Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 17.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като разгледа
докладваното от съдия Дончева гр. д.
№ 499 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство
Г.Г.С., чрез особен представител адв. С.К. срещу
Решение № 76 от 13.05.2019 г., постановено по гр.д. № 617/2018 г. по описа на
РС- Самоков, с което е признато за установено по
отношение на ответника Г.Г. С. с ЕГН: **********, че дължи на МБАЛ "С.А.С."
АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление ***, р-н М., ул. "Д. М."
№ 00 сумата от 265,32 лева, представляваща дължима стойност на медицински
услуги, във връзка с извършени на ответницата Г.Г. С. с ЕГН: **********
медицински услуги и болнична помощ в МБАЛ "С. А. С." АД, клиника по трамватология и ортопедия през периода 24.10.2017
-29.10.2017 година, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 96 от 07.02.2018 г. по ч.гр.д. № 134/2018 г. по описа на РС-Самоков, ведно със законната лихва върху главницата от
265,32 лева от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /05.02.2018
г./ до изплащане на вземането. Ответницата е осъдена да заплати на МБАЛ "С. А." С.АД сума в общ размер
на 350, 00 лева разноски по делото.
Постановено решение е обжалвано изцяло от ответника с доводи
за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че претенцията на
ищеца не е конкретизирана, не са посочени извършените медицински услуги.
Пациентката била лекувана по клинична пътека № 219, като всички разходи във
връзка с проведеното лечение се покриват от здравната каса. Представения по
делото картон на пациента не бил подписан, а в поканата за доброволно изпълнение
се претендирала различна сума. Не се установявало, че на ответницата са извършени
медицинските услуги, които следва да заплати. Не били представени доказателства
за размера на претенцията по утвърден ценоразпис от лечебното заведение. По
същество моли да бъде отменено решението и отхвърлен предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника по жалба
МБАЛ "С.А." С. АД изразява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу
подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално
легитимирано лице- ответника по иска Г.Г.С., в законоустановения
срок, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът МБАЛ "С. А." С. АД е предявил
срещу Г.Г.С., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответницата Г.Г.С. дължи вземанията, за които е
издадена заповед № 96 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
07.02.2018 г. по ч. гр.д. № 134/2018 г. по описа на РС-Самоков,
както следва: сумата –главница 265,32 лева, представляваща цената на
предоставената на ответника медицинска помощ, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 05.02.2018 г. до изплащане на вземането. Претендира
разноски по делото.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата
Г.Г.С., чрез назначения й особен представител адв. С.К..
Излага съображения, че липсват доказателства установяващи претенцията. Оспорва
се твърдението, че медицинските дейности са извършени.
Съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 134/2018 г. по описа на
РС-Самоков се установява, че на осн.
чл. 410 от ГПК на 07.02.2018 г. е разпоредено по
искане на ищеца издаване на заповед № 96/07.02.2018 г. за претендираните
суми.
От представена медицинска документация /вкл. картон на пациента, история на заболяването
№ 22717, направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни
процедури и др./, се установява, че Г.Г.С.
е постъпила за лечение в МБАЛ "С.А." С. АД на 24.10.2017 г. и изписана
на 29.10.2017 г., с поставена диагноза "Фрактура фибуле
декстри. Имобилизацио,
счупване само на фибулата, закрито".
От представения картон на пациента, с приложен
ценоразпис се установява, че дължимата сума за проведеното лечение на пациента Г.Г.С.
възлиза в размер на 265,32 лева за следните дейности - легло ден, ПКК и
биохимия, 2 бр. рентгенография и медикаменти.
Безспорно по делото е, че към момента на
постъпването си в болничното заведение, ответницата е била здравнонеосигурена,
което се установява и от приложената по делото справка от НАП /л. 7 от делото/,
съгласно която лицето е с прекъснати здравноосигурителни права. В история на
заболяването, в деня на постъпване в лечебното заведение на 24.10.2017 г., е
отбелязано, че болният е неосигурен, като Г.С. е изразила готовност да
възстанови осигуровките, удостоверено с неин подпис /л. 13 от делото/.
Към момента на приемането й в лечебното
заведение на 24.10.2017 г., ответницата Г.Г.С.
е била с прекъснати здравноосигурителни права. Кръгът на лицата, които са
задължително осигурени в НЗОК е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл.
52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ
по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински
и други услуги по чл. 82 Закона за здравето. В чл. 82 от Закона за здравето са
изброени предпоставките, при които извън обхвата на
задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят
медицински услуги. В т. 1 е посочена медицинската помощ при спешни състояния.
Легално определение на понятието "спешен пациент" се съдържа в т. 2
от раздел II от Медицински стандарт "Спешна медицина", утвърден с НАРЕДБА № 3
от 6.10.2017 г., според което „спешен пациент“ е всеки, при който е налице
спешно състояние и поради това нужда от провеждане на спешни
диагностично-лечебни действия или транспорт, които ако не бъдат предприети
незабавно, биха довели до тежки или необратими морфологични или функционални
увреждания на жизненоважни органи или системи или до смърт. От медицинската документация става ясно, че на пациента
е извършено закрито наместване на фрактура, без вътрешна фиксация,
тибия и фибула, по повод
травмата и очевидно не попада в категорията "спешни пациенти", поради
което не може да се приложи изключението, предвидено в чл. 82 от Закона за
здравето, по силата на което пациентът да бъде освободен от обхвата на
задължителното здравно осигуряване.
Съгласно
чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят
осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са
внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца
до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като
лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска
помощ.
Съдът не споделя възраженията, че картона не е
подписан и не са извършени медицинските услуги, тъй като както се посочи
ответницата е информирана за здравоосигурителния си
статус, както и е подписала фиш за информирано съгласие, който удостоверява, че
е информирана относно характера на заболяването, евентуалните рискове и
усложнения, свързани с него и предложеното й лечение /л.21 от делото/.
Релевираното възражение, че дейностите посочени в
медицинската документация не са извършени е неоснователно. По делото са приети
множество медицински документи, в които е отразено какви медицински услуги са
предоставени на ответницата във връзка с претърпяната от нея травма, а именно –контрасно рентгеново изследване, ЕГК, лабораторни
изследвания и др. Представените медицински документи представляват официални
документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга
на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда / решение №
250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ
г. о. на ВКС/. Ответницата не е ангажирала доказателства, които
да оборват посоченото в медицинските документи, поради което съдът приема, че
ответницата дължи заплащане на всички посочени медицински услуги, съгласно
приетият ценоразпис, който е общодостъпен и на сайта на лечебното заведение.
С
оглед изложеното съдът намира, че в полза
на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е
издадена заповед за изпълнение, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен в пълен размер. Като законна последица върху главницата ще се присъди и законната
лихва от дата на подаване на заявлението – 05.02.2018 г. до окончателното
изплащане.
С оглед изложеното, решението на РС-Самоков следва да бъде потвърдено.
Разноски от МБАЛ "С. А." С. АД пред въззивната инстанция не са строени, а претендираните
такива са присъдени с първоинстанционното решение.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК,
Г.Г.С. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски окръжен съд
дължимата държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 25, 00 лв. /двадесет и пет/ лева.
Воден
от горното, окръжният съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76 от 13.05.2019 г., постановено по гр. д. № 617/2018
г. по описа на РС- Самоков.
ОСЪЖДА Г.Г.С. с ЕГН: **********
да заплати по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса в размер на 25, 00
лв. /двадесет и пет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.