Р Е
Ш Е Н И Е № 33
гр.Средец, 31.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Средец, II наказателен
състав, в публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При секретаря
Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян нахд 85/2020г.,
по описа на Районен съд – Средец, въз основа на данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П.Т.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника адв.М.А., против Наказателно постановление №
20-0269-000124 от 26.05.2020г., издадено от административнонаказващия орган И. И.
Д., на длъжност началник РУ към ОД МВР Бургас, РУ Средец, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 във вр. с чл.179,
ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, за това, че не е
осигурил достатъчно разстояние при разминаване и ПТП, с което виновно е нарушил
чл.44, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от един месец, за това, че не остава на място на ПТП до пристигане на
представители на МВР или следствието, с което виновно е нарушил чл.123, ал.1,
т.2, б.Б от ЗДвП.
В жалбата се излага, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, като при постановяването му бил нарушен материалния и
процесуалния закон. Отправя искане на отмяна на оспорвания акт.
При проведеното открито съдебно заседание в
настоящото производство жалбоподателят се явява лично и с адв.М.А.. Жалбата се
поддържа, като се релевират доводи за това, че първото нарушение по чл.44, ал.1
от ЗДвП осъществява признаците в чл.28 от ЗАНН, а второто деяние, предвидено
като нарушение по чл. 123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП всъщност не е осъществено.
Претендира разноски. Представя писмена защита, в която излага подробни
съображения относно това, че жалбата е основателна.
Административно наказващият орган
не се явява и не се представлява по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите, възраженията на страните и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелите актосъставителят И.П.И.
*** и П.Г.Г. *** били съвместно на работа на 14.05.2020г. Те получили сигнал от
ОДЧ Средец, че било настъпило ПТП и единият участник в ПТП не бил на място.
Предвид това се насочили към мястото, където било станало произшествието –
второкласен път II – 79 /Елхово – Средец/, км.48+500, в близост до
района на „Божура“, като там установили, че около 18.20 часа на хоризонтална
крива /десен завой/ е станал лек сблъсък между мотоциклет „Ямаха ХП 500“, с
рег.№ В3117В, управляван от Б. Т.М. и „МАН ТГС“, с рег.№ ТХ4416ХК, управляван
от Х.Т.Д.. На въпросният завой мотоциклетът навлязъл в насрещното, като в
резултат на това настъпили следните материални щети – от мотоциклета били
счупени пластмасови парчета, а от товарния автомобил – била огъната ламарината
на един от резервоарите на камиона, като ставало въпрос за интериорна ламарина.
Водачите на двете моторни превозни средства нямали физически наранявания, като
след случилото се мотоциклетът и товарният автомобил тръгнали на собствен ход.
Когато свидетелите И. и Г. дошли на мястото на случилото, заварили само
товарния автомобил, неговия шофьор, както и негови колеги, спрели при него с
управляваните от тях камиони. След около 10-15 минути на мястото на инцидента дошъл
и водача на мотоциклета – жалбоподателят П.М., който представил документите си,
дал проба за алкохол, която била отрицателна. Водачът на товарния автомобил
също бил тестван за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен. За
инцидента бил съставен протокол за ПТП № 1335913 от 14.05.2020г.
От свидетелските показания на Х.Т.Д.
– водачът на товарния автомобил, става ясно, че докато пътувал в посока
гр.Бургас, някъде по пътя между Болярово и Средец, на един от завоите мотор не
успял да го вземе и се закачил в камиона, като се ударил в гумата, гърнето,
покарал наляво – надясно и заминал. Свидетелят спрял, възприел парчетата от
мотора на място, погледнал назад, но мотористът го нямало.
В хода на производството са
разпитани свидетелите С. Х. Т. и Г. П. М., които заявяват, че на 14.05. ходили
във Варна с жалбоподателя М., откъдето последният купил мотора. На връщане към
гр.Елхово, свидетелят Т. управлявал автомобила на М., като на пасажерското
място до него бил свидетелят М., а М. карал след тях новозакупения мотор. На
един от завоите след гр.Средец свидетелят Т. възприел, че водачът на мотора и
тир са се приближили към осевата линия и след това продължили и двете превозни
средства. След известно време, на първата отбивка, която видели, водачът на
автомобила и мотоциклетистът спрели, като последният бил много уплашен.
Забелязали, че една пластмаса била счупена и се върнали заради нея, като имало
допир между мотора и тира. Свидетелят М. заявява, че нямали намерение след
случилото се да продължат за Елхово. Върнали се на мястопроизшествието. Там бил
товарният автомобил, още два тира и полиция.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН №
132/14.05.2020г., свидетелските показания на актосъставителят И.П.И. *** и П.Г.Г.
***, Х.Т.Д. – водачът на товарния автомобил, С. Х. Т. и Г. П. М., Протокол за
ПТП № 1335913/14.05.2020г. и другите приобщени към доказателствата писмени
материали.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен
срок, считано от връчването на препис от атакуваното наказателно постановление,
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно
постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната,
териториална и темпорална компетентност на административно наказващия орган
следва от така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.
34 от ЗАНН.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП, относно
първото деяние – за нарушаване чл.44 от ЗДвП, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно наказателното производство. АУАН в тази част е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на
атакуваното наказателно постановление в тази част - същото съдържа
реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Съобразно нормата на чл.44, ал.1 от ЗДвП при
разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни
да осигуряват странично разстояние между тях. За да е налице нарушение по тази
разпоредба от фактическа страна следва да се установи, че едно срещу друго се
движат две МПС, при което някой от водачите на едното от тях, не осигурява
достатъчно странично разстояние и настъпва ПТП.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява, че мотоциклетът, управляван от жалбоподателя и товарния автомобил
„МАН“, управляван от свидетеля Х.Д., са се движели едни срещу друг, като
навлизайки в десен завой на пътя Средец – Елхово, по второкласен път II-79,
км.48+500, се приближили странично, като мотоциклетът и товарния автомобил се
блъснали. От така настъпилото ПТП била огъната отляво ламарина на един от резервоарите
на товарния автомобил, а на мотоциклета му били счупени пластмасовите части. От
свидетелските показания на свидетеля Д. става ясно, че мотоциклетистът не е
успял да вземе завоя и се е закачил в товарния
автомобил. От своя страна свидетелят Т. е възприел как мотоциклета и
тира са се доближили до осевата линия и след това двете МПС - та са продължили
да се движат. В хода на производството свидетелите И. – актосъставителят и Г. –
свидетеля по АУАН, потвърждават, че водача на товарния автомобил е заявил пред
тях, че мотоциклетистът е навлязъл в неговата лента, т.е. в насрещното, в
резултат на което се е получил лек сблъсък. Следователно безспорно се
установява извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.44, ал.1 от ЗДвП, като е
подведено от наказващия орган и под правилната санкционна норма – тази на
чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5,
пр.5 от ЗДвП, съгласно която се предвижда наказание „глоба“ от 200 лева.
На жалбоподателя е била наложена глоба именно в този размер. Тъй като размерът
на наказанието е фиксиран от законодателя, не подлежи на изменение.
По отношение търсеното прилагане на института на чл.
28 б. "а" ЗАНН, то следва да се посочи, че понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито
разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл. 93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този,
при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
По отношение наличието на маловажен случай, настоящият
състав намира, че не са налице предпоставки за прилагане на този правен
институт, тъй като не се установи по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Управлението на моторно превозно средство е дейност, която е значително
рискова. Предвид това, водачите на такива ППС, следва да спазват правилата за
движение, да имат такова поведение на пътя, което да е съобразено с пътната
обстановка, с оглед осигуряване безопасността на останалите участници в
движението и тази на самите тях. Установеният по делото факт, че мотоциклетът
на жалбоподателя е бил закупен в деня на инцидента и същият логично не е
свикнал да го управлява, не е обстоятелство, което обуславя по – ниска степен
на обществената опасност на деянието, което да изключи неговата отговорност.
След като не се е чувствал сигурен при управление на МПС е логично да го
управлява с такава скорост и внимание при извършване на маневри, особено при
завой, така, че да гарантира тяхното извършване правилно и безопасно. Това в
случая очевидно не е сторено, предвид това, че като резултат е станало
процесното ПТП.
Относно второто нарушение установено в АУАН и по
отношение на което е санкциониран жалбоподателят с оспорваното в настоящото
производство наказателно постановление – а именно, че водачът не е останал на
място на ПТП до пристигане на представители на МВР или на следствието, с което
виновно е нарушил чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, съдът намира следното.
Съобразно нормата на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, по която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, водачът на ППС, който е участник в
пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато при произшествието са пострадали
хора да остане на място на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на МВР.
Видно от описаното в обстоятелствената част на АУАН и
НП, от осъщественото деяние са причинени единствено материални щети. Това
обстоятелство се установява категорично и от свидетелските показания приобщени
в настоящото производство.
С оглед изложените доводи, квалификацията, направена в
наказателното постановление, относно извършеното по т.2 деяние, е неправилна,
тъй като нормата на чл.123, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗДвП предвижда задължение
на водача на ППС, който е участник пътнотранспортно произшествие, когато при
него има пострадали хора, да остане на място на произшествието и изчака
пристигането на компетентните органи на МВР. Предвидената санкция за това
нарушение е в чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, който определя наказание лишаване от
право на управление на МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева
на водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП. Ето защо
жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което не е извършил, което обуславя
незаконосъобразност на постановлението, в частта, в която му е наложена санкцията
по т.2 от същото, за това че не е останал на място на ПТП до пристигане на
представители на МВР или следствието.
От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че
оспореното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, в частта
относно първото нарушение, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а именно, че на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 във вр.
с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, за
това, че не е осигурил достатъчно разстояние при разминаване и ПТП, с което
виновно е нарушил чл.44, ал.1 от ЗДвП, като постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, предвид което следва да се потвърди в тази
част. По отношение на деяние, посочено в наказателното постановление, а именно,
че жалбоподателят виновно е нарушил чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, е
незаконосъобразно и следва да бъде отменен актът на наказващия орган в тази
част.
Предвид изхода на спора и своевременното направено
искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, такива му се
дължат по съразмерност – 150 лева за адвокатско възнаграждение. Административно
наказващия орган също има право на разноски по съразмерност, но тъй като такива
не са поискани и не са представени доказателства за сторени такива, не следва
да му бъдат присъждани.
Водим
от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0269-000124 от
26.05.2020г., издадено от административнонаказващия орган РУ Средец към ОД МВР
Бургас, в частта, в която на жалбоподателя П.Т.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1,
т.5, пр.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, за това, че не е
осигурил достатъчно разстояние при разминаване и ПТП, с което виновно е нарушил
чл.44, ал.1 от ЗДвП, като ОТМЕНЯ наказателното
постановление в частта, в която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец, за това, че не остава на място на ПТП до
пристигане на представители на МВР или следствието, с което виновно е нарушил
чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП.
ОСЪЖДА РУ Средец към ОД МВР Бургас, с
адрес: гр.Средец, област Бургас, ул.“Лиляна Димитрова“, № 1, да
заплати на П.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева,
представляваща сторените пред районния съд разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи
на жалбоподателя и административно наказващия орган.
Районен съдия:____________