присъдата е постановена правомерно и
исканията на л.св. са неоснователни.
Заключението на затворническата
администрация е, че л.св. С. спазва установения ред и дисциплина. Отношенията
му с останалите лишени от свобода са повърхностни, но е склонен да се
съобразява с вижданията им. Не проявява дискриминационни нагласи. Към
пенитенциарните служители има постоянни претенции, по- често неоснователни,
отнасящи се до медицински проблеми и удовлетворяване на лични интереси.
Приема Плана към присъдата, но не
проявява активност, което е причина поставените задачи да не се изпълняват в
пълен обем. Не участва активно в реализираните в групата културно-информационни
дейности. Полага доброволен труд на основание чл.80 от ЗИНЗС като хигиенист
битова стая, но в основата на заявеното желание се крие зачитането на работни
дни и намаляване на присъдата. Успешно е преминал курсове „Въведение в
християнството“, „Начална компютърна грамотност“ и курс за религиозна подкрепа
„Тълкуване на Новия завет“.
Според затворническата администрация корекционната
дейност с л.св. С. следва да продължи към осъществяване на основната цел-
промяна на отношението към извършеното правонарушение, осъзнаване на проблемите
и предвиждане на последствията от действията си.
В обобщение на горното следва да се
посочи, че според затворническата администрация към настоящият момент С.С. не
отговаря на изискванията по чл. 439а НПК.
При това положение, от данните по делото
е видно, че е налице само едната от двете законови предпоставки за УПО, а
именно С.С. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не
е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си същият все още
не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Видно от доклада за оценка
на риска от вреди и рецидив договорените дейности, отразени в Плана на присъдата
не са изпълнени в пълен обем, като индивидуално- корекционната работа с лишения
от свобода С.С. следва да продължи в посока към осъществяване на основната цел-
промяна на отношението към извършеното правонарушение, осъзнаване на проблемите
и предвиждане на последствията от действията си. Всичко това е основание да бъде постановен отказ на
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част
от наложеното му наказание.
Ирелевантни за настоящето дело се явяват
наведените от страна на л.св. С. доводи, че няма кой да се грижи за децата му,
които поради тази причина живеят в чужбина и съда следва да освободи л.св. С. условно
предсрочно. Както бе посочено по- горе предпоставките за УПО са л.св. да е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание и с поведението си
същият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Още повече, че
обстоятелствата които осъдения навежда за УПО са били налични и към
постановяване на присъдата от съда разгледал делото по същество.
Предвид това съдът намира, че в
конкретния случай следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
Съгласно императивната норма на закона осъденият
не може да подаде нова молба за УПО преди изтичане на 6-месечен срок от
постановяване на настоящето определение.
При горните съображения и на основание
чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
осъдения С.Г.С., роден на ***год. в гр.Лом, с постоянен адрес ***, ЕГН **********
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на
наказанието "лишаване от свобода", по НОХД №13/2018г. на ОС Монтана в
размер на 3 години, с остатък от 1/една/ година, 2/два/ месеца и 11/единдесет/
дни.
ОПРЕДЕЛЯ 6/шест/ месечен срок, в който
осъдения С.Г.С. не може да подаде нова молба за УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: