Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3365
12.08.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание
на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17071
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от В.М.Б., ЕГН ********** ***” АД, ЕИК *********, с
която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 226, ал.1, вр. с чл. 257 КЗ /отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на **********. претърпял ПТП – управлявайки велосипед,
на кръстовището на бул. „**********” и ул. „********” в гр. П., бил ударен от
лек автомобил, при което паднал на пътното платно и загубил съзнание.
Бил транспортиран в болнично заведение и приет по
спешност в клиника по хирургия в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД. Било проведено
лечение до изписването му на ****** г. Кратко време след това, състоянието му
се влошило и след извършване на образна диагностика било установено ***********.
Последвала продължителна терапия.
Спрямо водача на МПС – л.а. „Опел Астра”, ДК №********,
било образувано ДП, а впоследствие АНД № 7381/2017 г. по описа на ПРС, VIII
н.с., приключило с влязло в сила Решение № 920/30.05.2018 г. Била призната
вината на Н. А. за извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”, пр. 2,
вр. с чл. 342, ал. 1 НК – при управление на МПС нарушил правилата за движение
по пътищата по чл. 25, ал.1 и чл. 37, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил
на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в ***************, довело до
трайно затруднение движението на *****************************
Гражданската отговорност на виновния водач
била застрахована при ответника към момента на ПТП, съгласно полица № **********.
След предявена претенция за обезвреда, било подписано споразумение от
20.08.2018 г. за сумата от 17 000 лева, развалено на осн. чл. 87 ЗЗД –
поради неизпълнение на ЗАД да плати същата в уговорения срок, вкл. след
отправена покана и предупреждение за разваляне от ищеца.
След образуване на делото застрахователят
платил 17 000 лева.
Тъй като същата не била достатъчна за
пълно покриване на претърпените неимуществени вреди – силни болки и страдания с
продължителен интензитет, физически травми, психически и емоционален стрес, се
моли за осъждането му да плати още общо 3500
лева, от които – 2000 лева – за ********** и 1500 лева – за*********,****************************************
пр., ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 29.10.2018 г. до
окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор.
Оспорва иска по
основание и размер, като силно завишен и несъответен на търпените вреди, в
разрез с критериите на чл. 52 ЗЗД. Оспорва – наличието на деликт и причиняване
именно на твърдените телесни увреди; ПТП да се дължи на виновно противоправно
поведение на водача на л.а.; причинно – следствената връзка между
произшествието и вредите. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че
в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице,
чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при
ответника, е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес, уплах от описаните в
исковата молба физически увреди и психически травми, като установи всяка от
тях, както и размера им, който не се
покрива от платеното обезщетение.
В тежест
на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже твърденията и
възраженията си в отговора, а – при установяване на горните елементи от
фактическия състав на вземането – да докаже, че е погасил претендираното
обезщетение.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по
следните съображения:
На
основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на ********** г. ищецът претърпял ПТП – управлявайки велосипед, на
кръстовището на бул. „Ц.” и ул. „Л.” в гр. П., бил блъснат от лек автомобил -
„Опел Астра”, ДК №********, управляван от Н. А. А., вследствие на което му е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в *******************, довело
до трайно **************** на основание чл. 300 ГПК, предвид
влязлото в сила Решение по АНД № 7381/2017
г. на ПРС, VIII н.с. - че Н. А. е
извършил деянието, за което е признат за виновен, че това деяние е
противоправно и е извършено виновно; към
датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. е застрахована при ответника, съгласно валидна,
действаща и покриваща съответния риск застрахователна полица по ГО № ************; ищецът
предявил писмена претенция към застрахователя за изплащане на
обезщетение, като е спазил съответната процедура, при което било подписано
споразумение от 20.08.2018 г. за сумата от
17 000 лева; плащане в хода на настоящия процес на сочената сума /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 629/17.01.2019 г. – л.41-41/.
Съдът
приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
писмени доказателства.
Предвид
изложеното, постановеното решение по АНД и задължителната му сила, както и
извършеното от ответника плащане на сума за обезщетение на вредите именно от
процесното ПТП в хода на процеса, всички факти относно ПТП, механизъм, вина,
противоправност, вреда, причинна връзка и наличие на застрахователно
правоотношение, са доказани, при което и не подлежат на допълнително обсъждане
и изследване. Налице е признание /извънсъдебно с подписване на споразумението,
макар и развалено, и съдебно – с извършеното плащане/, на всички неизгодни за
ответника факти и обстоятелства, релевантни за настоящия спор, поради което и
последващите възражения се приемат за неоснователни.
Поради
това, спорен е единствено въпросът за размера на обезщетението относно
разликата, която се претендира в наст. производство за неим. вреди.
Размерът на неимуществените вреди се определя по
правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца,
както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Съгласно разясненията,
дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът на
увреждането, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези
неудобствата - емоционални, физически, психически и такива от битово естество,
които ги съпътстват и, които зависят не само от обективен, но и от субективен
фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното
отношение към случилото си и отражението му върху психиката, с оглед степента
на емоционална зрялост на лицето/.
За твърдените
болки и страдания бяха ангажирани гласни доказателствени средства, като изводи
във връзка с конкретните увреди и оздравителния процес се правят въз основа на
заключението на СМЕ и останалите медицински документи. Касае се за сериозна травма
– три счупени прешлена, представляваща средна телесна повреда, довела до трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник. Било е проведено лечение с
болничен престой. Последвало влошаване на здравословното състояние, като след
образна диагностика било установено нарушение на зрението. Последвала
продължителна терапия. Осъществени са множество прегледи при специалисти, с
назначена медикаментозна терапия. След един от тях, мед. специалист е
констатирал *****************, а
психиатрична консултация е дала становище ***********************,
като ищецът е насочен за планова хоспитализация в ЦПЗ – П., дн. – стационар. В
три амбулаторни листа за периода м. 02- м. 05.2017 г. временната
нетрудоспособност е продължена до навършване на 180 дни.
Според ВЛ медик по
СМЕ – след счупването на прешлените, през м. декември с.г. са направени
допълнителни изследвания и консултации, вкл. ЯМР на глава и гръден кош, на
които е установено ************************.
В съдебно заседание, експертът допълва, че констатираните и документирани контузии на глава, гръден кош и корем, имат
пряка причинна връзка с ПТП, като са причинили болки, страдания и дискомфорт,
извън тези, вследствие на счупените прешлени и черепната основа. ВЛ – психолог
по СМЕ, дава заключение, че причинените физически увреждания са повлияли
емоционално и психически състоянието на ищеца. След проведено събеседване и
научен коментар на чутото, вещото лице сочи, че ищецът е изпитвал
неудоволствени изживявания, с негативен емоционален резонанс, с различна
продължителност и интензитет във времето. Преживяното е повлияло върху
възприятията му, вътрешните нагласи, очаквания и емоционални състояния в
последващи подобни ситуации.
Съдът кредитира
заключението като ясно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.
От разпита на
св. В. /фактически съжител на ищеца/ се установява, че освен счупените
прешлени, ищецът е имал натъртвания по цялото тяло и травми, както и охлузвания
по главата. След като се прибрал от болницата, изпитвал силни болки в
прешлените на гърба и врата. Пиел обезболяващи. Помагала му в ежедневните
дейности за дълъг период. И понастоящем, при натоварване, изпитвал болки и
дискомфорт в областта на увредените прешлени. След инцидента изпитвал силен
стрес, променил се като човек – не можел да спи, често се сещал за случилото
се, станал по – раздразнителен и заядлив, забравял различни предмети, което
преди ПТП не се случвало, изпитвал страх от всякакви скорости.
Въпреки близките
отношения, съдът прецени показанията на свидетелката с оглед вероятна
заинтересованост от изхода на делото, съобразно чл. 172 ГПК и счете, че същите
следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни и последователни, кореспондират
на другите събрани доказателства, непосредствени са, а и реално хората от
най-близкото обкръжение имат най-пълна представа за физическото и психическо
състояние на човека, за когото полагат грижи.
Характерът на
травматичните увреди, видът и местоположението им; фактът, че е налице средна
телесна повреда със счупване ***************/които играят съществена роля за
двигателната способност на организма/; причиненото трайно затруднение движението
на снагата за период от около 7-8 месеца; установеното от *********************,
с констатирано увреждане и ************* /засяга се жизнено важна част от
човешкия организъм/; болничният престой; последвалите множество прегледи,
приемане на лекарствени медикаменти и пр., несъмнено свидетелстват за интензивни
страдания, както и неудобство при извършване на ежедневни дейности, за
осъществяването на които ищецът е бил подпомаган от свои близки. Случилото се е
дало негативно отражение в емоционален и психически план. Поради травмите,
битът на пострадалия също е претърпял промени, като инцидентът очевидно е
оказал и неблагоприятно въздействие
върху психиката му. Отсенки на преживения стрес се появяват и понастоящем,
въпреки изтеклия период от време, доколкото продължава да изпитва дискомфорт и
напрежение при движение с МПС, а се установява и, че не може да шофира, поради
изтръпването в крайника, вследствие на травмата.
Поради
изложеното, съдът стигна до извод, че обезщетението следва да бъде съобразено с
фактите, сочещи на преживени сериозни физически травми, свързаните с тях
страдания, които са се отразили и на психиката на ищеца, като са довели и до
социален дискомфорт. Съобразени бяха начинът и обстоятелствата при получаване
на тези увреди – вследствие на ПТП, което се отразява стресово, предвид
внезапността на преживяното.
С оглед
изложеното, броя, местоположението и степента на уврежданията, интензитета им и
отражението върху психическото и емоционалното състояние на ищеца, съдът
приема, че справедливото и адекватно като размер обезщетение за неимуществени
вреди възлиза на сумата от общо 20 000 лева за всички причинени травми.
Същият е достатъчен, съответен и съобразен с посочените по-горе критерии за
преценка по реда на чл. 52 ЗЗД. От него следва да се приспадне стойността от
16 500 лева, платена във връзка със споразумението /останалите 500 лева
касаят имуществени вреди – признат от ищеца и неоспорен от ответника факт/. Ето
защо, търсената разлика от общо 3500 лева, от която 2000 лева за прешлените и
1500 лева за останалите травматични увреждания, контузии, натъртвания и психо -
емоционален дискомфорт, следва да бъде присъдена. Възраженията за неговата
необоснована завишеност не се споделят.
Погасяване на
дълга не се доказва, поради което предявеният иск следва да бъде уважен като
основателен.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства
за плащане на: 60 лв. – ДТ; 463,20 лева – депозити СМЕ, 1130 лв. – платено адв.
възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Възражението за
прекомерността му е неоснователно. Възнаграждението следва да се присъди в
цялост – от една страна е под минимума по чл. 7, ал.2, т.4 НМРАВ /1145 лв./
спрямо първоначалните размери на исковете, а от друга се дължи изцяло, т.к.
частичното оттегляне се дължи на поведението на ответника – плащане в хода на
процеса.
Според чл. 78 ГПК, разноските следва да се понесат от
страната, която е дала повод за завеждане на делото. Ако ответникът изпълни в
хода му, тогава с решението си съдът следва да го осъди за разноски, ако
последният е станал причина за завеждане на иска – в т. см. - Определение № 511 от 29.07.2013 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 1499/2013 г., IV г. о., ГК. Ищецът има право на разноски,
дори когато е оттеглил иска поради погасяване на задължението от ответника след
депозиране на исковете молба, както е в случая - Определение №
767/05.09.2012 г. по ч.т.д. № 251/2012 г. на ВКС, II ТО; Определение №
518/15.06.2012 г. по ч.т.д. № 156/2012 г. на ВКС, II ТО; Определение №
98/20.02.2009 г. по гр.д. № 91/2009 г. на ВКС, IV ГО, както и, че
ответникът няма право на разноски в тази хипотеза - Определение №
1176/28.12.2012 г. по ч. т. д. № 560/2012 г. на II ТО; Определение №
571/14.07.2010 г. по ч.т.д. № 558/2010 г. на ВКС, II ТО.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да плати ДТ върху уважения иск в частта за сумата от 2000 лева –
обезщетение за вредите на прешлените, т.к. за него ищецът е освободен от
плащане, съгл. чл. 83, ал.1, т.4 ГПК
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да плати на В.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 3500 лева /три хиляди и петстотин
лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
22.11.2015 г. в гр. П., пътно – транспортно произшествие неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от травматично увреждане, стрес и дискомфорт, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда –
29.10.2018 г. до окончателното погасяване, както и общо 1653,20 лева /хиляди шестстотин петдесет и три лева и двадесет
стотинки/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул.
„Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл. 78, ал.6, вр. с чл. 83, ал.1, т.4 ГПК, да
плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Пловдив, сумата от 80 лева
/осемдесет лева/ - разноски за държавна такса върху част от уважения иск.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***щеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.25/:
IBAN: ***
– „Юробанк България” АД
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ