Р Е Ш Е Н И Е
№ 425/29.10.2019г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря СТОЙКА
КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.а.н.х.д. № 471/2019 год. по
описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на А.П.П. с ЕГН **********
*** срещу решение № 75/29.05.2019г., постановено по н.а.х.д. № 27/2019г. по
описа на Районен съд - Балчик. В жалбата се изразява несъгласие с решението на БРС
и се иска то да бъде отменено. Твърди се, че изводите на съда почиват на
тенденциозна и превратна оценка на доказателства по делото. Сочи се, че
решението се позовава на допускане и предположение, а не на безспорно установени
факти.
Ответникът по касационната жалба – РУ – Албена към ОД на
МВР – Добрич, не изразява становище по нея.
Представителят на ОП - Добрич дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Споделя изводите на съда, че
жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение, тъй като от
доказателствата по делото е безспорно установено, че той е загубил контрол
върху управлявания от него автомобил, вследствие на което е настъпило ПТП, с
което е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, тя е неоснователна по следните съображения :
Районният съд е бил сезиран с
жалба от А.П.П. срещу наказателно постановление № 18-3394-000309/11.09.2018г.
на началника на РУ - Албена към ОДМВР – Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.20, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП. В НП е посочено, че на 12.07.2018г. в 18, 30 часа по път І-9 от с.Кранево
в посока КК Албена жалбоподателят е управлявал лек автомобил Ланд Ровер с рег.
№ хххххх, като при влизане в кръговото губи контрол над автомобила след
заспиване и допуска ПТП, като нанася щети по управляваното МПС, табела С4.1 и
знак Г7.
С обжалваното решение районният
съд е потвърдил наказателното постановление по съображения, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му и е безспорно доказано извършването
на нарушението, самоличността на извършителя и неговата вина. Счел е, че от
показанията на актосъставителя и писмените доказателства по делото се
установява по категоричен начин, че жалбоподателят е допуснал ПТП в резултат от
заспиване зад волана, при което е изгубил контрол върху автомобила. Приел е, че
от субективна страна деянието е извършено по непредпазливост при условията на
небрежност, тъй като жалбоподателят не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Отхвърлил
е възражението за липса на виновно поведение от негова страна с мотива, че не
са налице доказателства по делото за медицинско заболяване, водещо до внезапно
заспиване, като сънна апнея и др. Направил е извод, че с поведението си
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, вменяваща
задължение на водачите да контролират непрекъснато ППС, които управляват,
поради което правилно е бил санкциониран по реда на чл.185 от ЗДвП.
Решението е правилно.
Няма никакъв спор по делото, че на посочените в АУАН и НП
място, дата и час жалбоподателят е изгубил контрол над управлявания от него
автомобил, в резултат на което е настъпило ПТП с материални щети. Изгубването
на контрола върху автомобила е самостоятелно нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП и
то може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение относно режима
на скоростта по чл.20, ал.2 от ЗДвП или чл.21 от ЗДвП. Такива са случаите на
изгубване на контрола върху управлението поради заспиване на водача,
отклоняване на вниманието му, разсейване и др. В тези случаи нарушението се
изразява в едно недопустимо бездействие на водача поради различни външни и
вътрешни фактори. От категоричните и убедителни показания на актосъставителя е
видно, че жалбоподателят сам е посочил пред полицейските органи, които са
посетили местопроизшествието, че е заспал при управлението на автомобила, в
резултат на което е загубил контрол. Това се потвърждава и от показанията на
неговите родители, пред които той е споделил, че най-вероятната причина за
настъпването на ПТП е заспиването му зад волана. Именно тези фактически обстоятелства
са описани в АУАН, срещу констатациите в който жалбоподателят не е направил
никакви възражения както при предявяването му, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Последващите възражения на водача, направени едва в съдебното производство,
че не са налице годни доказателства за неговата вина, а само догадки и
предположения, върху каквито не може да почива обвинението, представляват
единствено защитна версия, която няма никаква житейска и логическа мотивировка.
Аргумент в подкрепа на този извод са противоречивите, неясни и объркани твърдения
и в двете жалби до въззивния и касационния съд, в които веднъж се твърди, че
жалбоподателят не бил напълно сигурен какво се е случило и само е предположил,
че е заспал, а после, че може би произшествието се дължи на негова грешка,
защото се е унесъл в пътя, което веднага било разтълкувано в негова вреда и
било записано в акта, че е заспал и е загубил контрол над автомобила. Неяснотата
как се е стигнало до инцидента и липсата на обяснение за настъпването му само
потвърждават констатациите в АУАН и НП, че се касае за заспиване над волана, а
дори и да се приеме, че водачът се е унесъл в пътя, както се твърди във
въззивната жалба, то това означава загуба на контрол върху управлението поради
разсейване или отклоняване на вниманието и не изключва неправомерното поведение
на жалбоподателя, водещо до нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Никъде в хода на съдебното производство не са изложени
твърдения за наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК или на
други обстоятелства от обективен характер, изключващи вината на водача или
общественоопасния характер на деянието му. В случая обективните находки на
мястото на произшествието, разположението на МПС, данните за механизма на
настъпване на ПТП и за техническите повреди и деформации на автомобила и пътните
знаци, както и общото физическо състояние на жалбоподателя по време на
проверката са дали основание на актосъставителя да приеме, че отклоняването на
автомобила и навлизането му в острова на кръговото кръстовище не се дължи на
допуснато нарушение на режима на скоростта по чл.21, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП
(водачът не е избрал скорост по-висока от разрешената, нито се е движил с несъобразена
скорост), а на загуба на управлението вследствие на недопустимо бездействие на
водача от субективен характер. Следователно констатациите в акта не се
основават само на изолираните самопризнания на нарушителя, както неоснователно
се твърди в касационната жалба, а и на обективните данни по административнонаказателната
преписка, документирани и в протокола за ПТП и приложените към него скици и
снимки. Именно това е отчел и районният съд, който е кредитирал показанията на
актосъставителя, дадени във въззивното производство, посочвайки, че твърденията
за заспиването на водача съответстват на установената при инцидента пътна
обстановка и следите от движението на автомобила.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че
неправилно съдът е дал вяра на показанията на актосъставителя, след като те се
разминават с показанията на останалите двама свидетели – Петкова и П.
(родителите на жалбоподателя). Действително между показанията на двете групи
свидетели съществуват известни несъответствия, но те са свързани с информация,
която няма пряко отношение към предмета на доказване, поради което не
разколебават достоверността на показанията на актосъставителя относно
правнорелевантните факти и обстоятелства и правилно районният съд ги е
кредитирал като логични, последователни и съответстващи на писмените
доказателства по делото. Освен това от данните по делото е видно, че нито един
от свидетелите на защитата не е присъствал по време на снемане на обясненията на
жалбоподателя след инцидента. Те не възпроизвеждат преки впечатления, а само
казаното от жалбоподателя, което не е достатъчно, за да дискредитира показанията
на актосъставителя.
Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че
неправилно районният съд е отказал да кредитира показанията на свидетелите на
защита само заради роднинската им връзка с жалбоподателя. Вярно е, че близката
родствена връзка с нарушителя е една от причините за отхвърляне на показанията
на двамата свидетели, но тя не е основната. Решаващият мотив на съда да не
кредитира тези показания е първо, че свидетелите не са очевидци на инцидента и
са възприели поведението на жалбоподателя след ПТП, и второ, че голяма част от
показанията им възпроизвеждат събития, които са неотносими към предмета на
доказване и не променят установената по делото фактическа обстановка.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че не са
налице процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата по
делото. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на
непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички
възможни и необходими доказателства, свързани с административнонаказателната
отговорност на нарушителя.
По безспорен начин са установени по делото
правнорелевантните факти и обстоятелства, на базата на които са направени
и изводите на съда. Нито пред въззивната инстанция, нито пред касационната
инстанция жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергават
отразените в АУАН факти и обстоятелства.
След като презумптивната доказателствена сила на АУАН не
е оборена в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните
факти по спора са такива, каквито са установени от полицейските органи в хода
на административнонаказателното производство. Така е преценил и районният съд,
за да стигне до единствения правилен и законосъобразен извод, че касаторът е извършил
вмененото му с НП административно нарушение от обективна и субективна страна. След
правилно установените факти и обстоятелства са направени напълно
законосъобразни правни изводи относно правната квалификация на нарушението и
приложимата санкционна норма.
Правилно районният съд е отхвърлил възражението на
касатора, че няма вина за извършеното нарушение, тъй като заспиването зад
волана е физиологично поведение, което не подлежи на волеви контрол. Безспорно
заспиването е физиологично състояние, а не волево, но жалбоподателят е бил
длъжен и е могъл да предвиди настъпването на инцидента, при условие че
физическото му състояние не му е позволявало да управлява безопасно автомобила.
След като за заспиването на волана няма обективна медицинска причина като
заболяване, то правилно районният съд е преценил, че то е резултат от преумора,
което говори за наличието на съзнателно волево отношение към настъпилото
събитие, при което водачът, съзнавайки, че е преуморен, е допуснал възможността
да заспи и да предизвика ПТП, загубвайки управлението над автомобила.
Предвид на гореизложеното настоящият състав на съда
счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и
същото следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221, ал.2 от АПК.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75/29.05.2019г., постановено по н.а.х.д. № 27/2019г.
по описа на Районен съд - Балчик.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: