РЕШЕНИЕ
№ 1677
гр. Бургас, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120102311 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” /с предишно търговско наименование “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”/
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”4,
Бизнес Парк София, сграда 6, пълномощник: З.Й. Ц. - адвокат, за приемане за установено по
отношение на ответника Р. В. К. ЕГН **********, с адрес: .............................., че дължи на
ищеца сумата 464, 24 лева по посочени фактури, плащане на която е разпоредено със
Заповед по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 54 по описа на
Бургаски районен съд за 2021 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, както и за
присъждане на разноските, направени в заповедното производство и в исковото
производство.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба и уточнението към нея са
следните: Между Р.В. К. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо
България Мобайл“ ЕАД) са сключени Договор за мобилни услуги № ********* от
07.03.2017 година, съгласно който на потребителя е предоставен мобилен телефонен номер
..................... със стандартна месечна абонаментна такса от 30, 99 лева с включен ДДС, като
за срока на договора е уговорена промоционална месечна абонаментна такса. Съгласно
заявление от 07.03.2017 година от ответника номера е сменен с нов – ....................., за който
се прилагат посочените условия. На 09.05.2017 година е подписано допълнително
споразумение към този договор и е подписан договор за лизинг, като е предоставено
мобилно устройство ...................... Цената на лизинговата вещ е 266, 57 лева с ДДС, която
1
съгласно договора следвало да бъде платена на 23 месечни вноски в размер на 11,59 лева
всяка с ДДС, като е предвидено, че вноските се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните и отчетени мобилни услуги. Между страните са сключени и договор за мобилни
услуги № ********* от 07.07.2018 година и Договор за лизинг от 07.07.2018 година.
Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер .................. със
стандартна месечна абонаментна такса от 10, 99 лева и мобилно устройство ........................
Общата цена на лизинговата вещ е посочена в договора и е в размер от 250, 57 лева с ДДС.
По този договор лизингополучателят се е задължил да заплати една първоначална вноска в
размер от 55 лева и двадесет и три лизингови вноски в размер на 8, 49 лева с ДДС. В
исковата молба е посочено, че ответникът не е изпълнили задължения по договорите, за
които са издадени общо пет фактури: фактура № ********** от 15.12.2018 година, фактура
№ ********** от 15.01.2019 година, фактура № ********** от 15.02.2019 година, фактура
№ ********** от 15.03.2019 година, фактура № ********** от 15.04.2019 година. Фактурите
са конкретизирани по основания и размери в исковата молба. Поради неизпълнение на
задълженията договорите са прекратени по вина на потребителя на 11.01.2018 година и
операторът е издал фактура № ********** от 15.04.2019 година за сума в общ размер 281, 57
лева, включваща и задължения за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване
в общ размер от 142,36 лева и както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по
договора за лизинг за предоставяне на устройство ....................... в размер от 127, 35 лева с
ДДС /петнадесет лизингови вноски/. Обявяването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението
на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите е
настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от
гореизброените фактури ответникът не е извършвал плащания, като и към настоящия
момент задълженията не са погасени. В исковата молба от името на ищеца са направени
доказателствени искания.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
особеният представител на ответника, назначен на основание чл. 47 от ГПК – адвокат Й.Ж.,
БАК, дава писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че услугите
не са ползвани, некачествени са, включително липсвал обхват. По отношение на
неустойката излага, че не се установява как е формиран размера на това задължение. По
отношение на вноските за лизинг посочва, че са изплатени. Претенциите са за периодични
плащания и за погасени по давност, тъй като падежите са периодични и се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Твърди наличие на неравноправни клаузи в
договорите. Оспорва представените по делото фактури и договори.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му
представител поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения особен представител
2
– адвокат Ж., която поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и счита, че
претенциите следва да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му
представител – адвокат Ц., поддържа предявения иск и сочи доказателства. Излага
подробни доводи за основателност и доказаност.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника – адвокат Ж.
поддържа становището предявените искове, дадено в писмения отговор. Отправя искане за
постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
По отношение на приложимия материален закон:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл. 79 от
ЗЗД , чл. 342 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следното от фактическа и правна страна:
Между ищеца „ЙЕТТЕЛ“ ЕАД / с предишно търговско наименование “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, от една страна, и ответника Р.В. К., от друга страна, са сключени
договори за телекомуникационни услуги.
Договор от 07.03.2017 година е за предоставяне на услуги при абонаментен план „Нон
стоп“ със стандартен месечен абонамент от 30,99 лева. Срокът на договора е 24 месеца,
считано от посочената дата. Съгласно заявление от 07.03.2017 година мобилният номер е
променен и в отношенията между страните продължава да се прилага договора от 07.03.2017
година.
С допълнително споразумение към посочения договор, подписано на 09.05.2017
година от ищеца на ответника е предоставено мобилно устройство ...................... Цената на
лизинговата вещ е 266, 57 лева с ДДС, която съгласно договора следвало да бъде платена на
23 месечни вноски в размер на 11,59 лева всяка с ДДС, като е предвидено, че вноските се
фактурират, заедно с месечните сметки за ползваните и отчетени мобилни услуги.
Договор от 07.07.2018 година е за предоставяне на услуги при абонаментен план
„Тотал“ със стандартен месечен абонамент от 10,99 лева. Срокът на договора е 24 месеца,
считано от посочената дата.
С договор за лизинг от 07.07.2018 година, от ищеца, като лизингодател, на ответника,
като лизингополучател, е предоставено устройство ....................... за сума размер от 250, 27
лева с ДДС,, която съгласно договора следвало да бъде платена на 23 месечни вноски в
размер на 8, 49 лева всяка с ДДС с първоначална лизингова вноска в размер от 55 лева с
ДДС.
Приложени са и ценови листи за абонаментните планове към всеки един от
договорите.
Настоящият състав приема, че тъй като договорите са сключени с уговорки за
заплащане на месечни абонаментни планове, които са фиксирани, че задължението за
3
заплащане на цената за тях съществува до датата на прекратяване на договора, като е без
значение дали доставяните услуги са реално ползвани. Не е установено твърдението за това
ответникът не е имал покритие и услугите са били с лошо качество в който смисъл са
възраженията на назначение особен представител.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, той е
прекратил едностранно индивидуалните договори, което се изразява в преустановяване
достъпа до услугата на посочената от ищеца дата – 11.01.2018 година.
По отношение на договорите за лизинг настоящият състав приема следното:
Сключването на договорите за лизинг се установява от приложените като писмени
доказателства договори за лизинг, с които са предоставени посочените в исковата молба
устройства, срещу насрещните задължения за заплащане на лизингови вноски. Устройствата
са, цената и погасителните планове са конкретизирани по – горе.
Относно наличието на основание за начисляване на посочените в издадената крайна
фактури суми, представляващи сбор от дължимата до края на всеки един от договорите цена
за лизинговите вещи, настоящият състав взе предвид уговореното в във всеки един от
договорите за лизинг /чл.12/ за това, че в случай на неизпълнение на задължението за
плащане на лизингова вноска лизингодателя има право в съответствие с разпоредбите на
договора, общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг, дължими
и платими.
Твърденията, изложени от процесуалния представител на ответника за погасяване на
задълженията по договора са недоказани. По делото липсват твърдения за извършени от
ответната страна плащания на задълженията по фактурите, издадени на 15.12.2018 година,
15.01.2019 година, 15.02.2019 година, 15.04.2019 година и 15.02.2019 година, както и крайна
фактура, издадена на 19.04.2019 година, в която е включена и неустойка в размер на
трикратния размер на месечните абонаментни планове. Следва да се приеме, че е налице
цитираната хипотеза на договорите и лизинговите вноски са изискуеми. Липсват твърдения
за предприети от лизингополучателя действия по връщане на вещта.
С горните мотиви настоящият състав приема, че исковете за главници,
представляващи цена за доставяни телекомуникационни услуги и лизингови вноски са
основателни и доказани до пълните предявени размери.
По иска с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на
ищеца неустойка, настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват.
В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза, съгласно която в случай на
прекратяване на настоящия договор пред първоначалния срок за която и да е СИМ
4
карта/номер посочен /а в него, по вина или по инициатива на потребителя, посл едният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта /номер до края на този срок.
Ответникът притежава качеството ”потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДП на
ЗЗП като физическо лице, на което са предоставяни далекосъобщителни услуги от ищеца –
мобилен оператор.
Съгласно чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. В случая неустойка, начислена за периода от датата на прекратяване на договора
до края на срока на действие на договора в е необосновано висока. При това положение и
на основание чл.143, т.5 от ЗЗП клаузата на която е основана претенцията е нищожна и
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде посочено, че за установяване на нищожност на договорите за лизинг
поради това, че не съответстват на законоустановения шрифт за изписването им са
необходими специални знания каквито по делото не са ангажирани. Това възражение е
относимо към исковете за установяване дължимост на суми на основание договорите за
лизинг, но не и към установяване на дължимост на договорите за доставка на
телекомуникационни услуги, тъй като те не попадат в предметния обхват на ЗПК, предвид
чл.4.
По искането за намаляване на неустойката до трикратния размер на месечните
стандартни абонаментни такси, в който смисъл е постигнато съгласие между оператора и
Комисията за защита на потребителите, настоящият състав приема, че не е приложима в
случая, тъй като валидността на уговорката между страните се преценява към датата на
сключване на договора. Следва да се приеме, че неустойката, начислена за неизпълнение на
цитираното договорно задължение в крайната фактура е в размер от 64, 38 лева, в който
смисъл е уточнението на исковата молба.
Възможността да бъде начислена неустойка е уговорена в договора за мобилни услуги
от 07.07.2018 година. Съгласно тази уговорка в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на срока, посочен в договора, по вина и инициатива на потребителя, или при
нарушение на задълженията по договора или други документи, свързани с него, в това
число приложимите Общи условия, той дължи по отношение на сим карта за която е налице
прекратяване неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В случая по този договор е начислена неустойка в трикратния размер със
стойност 78, 25 лева.
5
Настоящият състав приема, че размерите на задълженията по договорите се
установяват от приетите като писмени доказателства фактури. Съгласно чл.182 от ГПК
вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с
оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето
или организацията, които са водили книгите. В случая ответната страна не твърди, че
счетоводните книги не са редовно водени, по делото не са събрани доказателства в тази
насока, поради което от счетоводните документи се установяват основанията и размерите на
задълженията. Фактура № ********** от 15.12.2018 година е издадена за сумата 57, 40 лева,
фактура № ********** от 15.01.2019 година е издадена за сума в размер от 118, 53 лева с
ДДС и включени задължения за предходен период, фактура № ********** от 15.02.2019
година е издадена за сума в размер от 174, 59 лева с ДДС и включени задължения за
предходен период, фактура № ********** от 15.03.2019 година е издадена за сума в размер
182, 67 лева с ДДС и включени задължения за предходен период. Издадена е и крайна
фактура № ********** от 15.04.2019 година за сума в размер от 464, 24 лева с ДДС с
включени задължения за предходен период и начислени неустойки за предсрочно
прекратяване на договора и лизингови вноски до края на срока на договора. От тази
стойност не следва да бъде присъждана сумата 64, 38 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за телекомуникационни услуги, сключен на
07.03.2017 година по изложените по – горе съображения. Останалите предявени искове са
основателни и доказани.
При този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските, направени от ищеца, съответно на уважената част от исковете по правилото на
чл.78 от ГПК. Разноските са в общ размер от 375 и представляват сбор от сумата 25 лева,
представляваща платена държавна такса, сумата 200 лева, представляваща платнена
държавна такса, сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за особен представител.
Сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, внесена като депозит за
експертизата, не следва да бъде включвана в разноските по делото, тъй като заключение не е
изготвено. Съответно на уважената част от исковете от 399, 86 лева и предявения размер от
464, 24 лева ответникът следва да плати на ищеца и разноски в размер от 323 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав
приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, съответно на
уважената част от вземането, като следва да се съобрази размера на уважената част от
претенциите. Разноските, направени в заповедното производство и присъдени със заповедта
за изпълнение са в размер от 385 лева. Съответна на уважената част от иска ответникът
следва да плати на ищеца разноски в размер от 331, 61 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. В. К. ЕГН **********, с адрес:
.............................., дължи на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” /с предишно търговско
наименование “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”/ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, пълномощник:
З.Й. Ц. – адвокат, сумата 399, 86 лева /триста деветдесет и девет лева, осемдесет и шест
стотинки/, представляваща сбор от задължение за главница по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 07.03.2017 година, допълнително споразумение към
посочения договор, подписано на 09.05.2017 година, за предоставяне на изплащане на
мобилно устройство ....................., включително предсрочно изискуеми вноски, главница по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от .07.2018 година, договор за
лизинг от 07.07.2018 година за продажба на устройство ......................., включително
предсрочно изискуеми вноски, неустойка в трикратния размер на месечния абонаментен
план по договора от 07.07.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от 399,
86 лева /триста деветдесет и девет лева, осемдесет и шест стотинки/, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 06.01.2021 година до
окончателното й плаща, които суми представляват част от сумата плащане на която е
разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК № 260046 от 08.01.2021 година, постановена по
частно гражданско дело № 54 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” /с предишно търговско
наименование “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”/ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, пълномощник:
З.Й. Ц. – адвокат, срещу Р. В. К. ЕГН **********, с адрес: .............................., за приемане
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 64, 38 лева /шестдесет
и четири лева, тридесет и осем стотинки/, представляваща неустойка, начислена на
основание договор за мобилни услуги от 07.03.2017 година поради неизпълнение на
договорно задължение на ответника и представляваща част от сумата, плащане на която е
разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК № 260046 от 08.01.2021 година, постановена по
частно гражданско дело № 54 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година.
ОСЪЖДА Р. В. К. ЕГН **********, с адрес: .............................., да плати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ” /с предишно търговско наименование “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”/ ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”4, Бизнес
Парк София, сграда 6, пълномощник: З.Й. Ц. – адвокат, сумата 323 лева /триста двадесет и
три лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 385 лева
/триста осемдесет и пет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
7
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8