№ 23804
гр. София, 10.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110146006 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.248 ГПК
Постъпила е молба с вх. № 115875/08.04.2024 г. от ищеца „И-----” ООД,
ЕИК --, със седалище и адрес на управление: гр. С-------, представлявано от
управителя Д--, със съдебен адрес: гр. П----, чрез адв. Б. С., с която се прави
искане за изменение на решение № 2619/15.02.2024г. по гражданско дело №
46006/2023 г. по описа на СРС, 26 състав, в частта за разноските, на
основание чл.248 ГПК.
В молбата са изложени съображения, че в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от същия в заповедното производство разноски в размер,
съразмерно с уважената част от исковете, както и сторените разноски в
исковото производство, в т.ч. депозит за експертиза в размер на 600 лева, при
евентуалност, в случай, че съдът намери искането за неоснователно, в полза
на ищеца се присъди част от посочения размер за депозит за експертиза,
съразмерно с уважената част от исковете. Искането се обосновава с
твърдения, че в заповедното производство ищецът е упълномощил
процесуален представител – адвокат, и е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение, чийто размер е под определения в чл. 7, ал. 7, вр. чл. 2, ал. 5
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, част от което, съразмерно с уважената част от исковете,
следва да му бъде присъдена. Излага се довод, че на ищеца следва да се
1
присъди и част от заплатената сума за депозит за възнаграждение на вещо
лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, доказателства за
заплащането на които били депозирани в съда, които не са постъпили по
делото поради пропуск служители, а са приобщени по гр. д. № 46004/2023г.,
по което са страни ищецът и ответникът.
Прави се и искане за изменение на решението, в частта, в която ищецът
е осъден да заплати в полза на ответника разноски в размер на 600 лева, което
се обосновава с довод, че не е налице надлежно искане от страна на ответника
за присъждане на разноски, доколкото не е своевременно направено от страна
на ответника и не е представен списък по чл. 80 ГПК, като при евентуалност -
в случай, че съдът счете искането за своевременно направено в хода на
производството, се иска съдът да измени постановеното решение като отмени
същото в частта, в която е присъдил в полза на ответника сторените от същия
разноски в размер на 600 лева за депозит за експертиза, евентуално да намали
присъдения размер, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответникът А. В. Д. не подава отговор.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по
делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното от фактическа и
правна страна:
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са
изпълнени следните предпоставки:
Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък по чл.80 ГПК най-късно в съдебното заседание, в
което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В
противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му
за разноските.
В процесния случай последната процесуална възможност на ищеца за
представяне на списък по чл.80 ГПК е преди приключване на делото. По
делото е налице списък на ищеца (л.109 от делото).
Второ, съгласно чл.248 ГПК в срока за обжалване, страната може да
поиска допълване или изменение на решението в частта за разноски.
Решението е връчено на ищеца на 18.03.2024 г. (л.121 от делото),
2
поради което срокът за обжалване и за молба по чл. 248 ГПК изтича на
01.04.2024 г. Молбата по чл.248 ГПК е постъпила на 08.04.02.2024 г., с п.к. от
22.03.2024 г. Същата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С исковата молба е предявен положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, с който се иска
да се признае за установено, че ищецът има следните вземания срещу А. В.
Д.: главница: 1500 лв., договорна лихва: 148.50 лв., за периода от 14.12.2022
г. - дата на първа вноска до 14.12.2022 г. - датата на падежа на договора, такса
за експресно разглеждане на документи: 71 лв.; мораторна лихва върху
непогА.ата главница: 49.58 лв. за периода от настъпване на забавата
15.12.2022 г. до 11.04.2023 г. - дата на подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
(11.04.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимите суми, за които
суми има издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 11362/21.04.2023
г. по ч. гр. д. № 19587/2023 г. по описа на СРС.
Постановено е решение № 2619/15.02.2024г. по гражданско дело №
46006/2023 г. по описа на СРС, 26 състав, с което предявеният с искова молба
положителен установителен иск с правна квалификация чл.422 вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК е приет за основателен за сумата от 915.75 лева,
представляваща непогА.а главница Договор за потребителски кредит SO №
3238/15.09.2022 г., в която част искът е уважен, като съдът е отхвърлил
исковата претенция като неоснователна и недоказана, поради наличие на
неравноправни клаузи, противоречие със закона и добрите нрави, както и че
договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК за сумите: договорна
лихва: 148.50 лв., за периода от 14.12.2022 г. - дата на първа вноска до
14.12.2022 г. - датата на падежа на договора, такса за експресно разглеждане
на документи: 71 лв.; мораторна лихва върху непогА.ата главница: 49.58 лв.
за периода от настъпване на забавата 15.12.2022 г. до 11.04.2023 г. - дата на
подаване на заявлението, за които суми има издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 11362/21.04.2023 г. по ч. гр. д. № 19587/2023 г. по описа на
СРС.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №
3
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, с решението съдът се е произнесъл по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство.
Ищецът е претендирал разноски съгласно представения списък по чл.80
ГПК (л.109 от делото), за сумата от 174. 62 лева -държавна такса (л. 6, 43 от
делото), 1100. 00 лева- възнаграждение за адвокат (л. 38 от делото), 600. 00
лева - депозит за експертиза.
Съдът е признал сторения от ищеца разход за държавна такса в
заповедното производство по ч. гр. д. № 19587/2023 г. по описа на СРС в
размер на 35.38 лева (л. 9 от делото). Съдът с решението е приел, че по делото
следва да се определи адвокатско възнаграждение по заповедното
производство в размер на 200.00 лева. Съдът е признал на ищеца разходи в
заповедното производство в размер на 235.38 лева, от които с решението е
присъдил на ищеца за заповедното производство разноски в общ размер от
121.84 лева.
За исковото производство съдът е признал в полза на ищеца разноски за
заплатена държавна такса в размер на 174.62 лева (л. 6, л. 43 от делото).
Съдът с решението е приел, че по предявените искове на ищеца се следва
възнаграждение в размер на 300.00 лева. Съдът с решението е присъдил в
полза на ищеца разноски за исковото производство в общ размер на 245.68
лева.
По настоящото дело с молбата по чл. 248 ГПК ищецът твърди да е
внесъл депозит за изготвяне на експертиза по делото, като сочи, че е сторил
това с платежно нареждане от 18.12.2023г., каквото не се намира в кориците
на делото. С решението съдът не е присъдил разноски в размер на сумата
600.00 лева за заплатен от ищеца депозит по допуснатата по делото съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 600 лева.
Съдът констатира, че с молба с вх. № 371008/22.12.2023г. по
настоящото гражданско дело № 46006/2023 г. е депозирано приложено към
същата платежно нареждане от 18.12.2023г. за сумата от 600 лева за депозит
за изготвяне на експертиза, в което като основание е посочено, че депозитът е
по гр.д. № 46006/2023. С оглед представените в регистратурата на съда
доказателства за заплатен депозит за изготвяне на допуснатата по делото
съдебно- счетоводна експертиза в размер на 600 лева, съдът приема, че
4
ищецът е доказал претендираният разход за тази сума.
Спорът по настоящото дело касае неизпълнение на задължения по
договор, сключен с потребител, доколкото отпуснатият заем на ответника
като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по
смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и същият има качеството на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП.
Съгласно даденото тълкуване по т. 5 от решение от 21.03.2024 г. по
дело C‑714/22, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13,
разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява
потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски,
когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради
неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени
от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е
практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на
правото на този потребител на връщане на посочените суми. В т. 2 от
решението е разяснено, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член
3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
С постановеното по настоящото дело съдебно решение съдът е приел, че
процесният договор за потребителски кредит SO № 3238/15.09.2022г.е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК и като такъв заемателят – ответник
в производството, дължи само главницата, на основание чл. 23 ЗПК. Съдът е
изложил подробни съображения относно недължимостта на договорна лихва
в размер от 148,50 лв. за периода от 14.12.2022 г. - дата на първа вноска до
14.12.2022 г. - датата на падежа на договора, относно такса за експресно
разглеждане на документи в размер от 71 лв., както и за претендираната
мораторна лихва върху непогА.ата главница в размер от 49,58 лв. за периода
от настъпване на забавата 15.12.2022г. до 11.04.2023 г. - дата на подаване на
заявлението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
5
№ 11362/21.04.2023 г. по ч. гр. д. № 19587/2023 г. по описа на СРС, като е
приел, че претенцията на ищеца е тази част е неоснователна и недоказана,
поради наличие на неравноправни клаузи, противоречие със закона и добрите
нрави.
С оглед и приетото в т . 55 от решение от 21.03.2024г. по С-714/22 на
СЕС, посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.
Съдът е приел, че процесният договор е недействителен и на основание
чл. 22 ЗПК ответникът дължи само главницата, на основание чл. 23 ЗПК.
В процесния случай ищецът е претендирал вземания по недействителен
договор за потребителски кредит, които са приети за недължими поради
наличие на неравноправни клаузи, противоречие със закона и добрите нрави,
с оглед на което претендираните вземания на ищеца за договорна лихва, такса
за експресно разглеждане и мораторна лихва са приети за недължими.
Ответникът е доказал наведеното възражение за нищожност на клаузите от
договора, предвиждаща задължение за заплащане на такса за експресно
разглеждане, така и поради включването на тази такса към погасителния
план, доколкото въз основа на приетото експертно заключение се установява
явният размер на ГПР от 595.07 %, с оглед на което ответникът е положил
усилия и е сторил разноски, за да докаже възраженията си относно
недействителността на процесния договор за кредит. Възлагането на разноски
в тежест на ищеца по настоящото производство би поставило в по-
неблагоприятно положение потребителя, който се е защитавал по иск, който е
имал за предмет вземания по недействителен договор за кредит, с оглед на
което и при съобразяване на дадените от СЕС разяснения в решение от
21.03.2024 г. по дело C‑714/22, съдът приема, че сторените от ищеца
разноските в исковото и заповедното производство следва да останат в тежест
на ищеца.
В този смисъл е Определение № 366/16.08.2022 г. по ч.т.д. №
6
1085/2022 г. на ВКС и решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19
и C-259/19 на Съда на Европейския съюз.
В тежест на потребителя не следва да бъдат възлагани разноските по
производството, които ищецът е сторил в исковото и заповедното
производство.
Ето защо не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца за
експертиза и други. В тази част няма молба по чл.248 ГПК от ответника и
съдът не може да влоши положението на ищеца.
Ето защо молбата следва да бъде оставена без уважение изцяло.
По разноските
В това производство разноски не се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ изцяло молба с вх. № 115875/08.04.2024 г.
от ищеца „И-----” ООД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление: гр. С-----
--, представлявано от управителя Д--, със съдебен адрес: гр. П----, чрез адв. Б.
С., с която се прави искане за изменение на решение № 2619/15.02.2024г. по
гражданско дело № 46006/2023 г. по описа на СРС, 26 състав, в частта за
разноските, на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248, ал.3
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните по делото.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на
срокове и при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7