р е ш е н и е
№
гр. П.,
15.10.2020 г.
в името на народа
П.СКИЯТ окръжен СЪД, гражданско
отделение, в публичното заседание на петнадесети септември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател:
Жанета Димитрова
при секретаря десислава гюзелева
при прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Димитрова гражданско дело № 451 по описа на съда за 2018 г., на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 362 ал. 2 от ГПК.
По делото е налице влязло в сила на 08.04.2020 г. решение, с което
предявеният иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е уважен при условие, че
на основание на
чл. 362 ал. 1 пр. 2 от ГПК ищеца Р.Л.Е. - купувач по предварителния договор
заплати на продавача Н.И.С. включително
чрез прихващане на платените за сметка на продавача задължения към Държавата на
РБ сумата от 62 500 лв. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила и са указани последиците от неизпълнение
на задължението на ищеца по чл. 362 ал. 1 пр. 2 от ГПК в срок, че: съдът ще обезсили
решението по искане на ответника Н.И.С..
По делото на 15.06.2020 г. е постъпила молба от Н.И.С. по реда на чл. 362 ал. 2 от ГПК с искане за
обезсилване на постановеното решение поР.неизпълнение
на задължението на купувача в срока по чл. 362 ал. 1 от ГПК.
В с.з. Н.С. лично и чрез пълномощника си адвокат Н.Я.
поддържа молбата по реда на чл. 362 ал. 2 от ГПК. Оспорва плащането от страна
на купувача да е извършено изцяло, точно и в срока определен от съда, както и
да е платено на ответника. Според молителя плащането на задължения на ЕТ „Н.С.“
не съставлява плащане на продавача, изявлението за прихващане на дължими суми
между страните е направено след срока за плащане, определен със съдебното
решение, като наред с това изявлението за прихващане на недължими от продавача
по предварителния договор суми за местни данъци и такси няма валидно действие,
тъй като продавачът по предварителния договор няма такова задължение по силата
на договора или съдебното решение. Претендират се направените по делото
разноски за първата инстанция по делото.
В определения от съда срок купувачът по предварителния
договор, ищец в производството Р.Л.Е. и ответник по молбата за обезсилване на решението чрез пълномощника си адвокат Н.Н.
изразява становище за неоснователност на молбата и представя писмени
доказателства за извършени плащания.
В с.з. Р.Л.Е. не явява, но чрез пълномощника си адвокат Н.Н.
поддържа становището си за неоснователност на молбата за обезсилване на
решението по делото. В писмените бележки се поддържа, че срокът по чл. 362 ал.
2 от ГПК е започнал да тече на 21.05.2020 г. съгласно разпоредбата на чл. 3 т.
1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на НС от 13.03.2020 г. вр. §13 от ПЗР на Закона за здравето. Твърди
се, че за периода от 21.05.2020 г. до 27.05.2020 г., който е част от срока за
изпълнение на съдебното решение по чл. 362 ал.2 от ГПК купувачът по
предварителния договор е бил поставен под карантина с предписание на инспектор
РЗИ, Софийска област № 200513/***845. Твърди се, че въпреки създадената пречка
в оставащата част от срока по чл. 362 ал. 2 от ГПК купувачът е изпълнил
задължението си, тъй като е превел сумата от 53 178 лв. по сметка на ЧСИ Т.К.за погасяване на задължение на
ЕТ „***.“, ЕИК ***по изпълнително дело № 1076/2019 г. по описа на ЧСИ. Твърди
се, че плащането по този начин се е наложило, тъй като продавачът по
предварителния договор не е съдействал и не е представил сметка, по която да
бъде извършено. Твърди се, че плащането не е извършено по банковата сметка
посочена в предварителния договор, тъй като купувачът не е бил сигурен дали
тази сметка се поддържа през периода, в който е трябвало да бъде извършено
плащането, поради което възраженията в тази насока на продавача по
предварителния договор са неоснователни. Поддържа се, че прихващането на
задължения между страните е породило валидно правно действие по чл. 103 ал. 1
от ЗЗД в резултат на изпратеното уведомление за прихващане, получено от Н.С. на
08.07.2020 г., в което изрично са посочени задълженията на Н.С. към купувача –
сумата от 6 913.87 лв., за
която е издаден изпълнителен лист по делото №238/29.05.2020 г., както и сумите
от 555.50 лв. за нотариална такса и 1 852.52 лв. за местен данък за
прехвърляне на имота, като от страна на С. не е депозирано възражение във
връзка с прихващането. Поддържа се алтернативно, че неизпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 62 500
лв. се дължи на наложената карантина на купувача по предварителния договор,
т.е. на обективна пречка, която не е могъл да преодолее, както и поради липса
на съдействие от страна на продача при условията на чл. 95 от ЗЗД.
Съдът, като
съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства,
прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата по реда на чл. 362 ал. 2 от ГПК на Н.И.С., в качеството на продавач по
предварителния договор и ответник в производството по делото, след надлежното й
вписване в СВ при РС П. е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 362 ал. 2 от ГПК, така
както е посочено в и съдебното решение по делото при обявяване на предварнтелия
договор за окончателен купувачът по предварителния договор следва да заплати в
определения от закона двуседмичен срок, който започва да тече от датата на
влизане в сила на решението по сметка на продавача неплатената част от
продажната цена в размер на 62 500
лв., включително чрез прихващане на платените за сметка на продавача
задължения към Държавата.
Обезсилването на решението, постановено по иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е равнозначно на разваляне с обратна сила на гражданските последици на
решението, поради което в това производство по аналогия намират правилата за
разваляне на договорите по ЗЗД, както и тези за
неизпълнение, в това число разпоредбата на чл. 81 ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на купувача по
предварителния договор Р.Л.Е. е да докаже, че е платил посочената в решението цена в размер
на 62 500 лв. в преклузивния
срок по чл. 362 ал. 1 изр. 2 от ГПК, а при наличие на неизпълнение, че същото не
се дължи на причина, която може да му се вмени във вина, т.е. че е била налице
обективна невъзможност за изпълнение. В тежест на купувача с оглед възраженията
му е да докаже, че са налице основанията на чл. 103 от ЗЗД за прихващане на
насрещни ликвидни вземания на страните, както и че е направил изявление до
продавача за извършеното прихващане.
Установява се от
представената по делото кореспонденция по електронна поща между продавача Н.С.
и служител на „***“ АД, че по направени запитвания от С. относно наличие на
плащане по разплащателната сметка на фирма ЕТ
„***“ ЕИК ***на сумата от 62 500
лв. от страна на Р.Е., същият е получил отговори от банковия служител, че
през периода 22.04.2020 г. – 28.05.2020 г. по банковата сметка не са получени
парични суми. Установява се от представените по делото банкови извлечения за
периода от 20.05.2020 г. до 04.06.2020 г., издадени от „***“ АД, че по посочените банкови сметки с титуляр Н.И.
С., представляващи разчетна сметка за погасяване на кредит и др. сметка по
кредит са осчетоводени различни операции, вкл. внасяне на сметки от титуляра и
липсва отбелязване на постъпили парични суми от купувача Р.Е..
Установява се от представените по делото банкови
извлечения за периода от 20.05.2020 г. до 04.06.2020 г., издадени от „***“ АД,
че по посочените банкови сметки с титуляр Н.И.С. - IBAN ****** са
осчетоводени само заплатени такси на 29.05.2020 г. и липсват постъпили парични
суми.
Установява се от представеното по делото предписание
200513/***845 на инспектор при РЗИ Софийска област, че на купувача Р.Е. е
предписано поставяне под карантина на адрес в гр. П. за срок от 14 дни, считано
от 13.05.2020 г..
Установява се от представеното по делото платежно нареждане
от 15.05.2020 г., че купувачът по
предварителния договор Р.Е. е заплатил по сметка на П.ски окръжен съд сумата от
555,50 лв. за нотариална такса в
изпълнение на влязлото в сила решение по делото.
Установява се от
представеното по делото дебитно авизо от 04.06.2020
г., че купувачът по предварителния договор Р.Е. *** 852.50 лв. за местен данък за прехвърляне на имота в изпълнение на
влязлото в сила решение по делото.
Установява
се от писмото на ЧСИ Т.К.до адвокат Н.Н., постъпило
чрез електронна поща на 04.06.2020 г., че по изпълнително дело № 1076/2019 г.
за погасяване на кредит № 1295/24.10.2005 г. към кредитора „***“ АД от
длъжника ЕТ „***“ ЕИК ***е необходима сумата
от 54 040.91 лв., която сума
следва да се преведе по специалната банкова сметка ***.
Установява се от представеното по
делото дебитно авизо от 04.06.2020 г., че
купувачът по предварителния договор Р.Е. е заплатил по сметка на ЧСИ Т.К.по
изпълнително дело № 1076/2019 г. за погасяване на кредит на ЕТ „***“ ЕИК ***към
„***“ АД сумата от 53 178 лв..
Установява се от писменото изявление на
купувача Р.Л.Е. чрез пълномощника му адвокат Н.Н. до
продавача Н.И.С. от 08.07.2020 г.,
че със същото е уведомил продавача за: погасено негово задължение в размер на сумата
от 53 178 лв. чрез плащане на сумата
по сметка на ЧСИ Т.К.по изпълнително
дело № 1076/2019 г. за погасяване на кредит № 1255/24.10.2005 г. към „***“ на
ЕТ „***“ ЕИК ***., за заплащане на сумата от 1 852.50 лв. за местен данък за прехвърляне на имота и на сумата от 555.50 лв. за нотариална такса.
Установява се, че купувачът е заявил, че е прихванал при заплащане на дължимата
сума към продавача сумата от 6 913.87
лв., за която е издаден изпълнителен лист № 238/29.05.2020 г. по гр.д. №
451/2018 г. по описа на ПОС. Установява се, че според купувача същият е
заплатил изцяло дължимата на продача сума съгласно влязлото в сила решение по
делото, вкл. чрез прихващане на платени за сметка на продава задължения към
Държавата. Установява се, че писменото изявление е изпратено до Н.С. чрез
куриерска фирма ЕКОНТ на 08.07.2020 г. с пратка с
обратна разписка.
При така установената като безспорна
фактическа обстановка съдът приема за безспорно установено по делото, че по
силата на влязлото в сила решение, с което предварителният договор е обявен за
окончателен в полза на продавача Н.С. е възникнало парично вземане към купувача
Р.Е. в размер на сумата от 62 500
лв., което е следвало да бъде изпълнено изцяло в срок до 04.06.2020 г., като несрочното или
непълно изпълнение от страна на купувача води до възникване на право на
продавача да иска обезсилване на постановеното решение, с което искът по чл. 19
ал. 3 от ЗЗД е уважен.
Съдът приема за основателно възражението на купувача
по предварителния договор Р.Е., че с оглед разпоредбата на чл. 3 т. 1 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на НС от 13.03.2020 г. вр. §13 от ПЗР на Закона за здравето, срокът по чл. 362
ал. 2 от ГПК не е започнал да тече по време на обявеното извънредно положение,
както и до изтичане на една седмица след това, т.е. до 21.05.2020 г.. Срокът по чл. 362 ал. 2 от ГПК е процесуален срок,
който с оглед датата на влизане в сила на решението – 08.04.2020 г. не е текъл през периода от 08.04.2020 г. до 21.05.2020 г., поради което неизпълнението на
задължението на купувача по предварителния договор да заплати продажната цена
през този период не поражда право на купувача да иска обезсилване на решението,
с което предварителния договор е обявен за окончателен.
При съобразяване на представените по
делото писмени доказателства съдът приема за безспорно установено по делото, че
срокът за изпълнение на задължението на купувача по реда на чл. 362 ал. 2 от ГПК е започнал да тече на 21.05.2020 г.
и е изтекъл в 24.00 ч. на 04.06.2020 г.,
като в този срок от страна на купувача липсва пълно и точно изпълнение на
задължението за заплащане на продажната цена в размер на 62 500 лв. по смисъла на чл. 63 от ЗЗД по следните
съображения:
Безспорно се установи по делото, че в
срока по чл. 362 ал. 2 от ГПК, посочен по-горе купувачът по предварителния
договор Р.Е. е заплатил сумата от 53 178
лв. по сметка на ЧСИ Т.К.с район на действие ОС П. за погасяване на парично
задължение, произтичащо от договор за кредит на продавача Н.С. в качеството му
на ЕТ, сумата от 1 852.50 лв. по
сметка на Община П. за местен данък за прехвърляне на имота и сумата от 555.50 лв. по сметка на П.ския окръжен съд за нотариална такса, както и че на 08.07.2020 г. е изпратил изявление за извършено
прихващане на насрещните парични задължения на страните до размер на по-малкото
от тях, в случая задължението на Н.С. към купувача Р.Е. за заплащане на сумата
от 6 913.87 лв. за направени по
делото разноски, за която е издаден изпълнителен лист № 238/29.05.2020 г. по
гр.д. № 451/2018 г. по описа на ПОС.
Съдът приема, че предвидената в чл. 362
ал. 2 от ГПК възможност за прихващане с платени от купувача задължения на
продавача по предварителния договор към Държавата не е единствената възможност
за купувача да извърши прихващане, а е възможно купувачът да извърши и други
материалноправни прихващания, чрез които да намали платената продажна цена в
полза на продавача. Прихващането е предвиден в закона способ, заместващ
изпълнението на задължението на купувача да заплати продажната цена на
продавача, поради което няма пречка между страните да се извърши материалноправно
прихващане и на други насрещни, еднородни задължения между страните при
положение, че вземането на страната, която прихваща, т.е. на купувача е
ликвидно и изискуемо.
Безспорно се установява, в това число от издадения на 29.05.2020 г. изпълнителен лист по
настоящото дело, че въз основа на влязлото в сила съдебно решение в полза на
купувача по предварителния договор е възникнало подлежащо на принудително
изпълнение парично вземане към продавача за разноски по делото, по*** което
съдът приема, че вземането на купувача за разноски в размер на 6 913.87 лв. е било изискуемо и
ликвидно в срока по чл. 362 ал. 2 от ГПК, респ. задължението на продавача да
заплати тази сума е от кръга на задълженията, с които може да се извърши
прихващане със задължението на купувача за заплащане на продажната цена.
Неоснователно според съда е възражението на продавача по предварителния
договор, че прихващане между страните в това число на задължението на продавача
да заплати разноските по делото следва да се извърши в срока по чл. 362 ал. 2
от ГПК. Ирелевантно към предмета на спора е, че писменото изявление за
прихващане е направено от купувача на 08.07.2020
г. след изтичане на срока по чл. 362 ал. 2 от ГПК, тъй като след
получаването му изявлението за прихващането има обратно действие и погасява
задължението на купувача с обратна сила – от момента, в който са били налице
условията на чл. 103 от ЗЗД
- първия ден, в който е могло да бъде извършено, в случая 21.05.2020 г.. Вземането на купувача за разноски по делото е
възникнало на 08.04.2020 г. – датата
на взизане в сила на решението, с което искът по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е уважен,
по*** което и предвид безспорността на направеното изявление за прихващане,
както и на ликвидността и изискуемостта на вземането следва да се приеме, че
изявлението за прихващане от купувача на задължението му със задължението на
продавача за заплати сумата от 6 913.87
лв. е породило валидно правно действие в срока по чл. 362 ал. 2 от ГПК и е
довело до погасяване на вземането на продавача към купувача за неплатената част
от продажната цена с тази сума, респ. купувачът е останал да дължи разликата до
62 500 лв. в размер на 55 586.13 лв..
По отношение на плащането на сумата
от 53 178 лв., платена от
купувача по предварителния договор в срока по чл. 362 ал. 2 от ГПК по сметка на
ЧСИ Т.К.по посоченото изпълнително дело за покриване на ликвидни и изискуеми
задължения на продавача, предмет на принудително изпълнение, съдът приема, че с
плащането й от страна купувача по предварителния договор също е погасено
частично задължението му към продавача по предварителния договор. Съгласно
разпоредбата на чл. 75 ал. 1 от ГПК изпълнението на задължението трябва да бъде
направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице,
като противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или
се е възползувал от него. Плащането на тази парична сума действително не
съставлява пряко изпълнение на задължението на купувача по предварителния
договор в изпълнение на съдебното решение, с което е уважен иска по чл. 19 ал.
3 от ЗЗД, тъй като сумата не е преведена директно по сметката на продавача, а
по сметка на ЧСИ. Установява се от приложеното извлечение от сметката на
продавача в „***“ ЕАД, която е посочена като сметка за превод на продажната
цена в чл. 2.1.2 от предварителния договор между страните, че банковата сметка,
посочена в предварителния договор е била действаща през периода, в който е
следвало да се извърши плащането на разликата в продажната цена, по*** което
неоснователно според съда е възражението на купувача, че същият не е получил
съдействие от кредитора за да извърши плащането, бил е възпрепятстван да
изпълни точно и в срок по*** забава на кредитора. Съдът приема, че купувачът е
погасил чуждо задължение, в случая задължение на продавача към трето лице по
посоченото изпълнително дело, за което липсва спор между страните, но тъй като продавачът
се е възползвал от неточното изпълнение на купувача и не го е оспорил пред ЧСИ,
то плащането следва да се счита действително, тъй като в противен случай продавачът
би се обогатил неоснователно. По делото не е оспорено погасяването на част от задължението
на продавача като длъжник по изпълнителното дело, а единствено е направено
възражение, че е погасено задължение на друго лице – ЕТ, собственост на
физическото лице - продавач по предварителния договор. Възражението е
неоснователно, тъй като физическо лице – продавач по предварителния договор не
е различен правен субект от ЕТ, собственост на физическото лице и длъжник в
изпълнителното производство, по*** това, че с вписването му като едноличен
търговец същият не придобива нова правосубектност. При тези правни изводи съдът
приема, че плащането от страна на купувача по предварителния договор на ликвидно
и изискуемо задължение на продавача в размер на сумата от 53 178 лв., от което последният се е възползвал погасявайки
свое задължение като ЕТ е породило валидно правно действие към 04.06.2020 г..
Съдът приема за неоснователно
единствено възражението на купувача за извършено прихващане чрез плащане на
задължения на продавача Н.С. към Държавата. Извършените от купувача *** Е.
плащания на 15.05.2020 г. и на 04.06.2020 г. на парична сума в общ
размер от 2 408 лв. за нотариални
такси по сметка на съда и за местен данък за прехвърляне на имота по сметка на
Община П. с оглед основанието за плащане на всяко от тях не погасяват
задължения на продавача към Държавата, а погасяват задължения на купувача във
връзка с прехвърляне на собствеността върху имота, предмет на предварителния
договор, т.е. доказват изпълнение на негови, а не чужди задължения, по*** което
в полза на купувача не е възникнало право да извърши прихващане.
При тези правни изводи, съдът приема,
че в срока по чл. 362 ал. 2 от ГПК купувачът по предварителния договор *** Л.Е.
чрез извършеното прихващане на насрещни еднородни парични задължения на
страните и плащане на задължение на продавача по изпълнително дело, от което
последният се е възползвал е погасил частично задължението си за заплащане на
продажната цена, но не е изпълнил изцяло задължението да заплати в срок
разликата до пълният размер на тази цена посочен в съдебното решение размер от 62 500 лв., която разлика е в размер
на 2 408,13 лв..
При съобразяване на решение № 82/21.03.2012
г. по гр.д. № 844/2011 г. ІІІ г.о., на ВКС, съдът приема, че с оглед особения
характер на производството по чл. 362 ал. 2 ГПК може да
преценява само дали неизпълнението се дължи на причина, която не може да се
вмени във вина на длъжника, т. е. дали не е била налице обективна невъзможност
за изпълнение, но не и дали посочената в решението по чл. 19 ал. 3 ЗЗД неизплатена част от продажната цена е незначителна по смисъла на чл. 87 ал. 4 ЗЗД. При тези изводи и като съобрази определение № 786/07.07.2015 г. по
гр.д. № 6328/2014 г., ІV г.о на ВКС,
съдът приема, че неизпълнението от страна на купувача по предварителния договор
*** Е. да заплати в срока по чл. 362 ал. 2 от ГПК в полза на продавача Н.С.
част от продажната цена води до непълно и неточно изпълнение, което се
приравнява на пълно неизпълнение, като без значение е дали неизпълнената част
от задължението е незначителна по смисъла на чл. 87 ал. 4 от ЗЗД. Липсват
твърдения от страна на купувача по предварителния договор неплащането на пълния
размер на продажната цена да се дължи на обстоятелства довели до обективна
невъзможност за пълно неизпълнение в срок, в това число неплащането на пълния
размер на продажната цена да е резултат от наложената на купувача карантина,
както и доказателства в тази насока, по*** което възражението на купувача по
предварителния договор, направено при условие на евентуалност за невиновно
поведение при неизпълнение се явява неоснователно.
Искането по чл. 362 ал. 2 от ГПК като
основателно следва да бъде уважено със законните от това правни последици, като
постановеното решение, с което искът по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е уважен следва да
бъде обезсилено поради неизпълнение на задължението на купувача да плати на
продавача неплатената част от продажната цена в срока по чл. 362 ал. 2 от ГПК.
По разноските:
По делото не са представени
доказателства за направени разноски от страните в производството по чл. 362 ал.
2 от ГПК, поради което съдът приема, че разноски не следва да бъдат присъждани
в полза на продавача по предварителния договор, инициирал производството,
независимо от основателността на молбата му. Не следва да се присъждат
разноските на същия в производството по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, тъй като този спор е разрешен с
влязъл в сила съдебен акт и обезсилването на решението в частта, в която искът
по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е уважен не води до обезсилване на решението в
останалата му част относно присъдените разноски.
Водим от
горното, Съдът
Р
е ш и:
Обезсилва на основание чл.
362 ал. 2 от ГПК решение № 507/20.12.2018 г. по гр.д. № 4551/2018 г. по описа
на П.ският окръжен съд в частта, в която е обявен за окончателен на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД сключения
на 26.02.2018 г. между Н.И.С., ЕГН ********** и *** Л.Е., ЕГН ********** предварителен договор за покупко - продажба
на недвижим имот, с който продавачът Н.И.С., ЕГН ********** се е задължил
да продаде на купувача *** Л.Е., ЕГН ********** недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. П., в
сградата на ЖСК „***“, ж.к. „***“ бл. *** вх. ***, ет. 1, със застроена площ
80,75 кв.м., с изложение изток - запад, състоящ се от две стаи, столова, кухненски
бокс, баня с тоалетна и перално помощение, ведно с прилежащото му избено
помещение № 1 с площ 9,30 кв.м., при съседи на апартамента и избеното
помещение, подробно описани в нотариален акт № 178 том 31 дело № К-6306/1997 г.
по описа на нотариуса при ПРС за цена в размер на сумата от 65 500 лв., от която сумата от
3 000 лв. е платена от купувача, при условие,
че ***
Л.Е., ЕГН ********** - купувач по предварителния договор заплати на продавача Н.И.С.,
ЕГН **********, включително чрез
прихващане на платените за сметка на продавача задължения към Държавата на РБ сумата от 62 500 лв. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Окръжен
съдия: