Решение по дело №15755/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№................

гр. София, ........................

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                                                

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР Л. САНТИРОВ

                                                                  

РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 15755 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         С Решение № 458363 от 26.07.2018 г., постановено по гр.д. № 49301/2016 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, е признато за установено по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от "Т.С." EАД, че П.Л.Л. *** EАД сумата от  1052,45 лева /хиляда петдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.03.2013 год. до 30.04.2015 год., за топлоснабдяван имот-апартамент №25, находящ се в гр. София, ул. „Шейново” № 28, ет. 7 като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 1267,80 лева, като неоснователен, сумата от 63,84 лева /шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща такса за отчитане на уреди за разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главиците, считано от 28.04.2016 год. до окончателното и изплащане, сумата от 240,66 лева /двеста и четиридесет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 30.04.2013 год. до 23.03.2016 год., като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 270,77 лева и сумата от 12,92 лева /дванадесет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 63,84 лева за периода от 30.04.2013 год. до 23.03.2016 год..  

Срещу решението в частта, в която са ужавени исковете  е подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответницата П.Л.Л.. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, че съштото е постановено при противоречие с материалния и процесуалния закон. Релевират се доводи, че въззивницата няма качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като не е участвала в Общото събрание на етажната собственост и не е изразила съгласие за склюяване на договор с ищцовото дружество, както и не е приемала изрично иписмено Общите условия на дружеството. Оспорва се количестовото доставена топлинна енергия за процесния период.

Ответникът по жалбата в законоустановения срок не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Третото лице-помагач „Б.Б.” ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Решението е влязло в сила в необжалваната отхвърлителна част.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Въззивното решение е обжалвано в частта, в която СРС е уважил предявените установителни искове с правно основание чл. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1  ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е безспорно между страните и се установява от представения по делото нотариален акт, че ищцата е собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Видно от представения по делото протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. *******етажните собственици са взели решение да се сключи договор с "Б.Б." ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. Неотносимо към правния спор е възражението, направено във въззивната жалба, че ответницата не е присъствала на общото събрание и не се е съгласила с общото решение. В ЗУЕС има предвиден законоустановен ред за обжалване на решения на Общото събрание на етажните собственици. По делото няма твърдение и не са представени доказателства процесното решение да е обжалвано и да е отменено от съда.

На 27.09.2001 г. е сключен договор № ТС 522 между "Б.Б." ООД и етажната собственост с адрес: гр. София, ул. *******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия за отчетния период.

 От приетия по делото договор от 07.06.2002 г., сключен между "Б.Б.” ООД – изпълнител и "Т.С." ЕООД – възложител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Поради изложеното е установено по делото по безсъмнен начин, че сградата, в която се намира процесният апартамент е топлофицирана.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

 В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. В случая не е установено по делото, партидата да е открита на трето лице със съгласието на собственикът на имота. Нещо повече, по делото е представена молба-декларация от въззивницата за откриване на партида за процесния имот, която не е оспорена от същата.

По изложените съображения въззивният съд счита, че за исковия период между главните страни въс въззивното производсвто е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот и е неоснователно възражението, съдържащо се във въззивната жалба в тази насока.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното е неоснователно възражението във въззивната жалба, че въззивницата не е обвързана отобщите условия, тъй като не ги е подписала изрично.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.

 В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на "Б.Б.” ООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.

 В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза и седебно-счетоводна експертиза, които са изготвени въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещите лица са дали заключения относно реално потребената топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ и нейният размер. Съдът кредитира изслушаните заключения като компетентни и обективно дадени, поради което намира за неоснователно възражението във въззивната жалба относно същите. Претендираните вземания не се установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по СТЕ. Отделно от това, по делото не се доказа ответниците да са заявили рекламации срещу качеството на топлоснабдяване до продавача или извършеното дялово разпределение в установените срокове /към ФДР/.

По отношение на акцесорното претенция за установяване дължимостта на лихва върху претендираната главница, представляваща стойността на потребената от ответницата топлинна енергия, настоящият състав намира, че доколкото липсват изложени аргументи във връзка с правилността на обжалваното решение, то същото с оглед пределите на въззивния контрол, очертани в чл. 269 от ГПК, следва да бъде потвърдено.

Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до които въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответстват на крайните правни изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.

 

По разноските:

Предвид обстоятелството, че ответникът по жалбата "Т.С." ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба и не е представляван в проведеното открито съдебно заседание, следва да се приеме, че същият не е защитаван във въззивното производство от юрисконсулт, поради което не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК. Ето защо не следва да му се присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

                     

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 458363 от 26.07.2018 г., постановено по гр.д. № 49301/2016 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав в обжалваната уважителна част.

Решението е взязло в сила в необжалваната отхвърлителна част.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.Б.” ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:   1.                   

 

      2.