№ 1864
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110207428 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕАД с ЕИК- *** със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Ц. К. Ц. чрез адв. Д. С. Д., срещу
Наказателно постановление /НП/ № 763904-F754671 от 01.04.2024 г., издадено
от Началник на отдел "Оперативни дейности" – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на
Национална агенция за приходите, /ЦУ на НАП/, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер
на 13 612, 57 /тринадесет хиляди шестстотин и дванадесет лева и петдесет и
седем стотинки/ лева за нарушение на чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1
от Наредба №5/29.09.2023 г. на МФ.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Същият излага доводите си, че АУАН и НП не съдържат
надлежно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е било
1
извършено и законните разпоредби, които са нарушени. В тази връзка се
твърди, че посочените като нарушени норми на чл. 127и, ал. 2 от ДОПК и чл.
9, ал. 1 от Наредбата не определят кои стоки са с висок фискален риск /СВФР/,
като не е цитирана заповед на министъра на финансите по чл. 127а, ал. 7 от
ДОПК, с която се утвърждава списъкът на СВФР. На следващо място се
поддържа, че Заповед № ЗМФ - 1295/28.12.2023г. на министъра на финансите
е нищожен административен акт, тъй като не е била обнародвана в Държавен
вестник, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от АПК и не било проведено
обществено обсъждане, съгласно чл. 77 от АПК и чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Освен
това заповедта и списъкът към нея не били подписани и не било ясно кой е
техният автор. На следващо място се сочи, че от съдържащото се в АУАН и НП
описание на нарушението не става ясно какъв е видът на превозваната стока с
висок фискален риск. На следващо място се навеждат оплаквания, че в АУАН
и НП се съдържат текстове на чужд език, както и че административно-
наказващият орган е базирал своите фактически изводи на документи на чужд
език, които не са били преведени на български език, което било в нарушение
на чл. 14, ал. 1 от АПК и чл. 21 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Сочи се и че
в АУАН, и в НП липсва посочване на датата на извършване на нарушението.
Алтернативно се застъпва становище за наличие на маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – редовно призована, чрез процесуалния си
представител, моли да се потвърди наказателното постановление.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
С акт за установяване на административно нарушение № F754671 от
02.02.2024 г., съставен от М. Д. Г. на длъжност инспектор по приходите в ЦУ
на НАП, след извършена на 02.02.2024 г. проверка относно спазването на
изискванията на данъчното и осигурителното законодателство в офис на
фирмата „***“ ЕАД с ЕИК- ***, находящ се в ***, е установено следното: На
22.01.2024 г. в 23:07ч. при извършена проверка на ГКПП *** на МПС марка
„*** с рег. № *** и рег. № на ремарке *** с водач Г. С. Т., било констатирано,
2
че се превозва стока, включена в списъка на стоките с висок фискален риск
/СВФР/ - ”Глюкоза и сироп от глюкоза, несъдържаши фруктоза или
съдържащи тегловно в сухо състояние по-малко от 20% фруктоза: Други: -
22598кг. Органите по приходите съставили Протокол за извършена проверка
на СВФР при ВОД № 010102925212_1/22.01.2024 г. в 23:07ч., видно от който
изпращач на стоката е жалбоподателят - „***“ ЕАД, получател – „***“ с дан.
№ *** и фирма превозвач „***“ с дан. № ***. Във връзка с гореизложеното, на
02.02.2024 г. в 12:00ч. органите по приходите извършили документална
проверка в офис на „***“ ЕАД, намиращ се в ***, в присъствието на Й. Д. М. -
упълномощено лице.
При извършената проверка задълженото лице представило следните
документи -CMR от 22.01.2024 г. /заверено копие/, Certificate of Analysis от
22.01.2024 г. /заверено копие/ и Писмени обяснения изх. №2224-
SC000414/02.02.2023r., фактура №**********/22.01.2024г., видно от която
фирмата доставчик е „***“ ЕАД и получател на стоката е "***" с дан. № ***.
Стоката била описана във фактурата с наименование „*** кг, с цена 17400, 00
евро или 34031, 44 лева. На мястото на проверката в офиса на фирмата не бил
представен уникален номер на превоз /УНП/. Дружеството-жалбоподател,
чрез Й. Д. М. -упълномощено лице, представило писмени обяснения, според
които дружеството е пропуснало декларирането на съответната доставка към
НАП поради незавършена комуникация със спедиторската фирма.
При така констатираното, извършилият проверката инспектор по
приходите приел, че „***“ ЕАД е нарушило разпоредбите на чл.127и, ал.2 от
ДОПК, вр. с чл.9, ал.1 от Наредба №5/29.09.2023г. на МФ, тъй като
доставчикът или продавачът/прехвърлител в тристранна операция или първият
доставчик във верига последователни доставки на стоки, не е декларирал
предварително данни за превоза на СВФР, който започва от територията на
страната и завършва на територията на друга държава - членка на ЕС, преди
започване на натоварване на транспортното средство.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл.127и, ал.2 от
ДОПК, вр. с чл.9, ал.1 от Наредба №5/29.09.2023г. на МФ.
Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление
/НП/ № 763904-F754671 от 01.04.2024 г. на Началник на отдел "Оперативни
дейности" – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
3
контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите, /ЦУ
на НАП/, с което на жалбоподателя, на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК е
наложена имуществена санкция в размер на 13 612, 57 /тринадесет хиляди
шестстотин и дванадесет лева и петдесет и седем стотинки/ лева за нарушение
на чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба №5/29.09.2023 г. на МФ.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля М. Д. Г., които съдът намира за последователни, логични и
непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, депозирана от
надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения: Съдът констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при образуване на административно - наказателното
производство, представляващи самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Настоящият съдебен състав счита, че при съставянето на АУАН са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, относно
изискването на закона да бъде направено ясно, точно и пълно описание на
извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена точна правна
квалификация, както и относно посочването на дата и място на извършване на
нарушението. В АУАН и НП липсва конкретно и недвусмислено описание на
извършеното нарушение, поради което съдът счита, че възможността на
жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана административно-
наказателната му отговорност и правото му на защита са били нарушени,
което може да има само една последица, а именно отмяна на обжалваното
постановление, без да е необходимо съдът да се произнася по съществото на
спора.
На първо място, съдът констатира, че в акта за установяване на
4
нарушението липсва посочване на дата и място на неговото извършване, с
което е нарушено императивното правило на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН
относно задължителното съдържание на АУАН. В акта е посочена единствено
датата на установяване на нарушението - датата, когато е била извършена
проверката на място в офис на дружеството-жалбоподател. Наред с това не са
посочени и данни за момента на натоварването на транспортното средство,
който съгласно разпоредбата на чл. 127и, ал. 2 от ДОПК е крайният момент, в
който задължените лица могат своевременно да изпълнят задължението си за
подаване на информация за превоза. Лисата на посочване на дата и място на
извършване на нарушението представлява съществено процесуално
нарушение, налагащо отмяната на обжалваното наказателно постановление.
Пропускът да бъдат посочени датата и мястото на извършване на
нарушението не би могъл да бъде отстранен по реда на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН,
доколкото с непосочването им е опорочено изначално производството по
ангажиране на административнонаказателна отговорност и е ограничено
правото на защита на санкционираното лице, включващо гарантиране на
възможността му да разбере в какво точно се изразява административното
нарушение.
Посочената в АУАН като нарушена разпоредба на чл. 127и, ал. 2 от
ДОПК предвижда, че при превоз на стока с висок фискален риск, който
започва от територията на страната и завършва на територията на друга
държава - членка на Европейския съюз, доставчикът или
продавачът/прехвърлител в тристранна операция или първият доставчик във
верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за
всеки отделен превоз преди започване на натоварването на транспортното
средство и потвърждава изпращането на стоката след излизане на
транспортното средство от територията на страната. Съгласно чл. 9, ал. 1 от
Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на
територията на Република България, издадена от министъра на финансите,
декларирането на данни за превоза се извършва чрез подаване по електронен
път на данни съгласно приложение № 3 по реда на чл. 48 от Наредбата.
Наред с липсата в АУАН на дата и място на извършване на
нарушението обаче, както в акта, така и в НП, не са посочени съставомерни
признаци от състава му, с което е ограничено правото на защита на
5
санкционираното юридическо лице. Нито в АУАН, нито в НП, е посочено от
коя държава започва превозът и в коя държава същият завършва. За да се
породи предвиденото в чл. 127и, ал. 2 от ДОПК задължение, е необходимо
превозът да започва от територията на страната и да завършва на територията
на друга държава - членка на Европейския съюз, но в случая такива конкретни
твърдения, с посочването на страната, за която е бил назначен превозът,
липсват както в АУАН, така и в НП. Недопустимо би било такива факти да
бъдат извеждани от съда чрез тълкуване волята на актосъставителя и
наказващия орган или чрез анализ на приложените по делото доказателства,
доколкото същите не са били предявени на нарушителя нито при образуването
на административно-наказателното производство, нито при ангажирането на
административно-наказателната отговорност на санкционираното лице,
поради което и същото не е имало възможност да се защитава срещу тях чрез
депозиране на възражения и представяне на доказателства и по този начин е
ограничено правото му на защита.
В административно-наказателното производство пълното и ясно
описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително
значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед
гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че
това е изискване относно формата и съдържанието на тези актове. Не само
пълната липса на релевантни факти, но и противоречивите и неясни такива,
които се отнасят до основните въпроси във връзка с ангажирането на
административнонаказателна отговорност, представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна
на съответното НП. Липсата на описание на конкретни факти относно
вмененото нарушение, респ. тяхната неяснота води до невъзможност на съда,
а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да
установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да
може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие
или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Административно наказание се налага на
нарушителя за конкретно извършено от него нарушение.
6
В тази насока съдът намира, че в хода на процеса по ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила досежно задължителното
съдържание на АУАН и НП, касаещо описанието на нарушението, дата и
място на извършването му.
С оглед гореизложеното съдът намира оспореното наказателно
постановление за незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде
отменено.
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 63д от ЗАНН, основателно се
явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски. Същият е доказал
заплащането на 1950, 00 лева /с включен ДДС/, с представена по делото
фактура/ - адвокатски хонорар. Предвид разпоредбата на чл. 1 от актуалната
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, размерът
на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, какъвто е
представен по делото, поради което възражението за прекомерност от
възз.страна не следва да бъде уважено. Ето защо, в полза на дружеството –
жалбоподател следва да бъде присъдена сумата в размер на 1950,00 лева,
направени по делото разноски пред настоящата инстанция, която не е
прекомерна, съответства на фактическата и правна сложност на делото, както
и на обема на осъществената правна помощ и процесуално представителство.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 763904-F754671 от
01.04.2024 г., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности" – София,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно
управление на Национална агенция за приходите, /ЦУ на НАП/, с което на
жалбоподателя „***“ ЕАД с ЕИК- *** със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Ц. К. Ц., на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК е
7
наложена имуществена санкция в размер на 13 612, 57 /тринадесет хиляди
шестстотин и дванадесет лева и петдесет и седем стотинки/ лева за нарушение
на чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба №5/29.09.2023 г. на МФ.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на жалб.
„***“ ЕАД с ЕИК- *** със седалище и адрес на управление: ***, сума в
размер на 1950, 00 /хиляда деветстотин и петдесет/ лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град в 14 дневен срок от получаване на съобщението, за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8