Присъда по НОХД №3589/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ
към Присъда №65 от 10.09.2021 г. по НОХД №3589/2021 г. по опис на РС Варна

От РП Варна е възведен обвинителен акт срещу С. Д. Д., ЕГН **********, за
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, за това, че:
На 24.08.2021 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително по Закон за контрол
на наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество -
марихуана с нетно тегло 1.8 гр и съдържание на активно наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 10.85 %, на стойност 10.80 лв (десет лева, 80 ст.).
По искане на подсъдимия и неговия защитник съдът е разпоредил провеждане
на предварително изслушване съгласно чл.371, т.2 НПК. След направено от подсъдимия
признание относно фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
декларирано от същия съгласие да не се събират доказателства за тези факти, на основание
чл.372, ал.4 НПК, съдът е приел, че самопризнанията на същия се подкрепят напълно от
събраните в досъдебното производство доказателства.
Прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано
и моли съда, да признае подсъдимият за виновен в извършване на престъплението и при
наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно чл.55, ал.1,
т.1 НК, да наложи предвиденото наказание „лишаване от свобода“ в размер под минималния
предвиден, към минималния установен – три месеца, което да бъде изтърпяно ефективно
при първоначален общ режим.
Защитникът на подс. С. Д. не оспорва твърдяната в обвинителния акт
фактическа обстановка, както и авторството на деянието по възведеното обвинение, но
оспорва квалификацията на деянието по основния престъпен състав. Твърди, че с оглед
незначителността на вредоносните последици, както и предвид наличието на множество
смекчаващи отговорността обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случаи на престъпление от същия вид и
съставлява маловажен случай съобразно чл.93, т.9 НК и моли съда, да признае подсъдимия
за виновен не по основния състав на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 НК, а по
привилегирования такъв за маловажен случай – чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК, и да наложи
на същия предвиденото наказание глоба в размер към средния.
След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
През 2016 г., със Споразумение от 10.07.2016 г. по НОХД №405/2016 г. по
опис на РС Смолян и Споразумение от 10.10.2016 г. по НОХД №675/2016 г. по опис на РС
Смолян, подс. С. Д. бил признат за виновен за две отделни престъпления по чл.354а, ал.3, т.1
НК, осъществени съответно на 12.03.2016 г. и на 13.09.2016 г., за които му били наложени
съответно наказание „лишаване от свобода“ за срок четири месеца, чието изпълнение било
отложено с изпитателен срок три години и наказание „лишаване от свобода“ за срок осем
месеца, ефективно изпълнено при първоначален общ режим с привеждане в изпълнение и на
наказанието лишаване от свобода за срок четири месеца съгласно чл.68, ал.1 НК. Също така,
със Споразумение от 17.10.2016 г. по НОХД №3981/2016 г. по опис на РС Варна, подс. С. Д.
бил признат за виновен и за престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК, осъществено на
24.10.2015 г., за което му било наложено наказание „глоба“ в размер 300.00 лв.
1

На 24.08.2021 г. около 18.10 ч. в гр. Варна, служители на Първо РУ при ОД на
МВР Варна – свидетелите Красен Димитров и Борислав Георгиев, при проверка в района на
планетариума в морската градина, установили подс. С. Д., който на поставен въпрос, дали
има в себе си забранени вещества, отговорил, че има марихуана за лична употреба,
находяща се в прозрачно целофаново пликче, което в последствие предал на свид. К.
Димитров с протокол за доброволно предаване. Назначена физикохимична експертиза
установила, че съдържащото се в целофановото пликче вещество е с нетно тегло 1.8 грама и
представлява марихуана с процентно съдържание на активен компонент 10.85 % като
извършената оценка съобразно Приложение №2 от Постановление на МС №23 от 29.01.1998
г. сочи стойност 10.80 лв.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и
категорично установена въз основа на направените от подсъдимия признания на фактите,
визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и тяхното цялостно съответствие с
всички приобщени доказателства по досъдебното производство – справка за съдимост на С.
Д.; справка с характеристични данни за подс. С. Д.; приемно-предавателен протокол от
24.08.2021 г.; протокол №588 от 27.08.2021 г. за физикохимична експертиза; протокол за
оценка на наркотични вещества от 27.08.2021 г.; протоколи за разпит на свидетелите К.
Димитров и Б. Георгиев, чиито показания съдът кредитира като безпристрастно дадени в
резултат от непосредствени лични възприятия, непротиворечиви помежду си и взаимно
допълващи се.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Изтъкнатите несъмнени фактически констатации налагат извод, че подс. С. Д.
е осъществил признаците от основния фактически състав на престъплението по възведеното
обвинение като на инкриминираната дата без надлежно разрешително е държал
високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 1.8 грама със съдържание на
активен компонент 10.85 % на стойност 10.80 лв като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
пряко е целял тяхното настъпване. Подсъдимият С. Д. е съзнавал, че веществото, което
държи е наркотично и че същият упражнява фактическа власт върху него в нарушение на
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия, при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК. Същият е съзнавал обществената
опасност на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражнява
практическа власт върху наркотично вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе,
така и че същите действия извършва по отношение на високорисково наркотично вещество
и без надлежно разрешение за това.
Същевременно, настоящият съдебен състав прие, че процесното деяние
представлява маловажен случай и следва да бъде квалифицирано по привилегирования
състав на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК.
Съгласно чл.93, т.9 НК едно деянието представлява маловажен случай, когато
степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Преценката по този въпрос се прави на основата на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и другите
2

обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална
укоримост на извършеното.
При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на
осъщественото при условията на чл.93, т.9 НК престъпление и обсъждане на обективираната
в термина маловажен случай законодателна воля, ВКС е категоричен и последователен в
своите решения, че следва да се преценят в кумулативна даденост както фактите относно
обществената опасност на деянието, проектирана в неговите времеви и пространствени
измерения; в реализирания механизъм; в индивидуализиращите инкриминирания предмет
белези; в липсата или незначителността на настъпилите вредни последици; в мотивите и
подбудите, ръководещи дееца; в социалните отражение и отзвук на посегателството; така и
съществуващите данни за личността на извършителя на неправомерния акт. Конкретиката
на приетата и доказателствено обезпечена фактология предпоставя маловажност на
престъпния акт, само когато извършеното, оценено при съблюдаване комплекса от фактори,
правнозначими за тежестта на противоправното посегателство и личните качества на дееца,
представлява по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В случая определящо за правната квалификация на деянието е количеството и
стойността на предмета на престъплението, като един от обективните белези на деянието.
Касае се до наркотично вещество с несъществено тегло от 1.8 гр и значително ниска
себестойност от 10.80 лв. Касае се до наркотично вещество, което е било предназначено за
лична употреба, при липса на данни да е държано в някакъв продължителен период.
Подсъдимият е в млада възраст, зависим от наркотични вещества. Разбира се, тези
обстоятелства не са извинителни и не декриминализират простото държане на наркотично
вещество, но във всички случаи, в аспекта на изискванията на чл.93, т.9 НК, следва да се
отчетат като аргумент в полза на тезата, че случаят е маловажен. Наред с това, съобразно
критериите по чл.93, т.9 НК, на преценка подлежат и всички други смекчаващи
отговорността обстоятелства. Такива се явяват, както направените признания и изразеното
критично отношение от подсъдимия към стореното, така и изцяло добрите характеристични
данни от приложената справка, видно от която, извън съпътстващите наркотичната
зависимост предходни осъждания, за подс. С. Д. липсват други негативни данни. Посочен е
като личност със спокоен характер, не употребяващ алкохол, активно занимаващ се с
баскетбол, не контактува с лица от криминалния контингент, като и с лица, имащи
асоциално и девиантно поведение, няма данни за извършени нарушения на обществения
ред, няма споделяни негативни мнения за него от съкварталци. Също така, подс. С. Д. е
трудово ангажиран и самоиздържащ се млад човек. Всички тези обстоятелства, преценени в
своята съвкупност, сочат както незначителност на вредоносните последици от деянието,
така и наличие на множество и съществени смекчаващи отговорността обстоятелства, при
което деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност и това дава основание
за квалифициране на престъплението като маловажен случай по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1
НК и същата следва да бъде приложена като бъде признат за виновен, за това, че:
На 24.08.2021 г., в гр. Варна, без надлежно разрешително съгласно Закон за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично
вещество – марихуана с нетно тегло 1.8 гр и съдържание на активно наркотичнодействащ
компонент тетрахидроканабинол 10.85 %, на стойност 10.80 лв (десет лева, 80 ст.), като
случаят е маловажен.
Тази констатация сочи основание за признаване на подс. С. Д. за невиновен по
първоначално възведеното обвинение поради неустановяване, че деянието е извършено по
основния състав на чл.354а, ал.3, т.1 НК.
3

При определяне вида и размера на наказанието за подс. С. Д., съдът прецени от
една страна, констатираната по-ниска степен на обществена опасност на конкретното
престъпление спрямо обикновените случаи от този вид, а от друга страна - средно високата
степен на обществена опасност на подсъдимия предвид регистрираните предходни негови
осъждания. По същество, спрямо изтъкнатите по-горе значителна множественост
смекчаващи отговорността обстоятелства, противостои единственото отегчаващо
отговорността обстоятелство – предходните осъждания на подсъдимия, при което съдът
прецени, че наказанието следва да бъде определено съобразно чл.54, ал.1 и ал.2 НК, при
съществен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с прилагане на
предвиденото наказание глоба в размер между минималния (100.00 лв) и средния (550.00 лв)
предвиден, в посока към средния – 500.00 лв.
На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по
делото разноски.
Съдът счита, че с това наказание и по този начин ще бъдат постигнати целите
на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	65
Дата:	14 септември 2021 г. (в сила от 28 септември 2021 г.)
Съдия:	Димо Цолов

Дело:	20213110203589
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 септември 2021 г.

Присъда по НОХД №3589/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите