РЕШЕНИЕ
№
гр.
Козлодуй, 15.07.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, трети състав, в публично заседание на 15 юли 2020 година, в
състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Капка Качева, като разгледа докладваното от съдията Методиев
гражданско дело № 246 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.318 и сл. от ГПК, вр. чл.49 от СК.
Ищцата Б.С.Ц., твърди,
че с ответника И.Б.Ц. сключили граждански брак на 28.12.2015г.. От брака си
нямат деца. Сочи, че от м. юни 2019г. до настоящия момент са разделени с
ответника, като тя от две години живее и работи в Гърция. Излага доводи, че
бракът им е изпразнен от съдържание, като е налице разминаване в разбиранията
между нея и съпруга й, относно съвместен живот, работа, почивка и др.. Не
претендира издръжка. Желае на основание чл.53 от СК да възстанови фамилното си
име преди брака „Г.“.
Моли се съдът, да
постанови решение, с което да прекрати брака между ищцата и ответника, без да
се произнася за вината.
Не претендира разноски.
На ответника лично му е
връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията, като в срока по чл.131
от ГПК, същият не е подал отговор, не е изразил становище и не е представил
доказателства.
Впоследствие редовно
призован за съдебно заседание същият не се явява и не се представлява, като не
взема становище по предявения иск.
Ищцата също не се явява
в съдебно заседание, като процесуалният й представител адв. М.М. *** излага
доводи, че същата се намира в Гърция, като в момента е бременна и се очаква да
роди до един месец, поради което не може да пътува.
След
преценка на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от Удостоверение
за сключен граждански брак №**********,
издадено от Кметство с.Х.,
общ.Х.,
обл.В.,
въз основа на акт №****,
на 28.12.2015г. И.Б.Ц. и Б.С. Г.,
сключили граждански брак, като след брака съпругата, приела да носи фамилно име
Ц..
По делото, като
свидетел е разпитана Н.
И.
Х.,
която е майка на ответника.
От разпита на Х. се установи, че страните са били
сключили брак през 2015г., като през 2019г. са се разделили и не живеят заедно.
Ищцата живее и работи в Гърция, а синът й в момента е в Италия. Знае, че Б. е
бременна и очаква дете от друг мъж.
Като свидетел е
разпитана й Т.
С.
Г.
– сестра на ищцата. От показанията на Г. се установи, че сестра й се е
омъжила през 2015г. за ответника И.Б.Ц.. Сестра й и мъжът й не се разбирали,
като от 2018-2019г. са разеделни. Б. живее и работи в Гърция, а съпругът й е в
Италия. Според свидетелката, сестра й в момента живее с друг мъж в Гърция, като
очаква дете, което трябва да се роди през месец август.
Показанията на свидетелите
са последователни, непротиворечиви и обективни, поради което съдът ги кредитира
като достоверни.
Като основания за
разстройството на брака се навежда раздялата на съпрузите, през последната
година, което е резултат от настъпило неразбирателство между съпрузите.
Според чл.49, ал.1 от СК - всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен.
В т.2 на Постановление
№ 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС, докладчик Иван Иванов е дадено тълкуване на
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Според ВС дълбоко е
разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, при което
брачната връзка е само формална и не съответства на закона, непоправимо е
разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните
съпружески отношения. В т.3 на Постановлението е посочено, че продължителната
фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо
разстройство.
От събраните по делото
гласни доказателства, а именно показанията на свитеделите Н. И. Х. и Т. С.
Г.
се установява, че страните са във фактическа раздяла от около година. Ищцата Б.С.Ц.
живее и работи в Гърция, а ответникът в момента е в Италия. Ищцата живее с друг
мъж от когото очаква дете, което трябва да се роди през месец август.
Предвид горното съдът,
намира, че между страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, което е несъвместимо с неговото продължаване. Всеки от съпрузите е
започнал свой собствен живот отделно от другия, поради което в
отношенията им липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството. Брачната връзка, вече е изпразнена от
съдържание, което налага нейното прекратяване. Между съпрузите е налице липса на
другарски отношения, което не може да се преодолее и да се възстановят
нормалните отношения помежду им.
Всеки един от тях вече
е започнал самостоятелен живот, в резултат на което състоянието на брачната
връзка не може да бъде заздравена.
Изложеното дава
основание на съда, да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, което налага неговото прекратяване. Това е, така, тъй като в случая
брачната
връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото
изискват законът и моралът.
Със сключватено на
брака ищцата е приела да носи фамилното име Ц.. С исковата молба ищцата е
поискала с решението съдът да се произнесе и досежно фамилното име, като
занапред името Ц. да бъде премахнато и да се върне фамилното й име преди
сключването на брака, а именно Г..
Разпоредбата на чл.53 от СК, предоставя възможност на този съпруг, който е
променил фамилното си име, след рзавода да възстанови фамилното си име отпреди
брака. Когато съпругът желае да се възползва от правото си да възстанови
фамилията си отпреди брака, както е в настоящия случай, той възстановява
предбрачното си фамилно име независимо от съгласието или несъгласието на другия
съпруг. В настоящия случай са налице предпоставките на чл.53 от СК, като съдът
намира, че следва да бъде уважено заявеното с исковата молба от ищцата искане, а
именно да бъде премахнато приетото фамилно име „Ц.“ и занапред да носи само
фамилното си име преди брака, а именно Г..
Доколкото от
доказателствата по делото се установи, че страните нямат деца и никой от тях не
е направил искане за произнасяне по другите т.нар. небрачни искове, относно,
издръжката между съпрузите и ползването на семейното жилище, то съдът не дължи
служебно произнасяне по тях.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата
на чл.329, ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата
съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават на всеки от тях,
както са ги направили. Тъй като по делото не е установена вина или
недобросъвестност на някой от съпрузите, то разноските следва да останат така,
както са ги направили.
Съгласно чл.6 т.2 от
Тарифа за държавните такси, които се събрат от съдилищата по реда на ГПК при
решаване на дело за развод се събира такса до 50 лева, но не по-малко от 20
лева. Съдът намира, че трябва да бъде определена такса при решаване на делото в
размер на 50 лева, която следва да се възложи по равно на страните, като всеки
един от тях трябва да заплати сумата в размер на 25 лева в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Козлодуй..
Така, мотивиран съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА
на основание чл.49, ал.1 от СК развод между Б.С.Ц. с ЕГН:**********,*** и И.Б.Ц.
с ЕГН:**********, с адрес:с***, за което е съставен акт за граждански брак №**** от 28.12.2015г., като дълбоко и
непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА
на
основание чл.53 от СК, след прекратяването на брака съпругата Б.С.Ц. да носи
имената Б.С. Г..
ОСЪЖДА
на
основание чл.6 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се
събрат от съдилищата по реда на ГПК Б.С. Г. с ЕГН:********** да заплати
държавна такса при решаване на делото в размер на 25,00 лева в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС-Козлодуй.
ОСЪЖДА
на
основание чл.6 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събрат от съдилищата
по реда на ГПК И.Б.Ц. с ЕГН:********** да заплати държавна такса при решаване
на делото в размер на 25,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Козлодуй.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: