Решение по дело №196/2025 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.285, ал.1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

С Решение №504/12.03.2025г., постановено по адм.дело №739/2024г. по описа на Административен съд Враца, е отхвърлен иска на Д. Р. Д., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора [населено място], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя в затвора [населено място], ЗОЗТ Бойчиновци и арест Враца, в резултат на проявено бездействие, изразяващо се в поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ и мярка „задържане под стража“ в спални помещения (килии), в които имало дървеници, хлебарки и гризачи, както и наличие на мухъл и влага в периоди, както следва: 1. 21.12.2018-26.06.2020 година, в размер на 2216 лева; 2. 06.08.2021-02.12.2021година, в размер на 476 лева; 3. 14.01.2022-19.06.2023 година, в размер на 2088 лева; 4. 05.08.2023-05.12.2023 година (дата на подаване на исковата претенция), в размер на 492 лева или общо размер за всички периоди от 5272 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2023г. до окончателното и изплащане.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат С., го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не излага конкретно описание на наведените отменителни основания. В съдебно заседание, касатора поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, като от пълномощника му адвокат С. е постъпила писмена защита, която повтаря доводите в касационната жалба и моли да бъде отменено обжалваното решение и исковата претенция да се уважи.

Ответника не взима становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касатора не е контретизирал в какво се изразява това касационно основание, като настоящият съдебен състав в рамките на служебна проверка установява, че касатора е призован редовно за съдебно заседание, бил е надлежно представляван и са допуснати доказателствените му искания, тоест не се установява правото му на защита да е нарушено поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да се препятствали надлежното упражняване на правото му на защита.

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, първостепенният съд е извел мотиви дали му основание да отхвърли исковата претенции. Правилен е извода на първостепенният съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода и мярката „задържане под стража“ от ищеца в периодите описани надлежно в диспозитива на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционния съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят пълното отхвърляне на исковите претенции. Несъгласието на касатора с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционния съд, след като е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, правилно е приел за неоснователни и недоказани оплакванията на ищеца, че е изтърпявал наложеното му наказание през процесните искови периоди в неблагоприятни условия. Първоинстанционния съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е установена по делото, както и относно правилното приложение на материалния закон, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт. В тази връзка следва да се посочи, че от доказателствата по делото е установено, ответника е предприемал мерки за дезинфекция на помещенията, а ищеца не се установява да е претърпял претендираните неимуществени вреди, както обосновано е приел в мотивите си първоинстанционния съд посочвайки медицинската справка от която не се установява наличието на проблеми от здравно естество, които да са пряка причинна връзка на твърденията в исковата молба.

С оглед пълнота следва да се посочи, че изразената в съдебно заседание претенция, че и към момента се намира в същите условия на изтърпяване на наказанието, като описаните в исковата му молба, не е относимо за делото и не може да бъде обсъждано в настоящето съдебно производство, което е обвързано само с предмета на иска му пред първостепенния съд, която както стана дума по-горе не се установява да е доказана с надлежни доказателства и като неоснователна е отхвърлена изцял.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №504/12.03.2025г., постановено по адм.дело №739/2024г. по описа на Административен съд Враца.

Решението е окончателно.